Р Е Ш Е Н И
Е
277/12.5.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, девети състав, в публично съдебно
заседание проведено на девети май, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Районен съдия: Димитър Димитров
при секретаря Т. Т.,
като разгледа докладваното от съдията ГД
№ 860/2017 г., по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 310 и сл. ГПК. Образувано е
по иск, с правно основание чл. 150 СК, от П.Д.П., като
майка и законен представител на малолетното дете М.-Й.И. П., против И.Д.П., за
увеличаване на присъдена, в полза на детето, месечна издръжка, определена с влязло в сила съдебно
решение, постановено по ГД №
4833/2011 г., по описа на ШРС, от 90 лева на 150 лева, считано от датата на
предявяване на исковата молба – 29.03.2017 г. до настъпване на основание за
нейното изменение или прекратяване, с падеж пето число на месеца, за който се
дължи, ведно със законната лихва от падежа на всяка просрочена вноска до
окончателното изплащане на задълженията.
Ищцата обосновава исковата си
претенция на следните фактически твърдения:
Съществуващия за ищцата правен интерес от провеждане
на осъдителния иск, с правно основание чл. 150 СК, е обоснован с твърденията,
че с Решение № 343/24.04.2012 г., по ГД № 4833/2011 г., по описа на ШРС,
ответникът бил осъден да плаща, чрез ищцата, месечна издръжка на малолетното
дете в размер на 90 лв. От постановяването на решението до момента изминал
времеви период, през които детето пораснало, а с това нараснали ежедневните
потребности и необходимите средства за издръжка. Твърди се, че детето и майката
живеят в Р. Гърция, където то било ученик и посещавало курсове по английски
език, както и, че имало дентални проблеми - зъболекар. Намира, че ответникът
можел да плаща искания размер издръжка от 150 лв. месечно, считано от датата на
подаване на исковата молба, ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска. Не претендира разноски.
В срока и по реда на чл. 131 ГПК, ответникът подава
отговор, като намира иск за частично основателен. Заявява, че
изложените в исковата молба предпоставки за изменение на присъдената издръжка
са били шаблонни и тенденциозни. Твърди, че няма финансова възможност да плаща
исканата издръжка, тъй като бил безработен, а и бил пострадал при инцидента на
гара Хитрино. Също така се грижел за още едно дете. Изявява възможност да
заплаща издръжка в минимален размер. Моли искът за издръжка над минималния
такъв да бъде отхвърлен.
В открито съдебно заседание ищцата не се явява и не се
представлява. Депозира молба с която поддържа исковата молба. Ответникът се
явява лично, подържа отговора.
Контролиращата страна Д „СП“ Шумен, не се явява и не
се представлява.
Съдът, след като взе предвид допуснатите и приети по делото
доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Детето М.-Й.И. П. е родена на *** г. в Р. Гърция. Родителите й са били в
граждански брак, прекратен с Решение № 343/24.04.2012 г., постановено по ГД № 4833/2011
г., по описа на ШРС. От приложеното гражданско дело,
се установява, че след прекратяване на брака родителските права върху
малолетното тогава дете са предоставени на майката, като бащата бил осъден да
плаща месечна издръжка в размер на 90 лв.. Междувременно детето е навършило 12 години. Не се
доказаха здравословни
проблеми на детето, нито плащания на такива от майката. Страните не спорят, че до
момента ответникът е изпълнявал задълженията си като редовно плащал
определената издръжка, както и че дължи
издръжка на още едно дете, установимо и от прието по делото писмено
доказателство - Удостоверение за раждане на А.И.П., роден на *** г..
От приетите по делото писмени
доказателства, представени с исковата молба, става ясно, че основно грижи за
детето полага майката.
От приетата
по делото справка
за осигурителния доход на ответника изх. № 4988-1/28.04.2017 г., по описа на ТД
НАП гр. Шумен, се установява, че в периода
от месец януари 2016 г. – месец март 2017 г., ответникът е осигуряван върху среден доход в размер на 316
лв.
Представени са и други
неотносими към правния спор писмени доказателства.
Съдът,
въз основа на установеното, като съобрази становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, преценени поотделно и
в съвкупност, извежда следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 СК, родителите
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като размерът на
издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и
възможностите на лицето, което я дължи – арг. чл. 142, ал. 1 СК. Нуждите на
лицата, които имат право на издръжка, се определят от обикновените условия на
техния живот, а общественото положение на задълженото лице и размерът на
доходите му не следва да водят до присъждане на издръжка в размери, които
стимулират към обществено неполезен начин на живот, към лукс или за използване
средствата за цели извън издръжката. СК не съдържа други ограничения или
условия, които да се спазват при определяне размера на издръжката – в този
смисъл са разясненията в ППВС 5/30.XI.1981
г., т. 1. Предявеният иск е с правно основание чл. 150 СК, за увеличение на
издръжката, дължима от бащата, като страните
не спорят, че до момента ответникът е изпълнявал задълженията си като редовно
плащал присъдената издръжка. Изменение на предходно определената
издръжка следва да бъде допуснато само при наличие на изменение на
обстоятелствата, въз основа на които тя е присъдена. Съгласно от Пост. № 5/1970
г., т. 19 на Пленума на ВС за обобщаване практиката на съдилищата по някои
въпроси на задължението за издръжка, за да се уважи искът по чл. 86 СК (отм.),
сега чл. 150 СК, е необходимо да е налице трайно съществено изменение в нуждите
на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото
лице. Следователно основателността на предявената искова претенция, се обуславя
от настъпването, след определяне на предходната издръжка, на трайни съществени
промени в нуждите на детето или във възможностите на дължащия издръжка родител,
а възможностите на родителя, полагащ грижи за детето, като друго ограничение
или условие, което да се спазва при определяне размера на издръжката, по
смисъла на разясненията в ППВС 5/30.XI.1981
г., т. 1., не следва да се отчитат, поради което съдът намира, че не
представянето в настоящото производство на доказателства за доходите на майката
на ищцата, следва да се ценят като съпътстващи обстоятелства.
Относно изменение в нуждите на издържания.
Несъмнено детето има нужда от средства за образование,
което е предпоставка и база за пълноценно развитие, поради което са необходими
средства за учебни помагала и за участие в извънучебни мероприятия, което
обстоятелство е съобразено при определяне на предходния размер на издръжката. Съобразено
е, че към онзи момент дължащият издръжката родител няма други алиментни
задължения. В разглеждания случай, от присъждането на предходната издръжка до
иницииране на настоящото производство, е изминал период от около пет години –
искът е предявен на 29.03.2017 г. През процесния период несъмнено са настъпили
изменения в нуждите на ищцата, при които е присъдена предходната издръжка, с
оглед промяната във възрастта. При преценка на събраните доказателства, съдът
съобрази даденото тълкуване на закона в ППВС № 5/31.11.1981 г. за изменение и
допълнение на ППВС № 5/1970 г., съгласно което нуждите на лицата, които имат
право на издръжка, се определят при съобразяване на обстоятелството, че
издръжката не бива да стимулира използването й за цели, неприсъщи на
предназначението й.
Относно промяна във възможностите на задълженото лице.
Ответникът реализира доход под средната за страната
работна заплата, но е трудоспособен и е в състояние да поеме по-висок от
предходно определения размер. При това положение, предвид възрастта на детето и
неговите нужди, както и материалните възможности на родителите, съдът намира,
че за издръжката на детето е необходима минимум сумата 300 лв. месечно, от
която бащата, отчитайки, че вече дължи издръжка на още едно дете, следва да
плаща 130 лв., а останалата част, ведно с непосредствените грижи, да се поеме
от майката. Съдът намира, че подобен размер на издръжка няма да представлява
затруднение за ответника. Увеличеният размер на издръжката следва да се дължи,
считано от датата на предявяване на иска – 29.03.2017 год..
С оглед изложеното съдът намира, че искът е
основателен до размера на 130 лв. месечно, като следва да се уважи в тази си
част, а за остатъка до претендираните 150 лв. да се отхвърли.
Относно разноските.
Страните не претендират разноски.
При този изход на делото, съгласно разпоредбата на чл.
69, ал. 1, т. 7 ГПК вр. чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК, при иск за периодични платежи за неопределено време,
дължимата държавна такса е в размер на 4 % върху сборът на платежите за три
години. В процесния случай в тежест на ответника следва да бъдат възложени за
плащане в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на РС
Шумен, с BG 20 BUIN 7014 3130 2030 14, при ТБ
„Алианц България“ АД – Шумен, 4 % върху сбора на увеличения размер на платежите
за три години, общо сумата 57.60 лева, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК и 5 лева такса в случай на служебно издаване на
изпълнителни листи.
Относно присъдените издръжки
следва да се постанови предварително изпълнение на решението, на основание чл. 242,
ал. 1 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
Изменя
размера на постановената по ГД № 4833/2011 год., по описа на Районен съд - гр. Шумен издръжка, дължима от И.Д.П., с ЕГН: ********** и адрес: ***, в полза на М. –Й.И.П., с ЕГН
**********, чрез нейната майка и законна представителка П.Д.П., с ЕГН **********,
като я увеличава от 90,00 лв. (деветдесет лева) на 130.00 лв. (сто и тридесет лева), считано от датата на предявяване на исковата молба – 29.03.2017
год., с
падеж - пето число на текущия месец, за който се дължи издръжката, ведно със
законната лихва при забава, до настъпването на законно основание за нейното
изменяване или прекратяване, на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК, като отхвърля предявеният иск за
разликата над 130 лв. до пълния предявен размер от 150 лв., като неоснователен.
Постановява предварително изпълнение на решението, в
частта относно присъдената издръжка, на
основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
Осъжда И. Д.П., с ЕГН : ********** и адрес ***, да плати в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт,
по сметка на РС Шумен, с IBAN ***, при ТБ
„Алианц България“ АД – Шумен, общо сумата 57.60 лева (петдесет и седем лева и шестдесет стотинки), на основание чл. 78, ал. 6 ГПК и 5.00 лева такса в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните
заедно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен
съд в двуседмичен срок от 30.05.2017 г., на основание чл. 315, ал. 2 ГПК.
Районен съдия: