Р Е Ш Е Н И Е

667/18.9.2017г. , гр. Шумен

Шуменският районен съд, ІV състав

на тринадесети септември 2017 година,

в публично заседание, в следния състав:

Районен съдия: Л. Григорова

Секретар: Д. Х.

като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 912/2017 г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове, с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.258 и сл. от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД.

В исковата си молба до съда, ищецът „Ставропуло“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Б.А.С., излага, че на 14.12.2015 г. е сключил с ответника „МД Груп Инженеринг“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от М.А.М., договор за изработка, по силата на който ищецът, в качеството му на изпълнител е поел задължение да достави, изработи и монтира метална конструкция на обект на ответното дружество, а ответникът е поел насрещното задължение да заплати възнаграждение в размер на 120 000 лева, без ДДС. Ищецът бил изпълнил възложената работа качествено и в срок, но ответникът останало да дължи сума от 12 076, 44 лева. В договора е предвидена неустойка за забава, в размер на 0, 1 % дневно върху просрочената сума, но не повече от 5 % от тази сума. Ето защо ответникът дължал и сумата от 603, 82 лева, представляваща мораторна неустойка, изчислена съобразно забавата. Ищецът многократно бил канил ответника да му заплати дължимите суми, но последният не се отзовал. Поради изложеното моли съда да постанови решение, по силата на което да се осъди ответникът да му заплати следните суми: 12 076.44 лева, представляваща неизплатено възнаграждение съгласно сключен между страните договор за изработка, съставляващо стойността на доставени крепежни елементи, профили, конструкция и др. строителни продукти, както и за извършени на други СМР, за което конкретно задължение е съставена фактура №1000000264/01.12.2016 г.; 603, 82 лева, представляваща неустойка за забава, изчислена върху главното задължение, считано за периода от 02.12.2016 г. до 28.02.2017 г., включително. Ищецът претендира и обезщетение за забава, в размер на законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задълженията, както и присъждане на извършените по делото разноски, включително и разноските, извърши в производство за обезпечаване на исковете.

В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът, редовно уведомен, не представя писмен отговор. Преди първото заседание в писмена молба, представена по делото, изрично заявява, че признава исковете, като сочи, че след завеждане на делото е заплатил претендираната от ищеца главница, в размер на 12 076, 44 лева.

В първото по делото съдебно заседание, ищецът признава, че след завеждане на делото, ответникът е изплатим размера на претендираното главно вземане, като отправя искане за произнасяне с решение при признание на исковете. Моли и, на основание чл.242, ал.2, т.2 от ГПК, да бъде допуснато предварително изпълнение на решението.

Така предявената молба се явява допустима, разгледана по същество е основателна досежно направеното искане за произнасяне с решение при признание на исковете, по следните съображения:

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

Нормата на чл.237, ал.1 от ГПК сочи, че когато ответникът признае иска, по искане на ищеца, съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието. В случая съдът счита, че са налице предпоставките за постановяване на решение при признание на исковете, като не са налице пречките по чл. 237, ал. 3 от ГПК. Признатото от ответника право не противоречи на закона и добрите нрави, а освен това е такова, с което страната може да се разпорежда. Съобразно чл. 237, ал. 2 от ГПК, съдът в настоящото съдебно решение не излага мотиви съобразно чл. 236, ал. 2 от ГПК, а указва, че решението се основава на признанието на исковете от ответника. Ето защо, исковете следва да бъдат уважени съобразно направеното признание, като по отношение на главния иск, последният следва да бъде отхвърлен, поради плащане на сумата в хода на делото. На основание чл.242, ал.2, т.2 от ГПК, следва да бъде уважено и искането за допускане предварително изпълнение на решението, доколкото ответникът е останал да дължи сумата от 603, 82 лева, представляваща неустойка за забава, изчислена върху главното задължение, считано за периода от 02.12.2016 г. до 28.02.2017 г., включително.

На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, включително и тези, извършени в производството за обезпечаване на исковете, равняващи се общо на сума от 2 692, 46 лева /1 733.06 лева- разноски извършени в исковото производство и 959, 40 лева.- разноски, извършени в обезпечителното производство/.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ставропуло“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Б. А. С., срещу „МД Груп Инженеринг“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от М.А.М., осъдителен иск, с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.258 и сл. от ЗЗД, за заплащане на сума от 12 076,44 лева /дванадесет хиляди седемдесет и шест лева и четиридесет и четири стотинки/, представляваща неизплатено възнаграждение съгласно сключен между страните договор за изработка, съставляващо стойността на доставени крепежни елементи, профили, конструкция и др. строителни продукти, както и за извършени на други СМР, за което конкретно задължение е съставена фактура №1000000264/01.12.2016 г., поради изплащане на задължението след завеждане на делото.

ОСЪЖДА „МД Груп Инженеринг“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от М.А.М., да заплати на „Ставропуло“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Б.А.С., обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху главницата от 12 076, 44 лева, считано за периода от завеждане на иска- 31.03.2017 г. до 29.05.2017 г.

ОСЪЖДА „МД Груп Инженеринг“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от М.А.М., да заплати на „Ставропуло“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Б.А.С., сумата от 603, 82 лева /шестстотин и три лева и осемдесет и две стотинки/, представляваща неустойка за забава, изчислена върху главното задължение, считано за периода от 02.12.2016 г. до 28.02.2017 г., включително, както и сумата от 2 692, 46 лева /две хиляди шестстотин деветдесет и два лева и четиридесет и шест стотинки/, представляваща извършените по делото разноски, съразмерно уважената част от исковете, включително и разноските, извършени в производството за обезпечаване на исковете.

На основание чл.242, ал.2, т.2 от ГПК, ДОПУСКА предварително изпълнение на решението.

Решението подлежи на обжалване пред ШОС в двуседмичен срок, считано от уведомяване на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: