Р Е
Ш Е Н
И Е
336/1.6.2017г.
Шуменският
районен съд, XIІІ състав
на двадесет и
девети май 2017 година
в публично
заседание в следния състав:
Секретар: А. Пушевска
като разгледа докладваното от
съдията ГД № 913/2017г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Молба, с правно основание чл. 127а от
СК.
Молба от пълномощник на Е.О.И., ЕГН : **********,
с адрес ***, срещу Ш.Б.С., ЕГН : **********, с адрес ***, с посочено правно
основание чл. 127а от СК. Излагайки, че работи в Германия, а ответника – баща
на малолетното дете Д., не дава съгласие тя да пътува извън страната, иска
разрешаване на въпросите свързани с пътуване на детето в чужбина.
В срока за отговор на исковата молба,
ответникът редовно уведомен, подава отговор.
Счита иска допустим и неоснователен. Смята, че е предявен за заобикаляне
изпълнението на съдебно решение между страните и за препятстване личните му
контакти с детето. Иска отхвърлянето му и присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание страните
редовно призовани, чрез представители, поддържат заявеното в молбата и
отговора.
Така предявената молба е допустима, разгледана по същество е частично
основателна, по следните съображения
:
От събраните по делото доказателства,
преценени по отделно и в съвкупност се установи следното от фактическа страна:
Видно от удостоверение за раждане, по
акт за раждане № ***., страните са родители на малолетната Д. Ш. Б., родена по
време на прекратен, с решение по ГД № 2124/2013г., по описа на ШРС, брак, с
което родителските права над детето, били предоставени на майката, а на бащата
определен режим на лични контакти. От приложените писмени доказателства, и
показанията на разпитаните свидетели се установи, че двамата родители
пребивават в Германия, където работят – бащата от няколко години, а майката от
настоящата. Последната и нейни роднини имали възможности за пътуване извън
страната, както с туристическа цел, при което желаят то да ги придружава, така
и за опознаване и поддържане контакти с най-близки родственици
и прекарване повече време със самата нея.
Липсва каквато и да е комуникация между родителите във връзка с детето.
То живее съвместно с бабата по майчина линия, която и полага непосредствените
грижи, като поддържа връзка с майка си, чрез интернет. Бащата и негови роднини
рядко ползват комуникационни средства за контакт с малолетната, а редките им
опити се препятстват от баба и. Последната пречи на бащата и негови близки да
осъществяват постановения режим на лични контакти, по времето когато пребивава
в България – обикновено по два пъти в годината, за по 10-20 дни.
Така описаната фактическа обстановка,
посочва обективна невъзможност за получаване на изискуемото от разпоредбите на
ЗБЛД нотариално заверено съгласие на родителите за пътуване в чужбина, в случая
такова от бащата. От друга страна, осъществяването на такива, заедно с майката
и баба му, предвид възрастта в която се намира, даже и само заради възможността
от стимулиране на когнитивните му потребности, са в безспорен негов интерес.
Поради изложеното настоящият състав
счита че са налице предпоставките за уважаване на молбата, но не в поискания
продължителен бъдещ период – до 2021г.. Разрешаване пътувания на малолетно дете
в посочения период, е противно на основния смисъл от съществуване на
разпоредбата – при липса на съгласие между родителите, съдът да прецени, за
всеки конкретен случай, е ли е в интерес на непълнолетен да осъществи такива.
Постановения режим на лични контакти с родителя, който не упражнява
родителските права безспорно е обхванат от тази преценка, но възможността да се
осъществява, не е причина да не се разреши пътуване, даже и в определения
период на лични контакти. Иначе казано интересът на непълнолетния да реализира
основно свое право – на свободно придвижване, регламентирано в множество
международни актове, ратифицирани от Република България/Решение от 10.02.2015г.
на ЕСПЧ по жалба 77818/12(Пенчеви срещу
България)/, има преимущество пред интереса на родителя да
осъществи личен контакт с дете в конкретен период. Несъмнено осъществяването на
последните също е основно право, регламентирано в споменатите актове, но в
конкретния случай упражняването на първото, ще улесни второто, а именно, няма
никаква пречка постановения режим на лични контакти да се осъществява в Германия,
когато детето пребивава там, предвид местоживеенето и на двамата родители в
същата страна.
Тъй като при спорове като настоящия
съдът, не е обвързан с посочения от страните период/Р № 86/13.09.2016г. на ВКС
по ГД № 4685/2015г., IVг.о./, този
състав счита за подходящ баланс, между интересите на детето и родителите, да се
разреши пътуване на малолетната в посочените в исковата молба страни, за период
от два месеца през летните и два месеца през зимните, за настоящата година и
началото на следващата, а именно 01.08.2017г. – 30.09.2017г. и 01.12.2017г. – 31.01.2018г..
В останалата и част молбата е
неоснователна и следва да се отхвърли.
Разноски между страните, съобразно
предмета му не следва да се присъждат.
Водим от горното и на посочените основания, съдът
Р
Е Ш И :
РАЗРЕШАВА
на
Д. Ш. Б., ЕГН : **********, действаща, чрез своята майка и законен представител
Е.О.И., ЕГН : **********, да бъде издаден документ за самоличност по чл. 38,
ал. 1, т. 3 от ЗБЛД – паспорт, както и Д. Ш. Б., ЕГН : **********, придружавана
от Е.О.И., ЕГН : ********** и/или от Н. К. С., ЕГН : **********, да пътува в страните
от ЕС и съседните на Република България страни, през следните периоди : 01.08.2017г.
– 30.09.2017г. и 01.12.2017г. – 31.01.2018г..
ОТХВЪРЛЯ молбата в
останалата и част, за периодите след 31.01.2018г., до 31.01.2021г., като
неоснователна.
Разноски между страните не се присъждат.
Решението може да се обжалва пред
Окръжен съд – Шумен, в двуседмичен срок, от връчването му, на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: