Р Е Ш Е Н И Е
409/29.6.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На четиринадесети юни през две хиляди и седемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Георгиева
Секретар: Ил.Д.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД №953 по описа на ШРС за 2017 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.49 от Семейния кодекс.
Производството по настоящото дело е образувано по
искова молба от Б.Х.Ч., с ЕГН**********,*** срещу А.Б.Ч., с ЕГН**********, с
адрес ***. Ищецът твърди, че с
ответницата сключили граждански брак на 27.08.2000 год. От брака си имали родени две деца – А. Б.Ч., с ЕГН********** и Ш. Б.Ч., с
ЕГН**********. В началото на брака им отношенията им се развивали нормално.
Двамата били студенти в Шуменския университет, като през 2005 год. закупили
апартамент, а впоследствие и автомобил, с който ищецът развивал таксиметрова
дейност, чрез която изкарвал прехраната на семейството. Тъй като ответницата не
работела, а финансите не достигали, ищецът заминал на работа в Република
Турция, като непрекъснато изпращал парични средства на семейството. През месец
януари ищецът и децата отишли до гр.Айтос, като след завръщането им ответницата
я нямало в апартамента. Впоследствие разбрал, че е заминала за Франция с друг
мъж. В исковата молба излага, че преди няколко месеца ответницата се е обадила
на дъщеря им и е споделила, че очаква дете от друг мъж, което трябвало да се
роди през м.май.
Моли съда да постанови решение, по силата на което:
да прекрати гражданския брак между тях без да изследва въпроса за вината; да
предостави упражняването на родителските права върху децата А. Б.Ч. и Ш. Б.Ч. на него, да бъде определен
режим на лични контакти между децата с тяхната майка всяка първа и трета събота
и неделя от месеца с приспиване в събота 10.00 ч. до 17.00 ч. в неделя, както и
един месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск; да бъде
осъдена майката да заплаща месечна издръжка на детето А. в размер на 150 лева,
а на детето Ш. в размер на 140 лева,
считано от датата на завеждане на исковата молба до настъпване на законни
причини, водещи до изменение или прекратяване на правото на издръжка, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска с падеж първо число на месеца, за
който се отнася. По отношение на семейното жилище, намиращо се в гр.Шумен, ул.”***”
№40, вх.2, ет.7, ап.47 моли ползването
да бъде предоставено на него и децата, като бъде определено местоживеене на
децата при него на посочения адрес. По отношение на фамилното име заявява, че
желае след прекратяване на брака ответницата да възстанови предбрачното
си фамилно име М..
В съдебно заседание ищецът Б.Х.Ч. се явява лично и
с упълномощен представител - адв.А.А. от ШАК, като
поддържат изцяло предявения иск.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към
нея са били редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен
срок по чл.131 от ГПК от негова страна не е бил депозиран писмен отговор.
В съдебно заседание ответникът
не се явява лично и не изпраща представител.
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
Ищецът Б.Х.Ч. и ответницата – А.Б.Ч. сключили
граждански брак на 27.08.2000 год. От брака си имали родени
две деца – А. Б.Ч., с ЕГН********** и Ш. Б.Ч., с ЕГН**********. В началото на
брака им отношенията им се развивали нормално. Двамата
били студенти в Шуменския университет, като през 2005 год. закупили апартамент,
а впоследствие и автомобил, с който ищецът развивал таксиметрова дейност, чрез
която изкарвал прехраната на семейството. Тъй като ответницата не работела, а
финансите не достигали, ищецът заминал на работа в Република Турция, като
непрекъснато изпращал парични средства на семейството. Отношенията между двамата
охладнели, като в един от телефонните разговори между тях, ответницата му
заявила, че не може да го понася и желае да се разделят. Това принудило ищецът
да се завърне в България. Впоследствие заминал на работа в Германия, като
предоставил на съпругата си банковата си карта и наличните по нея средства.
След едно от завръщанията си в България, установил, че ответницата не е заплатила сметките за изразходвана
ел.енергия, поради което блокирал предоставената й банкова карта. Трябвало
отново да замине на работа в Германия, но се върнал от летището, за да даде нов
шанс на семейството си. Първите две седмици нещата между него и ответницата
вървели добре, като след това започнала
да му вдига скандали. През месец януари ищецът и децата отишли до гр.Айтос,
като след завръщането им ответницата я нямало в апартамента. Впоследствие
разбрал, че е заминала за Франция, където живее с друг мъж, от когото очаква
дете през м.май.
Семейното
жилище на съпрузите се намира в гр.Шумен, ул.”***” №40, вх.2, ет.7, ап.47, като
ищцата го е напуснала и не изразява претенции за неговото ползване. При
сключване на гражданския брак ищцата е приела фамилното име на своя съпруг - Ч..
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени
и гласни доказателства и по-специално: от разпита в съдебно заседание на свидетелите
С. В. М.и Б. М. А.и от следните писмени доказателства: Удостоверение за сключен граждански брак,
Удостоверение за раждане от *** год., Удостоверение за раждане от *** год.,
Договор за правна защита и съдействие, ведно с адвокатско пълномощно, Вносна бележка за заплатена държавна такса,
Социален доклад.
Изложената
фактическа обстановка се изяснява и от изслушването на детето А. Б.Ч., извършено на основание разпоредбата
на чл.15 от ЗЗДет. в присъствие на социален работник
от Дирекция „Социално подпомагане“, Отдел „Закрила на детето“.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
От материалите по делото се установява по
безспорен начин, че бракът между ищеца и ответницата е дълбоко и непоправимо разстроен. Очевидно е, че към
настоящия момент двамата се намират във фактическа раздяла, която е продължила
повече от две години. В подкрепа на изложеното са и показанията на свидетелите М.
и А., които заявяват, че ищеца и ответницата не живеят заедно от около две
години и че двамата не поддържат контакти и никой от съпрузите няма желание брака да бъде
заздравен. В тази връзка съдът съобрази и обстоятелството, че ответницата живее
заедно с друг мъж в Република Франция, от когото има дете. От изложеното може
да се направи категоричния извод, че общността между съпрузите е разкъсана,
имайки в предвид, че между тях е изчезнала взаимната любов, доверието, уважението
и разбирателството. Брачната връзка е продължила да съществува само формално и
същата е изпразнена от своето вътрешно съдържание, съответстващо на морала и
закона. Отношенията между съпрузите са дълбоко разстроени, поради което запазването
на брака противоречи на принципите на морала и не създава нормални условия за
семеен живот и за отглеждане и възпитание на децата. Обстоятелството, че съпрузите
са във фактическа раздяла от около две години говори за тотално разпадане на
връзките между тях – духовни, физически и имуществени, поради което и никой от
тях не желае продължаване на брака. Разстройството на брака е трайно, постоянно
и не може да бъде преодоляно, поради
което е невъзможно и възстановяването на нормалните съпружески отношения. Настъпилата
между съпрузите фактическа раздяла е продължила дълъг период от време – около 2
години, а според константната практика на ВКС такава продължителна раздяла се
счита за важно обстоятелство, налагащо прекратяване на сключения брак. Поради
изложеното съдът намира, че запазването на този брак не е в интерес на страните
и следва да бъде прекратен, като дълбоко и непоправимо разстроен на основание
чл.49, ал.1 от СК.
Доколкото никой от страните по делото не е поискал
съдът да се произнесе по въпроса за вината, то на основание разпоредбата на
чл.49, ал.3 от СК съдът не следва да се произнася по този въпрос.
Поради всичко изложено по-горе настоящият състав
намира, че бракът между ищеца и ответницата е дълбоко и непоправимо разстроен и
са налице условията, визирани в разпоредбата на чл.49, ал.1 от СК същият да
бъде прекратен, без съдът да се произнася по въпроса за вината.
Предвид обстоятелството, че родените от брака на
съпрузите деца са на 13 и 8 години, т.е. не са навършили пълнолетие, съдът намира,
че с решението си следва да се произнесе по въпросите относно упражняването на
родителските права, личните контакти, местоживеенето на децата и тяхната
издръжка. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че претенция за
присъждане на родителските права върху детето е направена от страна на ищеца
още в исковата молба. От друга страна в съдебно заседание ответницата не се
явява и не изразява становище по този въпрос. В този смисъл съдът като съобрази
събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства относно възпитателските
качества на бащата, условията на живот и възможностите за помощ от трети лица,
счита за справедливо родителските права върху децата А. и Ш. да бъдат
предоставени на бащата Б.Х.Ч., да бъде определено местоживеене на децата при него,
а на майката да бъде определен подходящ режим на лични контакти с децата.
По отношение местоживеенето на децата съдът
намира, че същото следва да бъде определено на адреса на техния баща, а именно:
гр.Шумен, ул.”***” №40, вх.2, ет.7,
ап.47.
При преценка на режима на лични контакти съдът
съобрази обстоятелството, че децата са момичета на сравнително ниска възраст и
осъществяването на нормални контакти с майката би се отразило положително на
тяхното психическо и физическо развитие.
В тази връзка ищецът с исковата молба е направил искане именно в тази насока за
определяне на обичайно установения в практиката режим на лични контакти на
децата с тяхната майка. Съобразявайки гореизложените обстоятелства, съдът намира,
че е подходящо личните контакти между майката и децата да бъдат осъществявани всяка
първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в
неделя, с приспиване, както и един месец през лятото, когато майката не е в
платен годишен отпуск.
При преценка на въпросите относно упражняването на
родителските права, местоживеенето на децата и режима на лични контакти, съдът
съобрази възпитателските качества на всеки един от родителите, полаганите до
момента грижи и отношението на всеки един от тях към детето, изразеното желание
от страна единствено на бащата да отглежда и възпитава децата, привързаността
на децата към техния баща, тяхната възраст, както и материалните възможности на
бащата и липсата на доказателства за тези на майката. В тази връзка съдът
съобрази и изразеното от детето А.
желание за в бъдеще да живее при своя баща.
По отношение искането на ищеца за определяне на
месечна издръжка, която следва да бъде заплащана на всяко едно от децата, съдът
съобрази материалното състояние на родителите, родителските грижи, които ще
бъдат осъществявани от бащата, възрастта на децата, обичайно необходимото за дете
на същата възраст, нуждата от средства
за храна, облекло, помагала, за интелектуално и културно развитие, както и
средствата, необходими за неговото ежедневие. От материалите по делото и
по-специално от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства
се установява, че майката към настоящия момент живее във Франция, но няма данни
за евентуално получавани от нейна страна доходи. В същото време въпреки липсата
на данни за финансовото състояние на ответницата, доколкото същата е в
трудоспособна възраст и с оглед липсата на данни за влошено здравословно
състояние, се налага извода, че същата е в състояние да реализира доходи, поне
в размер на минималната работна заплата, установена за страната. Поради
изложеното, съобразявайки разпоредбата на чл.27, т.2 от Конвенцията за правата
на детето, която е ратифицирана от Република България и е част от вътрешното ни
право, съгласно която родителите имат първостепенна отговорност да осигурят в
рамките на своите способности и финансови възможности условията за живот,
необходими за развитието на детето, с оглед на описаните нужди на детето от
издръжка и очертаното фактическо материално състояние на неговите родители,
съдът намира, че за всяко от малолетните деца А. и Ш. следва да бъде определена
обща месечна издръжка в размер на 220 лева, въпреки че посочената сума е
по-малка от минималната работна заплата за страната и от минималния
средностатистически доход, необходим за издръжката на един член на семейство.
Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.3 от СК тази сума следва да се разпредели
между родителите съобразно с възможностите им, като се вземат в предвид и
непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето от страна на бащата
и евентуално получаваните от него месечни помощи за дете. Имайки предвид
изложеното относно доходите на ответницата, наличието на алиментни
задължения към новороденото й дете, съдът намира, че същата следва да участва в
издръжката със сумата от 130 лева, който размер е съобразен с възможностите й и
с обстоятелството, че същата пребивава извън границите на Република България и
няма да затрудни нейната собствена издръжка. Останалата част от издръжката в
размер на 90 лева следва да се поеме от бащата, който ще продължи да полага непосредствените грижи
по отглеждането и възпитанието на децата. При определяне размера на издръжката
съдът съобрази и разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК, съгласно която минималната
издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна
заплата, а съгласно Постановление на МС №22 от 26.01.2017 год. от 01.01.2017 год. е определен размер на минималната месечна
работна заплата за страната в размер на 460 лева.
Така определеният размер на издръжката е дължим
считано от датата на подаване на настоящата исковата молба – 04.04.2017 год., ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, платима на първо число от месеца, за който се отнася. В
останалата част искът, за разликата до пълния предявен размер, като
неоснователен и недоказан следва да се бъде отхвърлен.
По отношение задължението на съда, служебно да се
произнесе относно ползването на семейното жилище, съгласно разпоредбата на
чл.56, ал.1 от СК съдът съобрази следното: Видно от материалите по делото
семейното жилище, намиращо се в гр.Шумен, ул.”***” №40, вх.2, ет.7, ап.47 е
собственост на съпрузите. Към настоящия момент в него живее ищеца, като
ответницата го е напуснала. Претенции за
неговото ползване са заявени единствено отстрана на ищеца в исковата молба. Поради
изложеното съдът намира, че семейното жилище, доколкото липсва искане за
неговото ползване от страна на ответницата и доколкото родителските права над
децата А. и Ш. ще бъдат упражнявани от ищеца, следва именно на него да бъде
предоставено ползването на семейното жилище.
Досежно фамилното име на ответницата, съдът съобрази
обстоятелството, че при сключване на гражданския брак същата е приела фамилното
име на своя съпруг Ч., а в настоящото производство ищецът прави искане същото
да бъде променено, като заявява, че желае ответницата да възстанови предбрачното си фамилно име М.. При преценка на този въпрос
съдът взе предвид разпоредбата на чл.53 от СК, съгласно която правото за възстановяване
на фамилното име или неговото запазване е предоставено единствено на волята на
съпруга, променил фамилното си име при сключване на брака. За запазване
носенето на брачното фамилното име или
неговата промяна не е необходимо съгласието на другия съпруг, дори законът не
изисква и мнение от негова страна по този въпрос. Поради изложеното, доколкото липсва
изявление от страна на ответницата за
промяна на фамилното й име, то същото не следва да бъде променяно и след
развода същата следва да запази брачното си фамилно име Ч..
Доколкото в исковата молба ищецът не изразява
претенции за изплащане на издръжка от страна на ответницата, съдът намира, че
не следва да се произнася по този въпрос.
С оглед задължението на съда с решението си да
определи окончателен размер на дължимата държавна такса, като взе в предвид липсата
на представени по делото доказателства досежно доходите на съпрузите, но
доколкото и двамата са в трудоспособна възраст, съдът намира, че окончателния
размер на дължимата държавна такса в настоящия случай следва да бъде 50 лева. В
същото време, доколкото от материалите по делото се установява, че при
завеждането на делото ищецът е внесъл сумата от 30 лева, то ответницата следва
да бъде осъдена да заплати разликата до пълния определен от съда размер на държавната
такса.
В същото време ответницата следва да заплати
държавна такса върху определения 374.40 лева.
По отношение претенцията на ищеца за заплащане на
разноски съдът съобрази разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК, съгласно която
съдебните разноски по делото остават в тежест на всеки от съпрузите така, както
са направени, в случай, че никой от тях няма вина за прекратяване на брака. С
оглед на изложеното и с оглед изхода на делото на ищеца разноски не се дължат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между Б.Х.Ч., с ЕГН**********,***
и А.Б.Ч., с ЕГН**********, с адрес ***, сключен с Акт за граждански брак №8/27.08.2000
год., като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН, без да изследва
въпроса за вината.
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските права
върху децата А. Б.Ч., с ЕГН********** и Ш. Б.Ч., с ЕГН********** на бащата Б.Х.Ч., с ЕГН**********, като определя РЕЖИМ НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ на майката А.Б.Ч.,
с ЕГН********** с всяко от децата всяка първа и трета събота и неделя от месеца
от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя, с приспиване, както и един месец
през лятото, когато майката не е в
платен годишен отпуск.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на децата А. Б.Ч., с ЕГН********** и
Ш. Б.Ч., с ЕГН********** при техния баща Б.Х.Ч., с ЕГН********** на адрес: ***.
ОСЪЖДА А.Б.Ч., с ЕГН********** да заплаща месечна
издръжка на малолетното си дете А. Б.Ч., с ЕГН********** чрез неговия баща и
законен представител Б.Х.Ч., с ЕГН********** в размер на 130 /сто и тридесет/
лева, считано от датата на предявяване на иска – 04.04.2017
год. до настъпване на законни причини, изменящи или прекратяващи правото на
издръжка, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, платима на
първо число на месеца, за който се отнася, като отхвърля иска за разликата до
пълния предявен размер от 150 лева месечно, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА А.Б.Ч., с ЕГН********** да заплаща месечна
издръжка на малолетното си дете Ш. Б.Ч., с ЕГН********** чрез неговия баща и
законен представител Б.Х.Ч., с ЕГН********** в размер на 130 /сто и тридесет/
лева, считано от датата на предявяване на иска – 04.04.2017
год. до настъпване на законни причини, изменящи или прекратяващи правото на
издръжка, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, платима на
първо число на месеца, за който се отнася, като отхвърля иска за разликата до
пълния предявен размер от 140 лева месечно, като неоснователен и
недоказан.
ПРЕДОСТАВЯ
ползването на семейното жилище, находящо се в гр.Шумен,
ул.”***” №40, вх.2, бл.10, ет.7, ап.47 на ищеца Б.Х.Ч., с ЕГН**********, като
констатира, че ответницата А.Б.Ч., с ЕГН********** го е напуснала.
След прекратяване на брака А.Б.Ч., с ЕГН**********
запазва брачното си фамилно име Ч..
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавната такса по делото в размер
на 50 лева /петдесет лева/.
ОСЪЖДА А.Б.Ч., с ЕГН********** да заплати сумата от 20 лева
/двадесет лева/, представляваща държавна такса по делото до пълния определен от
съда размер, както и 5 лева /пет лева/ държавна такса в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА А.Б.Ч., с ЕГН********** да заплати по сметка на
ШРС сумата от 374.40 лева /триста седемдесет и четири лева и четиридесет
стотинки/, представляваща държавна такса върху присъдената с решението издръжка
по отношение на двете деца, както и 5 лева /пет лева/.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК допуска
предварително изпълнение на решението
само в частта относно присъдената издръжка.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: