Р Е Ш Е Н И Е

678/20.9.2017г. , гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ш.ски районен съд, девети състав, в публично заседание проведено на дванадесети септември, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Районен съдия: Д. Димитров

при секретаря Т. Т., като разгледа докладваното от съдията ГД № 960/2017 г., по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от „Кариера Драгоево“ АД, с. Л., Община Ш., против „Билдинг строй експрес“ ЕООД гр. Ш., с която е предявен положителен установителен иск, с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и цена 20 975,49 лв. /двадесет хиляди деветстотин седемдесет и пет лева и четиридесет и девет стотинки/ - главница за доставка и транспорт на стоки за периода от 15.10.2010 г. до 30.04.2012 г., ведно с искане за законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба – 05.04.2017 г. до окончателното плащане.

Ищецът обосновават исковата си претенция на следните фактически твърдения: В периода 15.10.2010 г. до 30.04.2012 г. извършил транспортна услуга /доставка на стока/ на ответното дружество, за което били съставени фактури, за сума в общо размер 20 975.49 лв., както следва: № 0000001565/15.10.2010 г. за сумата 536.64 лв.; № 0000001145/18.10.2010 г. за сумата 6 404.52 лв.; № 0000001567/18.10.2010 г. за сумата 2 949.58 лв.; № 0000001180/15.11.2010 г. за сумата 9 602.76 лв.; № 0000001587/15.11.2010 г. за сумата 748.06 лв.; № 2000000026/30.11.2011 г. за сумата 250.20 лв.; № 2000000060/30.12.2011 г. за сумата 421.56 лв. и № 0000001919/30.04.2012 г. за сумата 62.17 лв. от 149.47 лв. Въпреки изпратената покана за доброволно изпълнение на 28.11.2012 г. до завеждане на искова молба плащания не били постъпили. По заявление от ищеца, по реда на чл. 410 ГПК, било образувано ЧГД № 2144/2016 г., по описа на ШРС, и в полза на Заявителя била издадена Заповед за изпълнение срещу ответника, който в срока на чл. 414 ГПК възразил писмено и това обуславя правният интерес от предявяване на иск за установяване на вземането в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК. Ищецът иска постановяване на решение срещу ответника, с което да бъде признато за установено, че в негова полза съществува парично вземане за сумата 20 975,49 лв. - за доставка на стоки и транспорт, по издадената Заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба. Претендира разноски по заповедното и исковото производства.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не депозира писмен отговор. В заповедното производство е направено възражение, в което се твърди, че претендираното вземане е недължимо.

В хода на проведеното съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител адв. Р. поддържа предявените иска. Ответникът, чрез процесуален представител адв. Р. оспорва иска.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

В периода от 15.10.2010 г. до 30.04.2012 г.ищецът е извършил доставка и транспортна услуга на стока за ответника, за което са издадени фактури както следва: фактура № 0000001565/15.10.2010 г. - за сумата 536.64 лв.; фактура № 0000001145/18.10.2010 г. - за сумата 6 404.52 лв.; фактура № 0000001567/18.10.2010 г. - за сумата 2 949.58 лв.; фактура № 0000001180/15.11.2010 г. - за сумата 9 602.76 лв.; фактура № 0000001587/15.11.2010 г. - за сумата 748.06 лв.; фактура № 2000000026/30.11.2011 г. - за сумата 250.20 лв.; фактура № 2000000060/30.12.2011 г. - за сумата 421.56 лв. и фактура № 0000001919/30.04.2012 г. - за сумата 62.17 лв. 149.47 лв. /л. 6-л. 12 от делото/. На 28.11.2012 г. по емейл ищецът отправил Покана до ответника /л. 13 от делото/ за доброволно изпълнение на задължението. По заявление от ищеца по реда на чл. 410 ГПК, срещу ответника е образувано ЧГД № 312/2017 г. по описа на ШРС и в полза на заявителя е издадена Заповед за изпълнение № 197/02.02.2017 г., по силата на която длъжникът е осъден да плати, сумата 20 975,49 лв. /двадесет хиляди деветстотин седемдесет и пет лева и четиридесет и девет стотинки/ - главница за доставка на стоки и транспорт по фактури, както следва: - № 0000001565/15.10.2010 г., № 0000001145/18.10.2010 г., № 0000001567/18.10.2010 г., № 0000001180/15.11.2010 г., № 0000001587/15.11.2010 г., № 2000000026/30.11.2011 г., № 2000000060/30.12.2011 г. и № 0000001919/30.04.2012 г., ведно със законна лихва върху главницата за периода от 01.02.2017 г. до окончателното плащане, както и сумата от 419,51 лв. /четиристотин и деветнадесет лева и петдесет и една стотинки/ - разноски за платена държавна такса за издаване на Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист. Срещу така издадената Заповед за изпълнение, в срока по чл. 414 ГПК длъжникът е депозирал Възражение, /л. 19 от ЧГД № 312/2017 г. по описа на ШРС /, че не дължи претендираното вземане.

По делото по реда на чл. 176 ГПК беше изслушан управителя на ответното дружество, който заяви, че в процесния период не е бил управител на дружеството и не е запознат със счетоводството на дружеството.

От ангажираните по делото гласни доказателства, посредством разпит на свидетеля Й. Н. – служител в ищцовото дружество, кредитирани, при условията на чл. 172 ГПК, с оглед евентуално заинтересованост от изхода на делото, става ясно че двете дружества били в търговски отношения. Тя работела на кантара и издавала експедиционните бележки, в които се изписвал вида на материала. Всяка бележка имала и подпис на получател.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът приема изцяло като обосновано и компетентно се установява, че процесните фактури са осчетоводени в двете дружества, като вземане в ищцовото дружество и като задължение в ответното дружество, включени са в дневниците и в справките-декларации по ЗЗДС, като ответното дружество е ползвало данъчен кредит по ЗДДС. Салтото в размер на 20 975.49 лв. съществува като вземане в ищцовото дружество и като задължение в ответното дружество.

Представени са и други неотносими към правния спор писмени доказателства.

При така установеното съдът прави следните правни изводи:

С предявеният иск за установяване на вземането по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК се цели установяване съществуване в полза на ищеца на вземане по издадена Заповед за изпълнение, като в процесния случай предметът на делото е обусловен от издадената Заповед за изпълнение № 197/02.02.2017 г.. Като особен иск, протичащ след като се е развило друго, „проверовъчно” производство, искът по чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК се характеризира, освен със специфичните изисквания за допустимост, така и с особености, които са обусловени именно от протеклото заповедно производство и като специален установителен иск е необходимо наличието на допълнителни специални абсолютни положителни предпоставки за допустимост. Една от тези предпоставки е да има идентичност между заповедното и исковото производство, като съвпадение е нужно както от обективна, така и от субективна страна, поради което цената на иска, следва да съответства на размера на „вземането“ по смисъла на чл. 410 ГПК, за което заявителят – ищец е получил Заповед за изпълнение. В процесния случай съдът установява, че е налице пълен идентитет, както от обективна така и от субективна страна между предявения иск и вземането по заповедното производство.

С оглед характера на иска по чл. 422 ГПК, а именно положителен иск за установяване съществуването на оспорено парично притезание, в тежест на ищеца беше, при условията на пълно и главно доказване, да докаже, че длъжникът не е изпълнил точно задължението си на падежа, като кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. Представените и приета от съда фактури, не оспорени от ответната страна, съставлява доказателство за наличието на търговски правоотношения – твърдените от ищеца сделки, по силата на които ответникът е приел извършените в негова полза доставки на продадените му стоки, срещу което в негова тежест е възникнало задължението да плати дължимата по тях продажна цена. Въпреки доказателствената тежест, която носи, ответникът не е представил доказателства, от които да се установява, че е изпълнил точно и в срок паричното си задължение към ищеца, произтичащо от възникналите помежду им търговски правоотношения, обективирани в издадените от ищеца фактури. Предвид изложеното, съдът намира иска за основателен и доказан, поради което следва да бъде признато за установено по отношение на ищеца, че ответникът дължи сумата 20 975,49 лв. /двадесет хиляди деветстотин седемдесет и пет лева и четиридесет и девет стотинки/ - главница за доставка на стоки и транспорт по фактури с № 0000001565/15.10.2010 г., № 0000001145/18.10.2010 г., № 0000001567/18.10.2010 г., № 0000001180/15.11.2010 г., № 0000001587/15.11.2010 г., № 2000000026/30.11.2011 г., № 2000000060/30.12.2011 г. и № 0000001919/30.04.2012 г.. Искането за законна лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба – 05.04.2017 г. до окончателното плащане, също е основателно и следва да бъде уважено.

При този изход на спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски, съразмерно с уважената част от иска, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

Признава за установено, по отношение на „Кариера Драгоево“ АД, с ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: село Л., Община Ш., област Ш., ул. „***“ № 26, че „Билдинг Строй Експрес“ ЕООД, с ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: гр. Ш., местност „С.“ – ***, дължи сумата 20 975,49 лв. /двадесет хиляди деветстотин седемдесет и пет лева и четиридесет и девет стотинки/ - главница за доставка и транспорт на стоки по фактури с № 0000001565/15.10.2010 г., № 0000001145/18.10.2010 г., № 0000001567/18.10.2010 г., № 0000001180/15.11.2010 г., № 0000001587/15.11.2010 г., № 2000000026/30.11.2011 г., № 2000000060/30.12.2011 г. и № 0000001919/30.04.2012 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 05.04.2017 г. до окончателното плащане на вземането, на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Осъжда „Билдинг Строй Експрес“ ЕООД, с ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: гр. Ш., местност „С.“ – ***, да плати на „Кариера Драгоево“ АД, с ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: село Л., Община Ш., област Ш., ул. „***“ № 26, деловодни разноски в размер на 1 679.51 лева (хиляда шестстотин седемдесет и девет лева и петдесет и една стотинки), от които 419.51 лева държавна такса, 100 лв. възнаграждение за вещо лице и 1 160 лева адвокатско възнаграждение, направени по настоящото дело и сумата 794.51 лева (седемстотин деветдесет и четири лева и петдесет и една стотинки) по заповедното производство, съразмерно уважената част от иска, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

Препис от настоящето решение да се връчи на страните заедно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Ш.ски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.

Районен съдия: