Р Е Ш Е Н И Е

 

879/28.11.2017г. ,              Град Шумен

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А  

Шуменският районен съд                                                                       седми  състав

На 02 (втори) ноември                                                                            Година 2017

В публично съдебно заседание, в следния състав:

                                                                                 Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Е. П.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

гражданско дело номер 966 по описа за 2017 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

            Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 59, ал. 9 вр. ал. 3 от СК и чл. 150 от СК.

            В молбата си до съда /уточнена/ ищцата Д.Д.П. твърди, че с ответника Н.П.К. са родители на децата Н.Н.К и А.Н.К. По силата на решение, постановено по гр.д. № 1745/2014 г. по описа на ШРС, упражняването на родителските права по отношение на децата били предоставени на майката, като бил определен режим на лични отношения на бащата с децата и същият бил осъден да плаща месечна издръжка на всяко от тях в размер на по 150,00 лева. С определение, постановено по гр.д. № 2320/2015 г. по описа на ШРС била одобрена постигната между П. и К. спогодба, съобразно която бил изменен първоначално определения режим на лични отношения на бащата с децата. През изминалите години многократно нарастнали потребностите на децата и възможностите на ответника, като майката не била в състояние да задоволява изцяло нуждите на Н. и А. От друга страна, ответникът разполагал със значителни парични средства, указание за което били хобитата му – членство в сдружение с висок членски внос и собствеността върху значителен брой ловни оръжия. След последното определяне на режим на лични отношения между К. и децата, настъпило изменение в обстоятелствата, дължащи се на проявите на последния на недобросъвестност, егоизъм и нисък родителски капацитет, воденето на децата при различни жени, грубото му отношение към ищцата и водените съдебни дела срещу нея. Моли съда да постанови решение, по силата на което да измени постановените с определение по гр. д. № 2320/2015 г. по описа на ШРС мерки относно личните отношения между Н.П.К. и децата Н. и А., като същите са подробно описани на л. 9 – л. 12 от делото; да измени размера на дължимата от ответника издръжка, като го увеличи, както следва: за детето Н. от 150,00 лв. на 300,00 лв. месечно и за детето А. от 150,00 лв. на 300,00 лв. месечно, считано от депозиране на исковата молба, както и да ѝ бъдат присъдени деловодните разноски.

                В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Счита, че са налице нови обстоятелства, налагащи изменение на определените от съда режим на лични отношения с децата, но не по начина, поискан от ищцата, а по предложения от него начин. Моли претенциите да бъдат отхвърлени, като му бъдат присъдени деловодните разноски.

            В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът подава насрещна искова молба, като предявява искове по чл. 59, ал. 9 от СК за изменение на определения режим на лични отношения, като описва нов, разширен такъв.

            В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ищцата подава отговор на насрещната искова молба, като оспорва фактическите обстоятелства в нея, както и исканията.

            От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:

            Видно от приложените по делото удостоверение за раждане от *** г., изд. въз основа на акт за раждане № ***/30.07.2012 г. и удостоверение за раждане от *** г., изд. въз основа на акт за раждане № ***/05.02.2014 г., съставени от длъжностното лице по гражданското състояние в Община Варна е, че Д.Д.П. и Н.П.К. са родители на Н.Н.К., род. на *** . и              А.Н.К., род. на *** г. По силата на Решение № 860/19.11.2014 г. по гр.д. № 1745/2014 г. по описа на ШРС, влязло в сила на 09.12.2014 г., упражняването на родителските права по отношение на двете деца било предоставено на майката, като бил определен режим на лични отношения на бащата с тях. Освен това, К. бил осъден да заплаща на децата си Н. и А. месечна издръжка в размер на по 150,00 лева. Съдът констатира от представения протокол от публично съдебно заседание от 18.01.2016 г. по гр.д. № 2320/2015 г. по описа на ШРС, че родителите на ненавършилите пълнолетие деца постигнали спогодба, одобрена от съда, според която се съгласили, че определения с цитираното по-горе решение режим на лични отношения между ответника и децата Н. и А. се изменя, както следва: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца, в часовете от 10,00 ч в събота до 18,00 ч в неделя, с преспиване; всяка първа и трета сряда от месеца, в часовете от 16,30 ч до 19,00 ч децата ще са при баща си; десет дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск; първата половина от всеки рожден ден на всяко едно от децата, ако денят е събота или неделя, а ако е делничен ден, бащата ще има право да взема децата през рождените им дни, за всяко едно от децата, в часовете от 15,30 ч до 18,00 ч, както и бащата ще има право да взема децата през първата половина от всички национални празници на нечетна година, включително и на празника Нова година. По делото, и от двете страни са представени писмени доказателства, от които се установява, че и Д.П., и Н.К., многократно са сезирали ДСП общ. Шумен, РУ на МВР – Шумен, Районна прокуратура – Шумен и Районен съд – Шумен във връзка с осъществяване на режима на лични отношения и дължимата издръжка от ответника, сочейки противоправно поведение на другата страна. Видно от приложените удостоверение № 32/28.02.2017 г., изд. от „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД и удостоверения изх. № УЧР-130/01.03.2017 г. и УЧР-476/10.10.2017 г., изд. от „Инвестбанк“ АД е, че в периода м. март 2016 г. – м. октомври 2017 г. Д.П. е получила средно месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 1005,99 лв. Съдът констатира, че същата сключила два договора за кредит. П. представя по делото документи, установяващи извършени от нея плащания на такси на детско заведение, на суми за туристически посещения, за закупуване на детски стоки, на лекарства и т.н.

От представеното извлечение от интернет-страницата на Търговския регистър се установява, че Н.К. е съдружник и управител на „Техникс-полиест“ ООД гр. Шумен. Видно от служебна бележка изх. № 16/01.06.2017 г., изд. от посоченото дружество е, че през периода м. юни 2016 г. – м. май 2017 г. К. получил брутен трудов доход от дейността си като съдружник в размер на 436,67 лв. Съдът констатира от банково удостоверение изх. № 0322-64-007362/29.05.2017 г., изд. от „Уникредит Булбанк“ АД, че същият обслужва ипотечен кредит към банката. По делото са представени копия на годишни данъчни декларации, подадени от „Техникс-полиест“ ООД, от които се установява, че през 2016 г. дружеството заявило данъчна печалба в размер на 15578,98 лева. В писмо УРИ 172900-12931/12.09.2017 г. на РУ – Шумен е отразено, че Н. К. притежава общо 19 огнестрелни оръжия, от които 13 бр. ловни карабини, 4 бр. пистолети и 1 бр. надцевка. Видно от удостоверение  от 29.09.2017 г., изд. от Сдружение „Орден на Рицарите Тамплиери – Велик приорат България“ е, че ответникът е член на същото, като платил встъпителна вноска в размер на 550,00 лв. през 2014 г., а впоследствие плаща членски внос в размер на 300,00 лв. годишно. Съдът констатира от удостоверение за раждане от *** г., изд. въз основа на акт за раждане № 1405/31.10.2017 г., съст. от длъжностното лице по гражданското състояние в Община Шумен, че Н.К. е баща на роденото на *** г. дете Н.

            В изисканите социални доклади, изготвени от социален работник при Дирекция „Социално подпомагане” общ. Шумен е отразено, че ищцата, заедно с децата Н. и А. обитава апартамент под наем в гр. Шумен, при добри хигиенно-битови условия. Същата била подпомагана при отглеждането на децата от своите родители. Емоционалната връзка между децата и майка им била много силна. Физическото и психическото развитие на децата съответствало на календарната им възраст, като и двете посещавали детска градина. От друга страна, ответникът обитавал къща, находяща се в гр. Шумен, като в същата били осигурени много добри битови условия, като за децата имало отделна стая. К. съжителствал на съпружески начала с П.Д., която била бременна /към датата на изготвяне на социалния доклад/. Сочи се, че между бащата и двете деца съществувала силна емоционална връзка, като същите били щастливи в негово присъствие. Социалният работник излага споделеното му от едно от децата, че имало случаи, при които П. изхвърляла през прозореца закупени от ответника дрехи или играчки за децата. Описаното в докладите се потвърждава от изложеното в съдебно заседание от социалния работник В.Х..

            Разпитаните по искане на ищцата като свидетели В.П. (майка на ищцата) и              В.Ф. излагат, че ответникът не предоставял никакви средства извън издръжката за децата си. Свид. П. сочи, че ищцата изпитва затруднения при отглеждането на децата поради липсата на достатъчно парични средства, като ѝ помагат нейните родители и майката на ответника. Отношенията между родителите били крайно изострени, като постоянно възниквали скандали, особено при вземане и връщане на децата от ответника. Често се случвало К. да взема децата, независимо, че са болни. През 2016 г., по време на коледните празници, същият нарушил определения режим на лични отношения. Свид. Ф. описва наблюденията си, базирани на обстоятелството, че през 2015 г. и 2016 г. съжителствала на съпружески начала с К., че последният имал различно отношение към двете си деца, като толерирал Н., а наказвал А.

В показанията си, разпитаната като свидетел Д.С. излага, че е запозната с възникналите конфликтни ситуации между страните в качеството си на адвокат. Описва поведение на ищцата, препятстващо възможността на К. да осъществява определения режим на лични отношения с децата. Сочи, че ответникът е всеотдаен родител, като връзката му с децата е много силна.

            При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

            По отношение на исковете с правно основание чл. 59, ал. 9 от СК:

            Предвид обстоятелството, че в настоящото производство, съдът следва да реши въпроса относно режима на лични отношения между Н.К. и двете деца, независимо от предявяването на насрещни, взаимно изключващи се искания за това, настоящият състав счита, че изследването на правно значимите и относими към спора обстоятелства следва да бъде извършено общо по отношение на двете насрещни претенции.

            С влязло в сила съдебно определение била одобрена постигната между Д.П. и Н.К. съдебна спогодба, по силата на която били определени мерките относно личните отношения между родителя, комуто не са предоставени родителските права по отношение на децата и последните. В разпоредбата на чл. 59, ал. 9 от СК е предвидено, че при изменение на обстоятелствата, съдът може да измени постановените по-рано мерки, проявление на съдебна администрация. Законодателят е обусловил извършването на такава промяна с наличието на новосъздадена обстановка, при която интересите на детето изискват ревизия на мерките. Конкретизация на общата формулировка „изменение на обстоятелствата” се съдържа в ПП № 1/1974 г. на ВС, където са разграничени различните случаи. А именно: влошаване на условията при родителя, на когото е предоставено детето или подобряване на условията при другия родител; повторно встъпване в брак на някой от родителите; невъзможност да се изпълни решението поради поведение на самото дете; нерационален режим, като в течение на изпълнението му същия се окаже неблагоприятен за детето и т.н. В конкретната хипотеза, ищцата твърди нерационалност на определения режим, а ответникът не сочи наличие на нови обстоятелства. Според настоящият състав, в случая не е налице изменение на обстоятелствата по смисъла на цитирания законов текст. Малко повече от една година след доброволно уреждане между родителите на въпроса относно режима на лични отношения между К. и двете деца, Д.П. отправя искане за изменението му. В отговор на същото, и К. депозира такова. Съдът намира за доказано, че единствените нови факти, установени по делото, са заживяването от страна на ответника с жена на име П. и понастоящем раждането на негово трето дете. Същите, обаче, не са влошили положението на Н. и А. Установи се безспорно по делото, че са запазени емоционалните връзки между бащата и двете деца, те се развиват и общуват съответно на възрастта си. Чрез съвкупността от доказателствени средства се установи по категоричен начин, че обстоятелствата, обусловили предявяване на насрещните искания на двамата родители по делото, са изключително влошените отношения между тях самите. Понастоящем, все още на двете деца не се е отразило поведението на П. и К., но следва да се отбележи, че Н. и А. са били свидетели на скандали, обиди, изхвърляне на дрехи и играчки – действия, несъвместими със заявения от всяка от страните висок родителски капацитет. Описаните от свидетелите проблеми във връзка с точното осъществяване на режима, не се дължи на начина на определяне на същия, а на взаимното негативно отношение между родителите и нежелание за направа на компромиси в интерес на малолетните деца.

Ето защо, съдът намира, че не бе доказано по делото, че след постановяване на режима на лични отношения на децата с баща им е настъпило изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 59, ал. 9 от СК.

Предвид гореизложеното, съдът счита, че насрещните претенции за изменение на мерките относно личните отношения между Н.К. и децата Н. и А. следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Досежно претенциите за изменение на дължимата от Н. К. издръжка на всяко от децата му:

От предходното определяне на издръжките, дължими от Н.К. на децата му Н. и А. са изминали близо три години, през който период потребностите на децата и материалните възможности на ответника безспорно са нарастнали. Предвид това, съдът приема, че е налице изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 150 от СК, което прави депозираните искове частично основателни и доказани.

Досежно размера на издръжките: според чл. 142, ал. 1 от СК, същият се определя в зависимост от нуждите на детето и от възможностите на дължащия издръжката родител. Съгласно нормата на чл. 142, ал. 2 от СК, минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от минималната работна заплата. Издръжка на ненавършило пълнолетие дете се дължи от родителите му, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, на осн. чл. 143, ал. 2 от СК.

По делото се доказа, че понастоящем ответникът по исковете има алиментни задължения и към трето свое дете, родено на *** г. Установи се, също така, нарастване на доходите и на двамата родители, както и че и двамата плащат задължения по договори за кредит, които са сключили.

Съдът, като съобрази потребностите на децата, обусловени от възрастта им, както и материалните възможности на техните родители определя обща месечна издръжка, както следва: за детето Н. в размер на 300 лв., от които бащата следва да заплаща по 180,00 лв. месечно, а останалите следва да се заплащат от майката и за детето А. в размер на 280 лв., от които бащата следва да заплаща по 170,00 лв. месечно, а останалите следва да се заплащат от майката. По-голямото парично участие на бащата е обусловено от факта, че непосредствената тежест по грижите по отглеждането и възпитанието на децата се понася от майката. В тази насока, съдът съобрази данните за реализираната печалба от дружеството, на което К. е управител, както и установеното по делото обстоятелство за притежаваните от него оръжия и членството му в сдружение с нестопанска цел /за които безспорно се изисква наличие на висок жизнен стандарт/. Увеличеният размер на издръжките се дължи от датата на депозиране на исковата молба – 06.04.2017 г., с падеж първо число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на законни причини, изменящи или погасяващи правото на издръжка.

Исковете за изменение на издръжките, в останалата им част до пълния предявен размер – по 300 лв. месечно следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

            На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените деловодни разноски по претенциите с правно основание              чл. 150 от СК, съобразно уважената част от тях, в общ размер 27,50 лева и по отхвърления насрещен иск с правно основание чл. 59, ал. 9 от СК в размер на 75,00 лв., или – в общ размер 102,50 лева.

            На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените деловодни разноски, както следва: по отхвърления иск с правно основание чл. 59, ал. 9 от СК в размер на 225,00 лв. и по претенциите с правно основание чл. 150 от СК, съобразно отхвърлената част от тях, в размер на 375,00 лв., или в общ                  размер – 600,00 лева.

            На основание чл. 1 от ТДТ по ГПК вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса върху размера на увеличението на издръжките в общ размер 100,00 лева

            На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, следва да бъде постановено предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдените издръжки.

            Водим от горното, съдът 

Р   Е   Ш   И :

 

            ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д.Д.П. с ЕГН **********,***, със съдебен адресат – адв. Д.Д. от ШАК, гр. Шумен, ул. „С.“ № 68, вх. Б, ап. 19 против Н.П.К. с ЕГН **********,***, със съдебен адресат – адв. П.П. от ШАК, гр. Шумен, ул. „Д.В.“ № 9-13, кантора № 26, иск с правно основание чл. 59, ал. 9 вр. ал. 3 от СК за изменение на постановените по гр. д. № 2320/2015 г. по описа на Районен съд – Шумен мерки относно личните отношения на Н.П.К. с децата на страните Н.Н.Кс ЕГН ********** и А.Н.К. с ЕГН **********, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН  И  НЕДОКАЗАН.

            ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н.П.К. с ЕГН ********** против Д.Д.П. с ЕГН **********, иск с правно основание чл. 59, ал. 9 вр. ал. 3 от СК за изменение на постановените по гр. д. № 2320/2015 г. по описа на Районен съд – Шумен мерки относно личните отношения на Н.П.К. с децата на страните Н.Н.Кс ЕГН ********** и А.Н.К. с ЕГН **********, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН  И  НЕДОКАЗАН.

            На основание чл. 150 от Семейния кодекс, ИЗМЕНЯ размера на присъдената с влязло в сила на 09.12.2014 г. Решение № 860/19.11.2014 г. по гр. д. № 1745/2014 г. по описа на Районен съд – Шумен издръжка на ненавършило пълнолетие дете от родител, дължима от родителя Н.П.К. с ЕГН ********** на малолетното му дете Н.Н.Кс ЕГН **********, изплащана чрез неговия родител и законен представител Д.Д.П. с ЕГН **********, КАТО Я УВЕЛИЧАВА от 150,00 лв. (сто и петдесет лева) на 180,00 лв. (сто и осемдесет лева) месечно, считано от датата на предявяване на иска за изменението – 06.04.2017 г., до настъпването на законни предпоставки за изменение или за прекратяване на издръжката, платима на първо число през месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяко забавено месечно изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за изменение на издръжката в останалата му част над 180,00 лв. до пълния предявен размер от 300,00 лв., като неоснователен и недоказан.

            На основание чл. 150 от Семейния кодекс, ИЗМЕНЯ размера на присъдената с влязло в сила на 09.12.2014 г. Решение № 860/19.11.2014 г. по гр. д. № 1745/2014 г. по описа на Районен съд – Шумен издръжка на ненавършило пълнолетие дете от родител, дължима от родителя Н.П.К. с ЕГН ********** на малолетното му дете А.Н.К. с ЕГН **********, изплащана чрез неговия родител и законен представител Д.Д.П. с ЕГН **********, КАТО Я УВЕЛИЧАВА от 150,00 лв. (сто и петдесет лева) на 170,00 лв. (сто и седемдесет лева) месечно, считано от датата на предявяване на иска за изменението – 06.04.2017 г., до настъпването на законни предпоставки за изменение или за прекратяване на издръжката, платима на първо число през месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяко забавено месечно изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за изменение на издръжката в останалата му част над 170,00 лв. до пълния предявен размер от 300,00 лв., като неоснователен и недоказан.

            ОСЪЖДА Н.П.К. да заплати на Д.Д.П. сумата 102,50 лв., представляваща направените разноски по делото, съобразно отхвърлената респ. уважената част от исковете.

            ОСЪЖДА Д.Д.П. да заплати на Н.П.К. сумата 600,00 лв., представляваща направените разноски по делото, съобразно отхвърлената, респ. уважената част от исковете.

            На основание чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК, ОСЪЖДА Н.П.К. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Шумен, държавна такса в размер на 100,00 лева върху общия размер на увеличението на издръжките.

            На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка.

            Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Шуменски окръжен съд.

           

                                                                                       Районен съдия: