Р Е Ш Е Н И Е

814/8.11.2017г. , Град Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд седми състав

На 26 (двадесет и шести) октомври Година 2017

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Теодора Йорданова- Момова

Секретар Е. П.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

гражданско дело номер 982 по описа за 2017 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 45, вр. чл. 43, ал. 2, т. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В исковата молба ищецът „Водоснабдяване и канализация – Шумен” ООД гр. Шумен, представляван от К.Г.М. твърди, че по партида 529/080, водена в дружеството през периода 18.06.2015 до 19.12.2016 г. ответникът С.И.Й. изразходвал в имота си, находящ се в гр. Шумен, ул. „С.“ № 4, вх. 3, ап. 66 вода на обща стойност 214,99 лв. На ответника била пратена покана за доброволно плащане на дължимата сума, но последвало частично такова. Поради това, ищецът депозирал пред ШРС заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника и такава била издадена по ч.гр.д. № 495/2017 г. по описа на съда. По реда и в срока по чл. 414 от ГПК, независимо че извършил частични плащания, Й. подал възражение, което не мотивирал. Моли съда да постанови решение, по силата на което по отношение на ответника да бъде признато за установено, че съществува вземането на ищцовото дружество в размер на 214,99 лв., представляващо неплатена цена на изразходвана през периода от 18.06.2015 до 19.12.2016 г. вода по партида № 529/080 за имот в гр. Шумен, ул. „С” № 4, вх. 3, ет. 8, ап. 66, ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение – 23.02.2017 г. до окончателното изплащане, както и вземане в размер на 14,62 лв., представляващи общ размер на обезщетение за неплатени парични задължения в общ размер 214,99 лв. – цена на изразходвана вода, за периода от 02.12.2015 г. до 22.02.2017 г., като претендира разноските по заповедното и по исковото производство.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът, подава отговор на исковата молба, с който оспорва претенциите. Сочи, че не живее на адреса, на който е консумирано количеството вода, както и че досега плащал многократно, а ищецът отказвал да промени партидата на имота. В съдебно заседание, назначеният му процесуален представител изразява становище, че ищцовото дружество постъпва нехуманно.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:

В приложената по делото „Справка-извлечение за дължимите суми за консумирана вода към 22.02.2017 г. от С.И.Й.”, съставена от „Водоснабдяване и канализация – Шумен” ООД гр. Шумен е отразено, че към посочената дата, по партида 529080, считано от 03.08.2015 г., последният е изразходвал вода и не е платил цената на услугата за предоставянето ѝ на обща стойност 268,76 лв. От представената покана за доброволно плащане изх. № 3189/01.11.2016 г. се установява, че ищцовото дружество поканило ответника да плати доброволно дължимите от него суми. По делото са приложени карнети, отразяващи показанията на водомера за изразходваното количество вода по процесната партида, както и издадените от ищеца фактури за цената ѝ. Представено е копие на Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на от потребителите от ВиК оператор “В и К – Шумен” ООД гр. Шумен, утвърдени от ДКЕВР с Решение № ОУ-09/11.08.2014 г. Според чл. 5, т. 6 вр. чл. 33, ал. 2 от същите, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30 дневен срок след датата на фактуриране. Съдът намира, че не следва да обсъжда представените от ответника писмени доказателства относно образувани от ищеца изпълнителни дела и платени по тях суми, поради ирелевантност. С.Й. е приложил документи, установяващи тежкото му социално положение.

Съгласно заключението по извършената по делото съдебно-счетоводна експертиза, за периода 18.06.2015 г. – 19.12.2016 г., незаплатените суми за потребена вода по партида № 529/080 възлиза общо на 214,99 лв., а на мораторната лихва – на 14,64 лева. Вещото лице сочи, че от страна на ответника са извършени плащания, с които са погасени задължения, невключени в посочената сума.

Разпитаната в качеството на свидетел служителка при ищеца М.И. описва, че работейки като инкасатор именно тя посещава обитавания от ответника апартамент. Излага, че винаги, Й. е присъствал лично при отчитанията.

От приложеното ч.гр.д. № 495/2017 по описа на ШРС се установява, че ищецът „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД гр. Шумен подал на 23.02.2017 г. по реда на чл. 410 от ГПК заявление, по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 295/24.02.2017 г. за суми, по-големи, но включващи тези – предмет на предявените в настоящото исково производство искове, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане и за разноски в общ размер 29,00 лв. Срещу издадената заповед, длъжникът, в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК – на 02.03.2017 г., депозирал възражение по чл. 414 от ГПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

По допустимостта на исковете:

Исковете са предявени от „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД гр. Шумен по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово заявление в качеството му на кредитор срещу ответника С.Й. в качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 295/24.02.2017 г. по ч.гр.д. № 495/2017 г. на ШРС, и след направено от длъжника възражение срещу заповедта. Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземания, съответни на част от задълженията, посочени в заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема, че исковете са допустими.

По основателността на исковете:

Съдът е сезиран с положителни установителни искове за признаване за установено, че съществуват вземания в полза на ищеца срещу ответника за следните парични суми: 214,99 лв., представляващо неплатена цена на изразходвана през периода от 18.06.2015 до 19.12.2016 г. вода по партида № 529/080 за имот в гр. Шумен, ул. „С” № 4, вх. 3, ет. 8, ап. 66, ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение – 23.02.2017 г. до окончателното изплащане, както и вземане в размер на 14,62 лв., представляващи общ размер на обезщетение за неплатени парични задължения в общ размер 214,99 лв. – цена на изразходвана вода, за периода от 02.12.2015 г. до 22.02.2017 г.

Предявяването на иск по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК и на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с издаването на заповед за изпълнение на парично задължение очертава пределите на предмета на настоящото дело, а именно – съществуването на посочените в исковата молба вземания по заповедта за изпълнение. Доказателствената тежест, на осн. чл. 154, ал. 1 от ГПК, е върху ищеца. В тази насока, доказателствените средства на ищеца са материалите по приложеното заповедно производство по ч.гр.д. № 495/2017 г. на ШРС, общите условия, при които е сключен договорът за продажба на вода и горепосочените фактури.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 45, вр. чл. 43, ал. 2, т. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.:

В настоящото производство, ищецът следва да докаже, че страните по делото са насрещни страни по валидно двустранно облигационно правоотношение, представляващо търговска сделка по смисъла на чл. 286 от ТЗ, създадено чрез сключване при условията на чл. 298 от ТЗ (търговска сделка при общи условия) на договор за предоставяне на ВиК-услуги.

Доказа се, а и не се спори между страните по делото, че същите са насрещни страни по двустранно облигационно правоотношение, създадено чрез сключване на договор за предоставяне на услугите „водоснабдяване и канализация”, който в случая представлява търговска сделка. По силата на същия, дружеството, в качеството му на оператор по смисъла на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за УРПППВКС, предоставяло на С.Й., в качеството му на потребител цитираните услуги за питейно-битови нужди. Получаването на услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от КЕВР. Установи се, чрез представените от ищеца писмени документи, че за процесния период – от 18.06.2015 до 19.12.2016 г., ответникът изразходвал в имота си, находящ се в гр. Шумен, ул. „С” № 4, вх. 3, ет. 8, ап. 66, по партида № 529/080 отразеното в карнетите количество вода. От друга страна, ответникът С.Й., по силата на чл. 43, ал. 2, т. 1 от Наредбата бил длъжен да плаща доставената му вода. Чрез заключението по изготвената съдебно-счетоводна експертиза и представените фактури се установи, че ответникът не изпълнил основното си задължение на потребител, като за периода 18.06.2015 г. – 19.12.2016 г. не платил сума в общ размер 214,99 лева.

Предвид така установеното от фактическа и правна страна, съдът намира, че искът по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 45, вр. чл. 43, ал. 2, т. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. УРПППВКС се явява изцяло основателен и доказан. Ето защо, следва да бъде признато за установено по отношение на С.И.Й., че съществува вземане на „Водоснабдяване и канализация – Шумен” ООД гр. Шумен от последния за парична сума в размер на 214,99 лв., представляваща неплатена цена на изразходвана през периода от 18.06.2015 до 19.12.2016 г. вода по партида № 529/080 за имот в гр. Шумен, ул. „С” № 4, вх. 3, ет. 8, ап. 66, ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение – 23.02.2017 г. до окончателното изплащане.

Относно иска с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:

Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД (към които препраща и чл. 44 от приложимите по спора Общи условия), при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение от деня на забавата. Установи се, че Й. не изпълнил в срок задължението си да плати цената на изразходвана от него вода. Предвид горното и съобразно заключението на вещото лице, следва да бъде признато за установено по отношение на С.И.Й., че съществува вземане на „Водоснабдяване и канализация – Шумен” ООД гр. Шумен от последния за парична сума в размер на 14,62 лв., представляваща обезщетение за неизпълненото главно парично задължение в размер на 214,99 лева.

При направеното искане от ищеца, вкл. с прилагане на списък по чл. 80 от ГПК, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски по настоящото исково производство в размер на 463,00 лв. и по заповедното производство в размер на 21,59 лв. /съразмерно с предявените в исковото производство вземания/.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

На основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 45, вр. чл. 43, ал. 2, т. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. УРПППВКС, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.И.Й. с ЕГН **********,*** и „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ – ШУМЕН” ООД с ЕИК ***, със седалище гр. Шумен, адрес на управление гр. Шумен, пл. „В” № 1, представлявано от К.Г.М., че съществува вземане на „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД от С.И.Й., в размер на 214,99 лв. (двеста и четиринадесет лева и 99 стотинки), представляващо неплатена цена на изразходвана през периода от 18.06.2015 до 19.12.2016 г. вода по партида № 529/080 за имот в гр. Шумен, ул. „С” № 4, вх. 3, ет. 8, ап. 66, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.02.2017 г. до окончателното ѝ изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 295/24.02.2017 г. по ч.гр.д. № 495/2017 г. по описа на Районен съд – Шумен..

На основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.И.Й. с ЕГН ********** и „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ – ШУМЕН” ООД гр. Шумен, че съществува вземане на „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД от С.И.Й., в размер на 14,62 лв. (четиринадесет лева и 62 стотинки), представляващо общ размер на обезщетение за неплатени парични задължения в общ размер 214,99 лв. – цена на изразходвана вода, за периода от 02.12.2015 г. до 22.02.2017 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 295/24.02.2017 г. по ч.гр.д. № 495/2017 г. по описа на Районен съд – Шумен.

ОСЪЖДА С.И.Й. да заплати на „Водоснабдяване и канализация – Шумен” ООД гр. Шумен, направените в настоящото исково производство деловодни разноски в размер на 463,00 лв.

ОСЪЖДА С.И.Й. да заплати на „Водоснабдяване и канализация – Шумен” ООД гр. Шумен направените деловодни разноски по ч.гр.д. № 495/2017 г. на ШРС в размер на 21,59 лв.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Шуменски окръжен съд.

Районен съдия: