Р Е Ш Е Н И Е
728/12.10.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменски районен съд, девети състав в
публично съдебно заседание, проведено на дванадесети септември през две хиляди
и седемнадесета година, в състав:
Районен съдия: Димитър
Димитров
при участието на секретар Т. Т.,
като разгледа докладваното от съдията ГД
№ 990/2017 г., по описа на ШРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
предявени, в
условията на първоначално обективно кумулативно съединение, установителни
искове, с правно
основание чл. 439 вр. 124, ал. 1 ГПК, от В.Ж.В. против „Транзакт Юръп“ ЕАД гр. София,
/старо наименование „ТИ БИ Ай кредит“ ЕАД/, с който ищецът иска да реализира защита
срещу материалноправна незаконосъобразност на принудително
изпълнение, като се иска да бъде признато за установено по отношение на
ответника, че ищецът не дължи по ИД № 20118770402337, по описа на
ЧСИ А. Т., с правоприемник ЧСИ Д. З., парична сума в общ размер 2 526.58 лв.,
от която: 668.37 лв. – главница; 566.48 лв. – законна лихва, 540.28 лв. – разноски по
принудителното изпълнение и 751.45 – публични вземания.
Ищецът основава исковата си претенция на
следните фактически твърдения:
Въз основа на изпълнителен лист, издаден в полза на ответника, срещу
ищеца било образувано ИД № 20118770402337/18.11.2011 г., по описа на ЧСИ
А. Т., рег. № 877, по което на 23.11.2011
г., чрез А. Ж. – майка на длъжника, му
била връчена Покана за доброволно изпълнение. Със Запорно
съобщение изх. № 3997/18.03.2015 г., по описа на ЧСИ А. Т., на ищеца бил
наложил запор върху трудовото възнаграждение. Твърди,
че Изпълнителното дело било висящо 6 години и към датата на налагане на запора
задължението се било увеличило почти четири пъти. Счита, че след подаване на
молбата за образуване на изпълнителното дело, взискателят
не е поискал извършване на нито едно валидно действие по принудително
изпълнение, поради което намира, че са налице предпоставките на чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК, за прекратяване на изпълнителното дело „ех lege”. Намира, че ЧСИ А. Т., е наложил запор върху трудово
възнаграждение след срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, както и, че това
действие, като извършено по вече перемирано
изпълнително дело, е невалидно и не санира този срок.
Моли съдът да се произнесе с решение, с което да признаете за установено, че
ищецът не дължи на ответника сумите по ИД № 20118770402337, поради изтекла
давност. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от трето за
процеса лице - „АПС Бета България“ ООД е подаден писмен отговор на исковата
молба. В този отговор се счита
исковата претенция, както за недопустима поради липса на правен интерес за
ищеца, така и за неоснователна. Претендират се разноски
В съдебно заседание ищецът, чрез
процесуалния си представител поддържа исковата молба, а „АПС Бета
България“ ООД - отговора, като прави в условията на евентуалност възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение. Въпреки дадените с Определение по чл. 140 ГПК
указания за представяне на доказателство за налична връзка на идентичност между
юридическото лице подало писмения отговор и ответника, такива в производството
не бяха представени.
След съвкупна преценка на доказателствата
по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
На
26.02.2009 г., въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение №
151/03.02.2009 г., по ЧГД № 306/2009 г., по описа на ШРС, в полза на ответника е
издаден Изпълнителен лист /лист 2 от ИД/, за сумата 668.37
лева представляваща главница, ведно със законна лихва от 02.02.2009
г. до окончателното погасяване на задължението, както и съдебно-деловодни
разноски, в размер на сумата от 65 лева.
По
молба от кредитора вх. № 9813/18.11.2011 г. /лист 1 от
ИД/, срещу ищеца било образувано изпълнително дело № 20118770402337, по описа на ЧСИ А. Т., рег. № 877. На 23.11.2011 г., чрез А. Ж. – майка, на ищеца била връчена
Покана за доброволно изпълнение изх. № 16024/22.11.2011 г., по описа на ЧСИ А. Т. /лист 4 от ИД/, с която е уведомен че дължи общо сумата 1 346.45
лв., от която: 668.37 лв. – главница; 208.27 лв. - лихва за периода от 02.02.2009 г. до 06.12.2011 г.; 65 лв. – разноски; 150 лв. - разноски
по изпълнителното дело и 254.81 лв. - такси по Тарифата към ЗЧСИ към 06.12.2011
г..
От Справка за трудовите договори от ТД на
НАП /лист 16 от ИД/ се установява, че
считано от 05.12.2014 г., длъжникът е в трудови правоотношения с „Деа“
ООД гр. Шумен и със Запорно
съобщение изх. № 3997/18.03.2015 г., по описа на ЧСИ А. Т., /лист 18 от ИД/, на ищеца е наложил запор върху трудовото
възнаграждение при този работодател. С Уведомително писмо до ЧСИ вх. №
1930/24.03.2015 г. /лист 23 от ИД/, работодателят на длъжника
- „Деа“ ООД уведомява, че първата удръжка от
трудовото възнаграждение по запора ще бъде направена през месец март 2015 г.. С
молба до ЧСИ вх. № 3030/28.04.2015 г., по описа на ЧСИ А. Т. /лист 26 от ИД/ длъжникът е предложил до 25 число всеки
месец доброволно да внася при ЧСИ в брой сума в размер на 100 лв.. С писмо до „Деа“ ООД изх. № 6462/30.04.2015 г., по описа на ЧСИ А. Т., /лист 27 от ИД/, запорът върху трудовото възнаграждение на
ищеца е спрян.
С ПКО № 11409/29.05.2015 г. /лист 28 от ИД/, за погасяване на дълг по изпълнително дело
№ 20118770402337, по описа на ЧСИ
А. Т., от името на длъжника е внесена сумата 100 лева.
С ПКО № 12264/09.09.2015
г. /лист 31 от ИД/, за погасяване на дълг по
изпълнително дело № 20118770402337, по описа на ЧСИ
А. Т., от името на длъжника е внесена сумата 50 лева.
С ПКО № 12671/04.11.2015 г. /лист 36 от ИД/, за погасяване на дълг по изпълнително дело
№ 20118770402337, по описа на ЧСИ
А. Т., от името на длъжника е внесена сумата 50 лева.
Със Запорно съобщение изх. № 3059/21.04.2016 г., по описа на
ЧСИ Д. З., като правоприемник на ЧСИ А. Т., съгласно Заповед СД – 04-18/02.02.2016 г. на МП на РБ, /лист
18 от ИД/, до „Топаз – трейд“ – София, на ищеца е наложил запор върху трудовото
възнаграждение.
С вносна бележка от 27.04.2016 г., по
описа на ТБ „Уникредит Булбанк“ АД /лист 43 от ИД/, в полза на ЧСИ А. Т. по изпълнително дело № 20118770402337, от името на длъжника, е внесена сумата
50 лева.
С писмо до
„Топаз – трейд“ – София изх. № 3315/28.04.2016 г., по описа на ЧСИ А. Т., /лист 46 от ИД/, запорът върху трудовото възнаграждение на
ищеца е вдигнат.
С молба вх. № 3693/26.05.2016 г., от „АПС Бета
България“ ООД, /лист 47 от ИД/ ЧСИ Д. З. е
уведомена, че длъжникът е поел ангажимент да прави доброволни вноски до пълно
погасяване на задължението си, поради което молят запорът на трудовото му
възнаграждение да бъде вдигнат.
Представени са и други неотносими към правния спор писмени доказателства.
С оглед така установените факти, съдът
намира следното от правна страна:
Предявените, с подадената искова молба срещу взискателя по ИД
№ 20118770402337,
по описа на ЧСИ А. Т., отрицателни
установителни искове са за установяване несъществуването на право, предмет на
принудителното изпълнение, се квалифицират по чл. 439 ГПК. Разпоредбата на чл.
439 ГПК дава възможност на длъжника по изпълнително дело да оспори чрез иск изпълняемото право. Това право може да е установено с
влязло в сила решение или да е предмет на издаден изпълнителен лист. В
последния случай длъжникът по изпълнението може да оспорва дължимостта на сумите като се
позова на факти /погасяване по давност, плащане, прихващане и др./, настъпили
след издаването на изпълнителен лист.
Защитата в изпълнителния процес е средство
за реакция срещу незаконосъобразните действия по изпълнението, породени от
нарушаване на материалноправните или
процесуалноправните изисквания за законност на изпълнителното производство. Материалноправните изисквания за законност представляват
условия за допустимост на изпълнителното производство. Те обхващат
съществуването на изпълняемото право в полза на взискателя и принадлежността на обекта на изпълнение към
имуществото на длъжника по изпълнението. Защитата срещу материалната
незаконосъобразност на изпълнителния процес повдига спор относно даденото
гражданско право, поради това тя се реализира по исков ред.
Правният интерес от предявяване на
настоящите искове се обосновава с твърдения за факт, възникнал след издаване на
изпълнителен лист, съобразно предвидените в чл. 439 ГПК условия, от което следва
да се приемат за процесуално допустими, а възражението за недопустимост на
производството, обосновано с липса на правен интерес - за неоснователно, поради
което съдът дължи произнасяне по съществото на спора.
Ищецът се позовава, както на изтекла в негова полза на давност – шест години от
издаване в полза на ответника на изпълнителен
лист по ГД 306/2009 г., по описа на ШРС, до 18.03.2015 г. – датата на налагане
на Запор върху трудовото му възнаграждение от „Деа“ ООД, така и на давност по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК настъпила,
след образуване на изпълнителното производство по ИД № 20118770402337, по описа на ЧСИ А. Т., рег. № 877/.
Относно твърдението за изтекла в полза на
длъжника давност от шест години следва да се има предвид, че когато съдебното
решение влезе в сила почва да тече нова давност. В процесния
случай изпълнителният лист въз основа на който е образувано изпълнителното
производство по ИД № 20118770402337, по описа на ЧСИ А. Т., е издаден на
основание чл. 410 ГПК въз основа на Заповед за изпълнение № 151/03.02.2009 г.,
по ЧГД 306/2009 г., по описа на ШРС. Следователно нова давност в полза на
длъжника – ищец в настоящото производство, е започнала да тече от 03.02.2009 г.
и е изтекла на 03.02.2014 г. Съобразно ТР № 2/26.06.2015 г., по ТД № 2/13г., в
изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали
да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е
удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи). Изпълнителният
процес не може да съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото чрез
него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. Съгласно
разпоредбата на чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането, при което с
предприемането на всяко такова действие започва да тече нова давност. Следователно
новата давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно
изпълнително действие.
В изпълнителното производство за
събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни
способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани
множество вземания на длъжника от трети задължени лица. В изпълнителното
производство за събиране на парични вземания предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ прекъсва
давността (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на ЧСИ по
възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ).
Изпълнителни действия, които прекъсват давността са: насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана; присъединяването на
кредитора; възлагането на вземане за събиране или вместо плащане; извършването
на опис и оценка на вещ; назначаването на пазач; насрочването и извършването на
продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността:
образуването на изпълнително дело; изпращането и връчването на ПДИ; проучването
на имущественото състояние на длъжника; извършването на справки; набавянето на
документи, книжа и др.; назначаването на експертиза за определяне на непогА.ия остатък от дълга;
извършването на разпределение; плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.. Ако обаче в хода на принудителното изпълнение длъжникът
изрично признае вземането, признанието прекъсва давността съгласно чл. 116, б.
"а" ЗЗД, а прекъсването на давността има за последица нова давност. В
този смисъл са разясненията в ТР № 2/26.06.2015 г., по ТД № 2/2013 г., т. 10 на
ОСГТК
В настоящият случай изпълнителното
производство по ИД № 20118770402337, по описа на ЧСИ А. Т., рег. № 877, е
образувано по молба на ответника от 18.11.2011 г.. До изпращане на Запорно съобщение изх. № 3997/18.03.2015 г., до
работодателя на длъжника - „Деа“ ООД, не са
извършвани валидни изпълнителни действия, с което да е прекъсната давността и
тя, както бе посочено, е изтекла на 03.02.2014 г., но в хода на принудителното
изпълнение длъжникът с изрична молбата до ЧСИ вх. № 3030/28.04.2015 г. е
признал вземането на кредитора. Признание на вземането от длъжника е направено
и мълчаливо - с последващите плащания за погасяване
на дълга от 29.05.2015 г., 09.09.2015 г. и 04.11.2015
г. и 27.04.2016 г., от който момент е започнала да тече последна нова
петгодишна давност, която изтича на 27.04.2021 г., ако не бъде прекъсната или
спряна. Давността не е прекъсвана и е продължила да тече до 10.04.2017 г., т.
е. до завеждане на процесната искова молба, както и
след завеждането и за установяване несъществуване на вземането и преди даване
ход по същество на спора пред ВРС, тъй като не ответникът е предявил иск за
прекъсването й, а ищецът се е позовал на несъществуване на вземането на
ответника. Упражненото от ищеца процесуално право по чл. 439 ал. 1 ГПК, чрез
предявяване на иск отричане на вземане по издадения изпълнителен лист, не спира
собствената му давност. /Решение № 109/25.05.2015 г., по ГД № 7420/2014 г., I
г. о./. Ето защо съдът приема, че давността не е прекъсвана и спирана след
28.04.2015 г.
При преценка на фактите следва да бъде
съобразена и разпоредбата на чл. 433 ал. 1, т. 8 ГПК, на която ищецът се
позовава, която предвижда, че изпълнението се прекратява, когато в продължение
на две години /т. нар. „перемпция“/ взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия. Както бе посочено в изпълнителния процес
давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа /да иска
нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/, или да не действа
/да не иска нови изпълнителни способи/. С цитираното тълкувателно решение е
обявено за изгубило сила ППВС № 3/1980 г., според което погасителна давност не
тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на
вземането. В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането,
че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният
изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване,
когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Съобразно
задължителното разрешение по въпроса откога започва да тече нова погасителна
давност за вземането, когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК в ТР №
2/26.06.2015 г., по ТД № 2/2013 г., на ОСГТК, е разяснено, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено
по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да
тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие и прекратяването на изпълнителното производство настъпва
по право, като без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт
за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това, тъй като
този акт има декларативно, а не конститутивно
значение.
В процесния
случай с молбата от
18.11.2011 г., за образуване на ИД № 20118770402337, по описа на ЧСИ А. Т., взискателят е посочил конкретни изпълнителни способи за насочване на
изпълнението срещу движими вещи на длъжника, находящи
се по адреса на местоживеене на длъжника, чрез насрочване на дата за извършване
на опис, както и, след съответни справки за декларирани имоти, банкови сметки,
вземания от трети лица и възнаграждения, за насочване на изпълнението срещу вземания
на длъжника чрез възбрани и запори. От писмените доказателства приложени към ИД № 20118770402337, по описа на ЧСИ А. Т., се установява, че след образуване
на изпълнителното дело - 18.11.2011 г. до 18.03.2015 г., когато е наложен запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника от „Деа“
ООД не са предприемани валидни изпълнителни действия, по смисъла на
разясненията дадени в ТР
№ 2/26.06.2015 г., по ТД № 2/2013 г., на ОСГТК. Следователно първото валидно действие по
събиране на вземането е от 18.03.2015 г., когато са изтекли повече от две години от
образуване на ИД № 20118770402337, по описа на ЧСИ
А. Т., поради което наложеният на тази дата запор върху трудовото възнаграждение
на длъжника от „Деа“ ООД, не е валидно извършен, като
заедно с останалите действия извършени след 18.03.2015 г. са без правно значение. Предвид
установеното и съобразно ТР № 2/26.06.2015 г., по ТД № 2/13г., прекратяването
на изпълнението настъпва по право с осъществяване на описания в правната норма
фактически състав - изтичане на две години от последното извършено изпълнително
действие или искането за такова. Прекратяването настъпва по силата на закона и
е ирелевантно дали има постановено от ЧСИ
постановление за прекратяване. Последното има само констативен характер. Първото
валидно действие по събиране на вземането от 18.03.2015 г., когато е наложен запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника от „Деа“
ООД, обаче е предприето след като изпълнителното производство вече е било
прекратено в хипотезата на чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК, по право, което е станало на
18.11.2013 г.. Мотивите от ТР № 2/2013
г. на ОСГТК разясняват, че каквото и да е основанието за прекратяване на
изпълнителното производство, всички предприети по него изпълнителни действия се
обезсилват по право /с изключение на изпълнителните действия, изграждащи
изпълнителните способи, от извършването на които трети лица са придобили права
и редовността на извършените от трети задължени лица плащания/. Съобразно тези
мотиви наложеният запор върху трудовото възнаграждение на длъжника при „Деа“ ООД не може да бъде ценен като действие, прекъсващо давността,
доколкото същото е предприето в условията на прекратено изпълнително
производство. Действието е нищожно. Същото не е породило предвидения в чл. 116
б. „в“ ЗЗД ефект на прекъсване на давността. /в този смисъл Решение №
42/26.02.2016 г., по ГД № 1812/2015 г., IV г. о., ГК, Решение № 223/12.07.2011
г., по ТД № 124/2010 г., II т. о./.
Въз основа на изложеното съдът приема, че по отношение
на вземането, възлизащо на сума в общ размер 1 775.13 лв., от която: 668.37 лв. – главница; 566.48 лв. –
законна лихва и 540.28 лв. – разноски и такси по принудителното изпълнение, се
е осъществил фактическия състав на погасителната давност през периода от 18.11.2011 г. - последното валидно извършено от взискателя
действие, до 11.02.2015 г., поради което предявените искове се явяват основателени и следва да бъдат уважен. Искът с цена 751.45 за
публични вземания, доколкото не подлежат на установяване по реда на ГПК, следва
да бъде оставен без уважение, като недопустим.
Относно разноските:
Предвид направеното от ищеца искане, ответникът следва
да бъде осъден да плати на ищеца разноски направени в настоящето производство,
както следва: за държавна такса - в размер на 51.06 лв. и адвокатско
възнаграждение - в размер на 295.09 лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Ответникът
следва да бъде осъден да плати сумата 98.49 лв. държавна такса на основание чл.
1 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И
Признава за
установено, по предявени, в
условията на първоначално обективно кумулативно съединение, установителни
искове, с правно
основание чл. 439 вр. 124, ал. 1 ГПК, че В.Ж.В., с
ЕГН ********** и адрес: ***, не дължи на
„Транзакт Юръп” ЕАД, с ЕИК
21255496, седалище и адрес на управление: град София, район „Триадица“, ул. Кърниградска, № 19, сумата 1 775.13 лева (хиляда седемстотин седемдесет и пет лева и
тринадесет стотинки)., от която
668.37 лв. - главница; 566.48 лв. - законна лихва и 540.28 лв. - разноски и
такси по принудителното изпълнение по ИД № 20118770402337, по описа на
ЧСИ А. Т., с правоприемник ЧСИ Д. З..
Отхвърля предявения отрицателен установителен иск, с правно основание чл. 439 вр.
124, ал. 1 ГПК, от В.Ж.В., с ЕГН ********** и адрес: ***, срещу „Транзакт Юръп” ЕАД, с ЕИК
21255496, седалище и адрес на управление: град София, район „Триадица“, ул. Кърниградска, № 19, за признаване недължимост на
публични вземания, по
ИД № 20118770402337, по описа на
ЧСИ А. Т., с правоприемник ЧСИ Д. З., в размер на 751.45 лева, като недопустим.
Осъжда „Транзакт Юръп” ЕАД, с ЕИК
21255496, седалище и адрес на управление: град София, район „Триадица“, ул. Кърниградска, № 19, да плати на В.Ж.В., с ЕГН ********** и
адрес: ***, сумата 346.15 лева (триста
четиридесет и шест лева и петнадесет стотинки, направени по делото разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Осъжда „Транзакт Юръп” ЕАД, с ЕИК
21255496, седалище и адрес на управление: град София, район „Триадица“, ул. Кърниградска, № 19, да плати в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт,
по сметка на РС Шумен, с IBAN ***, при ТБ „Алианц
България“ АД – Шумен, държавна такса в размер на 98.94 лева (деветдесет и осем лева и
деветдесет и четири стотинки) представляваща дължима
държавна такса, на основание чл. 1 от Тарифа за
държавните такси събирани от съдилищата
по ГПК и 5.00 /пет/ лева такса, в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: