ОПРЕДЕЛЕНИЕ

1008/25.4.2017г. , гр. Шумен

Шуменският районен съд, в закрито заседание на двадесет и пети април през две хиляди и седемнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Бистра Бойн

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№334 по описа за 2017г. на ШРС, за да се произнесе, в срока за решаване на делото съобрази следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. АПК, във вр. с чл.45ж ал.3 от ППЗСПЗЗ. Образувано е по повод предявена жалба от К.Г.К. с ЕГН: ********** *** и А.Г.З. с ЕГН: ********** *** против мълчалив отказ на Комисията по чл.60а от ППЗСПЗЗ при ОС“Земеделие“-с.Венец да се произнесе с решение по възстановяване на право на собственост във връзка с Решение на ОС по &27 ал.2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ и по подадено Заявление №003/04.01.2017г.

Жалбоподателите обосновават съществуващия за тях правен интерес от предприетото обжалване на административния акт с липса на произнасяне в срок на комисията, което нарушавало техни конституционни права и реституционни интереси. Молят за постановяване на решение, с което отказът да бъде отменен, да бъде задължен компетентния орган да се произнесе в срок и да му се присъдят направените по делото разноски.

Ответната по жалбата страна- Комисия по чл.60а от ППЗСПЗЗ при ОС“Земеделие“-с.Венец, ул.Кирил и Методий №30 ет.2, чрез упълномощено лице- мл.експерт, в депозиран писмен отговор, счита жалбата за неоснователна и моли същата да се остави без уважение, като твърди, че Комисията се е произнесла с индивидуален административен акт, постановен на 09.03.2017г. и ОЗС-с.Венец, чрез ОД“Земеделие“ са предприели необходимите действия за издаването на акта в законоустановения срок.

След като прецени законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед разпоредбата на чл. 168 ал. 1 от АПК във връзка с чл. 146 от АПК и доводите на страните, след преценка поотделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по  чл. 149 ал.2 от АПК, от надлежна страна, при наличие на правен интерес от оспорване. Същата е процесуално недопустима по следните съображения:

Жалбоподателите в административно производство по възстановяване на собствеността на земеделски земи, подали Заявление с вх. № 003 от 04.01.2017г., с искане за издаване на Решение за обезщетение, съгласно Решение №166 по Протокол №12 от 05.12.2016г. на Общински съвет при Община Венец, приложено по делото и влязло в законна сила на 20.12.2016г. С Решението е дадено съгласие за предоставяне от Общинския поземлен фонд на заявителите на три ниви в землището на с.Изгрев с площ общо 71,370дка. От приложените по делото доказателства е видно, че административният орган- Комисия по чл.60а от ППЗСПЗЗ при ОС“Земеделие“-с.Венец, се е произнесъл по заявленията с Решение № 8РС от 09.03.2017 г. на основание чл.33 ал.6 от ЗСПЗЗ, като е възстановил като обезщетение на жалбоподателите посочените в Решението на ОС земеделски земи.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Предмет на оспорване е мълчалив отказ по заявление на жалбоподателите. С оглед представеното по делото решение на административния орган е налице произнасяне от задължения субект извън срока по чл.57 ал.6, във връзка с ал 1 с акт, позитивен за заявителите. За административния орган сроковете за произнасяне са инструктивни и с изтичането им не се преклудира възможността да се произнесе по искането, с което е сезиран. Издаденият по-късно акт е действителен и подлежи на обжалване на общо основание. За жалбоподателите липсва правен интерес от оспорването и същото се явява процесуално недопустимо. Наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за съществуване на правото на съдебно оспорване, поради което образуваното съдебно производство следва да се прекрати.

С оглед изхода на спора и предявеното от процесуалния представител на жалбоподателите искане за присъждане на направени разноски, съдът намира, че същото е основателно, по аргумент на чл. 78 ал.1 от ГПК, вр. чл. 143 ал.2 от АПК, поради което следва да бъде присъдено такова в размер на 1224.00лв./хиляда двеста двадесет и четири лева/, тъй като с мълчаливия си отказ и несвоевременното произнасяне по заявлението административния орган е станал причина за внасяне на държавна такса 10 лв. по делото и за заплащане на адвокатско възнаграждение от всеки от жалбоподателите /Определение № 11172 от 24.09.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11574/2014 г., V о. и др./

Водим от гореизложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на К.Г.К. с ЕГН: ********** *** и А.Г.З. с ЕГН: ********** *** против мълчалив отказ на Комисията по чл.60а от ППЗСПЗЗ при ОС“Земеделие“-с.Венец да се произнесе с решение по възстановяване на право на собственост във връзка с Решение №166 по Протокол №12 от 05.12.2016г. на Общински съвет при Община Венец по &27 ал.2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ и по подадено Заявление №003/04.01.2017г., като недопустима поради отпадане на правния им интерес.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

ОСЪЖДА Комисия по чл.60а от ППЗСПЗЗ при ОС“Земеделие“-с.Венец, ул.ККирил и Методий №30 ет.2, да заплати на К.Г.К. с ЕГН: ********** сумата 612.00 лв./шестстотин и дванадесет лева/ разноски по делото и на А.Г.З. с ЕГН: *************.00 лв./шестстотин и дванадесет лева/ разноски по делото.

Определението подлежи на обжалване пред Административен съд- Шумен в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: