О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

645/16.3.2017г..                 16.03.2017г

Шуменският районен съд, осми  състав

На шестнадесети март  през две хиляди и седемнадесета година

В закрито заседание  в следния състав:                    

Председател: Валентина Тонева

Като разгледа докладваното от съдията-докладчик

ГД  №392 по описа за 2017 год.

За да се произнесе взе предвид следното:

        С разпореждане №969  от 20.02.2017 год. по гр.д.№392/2017г.по описа на ШРС  (гр.д. № 326/2014г.  по описа на Районен съд  Тутракан) , което е изпратено на ШРС  с Определение №83  от 08.02.2017г.  на Апелативен съд гр. Варна, съдът  е указал на ищеца, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 127  от ГПК и му е дал едноседмичен срок  да  конкретизира  и уточни петитума на исканията  съобразно  сочените  факти, като   посочи конкретните обстоятелства  обуславящи  твърденията  относно: противоречие със закона, заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави, невъзможен предмет, липса на основание, липса на съгласие, липса на предвидената в закона форма, привиден договор; да   уточни  дали посоченият под № 6 М.И.Г. в първоначалната искова молба е  ответник  по иска ; да   обоснове правния  интерес от предявяване на исковете  срещу  Агенция по вписванията – гр.София,  Д. С. К.,  Държавата  чрез Министъра на финансите и евентуално срещу М.И.Г.; да    представи  документ за внесена държавна такса за всеки от  исковете.

Разпореждане №969  от 20.02.2017 год.  на ШРС  е било връчено лично   на 04.03.2017год. на повереника на ищеца- адв. М.  при  ШАК на съдебен адрес ***№ 3704/15.03.2017 год. в Районен съд Шумен /  подадена чрез Еконт, от   офис  гр.София, на 13.03.2017г. в 23,59часа,  с подател Г. В.  Н./   е депозирано заявление от името на  адв. М. с искане  на основание чл. 31 от ЗА да  бъдат  предоставени съдебните книжа по делото /искова молба, всички заявления по чл. 129 от ГПК и по чл. 145 от ГПК /, както  и  се съдържа  искане  на основание чл.63 от ГПК указаният срок да бъде удължен с минимум 1 месец, който срок да тече от връчване по реда на чл. 44 от ГПК. Като  причини за исканията  са посочени изключително тежко здравословно състояние и преклонна възраст,  поради които не би било възможно да пътува до гр. Шумен и  настоящите тежки метеорологични условия.

Молбата следва да се остави без уважение, доколкото със същата не са представени доказателства за  соченото здравословно състояние, т.е. съдът приема, че  не се сочат уважителни причини, които да са възпрепятствали ищеца да  изпълни указанията на съда. Неоснователно е твърдението и  за тежки метеорологични условия в периода от получаване на разпореждането 04.03.17г. до депозирането на заявлението  13.03.17г.

Предвид посочената в заявлението „озадаченост  и  липса на спомен за предявяване на  искова молба  пред ШРС“,  неяснотата  е можело  да се изясни   след запознаване  с материалите  по ГД  №392/2017 год.по описа на ШРС  находящо се в деловодство на ШРС, лично от ищеца  или чрез процесуалния  представител.

Съдът не възприема   твърдяната в заявлението   невъзможност за пътуване до гр. Шумен предвид обстоятелството, че посоченият съдебен адрес на който разпореждането на съда е получено лично от представителя  на ищеца  е  гр. Шумен, ул.“Козлодуй“ № 6. 

Искането за предоставяне на копия от  книжата по делото на ищеца /подадени от него/ на основание чл. 31 от ЗА, съдът намира  също за неоснователно, именно поради гореизложените мотиви. Това  искане съдът намира  и за  нелогично предвид факта, че  книжата по делото – искова молба и  заявления са изходящи именно от ищеца  по делото, а и с оглед обстоятелството, че ГПК няма подобна възможност, респективно  задължение на съда .

Срокът по чл.129, ал.3 ГПК е преклузивен и с изтичането му се преклудират правата на ищеца да отстрани недостатъците на исковата си молба ( в този смисъл Определение № 17/06.2011 г., по ч. гр. д. № 724/2010 г., на IV г.о. ВКС, постановено по реда на чл.274, ал.2 ГПК; Определение № 453/17.09.2011 г., по ч. гр. д. № 395/2011 г., на III г.о. ВКС, постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК). Дадения в случая едноседмичен срок е изтекъл на 13.03.2017г. При това положение съдът приема, че  към 13.03.17г. не е налице изпълнение  на указанията дадени по делото. Въз основа на всичко гореизложено  съдът  намира, че е налице хипотезата на чл. 129 ал.3 от ГПК,  а именно  не са  изпълнени указанията на съда в срока посочен в разпореждане от 20.02.2017г.,  поради което  исковата молба ведно с приложенията  следва да бъде върната, а делото прекратено. 

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ :

Оставя без уважение  молба вх.№ 3704/15.03.2017 год.  депозирана от  адв. М. при ШАК, повереник на Н.М.Н., да се удължи на основание чл.63,ал.1 от ГПК срока за изпълнение на указанията дадени с разпореждане №969  от 20.02.2017 год. ШРС .

Прекратява производството по ГД  №392 по описа за 2017 год.

Връща исковата молба на ищеца  Н.М.Н., чрез  повереник адв. М. при ШАК .

Определението може да се обжалва с частна жалба пред ШОС в едноседмичен срок .                   

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: