Р Е Ш Е Н И Е 

 

                                                    222/20.4.2017г.

 

                                             В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Шуменският районен съд в открито съдебно заседание на двадесет и седми март през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                                                                    Председател: Диана Георгиева

при участието на секретаря В.И., като разгледа докладваното от районния съдия ВАНД № 31/2017г. по описа на ШРС, за да се произнесе взе предвид следното:

            Настоящото производство е образувано по чл.59 и следващите от ЗАНН.

            В жалбата си до съда, П.Д.Н. ***, с ЕГН ********** твърди, че с Наказателно постановление № 16-0869-002724 от 28.11.2016г. на Началник група, сектор “ПП” към ОД  МВР- Шумен й били наложени административни наказания - “глоби” и „лишаване от право да управлява МПС“. В жалбата се твърди, че АУАН № Г 704033 бил съставен само на база свидетелски показания на трети лица, които не са присъствали. В съставеният АУАН и Протокол за ПТП не била отразена реалната ситуация, а именно – наличието на камион на фирма „Бони оборот“, паркирал напречно на пътя и другия „ударения“ автомобил – паркирал срещу него, на пешеходна пътека. Моли съда да отмени изцяло наказателното постановление, като неправилно и недоказано.

            Жалбата е била подадена в срока по чл.59,ал.2 от ЗАНН, от легитимирано за целта, лице. Същата отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН във връзка с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима. В открито съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован се явява лично и изцяло поддържа жалбата си. Въззиваемата страна, редовно призована,  не изпраща упълномощен представител.

            ШРС, като прецени всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази закона, намира жалбата за частично основателна, поради следните съображения:

            По делото е безспорно установено, че на 25.10.2016г., около 08,00 часа свидетелят В.С.В., управлявайки служебен автомобил „Рено Канго“ с рег. № СВ40 46АР го паркирал  на ул. Стефан Изворски в гр. Шумен. Свидетелят седнал в близкото барче да пие кафе. Малко преди 10,00 часа си тръгнал и служители от магазина „Бони оборот“ му казали, че автомобила му бил ударен от „синя кола“. От барчето, свидетелят В. нямал видимост към неговия служебен автомобил, тъй като имало паркиран камион на „Бони оборот“, по диагонал на шосето, назад към магазина и разтоварвали. Свидетелят В., докато пиел кафе видял син автомобил, който навлязъл в насрещното и спрял малко след камиона. Свидетелят В. виждал само задницата на автомобила, който няколко минути постоял и потеглил. Свидетелят В. подал сигнал за настъпило ПТП и около 10,35 часа на место пристигнал свидетеля И.Х.И. – служител в сектор „ПП“ при ОД МВР гр. Шумен. Свидетелят И. установил на место автомобил „Рено Канго“ на „Шуменско пиво“. Свид. И. разпитал водача на автомобила и евентуални свидетели на инцидента, като установил, единствено, че автомобилът, който е охлузил „Рено Канго“ е бил син цвят. Свидетелят И. направил две снимка на охлузения автомобил „Рено Канго“ и изготвил докладна записка, тъй като свидетеля В.В. заявил, че ще се възползва от застраховката на служебния автомобил. Два дни след инцидента, на27.10.2016г. свидетелят В.В. видял паркиран пред блоковете на ул. Христо Генчев син автомобил. Автомобилът бил охлузен – предната врата от средата към задната и цялата задна врата била охлузена и сгъната навътре, имало отлепен кит, може би от стар ремонт. Свидетелят В. *** и съобщил, че е намерил лекия автомобил, който го е охлузил на 25.10.2016г., за което написал писмено обяснение, в което посочил марката – „Киа Рио“ и рег. № Н42 70ВН, на установения от него, лек автомобил. Свидетелят М.Г.М. – служител в сектор "ПП" при ОД МВР Шумен установил собствеността на посочения му от свидетеля В., лек автомобил и призовал собственика му – жалбоподателката П.Д.Н.. Свидетелят И.Г.И. – мл. автоконтрольр при сектор „ПП“ при ОДМВР Шумен провел първоначален разговор с жалбоподателката Н., на който същата първо заявила, че не е имало никакво произшествие, като в последствие заявила, че е имало съприкосновение между двата автомобила, но само с огледалата и това не било ПТП. Жалбоподателката П.Н. декларирала, че на 25.10.2016г. около 08,05 часа автомобил „Киа Рио“ с рег. № Н42 70ВН е бил управляван от нея. Свидетелят И.И. извършил оглед и на двата автомобила в двора на „КАТ“ и констатирал наличието на следи от ПТП между двата автомобила, което било документирано със снимки. Свидетелят И. съставил Протокол за ПТП № 1667291 от 27.10.2016г., а за установените няколко административни нарушения на: 1. - чл.44 ,ал.1 от ЗДв.П; 2. – чл.6, т.1 от ЗДв.П; 3. - чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДв.П и 4. – чл.123, ал.1, т.3, б.“б“ от ЗДвП, свид. И.И. съставил  на 27.10.2016г., АУАН сер. Г, бланков № 704033 в присъствието на свидетеля при съставяне на акта – свид. М.М. и на жалбоподателя П.Н., предявен й и неподписан от нея. Отказът на жалбоподателя да подпише акта за установяване на административно нарушение бил удостоверен с подписа на свидетеля И.Х.Д..  След срока по чл.44,ал.1 от ЗАНН било депозирано писмено Възражение, което след извършена проверка било прието за неоснователно. Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение, Началник  сектор “ПП” към ОД МВР - Шумен на 28.11.2016г. издал Наказателно постановление № 16-0869-002724, с което на жалбоподателката П.Н. били наложени следните административни наказания: 1. “глоба” в размер на 100 лева на основание чл.179, ал.2 от ЗДв.П във връзка с чл.179, ал.1, т.5, предл. 5 от ЗДв.П;  2.  „глоба“ в размер на 30 лева на основание чл.183, ал.3, т.5 от ЗДв.П; 3. „глоба“ в размер на 80 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 месеца на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДв.П и  4. „глоба“ в размер на 80 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 месеца на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДв.П, за това, че на 25.10.2016г. около 08,05 часа в гр. Шумен на ул. Стефан Изворски -  до № 14, водачът Н. управлявала собствения си лек автомобил “Киа Рио”, рег. № Н42 70ВН, като извършва следните нарушения: 1. Водачът Н. при разминаване с товарен автомобил „Рено Канго“ с рег. № СВ40 36АР не осигурява достатъчно странично разстояние, като го блъска, с което причинява ПТП. 2. Водачът Н. не съобразява поведението си с ПЗ В-22. 3. Водачът Н. не остава на място за установяване на вредите от произшествието и не уведомява службата за контрол на МВР. Допуснатите нарушения са с висока степен на обществена опасност, напускайки мястото на ПТП е осуетила извършването на проверка за алкохол, затруднила установяването на щетите, в случай, че не е открита, би поставила в затруднение потърпевшия да получи обезщетение за щетите. Деянията не са маловажен случай по чл.28а от ЗАНН. При индивидуализация на наказанията е съобразен чл.27, ал.2 от ЗААН 5.                Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на приетите и приложени писмените доказателства, както и гласните – разпитаните в съдебно заседание актосъставител и свидетели.

По отношение на визираното в пункт 1 от процесното НП съдът установи следното: В настоящият случай е безспорно установено, не се оспорва и от жалбоподателката, че именно тя е управлявала собствения си лек автомобил „Киа Рио” на 25.10.2016г. около 08,05 часа по ул. Стефан Изворски в гр. Шумен. Както актосъставителят, така и наказващия орган са вписали, че водачът при разминаване с товарен автомобил „Рено Канго“ не осигурява достатъчно странично разстояние, като го блъска, с което причинява ПТП.  Съдът намира, че в АУАН и НП е допуснато съществено процесуално нарушение, драстично накърняващо правото на защита, което е достатъчно да се отмени постановлението в първата му част. Това е така, защото описаното като нарушение в обстоятелствената част на НП не съответства на посочената като нарушена правна норма, т.е. нарушено е било императивното изискване на чл. 57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН.

В конкретния случай, от събраните в хода на съдебното следствие доказателства е видно, че жалбоподателката не е извършила вмененото й във вина нарушение по  чл.44, ал.1 от ЗДП, доколкото неправомерните й действия не покриват този състав на административно нарушение. От легалният прочит на цитирания текст от ЗДв.П става ясно, че законодателят задължава при разминаване водачите на насрещно движещите се пътни превозни средства да осигурят достатъчно странично разстояние между разминаващите се пътните превозни средства. Очевидно е, че посочената хипотеза на  чл.44, ал.1 от ЗДв.П не е относима към разглеждания случай, тъй като тя третира насрещно движещи се превозни средства, водачите на които се задължават да осигурят достатъчно странично разстояние. В настоящият казус жалбоподателката не е извършила разминаване с насрещно движещ се автомобил, а маневра "заобикаляне", преминавайки покрай паркирания на пътното платно, товарен автомобил. От това следва, че поведението на дееца следва да бъде подведено под хипотезиса на разпоредбата на чл.25 от ЗДП "Маневри", във вр. с чл.91, ал.1 от ППЗДв.П. Първата правна норма гласи: "Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение". Втората норма пък пояснява, че: "Заобикалянето е минаване покрай препятствие, повреди на платното за движение или неподвижен участник в движението".

Съдът счита, че допуснатото нарушение от страна на наказващия орган при издавеното на наказателното постановление в пункт 1 е особено съществено, доколкото е налице обективно несъответствие между даденото описание на нарушението от една страна и от друга, правната квалификация, по която е привлечен да отговаря дееца. Без съмнение, това особено съществено нарушение не може да се санира с последващи действия или процесуални способи в хода на административнонаказателното производство, което налага постановлението да бъде отменено в тази му част.

Отделно от това, като не е квалифицирал точно нарушението в пункт 1, АНО не е приложил правилно и материалния закон, при което се стигнало до там, че жалбоподателката е санкционирана за нещо, което обективно не е извършила. В същото време е извършила друго нарушение, а именно посоченото по-горе по чл.25 от ЗДв.П, във вр. с чл.91, ал.1 от ППЗДП, но такова обвинение против нея не е било повдигано и против него тя не се е бранила. Също така, за действително извършеното нарушение е следвало да се наложи санкция по чл.179, ал.2 във вр. с ал.1, т.5, предл. 7-мо, а не предл. 5-то от ЗДП, както е с процесното.

По отношение на визираното в пункт 2 от процесното НП съдът установи следното: В настоящият случай е безспорно установено, не се оспорва и от жалбоподателката, че именно тя е управлявала собствения си лек автомобил „Киа Рио” на 25.10.2016г. около 08,05 часа по ул. Стефан Изворски в гр. Шумен, като не е съобразила поведението си с пътен знак В-22, с което виновно е нарушила чл.6, т.1 от ЗДв.П. Посочената като нарушена разпоредба съдържа задължение участниците в движението да съобразяват своето поведение с пътните знаци и с пътната маркировка. Въз основа на събраните по делото доказателства безспорно се установява, че жалбоподателката, като водач на лек автомобил е извършила визираното в акта и в НП нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните в съдебно заседание трима свидетели – В.В., И.И. и И.Х.И. за наличието на пътен знак В-22 забраняващ завиването на ляво, съгласно чл.47,,ал.3 от ППЗДв.П и неговото нарушаване ат страна на жалбоподателката. Съдът намира, че  посоченото в пункт 2 от НП, нарушение е  извършено от жалбоподателката, която на практика не го и оспорва, както от обективна, така и от субективна страна. АНО правилно е издирил и приложил административно наказателната разпоредба на чл.183, ал.3, т.5, предл.1 от ЗДв.П, предвиждаща санкциониране на водач, който навлиза след знак, забраняващ влизането на съответното превозно средство, като е наложил предвидения абсолютен размер “глоба”.

Предвид гореизложеното, настоящия съдебен състав намира, че наказателното постановление в  пункт 2 е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

По отношение на визираните в пункт  3 и 4 от процесното наказателно постановление, съдът установи следното:  Както в АУАН, така и в атакуваното НП са описани две нарушения на чл.123, ал.1, т.3, съответно на:  б.“а“ и б.“в“ от ЗДв.П. Вписаните от актосъставителят и от наказващия орган като нарушени две хипотези касаят задължения на водача на ППС, който е участник в ПТП когато при произшествието са причинени само имуществени вреди. В настоящият случай в административно наказателната преписка са налични надлежни доказателства за настъпило ПТП с причинени само имуществени вреди. Установено е безспорно и обстоятелството, че жалбоподателката, като водач на МПС е напуснала произшествието, без да окаже съдействие за установяване на вредите от него – първата хипотеза, факт който самата тя не отрича. Както вече бе прокоментирано, при предприета маневра "заобикаляне" Н. е предизвикала ПТП с паркирания товарен автомобил, причинявайки охлузване на заден десен калник и задна дясна броня, в дясно. Именно в качеството си на участник в ПТП, жалбоподателката е била длъжна да окаже съдействие за установяване вредите от произшествието, в какъвто смисъл е и задължителната повеля на чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП. Вместо това, тя е напуснала местопроизшествието, с което действително е осъществила визираното в чл.175,ал.1,т.5 от ЗДв.П нарушение. Ирелевантно е дали причинените материални щети са минимални, което обстоятелство не е елемент на фактическия състав. В чл.123,ал.1,т.3,б.”а” от ЗДв.П законодателят е предвидил, че когато при произшествие са причинени само имуществени вреди, водачът на ППС, който е участник в ПТП е длъжен да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието, какъвто е настоящия случай. Втората хипотеза, касаеща друго задължение на водача на ППС, който е участник в ПТП, при причинени само имуществени вреди, съдът намира също за нарушена от страна на жалбоподателката. Установено е безспорно и обстоятелството, че жалбоподателката, като водач на МПС е напуснала произшествието, без да уведоми съответната служба за контрол на МВР, тъй като между участниците в произшествието е нямало съгласие относно обстоятелствата, свързани с него. Установено е безспорно, че между водачите на двамата автомобила не е имало изобщо проведен разговор, т. е. в случая е нямало съгласие между участниците в произшествието относно обстоятелствата, свързани с него и жалбоподателката е била длъжна да уведоми съответната служба за контрол на МВР на територията на гр. Шумен, в какъвто смисъл е и задължителната повеля на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП..

Административно наказващият орган правилно е издирил и приложил административно наказателната разпоредба на чл.175, ал.1, т.5 от ЗДв.П за установените две нарушения на задължения, като участник в ПТП с причинени само имуществени вреди, като е наложил две санкции - над минималния размер на предвидената “глоба” и двумесечен срок на “лишаване от право да управлява МПС”.

В същото време съдът намира, че санкцията за нарушението по пункт трети и четвърти е наложена в размер над законовия минимум, както за глобата така и за лишаването от правоуправление, като е изложил някакви абстрактни мотиви за висока степен на обществена опасност, осуетяване на проверка за алкохол, затруднение на потърпевшия да получи обезщетение за щетите, ако не  е открита и без да са приложени доказателства по делото обосноваващи налагането на санкцията в по-висок от минималния размер. По делото е приложена справка за нарушител от региона, от която е видно, че жалбоподателката притежава СУМПС от 2009г. и за повече от седем години е била санкционирана три пъти с наложени минимални глоби с фиш. Съдът приема, че нарушенията, описани в пункт трети и четвърти от НП са извършени за първи път от жалбоподателката, поради което намира, че НП в пункт 3 и 4 следва да бъде изменено като санкциите бъдат намалени в минимално предвидения размер на глоба - 50 лв. и минимално предвидения размер на лишаване от право да управлява МПС – 1 месец.

            Водим от горното и на основание чл.63,ал.1 от ЗАНН, Шуменски районен съд,  

 

                                                                   Р Е Ш И :

 

            ОТМЕНЯВА като незаконосъобразно по пункт 1  Наказателно постановление № 16-0869-002724 от 28.11.2016г. издадено от Началник сектор “ПП” към ОД на МВР гр. Шумен, с което на П.Д.Н. ***, с ЕГН ********** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лева на основание чл.179, ал.2 от ЗДв.П във връзка с чл.179, ал.1,т.5, предл.5 от ЗДв.П за нарушение на чл.44, ал.1 от ЗДв.П.

            ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно по пункт 2 Наказателно постановление № 16-0869-002724 от 28.11.2016г. издадено от Началник сектор “ПП” към ОД на МВР гр. Шумен, с което на П.Д.Н. *** е наложено административно наказание  „глоба“ в размер на 30 лева на основание чл.183,ал.3, т.5,предл.1 от ЗДв.П за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДв.П .          

ИЗМЕНЯВА  наказателно постановление № 16-0869-002724 от 28.11.2016г. на Началник сектор „ПП“ към ОД МВР гр. Шумен, в частта по пункт трети, с което на П.Д.Н. *** са наложени съответно: „глоба” в размер на 80 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от два месец на основание чл.175,ал.1,т.5 от ЗДв.П за нарушение на чл.123,ал.1,т.3,б.“а“ от ЗДв.П като намалява глобата от 80 /осемдесет/ лева на 50 /петдесет/ лева и намалява "лишаване от право да управлява МПС " за срок от 2 /два/ месеца на 1 /един/месец.

ИЗМЕНЯВА  наказателно постановление № 16-0869-002724 от 28.11.2016г. на Началник сектор „ПП“ към ОД МВР гр. Шумен, в частта по пункт четвърти, с което на П.Д.Н. *** са наложени съответно: „глоба” в размер на 80 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от два месец на основание чл.175,ал.1,т.5 от ЗДв.П за нарушение на чл.123,ал.1,т.3,б.“в“ от ЗДв.П като намалява глобата от 80 /осемдесет/ лева на 50 /петдесет/ лева и намалява "лишаване от право да управлява МПС " за срок от 2 /два/ месеца на 1 /един/месец.

 

            Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му на страните пред Шуменски административен съд по реда на Глава ХІІ от Административно процесуалния кодекс.

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: