Р Е Ш Е Н И Е
61/30.1.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, седемнадесети състав
На двадесет и пети януари през две хиляди и седемнадесета
година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Надежда Кирилова
Секретар: С.А.
Като
разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД № 34 по описа на ШРС за
2017 г.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на
основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е наказателно постановление № 16 – 0869 - 002508 от 07.11.2016 г. на Началника
на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на К.З.Ж., ЕГН **********
*** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 30 /тридесет/
лева на основание чл. 183, ал. 3, т. 5, предл. първо от ЗДвП и “глоба” в размер
на 50 /петдесет/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 /един/
месец на основание чл. 175, ал. 1, т. 1, предл. трето от ЗДвП. Жалбоподателят
моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като
неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно
заседание същият се явява лично и с упълномощен представител, като поддържат
жалбата на изложените в нея съображения, а в пледоарията си излагат и
допълнителни мотиви в тази насока.
Процесуалният
представител на ОД на МВР – гр. Шумен - административно-наказващ орган, издал
наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61,
ал. 1 от ЗАНН в съдебно заседание оспорва жалбата и моли същата да бъде
отхвърлена като неоснователна, а обжалваното наказателно постановление да бъде
изцяло потвърдено излагайки подробно съображенията си за това.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 59, ал .2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна,
поради следното:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото
доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателят
К.З.Ж. на 18.09.2016 г. управлявал собствения си мотоциклет марка “Кавазаки ZХ 10” с рег.
№ Н 0100К. Около 18.15 часа на същия ден в района на бензиностанция „ШЕЛ“ на
бул. „Симеон Велики“ в гр. Шумен водачът не спазил пътен знак „В-1“ /забранено
влизането на ППС/, като навлязъл след него. Тогава му била извършена
проверка от служители на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – гр. Шумен. Било
констатирано, че регистрационната табела на управлявания от Ж. мотоциклет не е
поставена на определеното за целта место, а била скрита под задния калник. По
този повод на жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно
нарушение № 2508 от 18.09.2016 г., като актосъставителят е посочил, че с
описаните деяния са нарушени разпоредбите на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и чл. 140, ал.
1 от ЗДвП. Актът е подписан от нарушителя без възражения. Впоследствие се е
възползвал от законното си право и е депозирал допълнителни писмени възражения
в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, като същият е изложил като възражения, че неизвестно
лице на паркинга е огънало поставения номер. Въз основа
на така съставения акт и съобразявайки материалите в
административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление
№ 16 – 0869 - 002508 от 07.11.2016 г. на Началника на сектор „Пътна полиция“
към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на К.З.Ж., ЕГН ********** *** са наложени
административни наказания “глоба” в размер на 30 /тридесет/ лева на основание
чл. 183, ал. 3, т. 5, предл. първо от ЗДвП и “глоба” в размер на 50 /петдесет/
лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 /един/ месец на
основание чл. 175, ал. 1, т. 1, предл. трето от ЗДвП.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на
актосъставителя П.С.П. и на свидетеля И.П.Д. - свидетел при установяване на
нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание чл.
283 от НПК писмени доказателства. Изложената фактическа обстановка се изяснява
и от приложеното и прието по делото ксерокопие на снимки, изготвени по реда на
чл. 189, ал. 7 от ЗДвП. Показанията на
свидетелите П.П. и И.Д. следва да се кредитират като
последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите
събрани доказателства.
При така установената фактическа обстановка по отношение
на нарушението, описано в пункт първи на наказателното постановление, съдът
приема, от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на
разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗДвП участниците в движението са
длъжни да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и
със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. В настоящия случай от
материалите по делото се установява по безспорен начин, че жалбоподателят К.З.Ж. на 18.09.2016 г. управлявайки мотоциклет марка
“Кавазаки ZХ 10” с рег.
№ Н 0100К навлиза след
знак, забраняващ влизането на съответното пътно превозно средство. В подкрепа на този
извод са събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез
разпита на свидетелите П.П. и И.Д., които са се намирали в непосредствена
близост до бензиностанция „ШЕЛ“ на бул. „Симеон Велики“ в гр. Шумен, извън
паркирания наблизо служебен полицейски автомобил и пряко са възприели
поведението на водача, движението на управлявания от него мотоциклет и самото
нарушение.
Това
нарушение на се оспорва и от страна на жалбоподателя, доколкото в самата жалба
и в съдебно заседания процесуалният му представител излага, че оспорват
единствено второто нарушение, че регистрационната табела на управлявания от Ж.
мотоциклет не е поставена на определеното за целта место, а била скрита под
задния калник, като заявяват, че в останалата си част изложеното отговаря на
действителността.
Поради
изложените съображения съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от
обективна и субективна страна състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗДвП.
За посоченото нарушение санкционна разпоредба на чл. 183, ал. 3, т. 5, предл. 1 от ЗДвП предвижда „глоба“ в размер на 30 лв. за водач, който навлиза след знак, забраняващ влизането на съответното пътно превозно средство.
Административно
- наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата санкционна разпоредба,
действал е законосъобразно, като се е съобразил и с разпоредбата на чл. 27 от
ЗАНН и е наложил наказание в размер на абсолютния размер, предвиден в
посочената по-горе разпоредба.
С оглед на
изложеното настоящият състав намира, че наказателното постановление в частта по
пункт първи се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено изцяло.
По отношение на нарушението, описано в пункт втори на
наказателното постановление, съдът приема, от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП “по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за
това места.” От събраните по делото доказателства се установява по безспорен
начин, че жалбоподателят е управлявал посочения в акта и в наказателното
постановление мотоциклет и че регистрационната табела на същия не е била
поставена на определеното за това место. В тази връзка съдът съобрази
разпоредбата на чл. 10, ал. 5 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за регистране,
отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства
и на ремаркетата, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства, съгласно която табелите с регистрационен номер се
закрепват отпред и отзад /или
само отзад/
перпендикулярно на средното надлъжно сечение на превозното средство, а когато
това е невъзможно - в лявата част, така че да се осигури тяхната видимост и
осветеност нощно време. При закрепването не трябва да се нарушава формата на
табелата, целостта на графиката и символите на номера. Съгласно
чл. 10, ал. 7 от същата наредба “на мотоциклетите, мотопедите и ремаркетата
табелата с регистрационен номер се поставя само отзад”. От разпита в съдебно
заседание на свидетелите П.П. и И.Д. се установява по безспорен начин, че
регистрационните табели на управлявания от жалбоподателя мотоциклет са били
поставени между опашката и калника, а не на определеното за целта место, а
именно закрепен върху стойка, поставена от завода - производител под седалката
на мотоциклета. Това обстоятелство се доказва по безспорен начин и от
изготвените по реда на чл. 189,
ал. 7 от ЗДвП снимки, на които ясно се вижда, че регистрационната табела е
поставена на самата седалка и е закривена надолу, а не на определеното место на
стойка под седалката на мотоциклета, т.е. по начин, по който не може да се
възприеме нейното съдържание, както от останалите участници в движението, така
и от контролните органи. Местото, определено за поставяне на регистрационния номер
е определено от завода – производител за всяко едно превозно средство и именно
това е местото, визирано в разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и описано в
чл. 10, ал. 5 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за регистране, отчет, пускане
в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и на
ремаркетата, теглени от тях,
и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Още
повече, липсата на определени части от едно превозно средство или поставянето
на други по определен начин само по себе си не води до отпадане на задължението
за поставяне на регистрационната табела на определеното место и не съществува
законова възможност водача сам да избере местоположението, на което да постави
същата.
Съдът счита
за неоснователно и нелогично твърдението на жалбоподателя, че обективираното на
снимките местоположение на регистрационния номер е последица от някакво
въздействие последния момент. Това твърдение се опровергава както от свидетелските
показания на П.П. и И.Д., така и от изготвените по реда на чл. 189, ал. 7 от ЗДвП снимки,
от които става ясно, че регистрационната табела на мотоциклета трайно е била
закрепена не на определеното от закона место.
Ето защо,
поради всичко изложено по-горе настоящият състав намира, че от материалите по
делото се доказва по безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил от
обективна и субективна страна посоченото нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата
санкционна разпоредба, а именно чл. 175, ал. 1, т. 1, предл. трето от ЗДвП,
която предвижда наказание “лишаване от право да управлява моторно превозно
средство” за срок от 1 до 6 месеца и “глоба” от 50 до 200 лева за водач, който
управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред
или което е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер или табелите с
регистрационния номер не са поставени на определените за това места. В същото
време обаче, съдът счита, че административно-наказващият орган правилно е
индивидуализирал наказанието в унисон с разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН и
е наложил санкция в размер на минимума, предвиден в закона, а именно „глоба“ в
размер на 50 /петдесет/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от
1 /един/ месец. При определяне размера на наказанията административно-наказващия
орган е съобразил и обстоятелството, че двете кумулативно предвидени наказания
следва да кореспондират помежду си, доколкото са наложени за едно и също
административно нарушение.
Освен това,
настоящия съдебен състав съобразявайки обстоятелството, че нарушението по чл. 140
от ЗДвП е формално и признаците на състава му не изискват настъпването на
определен вредоносен резултат, намира, че деянието не следва да бъде
квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Само по себе
си това обстоятелство не води до извод, че обществената опасност от деянието е
незначителна. За осъществяване на нарушението е достатъчно от обективна страна
наказаното лице да не е изпълнило задължението си да постави регистрационната
табела на определеното за целта место. Това задължение има за цел да осигури
възможност както на органите на реда, а така и на трети лица да идентифицират
по несъмнен начин едно пътно превозно средство по време на неговото движение по
пътищата. Не случайно в разпоредбата на чл. 10, ал. 5 от Наредба № І-45 от
24.03.2000 г. за регистране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на
моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства е посочено,
че местоположението на регистрационната табела следва да е такова, че да
осигури неговата видимост и осветеност нощно време. Поставянето на
регистрационната табела по какъвто и да е друг начин, освен предвидения в
закона, би създало пречка същия да бъде добре осветен от останалите уреди на
превозното средство, а от тук и да бъде възприет и идентифициран от останалите
участници в движението в случай на възникнала нужда от това или от органите на
реда при извършване на проверка или при възникнал пътен инцидент. Имайки в
предвид вида на нарушението и че същото касае конкретно нарушение, то съдът
намира за ирелевантно по делото обстоятелството, че от деянието не са нанесени
щети на държавата и на трети лица. Поради което и в настоящия случай
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН не може да бъде приложена, доколкото нарушението
не може да бъде квалифицирано като “маловажен случай” по смисъла на посочената
законова норма.
При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Неправилно е тълкуването в жалбата, че по силата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН се изисква акта да е съставен в присъствието на повече от един свидетел. Цитираната норма изисква акта да бъде подписан от поне един свидетел, но не поставя никакви изисквания към броя на свидетелите при съставянето му. Не представлява съществено процесуално нарушение и непосочването на всички лични данни на свидетеля, доколкото това не е довело до затруднения при неговото идентифициране. Описанието на нарушението също така е в достатъчна степен пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере какво нарушение му е вменено.
Съдът намира за
неоснователно възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че е
допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като в акта за установяване на
административно нарушение не е посочен ЕГН и точния адрес на свидетеля съобразно
императивната разпоредба на чл. 42, ал. 1, т. 7 от ЗАНН. Непосочването на ЕГН и точен
адрес на
свидетел по акта не е и не може да бъде нарушение от категорията на
съществените, тъй като не води до накърняване правата на нарушителя,
процедурата по установяването на нарушението и установяването на обективната
истина, поради което е преодоляно по реда на чл. 53, ал. 2 ЗАНН.
Съдът не
кредитира и твърденията, изложени в жалбата, че е нарушена нормата на чл. 42,
ал. 1, т. 4 от ЗАНН, тъй като липсва коректно и точно описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено в акта за установяване на нарушението.
Действително от приложеният по делото Договор за покупко - продажба на МПС от
04.08.2016 г. става ясно, че жалбоподателят е собственик на процесния
мотоциклет, а не лицето П. Ю. Г., както е посочено в акта за
установяване на административно нарушение и в наказателното постановление. Същевременно
обаче именно жалбоподателят е имал задължението
по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП в 14-дневен срок да заяви промяна на регистрация на
това МПС и да може да бъде издаден талон, който да съответства на
действителното положение. Очевидно този срок е бил изпуснат от жалбоподателя,
тъй като процесното деяние е на 18.09.2016 г. и актосъставителя е писал в акта
онези данни, които са му предявени от официален документ – Свидетелство за
регистрация. Ето защо съдът счита, че жалбоподателят не може да се позовава на
начина, по който му е отразено правото на собственост в акта, като извежда от
това довод за някаква незаконосъобразност, тъй като това би означавало същият
да се ползва от права, които произтичат от неговото собствено и неправомерно
поведение.
Съдът не
споделя твърденията на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално
нарушение при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и
на наказателното постановление, изразяващо се в неточно посочване на извършеното
нарушение. Действително съдът установи, че
още при съставянето на акта за установяване на административно нарушение е
извършена поправка на правната квалификация за деянието по пункт втори. По чл.
100 от ЗДвП, текстът е поправен на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и едва след това е
предявен екземпляр на жалбоподателя, т.е. още към момента, когато му е връчен
екземпляр от акта, той е имал представа както от фактическото описание на това
деяние, така и от неговата действителна вярна правна квалификация. Още повече,
дори и да приемем, че това е някакво нарушение на процесуални правила, на
основание чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, съдът намира, че при издаване на наказателното
постановление тази неточност е санирана, тъй като в текста на наказателното
постановление е изписан отново вярната правна квалификация и съответно
индивидуализирано самото нарушение като описание.
Съдът
намира за необходимо да посочи, че според Решение № 208/07.07.2016 г., постановено по КАНД № 167/2016 г. на ШАС: „няма как да са допуснати съществени процесуални нарушения, след като
районният съд е стигнал до извода, че извършеното от дружеството нарушение е
безспорно установено. Нарушенията на процесуалните правила са съществени само
когато, ако не са допуснати, би могло да се стигне до друг извод относно
извършено ли е нарушение и от кого“. При тази позиция на касационната
инстанция за първоинстанционния съд не остава друга възможност, освен да се
съобрази с въведената съдебна практика и да приеме, че не са налице съществени
нарушения на процесуалните правила, тъй като в случая извършването на
процесното нарушение е установено по безспорен начин. Санкционната норма също
така е определена правилно, като наказанието е наложно на основание чл. 175, ал.
1, т. 1, предл. трето от ЗДвП, предвиждащ санкция при
нарушение на чл. 140, ал. 1
от с.з., какъвто е и процесният случай.
Поради всичко изложено по-горе съдът намира за правилно и
законосъобразно наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло, а жалбата - да
бъде оставена без уважение.
Водим от
горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
16 – 0869 - 002508 от 07.11.2016 г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ към
ОД на МВР – гр. Шумен, с което на К.З.Ж., ЕГН ********** *** са наложени
административни наказания “глоба” в размер на 30 /тридесет/ лева на основание
чл. 183, ал. 3, т. 5, предл. първо от ЗДвП и “глоба” в размер на 50 /петдесет/
лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 /един/ месец на
основание чл. 175, ал. 1, т. 1, предл. трето от ЗДвП, като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: