РЕШЕНИЕ

№185/3.4.2017г., Гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, първи състав

На седми март две хиляди и седемнадесетаа година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Емилиян Ангелов

Секретар: В. С.

Като разгледа докладваното от районния съдия ВНАХД №42 по описа на ШРС за 2017 год., За да се произнесе взе предвид следното

Настоящото производство е образувано на осн. чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от “Деко Платре“ ЕООД, - гр.Шумен срещу Наказателно постановление № 27-000158 от 14.12.2016г. на Директора на Дирекция “ИТ” гр. Шумен. В жалбата са изложени подробни доводи от страна на жалбоподателя за нарушения на процесуалните правила при издаване на НП и нарушения на материалния закон. Моли съда да отмени изцяло наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.Съдът намира, че жалбата е подадена в срока по чл.59,ал.2 от ЗАНН, от легитимирано за целта, лице. Същата отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН във връзка с чл.320 от НПК, поради което се явява допустима. В открито съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован – изпраща упълномощен представител в лицето на адв.Д. от ШАК, който изцяло поддържа депозираната жалба. Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител, който моли съда да потвърди изцяло процесното НП и да остави без уважение депозираната срещу него, жалба.

ШРС, като прецени всички събрани доказателства поединично и в тяхната съвкупност и като съобрази закона, намира жалбата за основателна, поради следните съображения.

На 20.10.2016г. в офиса по седалище на наказаното дружество и на 04.11.2016г. в Дирекция „ИТ“ гр. Шумен била извършена проверка от компетентни длъжностни лица към Дирекция “Инспекция по труда” гр. Шумен по спазване на трудовото законодателство на “Деко Платре“ ЕООД, - гр.Шумен . Обект на проверката била основно спазване на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност В хода на осъществената проверка , актосъставителят П.С. и свид.С.Т. проверили трудов договор №1/01.07.2016г. и съответно снели обяснение на осн.чл.402 ал.1 т.2 от Кодекса на труда от пълномощника на дружеството Ф.Х.. На база тези доказателства актосъставителя приел, че жалбоподателя при осъществяване на дейността си-строително монтажни работи в Република Франция е уговорил трудово възнаграждение в размер на 2600 –две хиляди и шестстотин/ лева, което е под минималното/1466.62 евро или 2868.46 лв./ на приемащата държава /Република Франция/ по установения ред с гипсаджията- мазач Ф.С.Ф., командирован от 04.07.2016г. в рамките на предоставяне на услуга от дружеството в Република Франция за срок по-дълъг от 30 календарни дни. Поради това, на 15.11.2016г. свид. П.С. съставил АУАН № 27-0001584 срещу жалбоподателя, като посочил, че по този начин е нарушил чл.61 от ЗТМТМ и чл.121 ал.3 от Кодекса на труда. Актът бил съставен в присъствието на упълномощен представител на дружеството в лицето на Ф.Х., който го подписал без възражения. Впоследствие обаче е депозирал писмено възражение в срока по чл.44,ал.1 от ЗАНН, което очевидно не е било взето предвид от административнонаказващия орган, тъй като въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка било издадено и атакуваното наказателно постановление № 27-000158/14.12.2016г. от Директора на Дирекция “Инспекция на труда” гр. Шумен, с което на основание чл.416,ал.5 от КТ, във връзка с чл.414 ал.1 от КТ на “Деко Платре“ ЕООД, - гр.Шумен на чл.61 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност и чл.121 ал.3 от Кодекса на труда .

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя П.С. и на свид. С.Т. и Ф.Х., както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

В чл.61 от ЗТМТМ действително е посочено , че работодателите не могат да уговарят за българските граждани условия на труд и възнаграждения под минималните за приемащата държава съгласно националното и законодателство, като административнонказващия орган е приел, че жалбоподателя е нарушил горепосочената разпоредба въз основа на един трудов договор и едно писмено обяснение на осн. чл.402 ал.1 т.2 от Кодекса на труда, снето от лицето Ф.М.Х.. Съдът счита обаче, че тези доказателства са крайно недостатъчни да се приеме, че жалбоподателя е нарушил чл.61 от ЗТМТМ, тъй като в трудов договор №1/01.07.2016г. е посочено, че същия се сключва между наказаното дружество и лицето Ф. С. Ф., който ще изпълнява трудовите си задължения на гипсаджия мазач в гр.Шумен, като е уговорено и основно трудово възнаграждение в размер на 2600 лева., като никъде в този трудов договор не е упоменато, че Ф. ще полага труд в Република Франция. Очевидно актосъставителят, а и административнонказавщия орган са се доверили изцяло на изложеното от Ф.Х. в даденото от нея обяснение на осн. чл.402 ал.1 т.2 от Кодекса на труда, че Ф. работи в Република Франция от назначаването си обаче на 04.07.2016г. Същевременно обаче изцяло са игнорирани писмените възражения от това същото лице, депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАН, в които заявява , че определени обстоятелства не са и били известни/все пак дружеството се представлява от И. О./ и Ф. е бил командирован в Република Франция за десетдневни периоди/представени са четири заповеди за командировка в чужбина/, като дори административнонаказващия орган не е обсъдил това възражение в издаденото наказателно постановление, което представлява съществено нарушение на процесуалните правила. Отделно от това в хода на административнонаказателното производство, административнонаказващия орган не е ангажирал, каквито и да било даказателства, от които да става ясно какво е било минималното трудово възнаграждение в приемащата държава/Република Франция/ към 01.07.2016г., възприетата дата на извършване на нарушението.

При така установеното съдът приема, че жалбоподателят не е нарушил чл.61 от ЗТМТМ и чл.121 ал.3 от Кодекса на труда, за което неправилно и незаконосъобразно е санкциониран с обжалваното наказателно постановление.

Поради изложените съображения, съдът намира, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, а жалбата като основателна следва да бъде уважена.

Водим от горното и на основание чл.63,ал.1 от ЗАНН, Шуменски районен съд,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 27 – 000158/14.12.2016г. от Директор на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Шумен.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено пред Шуменски административен съд по реда на Административно процесуалния кодекс

РАЙОНЕН СЪДИЯ: