Председател: Ивелина Димова

Секретар: М.М.

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 98/17г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от „Многопрофилна болница за активно лечение-Шумен” АД-гр.Шумен срещу Наказателно постановление № НП-38-114/06.01.2017г. на директора на РЗОК- гр. Шумен, с което на дружеството било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500,00 лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.106, ал.4 от ЗЗО. Санкционираното лице счита наказателното постановление за неправилно и незаконосъобразно, поради което моли съда да постанови решение, с което да го отмени изцяло.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, изпраща представител, който поддържа жалбата. Представители на въззиваемата страна намират, че жалбата е неоснователна и молят същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок, от надлежно лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: Санкционираното лице е регистрирано по Закона за лечебните заведения като лечебно заведение за болнична медицинска помощ с месторазположение- гр.Шумен, ул.“Васил Априлов“ №63. Дружеството имало качеството „изпълнител“ по Договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки №270305/24.02.2015г.

На 02.09.2015г. пациентът М.Р.Д. постъпил на лечение в болницата за оказване на болнична медицинска помощ по КП №18 и бил изписан на 07.09.2015г. с окончателна диагноза МКБ G 40.6 „Grand mal припадъци, неуточнени“, като били констатирани и придружаващи заболявания. В хода на хоспитализацията били установени повишени стойности на възпалителни параметри CRP-57,5 mg/l, при референтни стойности под 5 mg/l. При дехоспитализацията на пациента била издадена епикриза, в която обаче повишените стойности на CRP не били отразени. Впоследствие, през периода 15.06.-17.06.2016г. от д-р И.Н.Б. ***, била извършена проверка за спазване на съответната нормативна уредба от страна на санкционираното лице, при която изложените обстоятелства били установени. Във връзка с тези констатации на 08.07.2016г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на санкционираното дружество, за това, че в качеството си на изпълнител на болнична помощ, не е спазило условията и реда за работа с медицинска документация, тъй като посочената епикриза не е изготвена по установения ред, съгласно изискванията на НРД 2015 МД. Актът бил съставен в присъствието на представител на дружеството, бил предявен и подписан без конкретни възражения. Писмени такива били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, но били счетени за неоснователни от наказващия орган. Въз основа на съставения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на „Многопрофилна болница за активно лечение-Шумен” АД-гр.Шумен било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500,00 лева за нарушение на чл.185, ал.3, т.6 от НРД 2015 МД и чл.55, ал.2, т.5 от ЗЗО, при прилагане на разпоредбите на §45 от ЗИД на ЗЗО и §11 от ПЗР на Решение № РД-НС-04-24-1 (29.03.2016г.).

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, а именно- от показанията на свидетелите И.Н.Б., В.С.Д. и Д.Т.Т., както и от присъединените по реда на чл.283 от НПК писмени такива. Показанията на свидетелите следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: По силата на чл.9, ал.1 от Закона за лечебните заведения санкционираното лице се явява лечебно заведение за болнична помощ. В това си качество на 24.02.2015г. същото е сключило Договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки с Националната здравноосигурителна каса, по силата на който се явява изпълнител на болнична медицинска помощ по клинични пътеки, описани в Договора. По силата на чл.55, ал.2, т.5 от ЗЗО изпълнителите на медицинска помощ следва да водят документацията и документооборота в съответствие с изискванията на НРД за МД 2015г. От своя страна разпоредбата на чл.185, ал.3, т.6 от НРД МД 2015 изисква при дехоспитализация изпълнителят на БП следва да предостави на пациента епикриза, която следва да съдържа данните от извършените параклинични изследвания. Безспорно е установено по делото, че в предоставената на М. Д. епикриза не са били отразени повишените стойности на CRP. При това положение наличието на неизпълнение на административно задължение по чл.185, ал.3, т.6 от НРД МД 2015 правилно е констатирано в обжалваното наказателно постановление. Не може да бъде споделено изразеното в депозираното възражение виждане, че цитираната норма не изисква в епикризата да бъдат документирани задължително и без изключения всички стойности на извършените параклинични изследвания или да се документират само повишените в сравнение с нормите стойности на изследванията. Точно обратното- при положение, че в чл.185, ал.3, т.6 от НРД МД 2015 не е конкретизирано кои изследвания следва да бъдат отбелязани, се налага единствено възможния извод, че е необходимо да бъдат описани данните от всички извършени изследвания, а не само някои избирателно. За констатираното неизпълнение дружеството- жалбоподател е било санкционирано по реда на чл.106, ал.4 от ЗЗО, регламентиращ обща санкция за нарушения на разпоредбите на ЗЗО или на нормативните актове по неговото прилагане. Макар и правилно да е констатирано наличието на неизпълнение на административно задължение от страна на санкционираното лице, съдът констатира, че при провеждането на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила обуславящи отмяната на атакуваното наказателно постановление. В съставения акт е посочено, че е налице нарушение на чл.185, ал.3, т.6 от НРДМД 2015, във вр. с чл.105в, ал.3 от Закона за здравното осигуряване. С Държавен вестник бр.48 от 27.06.2015 г. обаче нормата на чл. 105в ал.3 от ЗЗО е била отменена. Доколкото липсва специално отбелязване за датата на влизане в сила на посочените изменения, следва да се приложи общото правило и да се приеме, че отмяната на санкционната разпоредба е влязла в законна сила три дни след обнародването й в ДВ, т.е. на 01.07.2015 г. С отмяната на тази норма наказуемостта на деянията от вида на процесното не е отпаднала, а попада в нормата на чл. 106, ал.3 от ЗЗО, както правилно е приел и наказващият орган.

СпоредссСпоред разпоредбата на чл. 3, ал.1 от ЗАНН обаче за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му. Процесното нарушение е извършено на 07.09.2015г.- по време, когато чл. 105в, ал.3 от ЗЗО вече е бил отменен, поради което актосъставителят е следвало да посочи действащата към този момент норма на чл. 106, ал.4 от ЗЗО. В случая разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗАНН е неприложима. Преценката за по-благоприятен закон се извършва само в случаите, когато нарушението е извършено при действието на един закон, но до влизане в сила на наказателното постановление е последвала нова нормативна уредба. Тази хипотеза в случая не е налице. Както беше посочено по-горе, нарушението е извършено след отмяната на чл. 105в, ал.3 от ЗЗО, поради което липсва каквато и да било възможност за приложението на тази норма по отношение процесния случай. Допуснатата непрецизност при съставянето на акта не е била повторена в издаденото наказателно постановление. В практиката си обаче ШАС приема, че е налице съществено процесуално нарушение при наличие на противоречие между правната квалификация на нарушението, дадена с АУАН и тази по НП, дори и в последния да е отразен коректният текст. В решението по КАНД№4/2017г. се приема изрично, че този пропуск несъмнено има съществен, решаващ характер и предопределя извод за незаконосъобразност на НП. Сочи се, че изначално реализираното опущение е рефлектирало върху правото на защита на привлеченото към отговорност лице, препятстващо го да разбере в пълнота какво деяние му се вменява, както и че противен извод не намира законова опора и би противоречал на духа на закона. Поради това допуснатият порок при съставянето на акта обуславя отмяната на атакуваното наказателно постановление.

Отделно от изложеното, съдът намира, че наказващият орган не е съобразил особеностите на конкретния случай при преценката за наличието или липсата на основания за приложението на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. В наказателното постановление са изложени общи съображения по отношение нарушения от вида на процесното, без обаче да се извърши преценка дали същото не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Следвало е да бъде отчетено обстоятелството, че не са отразени данните само от едно изследване, касаещо при това придружаващо хронично заболяване, като в останалата си част епикризата отговаря на изискванията. Няма данни също така да са настъпили някакви вредни последици за пациента в тази връзка. При така установеното съдът намира, че случаят се явява маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, като административнонаказващият орган е следвало да не налага наказание, а само да предупреди нарушителя, че при повторно извършване на такова ще му бъде наложено наказание. Като не е приложил цитираната норма, наказващият орган е постановил едно незаконосъобразно наказателно постановление, което е самостоятелно основание за отмяната на последното.

Водим от горното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло, поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № НП-38-114/06.01.2017г. на директора на РЗОК, с което на „Многопрофилна болница за активно лечение-Шумен” АД-гр.Шумен, на основание чл.53 от ЗАНН, във вр. с чл.106, ал.4 от ЗЗО, е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 500,00 лева, като незаконосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: