Председател: Ивелина Димова, Секретар: М.М.

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 118/17г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от П. *** срещу Наказателно постановление № 16-0869-002165/05.10.2016г. на началник сектор към ОДМВР-Шумен, сектор „Пътна полиция“, с което на лицето било наложено административно наказание глоба в размер на 60 лева, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.178Е от ЗДП. Жалбоподателят оспорва констатациите в акта, като привежда доводи за необоснованост на наказателното постановление, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло последното.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата. Представител на въззиваемата страна изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 21.07.2016г. жалбоподателят управлявал лек автомобил марка “Хонда ХР В” с ДК№ Н 8329 ВН по ул.“Лайош Кошут“ в гр.Шумен. Около 11,39 часа същият паркирал автомобила на тротоара пред дом №6 на посочената улица. Това обстоятелство било забелязано от св.П.Д.М., който заснел паркирания автомобил с мобилния си телефон и изпратил снимките по електронната поща на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Шумен. Снимките били предоставени на св.П.П.- младши автоконтрольор при сектор „Пътна полиция“, който на 08.08.2016г. посетил жалбоподателя в качеството на собственик на заснетия автомобил и му съставил акт за установяване на административно нарушение за това, че е паркирал върху тротоара, като не е оставил от страната на сградите най-малко два метра разстояние. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан с възражения. Писмени такива не били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт, на 05.10.2016г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 60,00 лева за нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелите П.С.П., Ц.П.К. и П.Д.М., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на посочените свидетели следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични. Същите не са били в някакви особени отношения с жалбоподателя, като няма данни изобщо да са го познавали и не извличат ползи от твърденията си. При това положение липсват основания за съмнение в достоверността на техните показания, които следва да бъдат счетени за правдиви и обективни. По делото като веществени доказателства са приложени и фотоснимки, отразяващи извършените нарушения. Последните не са изготвени по реда на НПК и не представляват веществени доказателствени средства по смисъла на чл.125, ал.1 от НПК. Съдебната практика обаче приема, че случайно създадените фотоснимки, видеозаписи и т.н., които отразяват или съдържат информация за обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл.102 от НПК, следва да се третират като веществени доказателства по смисъла на чл.109, ал.1 от НПК, тъй като представляват предмети, върху които има следи от престъплението (в този смисъл изрично е Решение №390/02.10.2009г. по н.д.№393/09г., ІІ н.о. на ВКС). По делото липсват преки доказателства, установяващи, че именно жалбоподателят е паркирал автомобила на посоченото място. Събраните косвени такива обаче налагат извод в тази насока. На първо място, жалбоподателят е собственик на процесния автомобил. Това обстоятелство се установява от показанията на свидетелите П. и К., които са извършили съответна проверка, а и не се оспорва от страна на жалбоподателя (видно и от текста на жалбата). Последният стопанисвал заведение в близост до мястото, на което е бил паркиран автомобила. От приложеното като писмено доказателство електронно писмо от св.М. се установява, че автомобилът често е бил паркиран по този начин на този тротоар. При положение, че жалбоподателят е собственик на процесния автомобил, който често бива паркиран в близост до стопанисвано от К. заведение, се налага единствено логичния извод, че превозното средство е паркирано на това място именно от собственика си, който пребивава в близост, с оглед осъществяваната от него дейност. В разговора със свидетелите П. и К. също така жалбоподателят макар и да не е признал изрично, че е извършил нарушението, но не е и отрекъл, като също така не е посочил друго лице, на което да е предоставил автомобила и което да е паркирало на посоченото място. При това положение съдът намира за установено по несъмнен начин, че на процесната дата жалбоподателят лично е паркирал собствения си лек автомобил на посоченото в наказателното постановление място.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Разпоредбата на чл.94, ал.3 от ЗДП посочва, че за престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци. От приложените като веществени доказателства по делото фотоснимки и от показанията на св.М. е видно, че жалбоподателят е паркирал на тротоара, който обаче не е бил определен за тази цел от компетентните за това органи. Същият освен това не е паркирал успоредно на оста на пътя, а напречно, като дясната част на автомобила е в непосредствена близост до сградата, т.е.- на видимо по-малко разстояние от два метра. При това положение съдът намира, че с деянието си жалбоподателят виновно е нарушил разпоредбата на чл.94, ал.3 от ЗДП, за което правилно и законосъобразно е санкциониран по реда на чл.178Е от ЗДП, предвиждащ санкция за лице, което паркира пътно превозно средство в паркове, градини, детски площадки, площи, предназначени само за пешеходци, и на тротоари в населените места извън разрешените за това места. Наказанието законосъобразно е определено в съответствие с целите по чл.12 от ЗАНН, в размер малко над минималния, предвиден в закона. Макар и да не са изложени конкретни мотиви за това, очевидно е отчетено обстоятелството, че движението на пешеходците е било силно затруднено.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при провеждането на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Описанието на нарушенията в наказателното постановление, макар и лаконично, позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво нарушение му е вменено.

Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Липсват също така някакви особени извинителни обстоятелства, обусловили извършването на нарушението.

Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло, а жалбата- да бъде оставена без уважение, поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 16-0869-002165/05.10.2016г. на началник сектор към ОДМВР-Шумен, сектор „Пътна полиция“, с което на П. ***, ЕГН: **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 60,00 лева, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.178Е от ЗДП, като законосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: