Р Е Ш Е Н И Е

                                                                192/5.4.2017г.  

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

Шуменският районен съд, четиринадесети състав

На двадесет и втори март две хиляди и седемнадесета година,

В публично заседание  в следния състав:

Председател: Кр. Кръстев

Секретар: Ф. А.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 145 по описа за 2017г.

За да се произнесе взе предвид следното:  

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 21/08.12.2016год. на Началник РУ на МВР към ОДМВР - Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.267 ал.2 от ЗМВР на Н.Р.К. ЕГН ********** ***, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 500 лева. Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление, както и наложената му глоба. В съдебно заседание редовно призован се явява, като развива защитна теза за отмяна на НП. Представя писмена защита.

Въззиваемата страна  изпраща процесуален представител в съдебно заседание, като моли съда да постанови решение с което да потвърди обжалваното НП.

            Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН вр. чл. 319 от НПК, поради което е процесуално допустима.

Жалбата е неоснователна.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: На 09.10.2016г., около 18.ч. 10 мин. в гр. Шумен на бул. „Симеон Велики“ до кръстовището с ул. „Победа“ били свидетелите М. Р. и И. И. ***. Причината за да бъдат там е станало преди това произшествие между пешеходец и таксиметров автомобил. Двамата били със служебния си автомобил и задачата им е била за запазят периметъра на автопроизшествието с оглед извършване на бъдещи следствени действия, при положение, че резултатът от рентгеновото изследване на пострадалия пешеходец сочи за нанесена средна или тежка телесна повреда. По време на изпълнението на тези техни служебни задължения покрай местопроизшествието преминали с автомобил жалбоподателя и свид. Л. Ж.. Те се прибирали в гр. Шумен от с. Троица където гостували на тяхна позната. При преминаването им покрай произшествието управляващата автомобила със свидетелката и жалбоподателя срещнала трудности при преминаването си и след като спрели и слезли от автомобила жалбоподателя се насочил към запазилите местопроизшествието полицаи, като започнал да им се меси в работата им. Започнал да ги поучава как се запазва местопроизшествие, как трябва да се регулира движението и др. включително и да ги обижда с репликите: „Вие полицаи ли сте? Какви сте вие, да не сте лукови глави? Вие за нищо не ставате. Некъдърници“. След няколкократни предупреждения и подканяния да се отстрани и да не пречи, жалбоподателя бил закопчан с белезници и отведен в РУ-Шумен, където му бил съставен АУАН. Актосъставителя счел, че с действията си жалбоподателя е нарушил разпоредбата на чл. 264 ал.1 от ЗМВР. Акта  е съставен пред жалбоподателя, като той се е запознал със съдържанието му, подписал го е и си е получил екземпляр от него. При предявяването на акта, жалбоподателя е отбелязал, че „Не са обезпечили местопроизшествието“. На следващия ден – 10.10.2016г. му бил съставен и връчен протокол за предупреждение по чл. 65 ал.1 и ал.2 от ЗМвР. В протокола било записано да не отправя обидни думи и закани към служителите на реда, да не възпрепятства изпълнението на служебните им задължения. При неспазване на горно може да понесе отговорност по чл. 325 ал.1 от НК. В законоустановения срок по чл. 44 ал.1 от ЗАНН в деловодството на административно наказващия орган не е постъпило възражение. Въз основа на така съставения акт било издадено  Наказателно постановление № 21/08.12.2016год. на Началник РУ на МВР към ОДМВР - Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.267 ал.2 от ЗМВР на Н.Р.К. ЕГН ********** ***, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 500 лева.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени доказателства и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели – свид. О.Р. – актосъставител, И.И. и М.Р. свидетели запазили местопроизшествието и констатирали нарушението, свидетелите А.М. и И.А.  П.П. – очевидци на случилото се, свидетелката Л. Ж. – също присъствала на местопроизшествието и пряк свидетел на случилото се, както и от приобщените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства. Показанията на първите петима свидетели следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, като се потвърждават от останалите събрани доказателства, а и липсват основания за съмнения в тяхната достоверност. В показанията си тази група свидетели говорят за наличие на употребен алкохол от страна на жалбоподателя с което си обясняват и агресивното му  и преднамерено поведение спрямо служителите на реда. Проверка за алкохол не е правена, но и такава не е необходимо да се прави пред вид естеството на констатираното нарушение. Показанията на последната разпитана свидетелка съдът не кредитира тъй като те са дадени през призмата на нейните виждания как трябва да се изпълнява дадена работа по запазване на местопроизшествие, без да има необходимите познания за това, тъй като това не се удостоверява по никакъв начин. Показанията и са дадени с цел защита поведението на нейния познат с когото преди това са били в една компания.

При така установената нова фактическа обстановка съдът приема, че наказателното постановление е обосновано и законосъобразно по следните правни съображения: Установи се по категоричен начин, че жалбоподателя е извършил визираното в НП нарушение. Действията на двамата полицейски служители са насочени към запазване на местопроизшествието, като те и това са правили чрез защитата му с помощта на служебния си автомобил паркиран пред местопроизшествието със включена сигнализация за ясно възприемане на това от страна на другите участници в движението. Намесата от страна на жалбоподателя е била без всякакво основание и по начин и със средства, които са абсолютно недопустими спрямо контролни органи, които си изпълняват служебните задължения по разпореждане на по висшестоящи от тях.  

При това положение съдът намира, че действително жалбоподателя е нарушил чл. 264 ал.1 от ЗМВР, който гласи че, който противозаконно прези на орган на МВР да изпълнява функциите си, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., ако извършеното не представлява престъпление. Административно - наказващия орган, върху когото е тежестта на доказване в административно-наказателното производство доказа извършването на нарушението описано в АУАН и НП, и по този начин НП се явява законосъобразно и правилно.

Относно размера на наложената глоба. За гореописаното нарушение закона предвижда наказание глоба в размер от 500 до 1000 лв. АНО правилно е определил наказанието в посочения диапазон, като е наложил наказание в минимално предвидения размер

С оглед гореизложеното, съдът намира, че са налице безспорни доказателства, които по несъмнен начин доказват възведеното административно-наказателно обвинение. Предвид на това обжалваното НП на Началника на РУ на МВР към ОДМВР гр. Шумен се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 предл. първо от ЗАНН, съдът  

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление постановление № 21/08.12.2016год. на Началник РУ на МВР към ОДМВР - Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.267 ал.2 от ЗМВР на Н.Р.К. ЕГН ********** ***, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 500 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ШАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.  

 

                                                            Районен  съдия: