Р Е Ш Е Н И Е

 

103/15.2.2017г.,                       гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На петнадесети февруари през две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:                                                                                         

                                                                                           Председател: Надежда Кирилова

Секретар: С.А.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 206 по описа на ШРС за 2017 г.,

За да се произнесе взе предвид следното:  

            Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

            Обжалвано е наказателно постановление № 16-0869-003008 от 16.01.2017 г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на Е.Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***3а са наложени две административни наказания, съответно “глоба” в размер на 2 000 /две хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и недоказано.

В проведеното по делото съдебно заседание същият редовно призован не се явява лично, а изпраща упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на изложените в нея съображения, както и излагат допълнителни мотиви в тази насока.

За ОД на МВР – гр. Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН в съдебно заседание не се явява представител.  

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

            Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят Е.Т. на 05.12.2016 г. около 23.00 часа управлявал собствения си лек автомобил марка “Мерцедес Е 220 ЦДИ” с регистрационен № Н 1969 ВР. Дежурният при ОД на МВР - Шумен получил сигнал по телефона от гражданин за управление на л.а. „Мерцедес“ по бул. „Ришки проход“, посока от „Примекс” към града от водач, употребил алкохол. Тогава дежурния полицейски служител съобщил по радиостанцията на колегите си от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – гр. Шумен за подадения сигнал. В този момент свидетелите М.И.Р. и Г.А.В. с помощта на управлявания от тях служебен автомобил се насочили към бул. „Ришки проход“, спирайки до сградата на Митницата пред бензиностанция „Еко“. Тогава полицейските служители Р. и В. забелязали автомобила на жалбоподателя, който се движел по ул. ”Цветан Зангов”, в посока ул. „Владайско въстание“ в гр. Шумен, паркирайки пред сградата на бензиностанция „Еко“, находяща се на бул. „Ришки проход“, като на местото на водача бил жалбоподателя Е.Т.. Същият бил установен в момента на паркирането пред бензиностанцията. Е.Т. лъхал на алкохол и по тази причина бил поканен от контролните органи, но отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510”, с фабр. № ARBB – 0004. Бил му издаден талон за медицинско изследване № 0039064, но същият отказал да го получи и не се явил за даване на кръвна проба за изследване. Отказът му да получи талона е удостоверен с подписа на свидетеля В.В.Х.. Впоследствие същият не се явил за даване на кръвна проба за изследване до указания в талона срок – 00.30 часа на 05.12.2016 г. Това обстоятелство било отразено от дежурен лекар в ЦСМП при „МБАЛ“ – гр. Шумен – д-р С.. За констатираното нарушение на водача бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 3008, бланков № 704391  от  05.12.2016 г., който бил връчен на нарушителя, но същият отказал да го подпише. Отказът на жалбоподателя да подпише акта е удостоверен с подписа на свидетеля В.В.Х.. Актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Впоследствие Т. не се е възползвал от законното си право и не е депозирал допълнителни писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 16-0869-003008 от 16.01.2017 г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на Е.Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***3а са наложени две административни наказания, съответно “глоба” в размер на 2 000 /две хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя М.И.Р. и на свидетелят Г.А.В., както и от присъединените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства. С най-голямо значение за изясняването на делото са показанията на посочените свидетели. Съдът кредитира същите, тъй като са последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства. Доколкото свидетелите не са се намирали в никакви особени отношения с нарушителката, които дори не са познавали и не извличат ползи от твърденията си, същите не могат да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на  чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, която е посочена в акта за установяване на административно нарушение като нарушена, водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 2 /две/ години и глоба 2000 /две хиляди/ лева. От материалите по делото се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е отказал да бъде изпробвана с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510”, с фабр. № ARBB – 0004. Видно от констатациите в акта за установяване на административно нарушение, който следва да се отбележи, че е съставен по предвидения в ЗДвП и в ЗАНН ред и съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното, по време на проверката Е.Т. е лъхал на алкохол и е бил във видимо нетрезво състояние. От показанията на свидетелите М.Р. и Г.В. става ясно, че същият категорично е отказал да бъде изпробван с техническо средство, както и че след получаване на издадения му талон за медицинско изследване, същият не се явил за даване на кръвна проба за изследване до указания в талона срок – 00.30 часа на 05.12.2016 г., поради което не изпълнил предписанието за медицинско изследване. Това обстоятелство се удостоверява и с подписа на д-р С. - дежурен лекар в ЦСМП при „МБАЛ“ – гр. Шумен в издадения талон за медицинско изследване № 0039064, а именно: “Лицето не се е явило за алкохолна проба в определения срок – 00.30 ч.“. Съдът намира, че от материалите по делото се доказва по безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна посоченото нарушение по  чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, тъй като е отказал да изпълни указанията на контролните органи, а именно да бъде изпробван с техническо средство за наличие на алкохол. Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата за това нарушение санкционна разпоредба, а именно  чл. 174, ал. 3, предл. първо от ЗДвП.

В практиката си Административен съд - гр. Шумен приема, че посочената правна норма освен санкционна е и материално-правна, защото в себе си съдържа и описание на нарушението, за което се предвиждат посочените в нея санкции /в т. см. Решение от 01.04.2009 г. по к.а.н.д. № 52/2009 г. по описа на ШАС/. По изложените по-горе съображения съдът приема, че Е.Т. действително е управлявал МПС, като при извършване на съответна проверка е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол. Жалбоподателят също така не се е явил за даване на кръвна проба, независимо, че му е бил издаден съответен талон за медицинско изследване. В случая нарушителят е санкциониран и за неизпълнение на предписанието за медицинско изследване, като неявяването му за даване на кръвна проба потвърждава извода, че нарушителят с отказа си е целял именно отклоняване на установяването на количеството алкохол в кръвта му. Неоснователни са и аргументите за несъставомерност на поведението на жалбоподателя по  чл. 174, ал.3 от ЗДП, тъй като съставът на това нарушение е с две форми на изпълнително деяние, в съотношение на алтернативност, поради което в жалбата се изразява становище, че е невъзможно да се изпълнят едновременно и двете нарушения. Напротив, напълно възможно е, а и често се среща на практика ситуация, при която водачът отказва да бъде изпробван с техническо средство, след което не се явява и за даване на кръвна проба, с което осъществява и двете форми на изпълнителното деяние по  чл. 174, ал.3 от ЗДП. В практиката си ШАС също така трайно приема, че отказвайки да бъде изпробван за употреба на упойващи вещества и да даде кръв за анализ за целта, нарушителят осъществява състава на нарушение по  чл. 174, ал.3 от ЗДвП /в тази насока е изрично Решение № 98/2016 г. по КАНД№ 45/2016 г. на ШАС и мн. др./. Следователно с поведението си жалбоподателят несъмнено е извършил нарушение по  чл. 174, ал. 3 от ЗДП, за което правилно и законосъобразно е санкциониран по реда на посочената разпоредба. В този смисъл съдът намира, че по отношение на това нарушение  административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата санкционна разпоредба, като наказанията са определени правилно, във фиксирания размер, предвиден в закона, при което липсва възможност за по-нататъшна индивидуализация.

Настоящият съдебен състав счита, че не са налице основания процесното нарушение да бъде счетено за маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Последната разпоредба е относима за случаите, при които извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид. За конкретното административно нарушение и съобразно установените по делото фактически обстоятелства свързани с него, не са изводими предпоставки за квалифицирането му като маловажен случай, по смисъла на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не се доказват допълнителни смекчаващи обстоятелства, които в съвкупност да обуславят по-ниска неговата обществена опасност от обичайната за този вид административни простъпки. Напротив, в показанията на свидетелите се съдържат данни, че нарушителят е бил видимо под въздействието на употребен алкохол, при което отказът на последният да бъде изпробван несъмнено е целял избягването на санкция в тази връзка. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че фактическите обстоятелства свързани с конкретния казус, не указват маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, особено като се има предвид интензитета на този вид административни нарушения, с оглед създаването на гаранция за опазване животът и здравето на участниците в движението по пътищата, както и с цел постигане на превантивната и възпитателна цел на извършеното нарушение.

На следващо място, съдът счита, че административно-наказателното производство е протекло при липса на съществени процесуални нарушения. По-конкретно, акта за установяване на административно нарушение е издаден от компетентен орган, притежава изискуемите съобразно разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН реквизити, а при издаването на атакуваното наказателно постановление – тези на чл. 57 от ЗАНН. Не са налице твърдените от процесуалния представител на жалбоподателя съществени процесуални нарушения. Обстоятелствата, при които е извършено посоченото нарушение, са описани достатъчно пълно и ясно, като позволяват на санкционираното лице да разбере какво нарушение му е вменено.

Относно възражението за допуснато съществено процесуално нарушение при съставянето на акта за установяване на нарушението, изразяващо  се  нарушение  на    чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, съдът счита същото за неоснователно, поради следното:  Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, присъствували при извършване или установяване на нарушението, а при липса на такива свидетели или при невъзможност да се състави акта в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него /чл. 40, ал. 3 от ЗАНН/. Следва да се отбележи, че за валидността на акта за установяване на административно нарушение е достатъчно в него да е посочен и документът да е подписан от един свидетел, доколкото посоченото в закона “свидетели” предполага възможност такива да бъдат посочвани, с оглед доказване на фактическите констатации, описани в акта при едно евентуално обжалване на наказателното постановление. В случая не е спорно, а и се установява от представения акт за установяване на административно нарушение № 3008/05.12.2016 г., че същият е съставен от М.И.Р. в присъствието на нарушителят Е.Т. и на свидетел – Г.А.В.. Настоящият съдебен състав намира, че въпреки, че акта за установяване на административно нарушение е съставен в присъствието само на един свидетел, не е налице твърдяното от процесуалния представител на жалбоподателят опорочаване на процедурата, доколкото констатациите, съдържащи се в акта, са обосновани, а показанията на свидетеля и на актосъставителя, дадени в производството пред настоящия съдебен състав, са взаимнодопълващи се и са безпротиворечиви. Следователно неправилно е тълкуването в жалбата, че по силата на чл. 43, ал.1 от ЗАНН се изисква акта да е съставен в присъствието на повече от един свидетел. Цитираната норма изисква акта да бъде подписан от поне един свидетел, но не поставя никакви изисквания към броя на свидетелите при съставянето му. Не представлява съществено процесуално нарушение и непосочването на всички лични данни на свидетеля, доколкото това не е довело до затруднения при неговото идентифициране. Не всяко нарушаване на разпоредбите на чл. 40 от ЗАНН води до нередовност на акта или препятства издаването на наказателно постановление, доколкото съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В конкретния случай това безсъмнено е направено, както в производството пред административно-наказващия орган, така и в производството пред настоящия съдебен състав, тъй като описанието на нарушението е в достатъчна степен пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере какво нарушение му е вменено, което в достатъчна степен мотивира извод, че са спазени императивните изисквания на ЗАНН в конкретната процедура и няма допуснато съществено нарушение, което да ограничава правото на защита на наказаното лице.

Неоснователни са оплакванията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и норми, тъй като при съставяне на акта за установяване на административно нарушение не е назначен преводач на нарушителя. Между страните няма спор, че наказаното лице е с двойно гражданство – българско и турско, не владее добре български език и при съставяне на акта за установяване на административно нарушение не му е назначен преводач по надлежния ред. Събраните по делото гласни доказателства обаче сочат, че „жалбоподателят говорел развален български“ и на нарушителят е било пределно ясно, че има нарушение. Настоящия съдебен  състав приема, че не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и норми, което да съставлява самостоятелно основание за отмяна на оспореното наказателно постановление. В тази връзка следва да се отбележи, че в чл. 1, т. 3 от Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство е регламентирано, че когато законодателството на държава – членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от страна на орган, различен от съд с компетентност по наказателно правни въпроси, и когато налагането на такава санкция може да бъде обжалвано пред съд, директивата се прилага единствено за производството по обжалване пред този съд. Нещо повече, в изречение четвърто на т. 16 от Преамбюла на Директивата е посочено, че “когато законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от такъв орган и е предвидено право на обжалване пред съд с компетентност по наказателноправни въпроси, настоящата директива следва да се прилага единствено за произ­водството по обжалване пред този съд”. Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета е транспонирана в българското законодателства като изискванията й са въведи с изменението на НПК ДВ бр. 21/08.03.2014 г., § 5 от ДР към Закона за изменение и допълнение на НПК. При транспонирането на Директивата в българското законодателство не е изменен ЗАНН, което означава че българският законодател не предвижда участието на преводач, назначен по надлежен ред в административната фаза на административно-наказателното производство. Изискване за назначаване на преводач по надлежен ред в административната фаза на административно-наказателното производство не може да се обоснове и с нормата на чл. 84 от ЗАНН, която препраща към НПК, тъй като неговите разпоредби са приложими за производството по обжалване на наказателните постановления пред съда. Такова изискване не следва и от разпоредбата на чл. 6, т. 3 от ЕКПЧ и практиката на Европейския съд по правата на човека. Още повече в практиката си ШАС приема, че процесуалните норми на ЗАНН не предвиждат задължително участие на преводач в административно-наказателното производство. По този въпрос не може да намери субсидиарно приложение НПК, тъй като съгласно чл. 84 от ЗАНН, неговите разпоредби са приложими само за изчерпателно изброените хипотези, сред които не е включен въпроса, свързан с назначаването на преводач /в т. см. Решение № 394/2013 г. по к.а.н.д. № 263/2013 г.;  Решение № 393/2012 г. по к.а.н.д. № 361/2012 г. - двете  по описа на ШАС и др./ Независимо от изложеното следва да се отбележи, че в конкретния случай на разположение на нарушителя е бил налице преводач в лицето на  актосъставителя, който го е запознал със съдържанието на акта. Няма данни лицето, извършило превода, да има специално образование, но според константната съдебна практика законът не изисква преводачът да има такова, в това число филологическо, а да владее чужд език в степен, позволяваща му да извърши верен превод /в т. см. Изрично е Решение № 485/03.12.2008 г. на ВКС, II н.о./. От показанията на свидетеля Р. се установява също, че жалбоподателят разбирал български език. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че правото на защита на нарушителя в конкретния случай не е накърнено, още повече, че същото очевидно е успяло да организира съответно защита си и наказателното постановление не подлежи на отмяна на това основание.

Съдът не кредитира и твърдението процесуалния представител на жалбоподателя, че в настоящия случай наказателното постановление няма подпис съобразно разпоредбата на чл. 57, ал. 2 от ЗАНН. Видно от приложеното по делото заверено копие на атакуваното наказателно постановление № 16-0869-003008 от 16.01.2017 г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен същото е подписано от длъжностното лице, което го е издало - Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, като е връчено на пълномощника на жалбоподателя - мл. адв. С.К., удостоверено със саморъчно написаните му имена и  с подписа на последния, т. е. наказателното постановление съдържа всички ревизити съобразно императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН.

Поради всичко изложено по-горе съдът намира за правилно и законосъобразно наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът  

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 16-0869-003008 от 16.01.2017 г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на Е.Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***3а са наложени две административни наказания, съответно “глоба” в размер на 2 000 /две хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно.

 

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

                                                                      

                                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: