Р Е Ш Е Н И Е

133/9.3.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, петнадесети състав

На двадесет и осми февруари две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Пл. Недялкова

Секретар: Цв. К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 207 по описа на ШРС за 2017 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №16 – 0869 - 003077/18.01.2017г. на Началник група към ОДМВР – гр.Шумен, сектор Пътна полиция, с което на Х.М.Х., ЕГН ********** *** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 800 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 9 месеца, на основание чл.174, ал.1 от ЗДвП. В жалбата Х. моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно. В съдебно заседание се явява лично и с процесуален представител – адв. С.Н. от АД – Разград. В съдебно заседание жалбоподателят не оспорва констатираното нарушение по същество. Не поддържа искането си за отмяна на НП. Моли наказателното постановление да бъде изменено като бъде намален размера на наложеното административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“.

Процесуалният представител на ОД на МВР – гр.Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното наказателно постановление да бъде изцяло потвърдено. В съдебно заседание излага съображенията си за това.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 14.10.2016год. около 02.10 часа жалбоподателят Х.М.Х. управлявал лек автомобил марка “Фолксваген Пасат” с рег.№ Н 8092 ВН в гр.Шумен. На ул. „Преспа“ до жп прелеза бил спрян за проверка от служители при ОДМВР - Шумен – свидетелите И.Ц.К. и С.Б.С.. Извършената проверка с техническо средство “Дрегер 7510”, с фабр. №ARBB0003 показала наличие на алкохол в издишания въздух на водача в размер на 0.99 промила. Пред контролните органи Х. заявил, че бил изпил две бири. Бил му съставен акт за установяване на административно нарушение №3077 от 14.10.2016 год., който бил връчен на нарушителя и подписан от него, като саморъчно отразил, че е пил бира. Възражения не са отразени. Впоследствие също не се е възползвал от законното си право и не е депозирал писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Бил му издаден талон за медицинско изследване, но жалбоподателят не се е явил в ЦСМП – Шумен за даване на кръвна проба. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено процесното наказателно постановление, с което на жалбоподателя били наложени административни наказания – “глоба” в размер на 800 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 9 месеца, на основание чл.174, ал.1 от ЗДвП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства, и по-специално от разпита в съдебно заседание на актосъставителя И.Ц.К. и С.Б.С., както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

В хода на административно – наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя.

Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, която е посочена в акта за установяване на административно нарушение като нарушена, водачът на пътно превозно средство е длъжен да не управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол, наркотични вещества или други упойващи вещества. От материалите по делото се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е управлявал лекия автомобил след употреба на алкохол. Това обстоятелство се потвърждава от взетата му проба №03793 с техническо средство “Дрегер 7510”, която чрез измерване на количеството алкохол в издишвания въздух е отчела наличие на алкохол в размер на 0.99 промила. В подкрепа на този извод са и показанията на свидетелите, който в съдебно заседание заявяват, че по време на извършване на проверката жалбоподателя признал, че е употребил алкохол – бира. Констатираното нарушение не се оспорва и от жалбоподателя, както в административно – наказателното производство, така и в съдебното.

Съдът намира, че от материалите по делото се доказва по безспорен начин, че жалбоподателят не е изпълнил посоченото в разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 предл.1 от ЗДвП, задължение да не управлява пътно превозно средство след употреба на алкохол. Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата за това нарушение санкционна разпоредба, а именно чл.174, ал.1 от ЗДвП. Към датата на извършване на нарушението разпоредбата на чл.174 ал.1 от ЗДвП е предвиждала две кумулативни наказания, а именно - лишаване от право да се управлява МПС за срок от 6 до 12 месеца и глоба от 500 до 1000 лв. В конкретният случай наказващият орган наложил наказания в размер около средния като е изложил мотиви в тази насока. По отношение на наложеното наказание глоба в размер на 800 лева от направеното изявление от жалбоподателя в съдебно заседание е видно, че Х. не го оспорва и няма искане в тази част наказателното постановление за бъде изменено. Моли наказателното постановление да бъде изменено като бъде намален размера на наложеното административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“. По отношение това наказание съдът, намира за справедливо санкцията на нарушителя за това деяние да бъде намалена до минималния, предвиден в закона, а именно - “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца. В тази връзка при определяне размера на наказанието съдът съобрази, че до момента на извършване на процесното нарушение жалбоподателят не е бил наказван за нарушение от този вид. Видно от събраните по делото гласни доказателства – показанията на А.А. и Й.Д., жалбоподателят се занимава със строителна дейност и по този начин осигурява прехраната на семейството си, което налага използването на МПС от негова страна. Майка му, която живее в с. Янково е със сериозни здравословни проблеми и необходимо същата да бъде транспортирана периодично до гр.Шумен. Доброволно е заплатил част от дължимите от него глоби. Друга част не са заплатени, но предвид датата на влизане в сила на НП, с които са наложени, същите са погасени по давност. Съдът отчете и добросъвестното поведение на жалбоподателя в административното и съдебното производство. Същият не е оспорил нарушението още към момента на извършване на проверката. Съдът намира, че така определените наказания са напълно достатъчни, с оглед превенцията срещу бъдещо недопускане на този вид нарушение на ЗДвП от страна на жалбоподателя.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №16 – 0869 - 003077/18.01.2017г. на Началник група към ОДМВР – гр.Шумен, сектор Пътна полиция в частта, с която на основание чл.174, ал.1 от ЗДвП на Х.М.Х., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 800 лева.

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №16 – 0869 - 003077/18.01.2017г. на Началник група към ОДМВР – гр.Шумен, сектор Пътна полиция в частта, с която на основание чл.174, ал.1 от ЗДвП на Х.М.Х., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 9 /девет/ месеца като намалява размера на същото на 6 /шест/ месеца.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: