Председател: Ивелина Димова, Секретар: М.М.

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 286/17г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от Т.Х.Н. *** срещу Наказателно постановление № 18/11.11.2016г. на началника на Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението”-Шумен при Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”-Шумен, с което на лицето било наложено административно наказание “глоба” в размер на 200,00 лв., на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.265, ал.1 от Закона за Министерството на вътрешните работи. Жалбоподателят оспорва констатациите в акта, като привежда и доводи за маловажност на случая, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. Представител на въззиваемата страна намира, че жалбата е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна, по следните съображения:

Предвид всички събрани по делото доказателства, от фактическа страна се установява следното: Жалбоподателят бил управител на автокъща „Н. АУТО“ ЕООД, намираща се на бул.“Ришки проход“ в гр.Шумен. На разположение в посочения обект бил наличен един прахов пожарогасител - 6 кг., който на 26.09.2016г. бил преминал техническо обслужване. На 24.10.2016г. от Ш.И.Ш.- инспектор в група „Държавен противопожарен контрол и превантивна дейност“ в РСПБЗН-Шумен била извършена проверка в посочения обект за спазване на нормативните изисквания за пожарна безопасност, при която било установено, че не са налице изискващите се средства за първоначално гасене. Конкретно било констатирано, че в обекта липсват 12 кг. прахов пожарогасител с клас на праха АВС и противопожарно одеало с размери 1,5м. х 1,5м. (лек тип). Във връзка с тези констатации на същата дата бил съставен акт за установяване на административно нарушение на санкционираното лице за това, че в качеството си на управител на процесния обект не е осигурил изискващият се брой пожаротехнически средства за първоначално гасене на пожари. Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя, бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 11.11.2016г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на Т.Н. било наложено административно наказание “глоба” в размер на 200,00 лв. за извършено нарушение на чл.5, т.5 от Наредба № 8121з-647/01.10.2014г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства- от разпита на свидетелите Ш.И.Ш. и Д.М.С., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. С най-голямо значение за изясняването на делото са показанията на посочените свидетели. Същите следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични. Двамата не извличат никаква полза от твърденията си и не могат да бъдат счетени за заинтересувани или предубедени, поради което липсват основания за съмнение в достоверността на дадените от тях показания. Същите са категорични, че в обекта е бил наличен единствено един изряден 6-килограмов прахов пожарогасител, като за съда не съществува основание за съмнение в тези твърдения.

Предвид установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Според разпоредбата на чл. 5, т.5 от Наредба № 8121з-647/01.10.2014г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите, собствениците или ръководителите на обектите носят отговорност за осигуряване на изискващите се пожаротехнически средства по чл.15. Първата алинея на визираната норма от своя страна посочва, че обектите се оборудват с пожаротехнически средства, видът и количеството на които се определят съгласно приложение № 2 към чл. 3, ал. 2 от Наредба № Iз-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар. По силата на посоченото приложение открити площадки за автомобили с площ от 200 до 1000 кв.м. следва да разполагат с един прахов пожарогасител - 6 кг. с клас на праха АВС, 12 кг. прахов пожарогасител с клас на праха АВС и противопожарно одеало с размери 1,5м. х 1,5м. (лек тип). Макар и по делото да не са представени писмени доказателства относно вида и площта на обекта, от показанията на св.Ш. се установява, че се касае именно за автокъща с площ от 200 до 1000 кв.м., при което съдът приема, че действително за жалбоподателя, в качеството му на управител на открита площадка за автомобили, е възникнало задължението да осигури наличието на посочените пожаротехнически средства. Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва от страна на жалбоподателя, че в обекта не са били налични 12 кг. прахов пожарогасител с клас на праха АВС и противопожарно одеало с размери 1,5м. х 1,5м. лек тип. По този начин санкционираното лице е нарушило задължението си по чл.5, т.5 от Наредбата, за което правилно и законосъобразно е санкционирано с обжалваното наказателно постановление.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Описанието на нарушението, макар и лаконично, е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво нарушение му е вменено. Действително, в наказателното постановление не е отразена нормата на чл.15 от Наредбата, към която препраща нарушената разпоредба, нито е конкретизирана площта на обекта. Допуснатите непрецизности обаче не са съществени и не са накърнили процесуалните права на жалбоподателя, който (видно и от текста на жалбата) е успял да се ориентира правилно и да организира съответно защитата си. Наказващият орган също така правилно е издирил приложимата санкционна разпоредба и е наложил наказание на основание чл.265 от ЗМВР, предвиждащ специално наказание за ръководител на юридическо лице, който виновно не е изпълнил задълженията, предвидени в този закон или в подзаконовите нормативни актове по прилагането му, какъвто е и настоящият случай. Съдът намира обаче, че наказанието незаконосъобразно е наложено на основание първата алинея на санкционната норма. Разпоредбата на чл.265, ал.2 от ЗМВР предвижда наказание в по-нисък размер за маловажни случаи по ал.1, а съдът намира, че са налице основания настоящият случай да бъде счетен за маловажен. Наказващият орган е следвало да отчете липсата на настъпили вредни последици, както и на данни за други нарушения на относимите нормативни актове и да наложи наказание по реда на чл.265, ал.2 от ЗМВР. След като това не е направено от наказващия орган, цитираната норма следва да бъде приложена от съда, като размерът на наложената глоба следва да бъде намален от 200.00 лева на 50.00 лева. Съдът намира, че наказание в минималния размер, предвиден в закона за маловажно нарушение от вида на процесното, е достатъчно за постигане целите по чл.12 от ЗАНН.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 18/11.11.2016г. на началника на Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението”-Шумен при Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”-Шумен, като намалява размера на наложеното на Т.Х.Н. ***, с ЕГН:**********, на основание чл.53 от ЗАНН, във вр. с чл.265, ал.1 от ЗМВР, административно наказание “глоба” от 200,00 лева на 50,00 лева.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: