Р Е Ш Е Н И Е

 

189/4.4.2017г. , гр.Шумен

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Шуменският районен съд, в открито заседание на седми март   двехиляди и седемнадесета година, в състав:  

                                                                                                Председател: Ем. Ангелов  

при секретаря В. С., като разгледа докладваното от районния съдия ВНАХД № 298 по описа за 2017год., за да се произнесе взе предвид следното:  

            Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Обжалвано е наказателно постановление №В-0042604/06.12.2016 год. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК130460283, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от М.П.Ф. е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева на основание чл.222А от ЗЗП за нарушение на чл.114, ал.3 от ЗЗП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление или алтернативно да измени наказателното постановление, като намали размера на наложената санкцията  В съдебно заседание не се явява представител.  

За Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към КЗП - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание също не се явява представител.  

            Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

            Разгледана по същество жалбата е частично основателна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

“ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр.София извършва търговска дейност в обект за продажба на мобилни апарати и аксесоари и телекомуникационни услуги – магазин „ТЕЛЕНОР “, находящ се в гр.Шумен, бул.”Симеон Велики” №46в. По повод постъпила потребителска жалба от лицето М.Д.И. с вх.№В-03-2536 от 10.10.2016 год., на 17.10.2016 год. била извършена проверка в горепосочения обект от служители при КЗП – РД – Варна, гр.Шумен. В хода на проверката било установено, че потребителката на 30.05.2016г., чрез договор за лизинг закупила от търговеца мобилен телефон, модел “Леново А 6010”. Поради повреда в апарата и след предявени от лицето рекламации, обективирани в съответните сервизни протоколи били извършени три последователни ремонти на апарата, съответно на 15.08.2016 год., 30.08.2016 год. и 28.09.2016 год. Тъй като още на следващия ден се появил дефект в апарата, на 29.09.2016г.,потребителката  подала заявление на основание чл.114, ал.3 от ЗЗП с искане договорът да бъде прекратен и да й бъде възстановена заплатената за апарата сума. На 05.10.2016 год. потребителката получила отказ да й бъда възстановена сумата, поради което и на 10.10.2016г. подала жалба до КЗП.   

Резултатите от проверката били отразени в Констативен протокол №К-0242949/17.10.2016 год., с който представител на дружеството е бил поканен да се яви на 24.10.2016 год. за представяне на допълнителни писмени доказателства и становище по искането на лицето Иванова за възстановяване на заплатената от нейна страна сума. На 24.10.2016 год. в КЗП – РД – Варна, в гр.Шумен се е явил упълномощен представител на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр.София, като е представил становище, в което отново заявяват,        че считат, че не се налага възстановяване на заплатената от потребителката сума. Това обстоятелство е документирано в Протокол за проверка на документи №К-0099730/24.10.2016.  На 26.10.2016г. за констатираното нарушение на дружеството-жалбоподател е съставен акт за установяване на административно нарушение №К-0042604, като актосъставителят е посочил, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.114, ал.3 от Закона за защита на потребителите. Актът е бил съставен в присъствие на упълномощено от дружеството лице, като същият е подписал акта, без да изложи възражения по него. Впоследствие дружеството не се е възползвало от законното си право и не е депозирало и допълнителни писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление №В-0042604/06.12.2016 год. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК130460283, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от М.П.Ф.  е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева на основание чл.222А от ЗЗП за нарушение на чл.114, ал.3 от ЗЗП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя В.К.Г. и на свидетеля Н.И.Й. – свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че дружеството действително е извършило визираното в акта и в наказателното постановление административно нарушение, по следните правни съображения:

Безспорно установено по делото е, че “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр.София се явява търговец по смисъла на §13, т.2 от Допълнителните разпоредби на ЗЗП и съгласно разпоредбата на чл.114, ал.3 от същия закон е имал задължението да удовлетвори искане за разВ.не на договора и да възстанови заплатената от потребителя сума, когато след като е удовлетворил три рекламации на потребителя чрез извършване на ремонт на една и съща стока, в рамките на срока на гаранцията по чл.115, е налице следваща поява на несъответствие на стоката с договора за продажба.

В настоящия случай от материалите по делото се установява по безспорен начин, че търговецът е извършил три последователни ремонта на закупения от потребителката мобилен телефон, като се касае за една и съща повреда – софтуерен проблем, който пречи на нормалното функциониране на телефона/изключване, блокиране избиране на произволни телефонни номера/, както и че след удовлетворяване на третата рекламация телефонът отново е дал същия дефект, поради което потребителката е поискала разВ.не на договора. Не се спори между страните и че тези действия са били извършвани в срока на гаранцията по чл.115 от ЗЗП. Следователно потребителят е бил в правото си, да иска разВ.не на сключения договор и възстановяване на заплатената от негова страна сума. Поради изложеното, настоящият състав намира, че дружеството-жалбоподател неправомерно е отказало възстановяване на сумата и по този начин  е допуснало неизпълнение на задължението, визирано в разпоредбата на чл.114, ал.3 от ЗЗП.

Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл.222А от ЗЗП. При индивидуализацията на наказанието, административно-наказващият орган, мотивирайки се с факта, че деянието е извършено след като дружеството е било наказано с влезли в сила наказателни постановления за други три идентични по вид нарушения, е наложил наказание в размер на максималния, предвиден в разпоредбата на чл.222а от ЗЗП. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че деянието с оглед на изложеното по-горе се явява повторно по смисъла на §13, т.21 от Допълнителните разпоредби на ЗЗП и е следвало санкцията да бъде наложена в размерите посочени в разпоредбата на чл.231 от ЗЗП. В тази връзка изложеното по-горе относно наличието на повторност по смисъла на §13, т.21 от ДР на ЗЗП е основание за налагане на санкция в двойния размер на определената такава в размерите и по правилото на чл.222а от ЗЗП, но не е основание за налагане на санкция в максимален размер. В случай, че административно-наказващият орган е счел, че наказанието следва да бъде наложено именно в този размер, следваше да изложи конкретни мотиви и съображения, обосноваващи преценката му за налагане на този размер на наказанието и за степента на обществената опасност на самото деяние. В този смисъл не е достатъчно посочване на влезлите в сила наказателни постановления, доколкото, както бе посочено по-горе те са основание за прилагане на санкция в двоен размер на определената такава в размерите по чл.222а от ЗЗП, но не и за налагане на такава в максимален размер. В тази връзка съдът намира за правилно, законосъобразно и справедливо на дружеството да бъде наложена санкция в размер идентичен с минималния, предвиден в разпоредбата на  чл.231 от ЗЗП, а именно „имуществена санкция“ в размер на 1000 лева. 

.  Съдът намира, че при издаване на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са нарушили правото на защита на дружеството и да са довели до невъзможност същото, чрез неговите представляващи да разбере какво нарушение се твърди, че е извършило, кога и къде го е извършило, а от тук и да организира по един адекватен начин защитата си срещу него.

 

С оглед на всичко гореизложено съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено, като наложената на дружеството санкция следва да бъде намалена от 3000 лева на 1000 лева.        

  Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл. първо от ЗАНН, съдът  

Р Е Ш И:

 

            ИЗМЕНЯ наказателно постановление №В-0042604/06.12.2016 год. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК130460283, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от М.П.Ф.  е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева на основание чл.222А от ЗЗП за нарушение на чл.114, ал.3 от ЗЗП, като намалява размера на наложената „имуществена санкция“ от 3000 /три хиляди/ на 1000 /хиляда/ лева. 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

 

     РАЙОНЕН СЪДИЯ: