Р Е Ш Е Н И Е

208/11.4.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, четиринадесети състав

На двадесет и девети март две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Кр. Кръстев

Секретар: Ф. А.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 301 по описа на ШРС за 2017 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 16-0869-002720 от 28.11.2016 год. на Началник сектор “Пътна полиция” при ОДМВР гр. Шумен, с което на Н.Н.Д. ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 400 /четиристотин/ лева на основание чл. 53 от ЗАНН във вр. с чл. 638 ал.3 от Кодекса за застраховане /КЗ/. Жалбоподателката моли съда да постанови решение, с което да намали наложената глоба, като неправилно наложена. В съдебно заседание редовно призована, се явява, като отново моли наложеното наказание да бъде намалено, като неправилно такова. Излага подробно доводите си за това.

Процесуален представител на ОД на МВР – гр. Шумен – административно - наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН се явява, като пледира НП да бъде изменено и потвърдено, като излага основанията си за това.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 18.09.2016 год. около 22.00 часа в гр. Шумен по ул. „Генерал Скобелев“ до № 70 в посока ул. „Васил Априлов“, жалбоподателката Н.Д. управлявала лек автомобил “Деу Ланос“” с рег. № Н 20 15 ВР, семейна имуществена собственост с П.М.Д. ЕГН **********. При управлението на лекия автомобил същата била спряна за извършване на полицейска проверка при която било установено, че водача Д., като ползвател на лекия автомобил няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, валиден към датата на извършваната проверка. Проверяващите извършили проверка на място дали има валидна застраховка в Гаранционния фонд, но такава не била регистрирана. По повод констатацията, че водачът няма валиден документ за сключена застраховка “гражданска отговорност” към датата на извършваната проверка за управляваното от него МПС, на жалбоподателката е бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 2720 от 18.09.2016 год. Актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 638 ал.3 от КЗ. Актът е подписан от нарушителя без възражение. В срока по чл. 44 ал.1 от ЗАНН при АНО е постъпило възражение под формата на молба, в която се излагат твърдения, че автомобила е семейна имуществена общност и в тази връзка моли наложеното и наказание да бъда като на собственик на МПС.

По така депозираната молба-възражение АНО е извършил проверка материализирана под формата на докладна записка в която се приема, че жалбоподателката не е представила исканите от нея доказателства за твърдените от нея обстоятелства и поради тази причина възражението и е неоснователно.

Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 16-0869-002720 от 28.11.2016 год. на Началник сектор “Пътна полиция” при ОДМВР гр. Шумен, с което на Н.Н.Д. ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 400 /четиристотин/ лева на основание чл. 53 от ЗАНН във вр. с чл. 638 ал.3 от Кодекса за застраховане /КЗ/.

Така възприетата от АНО фактическа обстановка, обаче не се споделя от съда. В депозираната си жалба срещу НП № 16-0869-002720 като приложение, жалбоподателката прилага Удостоверение за сключен граждански брак от 06.03.1999г. с П.М.Д. ЕГН **********. В съдебно заседание жалбоподателката представи нотариално заверен договор за покупко-продажба на МПС от 29.11.2016г. от който става ясно, че процесния автомобил е продаден на тази дата, като за собственици са посочени жалбоподателката и съпруга и. В съдебно заседание същият разпитан в качеството на свидетел потвърди, че по време на проверката автомобила е бил семейна имуществена общност. Съгласно чл. 52 ал.4 от ЗАНН, задължение на АНО е да проверява и разследва твърдени спорни обстоятелство. Това негово задължение той не може да вменява в задължение на жалбоподателя, както е постъпил в процесния случай. АНО разполага с Национална база данни „население“ и е могъл съвсем спокойно да провери тези твърдения , а не до ги вменява в задължение на жалбоподателката и по този начин от неизпълнение на задълженията си да прави заключения с които да вменява вина на жалбоподателката, че не е представила доказателства за твърдени от нея обстоятелства, като по този начин е достигнал до неверни обстоятелства изписани в НП.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

В разпоредбата на чл.461 от КЗ са подробно изброени всички задължителни застраховки, като в т.1 на същия член, като такава е посочена “Гражданската отговорност” на автомобилистите по раздел ІІ, буква “А”, т.10.1 от приложение №1, а именно застраховката, свързана с притежаването и използването на моторно превозно средство. От събраните по делото гласни доказателства – разпит на свидетелите М. и К., се установява по безспорен начин, че към момента на проверката именно жалбоподателката е управлявала процесния автомобил, това обстоятелство не се отрича и от нея. Както става ясно от материалите по делото и от разпита в съдебно заседание на свидетелите жалбоподателката не е притежавала валиден договор за сключена застраховка “Гражданска отговорност”. От представената по делото застрахователна полица на стр. 9 с начало 23.28 часа 18.09.2016г. е видно, че такава жалбоподателката не е притежавала по време на проверката. Същата е направена след проверката с оглед спирането на лекия автомобил от движение.

Поради изложеното съдът намира, че жалбоподателката, управлявайки посоченото МПС, по отношение на което е нямала валидна застраховка “Гражданска отговорност”, действително е осъществила от обективна и субективна страна нарушението по чл. 638 ал.1 от КЗ, а не посоченото от АНО нарушение на чл. 638 ал.3 от КЗ.

Съгласно разпоредбите на новия Кодекс за застраховането, в чл. 638 ал.1 от него е предвидена санкция за лице по чл. 483 ал.1 т.1, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и на което се налага наказание глоба от 250 лв. – за физическо лице. В новия кодекс за разлика от стария, където в чл. 315 ал.1 от КЗ отм. се предвиждаше еднакъв размер на санкцията, както за лице, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка по чл. 249 т.1 или 2, така и за лице което управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. В настоящия кодекс тези две категории задължени лица – собственикът на МПС-то и лицето, което управлява съответното МПС са диференцирани и разделени. В нормата на чл. 638 ал.1 от КЗ е предвидена санкция за собственика на автомобила, който ако не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се наказва с глоба от 250 лв.-за физическо лице и имуществена санкция от 2000 лв.- за юридическо лице или едноличен търговец.

В чл. 638 ал.3 от КЗ е предвидено наказание за лице, което не е собственик и управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите. За това лице е предвидено наказание глоба от 400 лв. тази разпоредба е идентична с разпоредбата на чл. 315 ал.1 т.1, 2-ра хипотеза от отменения КЗ начин, в това, че се предвижда наказание за лицето, което управлява МПС-то, но не е негов собственик. Предвиденото за това нарушение наказание е напълно идентично и с минималният размер на наказанието, което предвиждаше отменения чл. 315 ал.1 т.1 от КЗ отм., а именно глоба в размер на 400 лв.

В случая видно от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства се установява, че жалбоподателката е била съпруга на собственика на въпросното МПС, което е придобито по време на брака им.

Водим от горното съдът намира, че издаденото НП се явява незаконосъобразно, тъй като АНО е ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателката съобразно разпоредбата на чл. 638 ал.3 от КЗ, която предвижда санкция за друга категория лица и като такова следва да бъде отменено, като на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 16-0869-002720 от 28.11.2016 год. на Началник сектор “Пътна полиция” при ОДМВР гр. Шумен, с което на Н.Н.Д. ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 400 /четиристотин/ лева на основание чл. 53 от ЗАНН вр. с чл. 638 ал.3 от Кодекса за застраховане /КЗ/, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ШАС в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: