Р Е Ш Е Н И Е
126/1.3.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, седемнадесети състав
На
първи март през две хиляди и седемнадесета
година
В
публично заседание в следния състав:
Председател:
Надежда Кирилова
Секретар:
Ст. А.
Като
разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД
№ 302 по
описа на ШРС за 2017 г.,
За
да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на основание чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление № 16-0869-003364 от 23.01.2017 г. на Началника на сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на П.А.Д., ЕГН ***********, с
постоянен адрес: *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 60
/шестдесет/ лева на основание чл. 178Е от ЗДвП за нарушение по чл. 94 ал. 3 от
ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени
наказателното постановление като незаконосъобразно.
В
първото по делото съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява
лично, като поддържа жалбата на посочените основания. Във второто съдебно
заседание жалбоподателят, уведомен, не се явява лично и не изпраща процесуален
представител. Представя писмено становище, в което излага подробни мотиви в
подкрепа на жалбата си.
Процесуалният представител на ОД на
МВР – Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление,
призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в първото
съдебно заседание оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като
неоснователна, а обжалваното наказателно постановление да бъде изцяло
потвърдено.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от
надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от
НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна, поради следното:
ШРС, след като взе
в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира
за установено от фактическа страна следното:
На 30.11.2016 г. жалбоподателят П.А.Д. управлявал лек автомобил марка „Опел Астра“ с ДК № ВТ 7083 АР, собственост на Л.М.М., ЕГН **********,***. Около 15.35 часа същият паркирал автомобила на тротоара пред сграда № 14, намиращ се на посочената улица. В сградата се помещавала редакцията на вестник „Шуменска заря“. Тези обстоятелства били забелязани от полицейските служители – свидетелите М.И.Р. и В.В.Х., които заснели паркирания автомобил със служебния си фотоапарат. Впоследствие бил установен водача на МПС, като на жалбоподателя била извършена проверка, при която полицейските служителите приели, че жалбоподателя Д. неправилно е паркирал на тротоара управляваното от него МПС. В тази връзка на същата дата бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 3364, с бланков № 704387, в който актосъставителят е посочил, че с горното деяние от страна на жалбоподателя Д. е нарушена разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП - за това, че е паркирал МПС на тротоара, като затруднява движението на пешеходците. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, предявен и подписан с възражения, сочейки, че възразява срещу констатацията в акта. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и не е депозирал допълнителни писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 16-0869-003364 от 23.01.2017 г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на П.А.Д., ЕГН ***********, с постоянен адрес: *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 60 /шестдесет/ лева на основание чл. 178Е от ЗДвП за нарушение по чл. 94 ал. 3 от ЗДвП.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя М.И.Р. и на свидетелят В.В.Х., както и от присъединените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства. Показанията на посочените свидетели следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични. Същите не са били в някакви особени отношения с жалбоподателя, като няма данни изобщо да са го познавали и не извличат ползи от твърденията си. При това положение липсват основания за съмнение в достоверността на техните показания, които следва да бъдат счетени за достоверни и обективни. С най-голямо значение за изясняването на делото са показанията на свидетеля М.Р., който лично е възприел непосредствено извършването на нарушението и е заснел паркирания неправилно автомобил. По делото като веществени доказателства са приложени и фотоснимки, отразяващи извършените нарушения. Последните не са изготвени по реда на НПК и не представляват веществени доказателствени средства по смисъла на чл. 125, ал.1 от НПК. Съдебната практика обаче приема, че случайно създадените фотоснимки, видеозаписи и т.н., които отразяват или съдържат информация за обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК, следва да се третират като веществени доказателства по смисъла на чл. 109, ал.1 от НПК, тъй като представляват предмети, върху които има следи от престъплението /в този смисъл изрично е Решение № 390/02.10.2009 г. по н.д.№ 393/09 г., ІІ н.о. на ВКС/.
При така
установената фактическа обстановка по отношение на нарушението, визирано в
наказателното постановление съдът приема, от правна страна следното:
Разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП посочва, че за престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци. От приложените като веществени доказателства по делото фотоснимки и от показанията на свидетеля Р. е видно, че жалбоподателят Д. е паркирал на тротоара, който обаче не е бил определен за тази цел от компетентните за това органи. Същият освен това е паркирал успоредно на оста на пътя, като дясната част на автомобила обаче е в непосредствена близост до сградата, т.е. на видимо по-малко разстояние от два метра. При това положение съдът намира, че с деянието си жалбоподателят е извършил две административно нарушение по чл. 94, ал. 3 от ЗДвП.
С оглед изложеното по-горе съдът намира, че наказващия орган правилно е ангажирал административно-наказателна отговорност, налагайки административно наказание на основание чл. 178Е от ЗДвП за извършеното от него административно нарушение по чл. 94, ал. 3 от същия закон.
В същото време обаче съдът счита, че
административно-наказващият орган не е индивидуализирал правилно наказанието. Разпоредбата
на чл.
178Е от ЗДвП предвижва административно
наказание – „глоба“ от 50
лв. до
200 лв. за този,
който
паркира пътно превозно средство в паркове, градини, детски площадки, площи,
предназначени само за пешеходци, и на тротоари в населените места извън
разрешените за това места.
Административно-наказващият орган е наложил наказание “глоба” в размер над
минималния, предвиден в закона размер, като не е изложил никакви конкретни
съображения и мотиви в тази насока. Същевременно видно от приложената по делото
Справка за нарушител от региона жалбоподателят не е бил наказван за други
нарушения. Още повече представянето на посочената справка не санира
неизпълнението на посочените по-горе
задължения от страна на административно-наказващия орган и не води автоматично
до налагане на по-висока санкция за нарушителя. Следвало е
административно-наказващият орган да изложи конкретните си съображения, поради
които е решил да наложи именно тази санкция, като е следвало да прецени
тежестта на извършеното нарушение и степента на обществената му опасност, което
не е било сторено. В тази връзка съдът като взе в предвид липсата на каквито и
да е мотиви и съображения в тази насока, намира за справедливо санкцията на
нарушителя за това деяние да бъде намалена до минималния, предвиден в закона
размер, а именно “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева.
При извършената служебна проверка съдът установи, че при провеждането на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Описанието на нарушението в наказателното постановление, макар и лаконично, позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво нарушение му е вменено. Мястото на извършване на нарушението също е конкретизирано в достатъчна степен. Жалбоподателят е присъствал при съставянето на акта, който му е бил съответно предявен, при което възраженията за нарушено право на защита се явяват неоснователни. Не представлява процесуален порок и непосочването на конкретното предложение от чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, което е било нарушено, тъй като нарушената разпоредба е посочена с езика на закона, по начина, по който е била формулирана от законодателя. Съдът намира за необходимо да посочи, че според Решение № 208/07.07.2016 г., постановено по КАНД № 167/2016 г. на ШАС: „няма как да са допуснати съществени процесуални нарушения, след като районният съд е стигнал до извода, че извършеното от дружеството нарушение е безспорно установено. Нарушенията на процесуалните правила са съществени само когато, ако не са допуснати, би могло да се стигне до друг извод относно извършено ли е нарушение и от кого“. При тази позиция на касационната инстанция за първоинстанционния съд не остава друга възможност, освен да се съобрази с въведената съдебна практика и да приеме, че не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като в случая извършването на процесното нарушение е установено по безспорен начин. Санкционната норма също така е определена правилно, като наказанието е наложно на чл. 178Е от ЗДвП, предвиждащ санкция за лице при нарушение на чл. 94, ал. 3 от същия закон, какъвто е и процесният случай.
Освен това, съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005 г. на ВКС, преценката „маловажност на случая“ подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверка за законосъобразност на преценката на чл. 28 от ЗАНН. А тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната власт на основание чл. 130, ал. 2 от ЗСВ.
Гореизложеното налага задължение за съда да провери дали са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. В ЗАНН не са предвидени критерии за определяне кое деяние следва да се счита маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Но при определяне на наказанието, наказващия орган следва да изхожда от съвкупността от смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, при които е извършено нарушението, подбудите на нарушителя и тежестта на деянието. Съгласно чл. 11 от ЗАНН по въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на Общата част на Наказателния кодекс, доколкото в ЗАНН не е предвидено друго. По смисъла на чл. 93, т. 9 от НК маловажен случай е този, при който извършеното с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение в обикновените случаи от съответния вид. Определяща е степента на обществена опасност на нарушението, стойността на вредите, кръга на засегнатите интереси, времетраенето на нарушението и значимостта на конкретно увредените отношения.
Целта на ЗДвП е да се опазят животът и здравето на участниците в движението по пътищата, да се улесни тяхното придвижване, да се опазят имуществото на юридическите и физическите лица, както и околната среда от замърсяването от моторните превозни средства. Предвид този факт, законодателят е предвидил наказания за всички нарушения на установените правила. Съдът приема, че не е налице по-ниска степен на обществена опасност на нарушението в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид, като следва да бъде отчетено и обстоятелството, че движението на пешеходците е било затруднено. Поради което и в настоящия случай разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН не може да бъде приложена, доколкото нарушението не може да бъде квалифицирано като “маловажен случай” по смисъла на посочената законова норма.
Ето защо съдът счита, че административно-наказателното производство е протекло при липса на съществени процесуални нарушения. По-конкретно, акта за установяване на административно нарушение е издаден от компетентен орган, притежава изискуемите съобразно разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН реквизити, а при издаването на атакуваното наказателно постановление – тези на чл. 57 от ЗАНН.
С оглед на гореизложеното съдът счете за справедливо
наказателното постановление да бъде изменено, като наложеното на Д.
административно наказание “глоба” бъде намалено от 60 /шестдесет/ лева на 50 /петдесет/
лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 16-0869-003364 от 23.01.2017
г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на
П.А.Д., ЕГН ***********, с постоянен адрес: *** е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 60 /шестдесет/ лева на основание чл. 178Е от ЗДвП
за нарушение по чл. 94 ал. 3 от ЗДвП, като намалява
размера на наложеното наказание „глоба“ от 60 /шестдесет/ лева на 50 /петдесет/
лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: