Р Е Ш Е Н И Е
114/22.2.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, седемнадесети състав
На двадесет и втори февруари през две хиляди и седемнадесета
година
В публично
заседание в следния състав:
Председател: Надежда Кирилова
Секретар: С.А.
Като
разгледа докладваното от районния съдия
ВАНХД № 306 по описа на
ШРС за 2017 г.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е наказателно постановление № 238488-F235743/10.01.2017 г. на Зам. директора на НАП - гр. Варна,
с което на Н.С.Н., ЕГН **********,*** на основание чл. 78, ал. 2 от Закона за
счетоводството /ЗСч/ е наложена административно наказание „глоба“ в размер на
200 /двеста/ лева за нарушение по чл. 74, ал. 1 от Закона за счетоводството /ЗСч/,
във вр. чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч. Жалбоподателят моли съда да постанови
решение, с което да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно,
като излага подробни съображения в жалбата.
В съдебно
заседание редовно призован жалбоподателят се явява лично, като поддържа жалбата
на изложените в нея съображения, а в съдебно заседание излага допълнителни
мотиви в тази насока.
Процесуалният
представител на ТД на НАП – Варна, офис Шумен -административно-наказващ орган,
издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба
на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, оспорва жалбата
и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло
обжалваното наказателно постановление.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл.320 и сл. от НПК, поради което се
явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е основателна,
поради следните правни съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото
доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателят
Н.С.Н., ЕГН ********** е управител и представляващ на търговско дружество СД „Стомана
Н. и С-ие“, с ЕИК 127036462, със седалище и адрес на управление: гр. Велики
Преслав, обл. Шумен, ул. „Патлейна“ № 6.
На 15.08.2016 г. в ТД на НАП – Варна, офис Шумен, при извършена проверка по повод писмо № 20 – 00 – 143/18.07.2016 г. на ЦУ на НАП и получена справка от база данни на Агенцията по вписванията – Търговски регистър за лица, които не са изпълнили задължението си по чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството /ЗСч/, длъжностното лице В.И.М. – главен инспектор по приходите в ТД на НАП – Варна, офис Шумен, констатирал, че жалбоподателят Н.С.Н., ЕГН ********** в качеството му на управител и представляващ търговско дружество СД „Стомана Н. и С-ие“, с ЕИК 127036462 не е изпълнило задължението си да публикува в Агенцията по вписванията Годишния финансов отчет на предприятието си за 2015 г. чрез подаване на заявление за вписване и представяне за обявяване в Търговския регистър на Агенцията по вписванията в законоустановения срок - до 30.06.2016 г. Установено е, че жалбоподателят е подал заявление с Вх. № 20160823132518 за вписване в Търговския регистър на Агенцията по вписванията на годишния финансов отчет за 2015 г. на 23.08.2016 г., т. е. след изтичане на срока, регламентиран в чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч. На 15.07.2016 г. била изпратена покана с обратна разписка до нарушителя Н., за явяване в 7-дневен срок от получаване на поканата, получена на 18.08.2016 г., с оглед съставяне на акт за установяване на административно нарушение.
Впоследствие, на 25.08.2016 г.
на жалбоподателя бил
съставен Акт за установяване на административно нарушение сер. АN, № F235743 от 23.08.2016
г.,
в който е посочено, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 38,
ал. 1, т. 1 от ЗСч. Цитираният акт за установяване на
административно нарушение бил съставен в
присъствието на жалбоподателя
Н.,
връчен и подписан от него, без да изложи възражения.
Впоследствие нарушителя се е възползвал от законното си право и в срока по чл. 44,
ал. 1 от ЗАНН е депозирал допълнителни писмени възражения излагайки, че
дейността на фирмата му е замразена и поради тази причина е останал с
впечатление, че не следва да подава декларация, както и че веднага след
получаване на поканата е изпълнил задължението си по чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч.
Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в
административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление №
238488-F235743/10.01.2017
г. на Зам. директора на НАП - гр. Варна, с което на Н.С.Н., ЕГН **********,***
на основание чл. 78, ал. 2 от Закона за счетоводството /ЗСч/ е наложена административно
наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение по чл. 74, ал. 1
от Закона за счетоводството /ЗСч/, във вр. чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на
актосъставителят В.И.М., както и от присъединените на основание разпоредбата
на чл. 283 от НПК писмени доказателства.
Показанията
на посоченият свидетел следва да се кредитират като
последователни, безпротиворечиви и логични, като се потвърждават от останалите
събрани доказателства, а и липсват основания за съмнения в тяхната
достоверност.
При така установената фактическа обстановка съдът приема
от правна страна следното:
Наказателното постановление № 238488-F235743/10.01.2017
г. е издадено от компетентен орган - от Зам. Директора на ТД
на НАП - Варна, съгласно заповед № ЗМФ-166/29.02.2016 г. на Изпълнителния
директор на Национална агенция за приходите. В хода на административно
наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални
нарушения. Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се организира
защитата. Посочена е нарушената материално - правна норма, поради това съдът
намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения на процесуалните
правила, които да са ограничили по какъвто и да е начин правото на защита на
нарушителя.
Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал.1, т.1 от ЗСч в срок до 30 юни на следващата година търговците по смисъла на Търговския закон следва чрез заявяване и представяне за обявяване в Търговския регистър, да публикуват годишния си финансов отчет.
Установено е, а и не оспорва от страните, че жалбоподателят
Н.С.Н. е управител и представляващ на търговско дружество СД „Стомана Н. и
С -ие“, което е търговец по смисъла на Търговския закон. Като
такъв същият е ръководител на предприятието по смисъла на §
1, т. 24 от ДР на Закона за счетоводството и на основание чл.
16, ал.
1, т.4 от ЗСч. отговаря за съставянето, съдържанието и публикуването
на финансовите отчети и на годишните доклади, изисквани по този закон. Поради това за него съществува задължение по смисъла на
чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч до 30 юни на следващата година да публикува годишния
финансов отчет
/ГФО/ чрез заявяване и представяне за обявяването му в
Търговския регистър. Следователно
ГФО за 2015 г. на СД „Стомана Н. и С-ие“ е следвало да бъде публикуван до
30.06.2016 г. Няма спор, а и се установява от доказателствата по
делото, че годишния
финансов отчет за 2015 г. на дружеството е бил заявен за вписване и представяне
за обявяване в Търговския регистър на 23.08.2016 г., т.е. след изтичане на
нормативнорегламентирания срок за неговото заявяване, с оглед на което е
безспорно установено, че с бездействието си санкционирания нарушител е
осъществил нарушение
на чл. 38, ал.1, т.1 от ЗСч., вр. чл.
16, ал.1, т.4 от ЗСч. За посоченото нарушение административнонаказателната
разпоредба на чл. 74, ал. 1 от ЗСч
предвижда „глоба“ в размер от 200 лв. до 3000 лв. за лице, което е задължено и не публикува
финансов отчет в сроковете по чл. 38,
а за
предприятието –
„имуществена
санкция“ в
размер от 0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от продажби за отчетния период,
за който се отнася непубликуваният финансов отчет, но не по-малко от 200 лв.
Административно - наказващият орган е издирил и приложил действащата санкционна
разпоредба, като съобразно разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН е наложил наказание в
размер, предвиден в посочената по-горе разпоредба, без обаче да е изложил
никакви конкретни съображения и мотиви, че нарушението не може да бъде
квалифицирано като маловажен случай.
Същевременно обаче настоящият съдебен
състав, в унисон със застъпената от жалбоподателя теза, приема, че санкционираната
деятелност съставлява неизпълнение на административно задължение по смисъла,
вложен в чл. 28
от ЗАНН и доколкото наказващият орган не го е приложил, това е основание за
отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със
закона. В този смисъл съдът съобрази обстоятелството, че процесуално задължение
на съда е да провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно
постановление и да обсъди всички основания, независимо дали са наведени от
страните или не, включително и да подложи на съдебен контрол преценката на
административно-наказващия орган досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН. При
преценка на това обстоятелство съдът съобрази константната съдебна практика по
този въпрос и по-специално ТР № 1/12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г. на
ОСНК на ВКС, съгласно което когато съдът констатира, че предпоставките на чл.
28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за
отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със
закона.
В настоящия случай,
доколкото в ЗАНН липсва легална дефиниция на понятието „маловажен случай“
следва да бъдат приложени критериите, визирани в чл. 93, т. 9 от НК, съгласно
които “маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Съгласно константната
съдебна практика при преценката дали
случаят е маловажен или не значение имат способа и начина, по който е
осъществено деянието, личността на дееца, мотивите и подбудите, от които се е
ръководел при извършване на престъплението и др., т.е. следва да бъдат
преценени всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца.
Настоящият съдебен състав счита, че като не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, въпреки наличието на основания за това, административно-наказващият орган е нарушил материалния закон. Вярно е, че обществените отношения, които регулира този закон, са от особена обществена важност, но това не може да бъде основание административно-наказващият орган да игнорира задължението си за индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител. Този критерий на преценка се прилага за всички нарушения, когато трябва да се реши въпросът дали случаят е маловажен или не. В тази насока отчита обстоятелството, че нарушението е първо за жалбоподателя. Годишният финансов отчет за 2015 г., макар и със закъснение е бил заявен за публикуване в Търговския регистър. Дружеството не е осъществявало дейност през периода, не е отчело приходи или разходи и отчета е нулев. Посочените обстоятелства, макар и отбелязани в атакуваното наказателно постановление, не са отчетени в достатъчна степен от наказващия орган, който е следвало да прецени, че обществените отношения – обект на нарушението по чл. 74, ал.1, предл.1 от ЗСч в случая не са били засегнати съществено и деянието представлява маловажен случай. Наказващият орган е имал всички основания да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН – да не налага наказание, като предупреди нарушителя, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено наказание. При така изложените обстоятелства, процедурата по чл. 28 от ЗАНН в пълна степен би изпълнила целите на закона и би въздействала дисциплиниращо спрямо жалбоподателя е лице с ниска обществена опасност, пенсионер, с влошено здравословно състояние, с чисто съдебно минало, както и не на последно място следва да се отчете и обстоятелството, че нарушаването на установения в страната правов ред е инцидентна проява от негова страна. Доколкото към момента на издаване на наказателното постановление са били налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона. В тази насока е и константната съдебна практика на Шуменския административен съд по идентични казуси и по-конкретно Решение № 32 от 03.02.2017 г., постановено по КАНД № 327/2016 г., Решение № 152 от 08.04.2014 г., постановено по КАНД № 106/2014 г., Решение № 159 от 14.04.2014 г., постановено по КАНД № 109/2014 г. и др.
Ето защо, с
оглед на гореизложеното, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление
се явява неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено
изцяло.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 238488-F235743/10.01.2017
г. на Зам. директора на НАП - гр. Варна, с което на Н.С.Н., ЕГН **********,***
на основание чл. 78, ал. 2 от Закона за счетоводството /ЗСч/ е наложена административно
наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение по чл. 74, ал. 1
от Закона за счетоводството /ЗСч/, във вр. чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч., като незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Шуменски административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на
страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: