Р Е Ш Е Н И Е
151/17.3.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На първи март през две хиляди и седемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Георгиева
Секретар: Ил.Д.
Като разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД №327 по описа на ШРС за 2017 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление №16-0869-003030 от 17.01.2017 год. на Началника на група към ОД
на МВР Шумен, сектор Пътна полиция Шумен, с което на М.Д.М., с ЕГН**********,***
са наложени административни наказания, съответно “глоба” в размер на 100 /сто/
лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 /два/ месеца на
основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП и “глоба” в размер на 900 /деветстотин/
лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 10 /десет/ месеца на
основание чл.174, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да измени наказателното
постановление, като намали размера на наложеното наказание „лишаване от право
да управлява МПС“.
В съдебно заседание същият не се явява лично и не
изпраща представител.
За ОД на МВР – гр.Шумен -
административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован
съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание не
се явява представител.
Жалбата е подадена в срока
по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84
от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна, поради
следните правни съображения:
ШРС,
след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 01.10.2016 год. около 05.50 часа жалбоподателят
М.Д.М. управлявал лек автомобил марка “Фолксваген Пасат” с рег.№ Н 8218 ВВ,
собственост на Т.Л.В., с ЕГН********** от с.Хитрино, като се движел в гр.Шумен
по ул.“Съединение“. В района на кръстовището с ул.“Ивайло“ в посока ул.”Карел
Шкорпил“ му бил подаден сигнал за спиране от служител при РУ на МВР - гр.Шумен – свидетеля Ц.П.К.. Сигналът бил подаден със стоп палка, тип МВР,
но водачът не спрял автомобила, а увеличавайки скоростта продължил движението
си по ул.“Карел Шкорпил“ и бул.“Славянски“. Същият спрял в района на Регионалната
библиотека в гр.Шумен, намираща се на бул.“Славянски“, при което му била
извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер 7510“ с
фабр. №ARBB-0020.
Пробата показала наличие на алкохол в издишания въздух в размер на 0.94
промила. На жалбоподателят бил издаден талон за медицинско изследване №0046889
и същият се явил за даване на кръвна проба в 06.35 часа на същия ден. Изготвената
химическа експертиза е установила концентрация на алкохол в кръвта на
нарушителя в размер на 1.15 промила. На
водача бил съставен акт за установяване на административно нарушение №3030 от 01.10.2016
год., който бил връчен на нарушителя и подписан от него, без да изложи
възражения. Актосъставителят е посочил, че с описаните деяния са били нарушение
разпоредбите на чл.6, т.2 и чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Впоследствие М. не се е
възползвал от законното си право и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не е
депозирал допълнителни писмени възражения. На 03.10.2016 год. му била издадена
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №16-0869-000681, по
силата на която на основание разпоредбата на чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП
свидетелството му за управление на МПС било временно отнето.
Въз основа на така съставения акт и съобразявайки
материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно
постановление №16-0869-003030 от 17.01.2017 год. на Началника на група към ОД
на МВР Шумен, сектор Пътна полиция Шумен, с което на М.Д.М., с ЕГН**********,***
са наложени административни наказания, съответно “глоба” в размер на 100 /сто/
лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 /два/ месеца на
основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП и “глоба” в размер на 900 /деветстотин/
лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 10 /десет/ месеца на
основание чл.174, ал.1 от ЗДвП.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства, и
по-специално от разпита в съдебно заседание на актосъставителя П.С.П. и на
свидетеля Ц.П.К., както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени
доказателства.
При така
установената фактическа обстановка по отношение на нарушението, описано в пункт
първи на наказателното постановление съдът приема, от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.6, т.2 от ЗДвП, която
е посочена в акта за установяване на административно нарушение като нарушена, участниците
в движението изпълняват разпорежданията на лицата, упълномощени да регулират
или да контролират движението по пътищата, независимо от светлинните сигнали,
пътните знаци, маркировката на пътя и правилата за движение. От материалите по
делото се установява по безспорен начин, че след като на жалбоподателя е било
дадено разпореждане от свидетеля Ц.К. да спре автомобила, същият е увеличил
скоростта, като е продължил движението си по ул.“Ивайло“, а в последствие по
ул.“Карел Шкорпил“ и бул.“Славянски“. В
подкрепа на изложеното са показанията на свидетелите П.С.П. и Ц.П.К., които
пряко са възприели поведението на жалбоподателя и отказа му да изпълни даденото
му разпореждане да спре автомобила. Нарушението не се отрича и от страна на
самия жалбоподател, който в жалбата си изрично заявява, че признава, че е
извършил нарушенията и не оспорва наложените му за тях глоби, а единствено моли
да бъде намалено наложеното му наказание „лишаване от право да управлява МПС“.
Поради изложените по-горе следва да се приеме, че
именно жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна
нарушението, посочено в пункт първи на наказателното постановление, като не е
изпълнил дадените му разпореждания за спиране, дадени от контролен орган.
Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата
за това нарушение санкционна разпоредба, а именно чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП,
съгласно която се наказва с “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1
до 6 месеца и с “глоба” от 50 до 200 лева, водач, който откаже да изпълни
нареждане на органите за контрол и регулиране на движението. При индивидуализация на наказанията административно-наказващият
орган е наложил и двете наказания в размер над минималния, предвиден в закона
размер, като е изложил конкретни мотиви, обосноваващи решението му за налагане
на санкция в съответния размер. При определяне на наказанието е била съобразена
тежестта на нарушението и на дееца, както и обстоятелството, че на същия са
били налагани множество наказания за други нарушения по ЗДвП, по които не е заплатил наложените му наказания „глоба“,
което следва да се възприеме като утежняващо отговорността обстоятелство. При
преценка на размера на наказанията съдът съобрази и обстоятелството, че двете
наказания са кумулативно предвидени и същите кореспондират помежду си.
С оглед на изложеното съдът намира, че
наказателното постановление в частта по пункт първи се явява правилно,
законосъобразно и мотивирано, поради което следва да бъде потвърдено.
По
отношение на нарушението, описано в пункт втори на наказателното постановление,
съдът установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.3 от ЗДвП на
водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно
средство под въздействие на алкохол и/или наркотични вещества и техни аналози. От
материалите по делото се установява по безспорен начин, че както извършената на
жалбоподателя проверка с техническо средство “Дрегер 7510”, а така също и
изготвената по-късно химическа експертиза е доказала наличие на алкохол както в
издишания от водача въздух, така също и в кръвната му проба. Доколкото
концентрацията на алкохол в издишания въздух и в кръвта на водача се различава,
на основание разпоредбата на чл.6 от
Наредба №30 от 27.06.2001 год. за реда за установяване употребата на алкохол
или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства, с оглед
на обстоятелството, че жалбоподателят е дал кръв за изследване, следва да се
приеме стойността на концентрацията, определена от химическата експертиза. С
оглед на изложеното се налага извода, че жалбоподателят е осъществил от
обективна и субективна страна състава на нарушението, визирано в разпоредбата
на чл.5, ал.3 от ЗДвП. В подкрепа на този извод са, както събраните в хода на
производството писмени доказателства, така и гласните доказателства, събрани
чрез разпита на свидетелите П.С.П. и Ц.П.К..
Нарушението не се отрича и от страна на самия нарушител, който в жалбата си
заявява, че не оспорва извършените и описани в наказателното постановление
нарушения. Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил
действащата за това нарушение санкционна разпоредба, а именно чл.174, ал.1 от
ЗДвП /в сила към 01.10.2016 год., съгласно която се наказва с „лишаване от
право да управлява МПС, трамвай или самоходна машина за срок от 6 до 12 месеца
и глоба от 500 до 1000 лева, водач, който управлява моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на
хиляда до 1.2 на хиляда включително, установена с медицинско изследване и/или с
техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух. Съдът намира, че административно-наказващият
орган е индивидуализирал правилно наказанието. Наложил е и двете кумулативно
дадени наказания в размер над средния и под максималния, предвиден в закона, а
именно “глоба” в размер 900 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок
от 10 месеца, като е отчел обстоятелството, че деянието е с висока степен на
обществена опасност, а установената концентрацията на алкохол в кръвта на
водача - 1.1 промила, е била близка до максимално предвидения размер от 1.2
промила. В тази връзка съдът напълно споделя изложените в този смисъл мотиви от
наказващия орган, както и обстоятелството, че нарушителят е бил наказван
многократно за различни нарушения по ЗДвП, като по същите не е заплатил
наложените му санкции. В тази връзка е представената по делото Справка за
нарушител от региона. С оглед на
изложеното съдът намира, че така наложените наказания са справедливи и
съответни на извършеното нарушение и кореспондират помежду си.
При преценка на наказателното постановление съдът
съобрази обстоятелството, че след извършване на нарушението и преди съставяне
на наказателното постановление е последвало изменение в разпоредбата на чл.174,
ал.1 от ЗДвП /ДВ бр.11 от 31.01.2017 год., в сила от 31.01.2017 год./. В тази
връзка, доколкото предвиденото в закона наказание след изменението е по-високо,
доколкото предвижда абсолютен размер на санкцията по отношение и на двете
наказания, следва на основание чл.3, ал.2 от ЗОП да бъде приложена разпоредбата
в редакцията й преди изменението, в сила към датата на извършване на
нарушението, доколкото същата се явява по-благоприятна за нарушителя.
При преценка на изложените от страна на
жалбоподателя доводи, че упражняваната от него дейност налага ежедневно управление
на МПС, с оглед на което моли да бъде намалено наложеното му наказание
„лишаване от прав да управлява МПС“, съдът намира същите за неоснователни. В
тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че наложените наказания
съответстват на тежестта на нарушенията и на обществената опасност на
нарушителя. Същият е бил наясно с изложените от него обстоятелства и преди
извършване на нарушенията, поради което съдът намира, че същият не може да
черпи права от своето неправомерно поведение.
Поради всичко изложено по-горе съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно,
поради което следва да бъде потвърдено изцяло.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от
ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление №16-0869-003030 от
17.01.2017 год. на Началника на група към ОД на МВР Шумен, сектор Пътна полиция
Шумен, с което на М.Д.М., с ЕГН**********,*** са наложени административни
наказания, съответно “глоба” в размер на 100 /сто/ лева и “лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 2 /два/ месеца на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП
и “глоба” в размер на 900 /деветстотин/ лева и “лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 10 /десет/ месеца на основание
чл.174, ал.1 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: