Р Е Ш Е Н И Е

                                                                        187/4.4.2017г.  

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

Шуменският районен съд, четиринадесети състав

На двадесети март две хиляди и седемнадесета година,

В публично заседание в следния състав:  

Председател: Кр. Кръстев  

Секретар: Ф. А.,

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 350 по описа за 2017 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 217752-F-232300/07.10.2016 год. на Зам. директор на ТД на НАП-Варна, с което на основание чл. 53 ал.1 във вр. с чл. 74 ал.1 от закона за счетоводството на Д.С.Д. ЕГН ********** *** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 /двеста / лева.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, като поддържа жалбата. Представителя на въззиваемата страна изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:

Жалбоподателя бил управител на „Енергоснабдяване“ ЕООД, ЕИК: 127531389.

На 22.07.2016г. в ТД на НАП – Варна, офис Шумен, при извършена проверка по повод писмо № 20 – 00 – 143/18.07.2016 г. на ЦУ на НАП и получена справка за лица, които не са изпълнили задължението си по чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството /ЗСч/, Д.Н.Д. – главен инспектор по приходите в ТД на НАП – Варна, офис Шумен, констатирал, че дружеството “Енергоснабдяване” ЕООД е подало ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2015 г. с Вх. № 2700И0056548/20.03.2016 г. по описа на ТД на НАП – Варна, офис Шумен, съгласно която за 2015г., нетните приходи от продажби възлизат на 180643.74лв. Също така от база данни на Агенцията по вписванията – Търговски регистър, длъжностното лице установило, че дружеството не е изпълнило задължението си да публикува в Агенцията по вписванията Годишния финансов отчет за дейността си, извършена за 2015 г., в срок до 30.06.2016 г. Във връзка с направените констатации на представляващия дружеството управител бил съставен акт за установяване на административно нарушение сер. АN, № F232300 от 12.08.2016 г., в който е посочено, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от ЗСч. Актът за установяване на административно нарушение е бил съставен в отсъствие на нарушителя на основание чл. 42 ал.2 от ЗАНН, тъй като след изпратена покана с изх. № 3111/22.07.2016г., получена в ръководеното от него дружество на 29.07.2016г., същият се явил в посочения седем дневен срок за съставянето му, но при започване на процедурата за съставянето му, жалбоподателя се оправдал с неотложна работа и напуснал кабинета на инспектора, като поради тази причина акта не бил съставен. Акта бил съставен на 12.08.2016г. при условията на чл. 42 ал.2 отбелязано в него. Същият ден жалбоподателя бил в агенцията по приходите, като актосъставителя го забелязал и поканил да си получи акта, но жалбоподателя отново отказал да си го получи, като по този начин сам се е поставил в условие да не си получи акта при предоставени две възможности за това. Жалбоподателя не се възползвал от възможността предоставена от чл. 44 ал.1 от ЗАНН и не направил възражения по съставения акт. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 217752-F-232300/07.10.2016 год. на Зам. директор на ТД на НАП-Варна, с което на основание чл. 53 ал.1 във вр. с чл. 74 ал.1 от закона за счетоводството на Д.С.Д. ЕГН ********** *** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 /двеста / лева за нарушение на чл. 38 ал.1 т.1 от Закона за счетоводството /ЗСч/.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Д.С.Д., както и от присъединените на основание разпоредбата на  чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на посочения свидетел следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, като се потвърждават от останалите събрани доказателства, а и липсват основания за съмнения в тяхната достоверност.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Разпоредбата на чл.38, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството задължава всички търговци по смисъла на ТЗ да публикуват годишния финансов отчет, приет от общото събрание на съдружниците или от съответния орган, чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър, в срок до 30 юни на следващата година. Като търговско дружество „Александров строй 08“ ЕООД е било обвързано с посоченото задължение и е следвало да подаде такова заявление за обявяване на ГФО за 2015г. в установения за това срок. Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва от страна на санкционираното лице, че заявление за вписване и представяне за обявяване на годишен финансов отчет за 2015 г. е било подадено на 05.08.2016г. т.е след определения от закона срок. При това положение наказващият орган правилно е констатирал наличието на процесното административно нарушение. От своя страна чл.16, ал.1, т.4 от Закона за счетоводството натоварва ръководителите на предприятията с отговорността за съставянето, съдържанието и публикуването на финансовите отчети и на годишните доклади, изисквани по този закон. Понятието предприятие не е изрично дефинирано в Закона за счетоводството, който съдържа определения за различни видове предприятия, но не и за общото такова. От съдържанието на съответните дефиниции, включени в Допълнителните разпоредби на ЗСч е видно обаче, че под предприятие следва да се разбира юридическо лице, което осъществява определена дейност. Поради това съдът приема, че представляваното от жалбоподателя дружество действително се явява предприятие по смисъла на чл.16, ал.1, т.4 от Закона за счетоводството, при което жалбоподателят, като негов управител и следователно ръководител, е носел отговорността за съставянето и публикуването на годишния финансов отчет за 2015г. При тази нормативна уредба следва да се приеме, че административнонаказателната отговорност законосъобразно е насочена към жалбоподателя.

Настоящия съдебен състав не споделя лансираната от жалбоподателя теза, че е бил лишен от възможността да се запознае с АУАН и депозира възражения по него, тъй като както бе посочено по горе, той сам се е лишил от тази възможност и претенциите му в тази насока са неоснователни.

Същевременно настоящият съдебен състав, в унисон със застъпената от представляващия дружеството - жалбоподател теза, приема, че санкционираната деятелност съставлява неизпълнение на административно задължение по смисъла, вложен в чл.28 от ЗАНН и доколкото наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. В този смисъл съдът съобрази обстоятелството, че процесуално задължение на съда е да провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление и да обсъди всички основания, независимо дали са наведени от страните или не, включително и да подложи на съдебен контрол преценката на административно-наказващия орган досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН. При преценка на това обстоятелство съдът съобрази константната съдебна практика по този въпрос и по-специално ТР № 1/12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г. на ОСНК на ВКС, съгласно което когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона.

В настоящия случай, доколкото в ЗАНН липсва легална дефиниция на понятието „маловажен случай“ следва да бъдат приложени критериите, визирани в чл. 93, т. 9 от НК, съгласно които “маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Съгласно константната съдебна практика  при преценката дали случаят е маловажен или не значение имат способа и начина, по който е осъществено деянието, личността на дееца, мотивите и подбудите, от които се е ръководел при извършване на престъплението и др., т.е. следва да бъдат преценени всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца.

Настоящият съдебен състав счита, че като не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, въпреки наличието на основания за това, административно-наказващият орган е нарушил материалния закон. Вярно е, че обществените отношения, които регулира този закон, са от особена обществена важност, но това не може да бъде основание административно-наказващият орган да игнорира задължението си за индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител. Този критерий на преценка се прилага за всички нарушения, когато трябва да се реши въпросът дали случаят е маловажен или не. В тази насока отчита обстоятелството, че нарушението е първо за дружеството - жалбоподател. Годишният финансов отчет за 2015 г., макар и със закъснение е бил заявен за публикуване в Търговския регистър. Посочените обстоятелства, макар и отбелязани в атакуваното наказателно постановление, не са отчетени в достатъчна степен от наказващия орган, който е следвало да прецени, че обществените отношения – обект на нарушението по чл. 74, ал.1, предл.1 от ЗСч в случая не са били засегнати съществено и деянието представлява маловажен случай. Наказващият орган е имал всички основания да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН – да не налага наказание, като предупреди нарушителя, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено наказание. При така изложените обстоятелства, процедурата по чл. 28 от ЗАНН в пълна степен би изпълнила целите на закона и би въздействала дисциплиниращо спрямо представляващия дружеството – управителят е лице с ниска обществена опасност, с чисто съдебно минало, както и не на последно място следва да се отчете и обстоятелството, че нарушението е било отстранено преди да му се състави АУАН, както и че това е инцидентна проява от негова страна. Доколкото към момента на издаване на наказателното постановление са били налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона. В тази насока е и константната съдебна практика на Шуменския административен съд по идентични казуси и по-конкретно Решение № 152 от 08.04.2014г., постановено по КАНД № 106/2014 г., Решение № 159 от 14.04.2014 г., постановено по КАНД № 109/2014 г. и др.

Ето защо, с оглед на гореизложеното, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление се явява неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

            Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът  

Р Е Ш И :

 

Отменя Наказателно постановление № 217752-F-232300/07.10.2017 год. на Зам. директор на ТД на НАП-Варна, с което на основание чл. 53 ал.1 във вр. с чл. 74 ал.1 от закона за счетоводството на Д.С.Д. ЕГН ********** *** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 /двеста / лева, като незаконосъобразно.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд.  

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: