Председател:Ивелина Димова, Секретар: М.М.

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 364/17 г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл.от ЗАНН.

Подадена е жалба от Р.А.Д. *** срещу Наказателно постановление № И-2031/08.12.2016г. на кмета на Община Шумен, с което на лицето било наложено административно наказание “глоба” в размер на 300 лв., на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН във вр. с чл. 49, ал.6 и чл.50, ал.2 от Наредба №1 за поддържане и опазване на обществения ред на територията на Община Шумен на ОбС-Шумен. Жалбоподателят оспорва констатациите в акта, като твърди, че не той е извършител на нарушението, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата. Представител на въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

Съдът, като взе предвид всички събрани по делото доказателства, счита за установено от фактическа страна следното: На 06.04.2016г. жалбоподателят бил назначен на длъжност „организатор търговска зала“ в „Трансконтинентал холдинг“ ООД с място на работа- механа „Стария Шумен“, намираща се в хотелски комплекс „Шумен“. На 21.08.2016г. срещу 22.08.2016г. жалбоподателят се намирал на работното си място, в изпълнение на служебните си задължения. След 23,00 ч. в обекта бил създаван шум, по-висок от обичайния, поради което в РУ-Шумен бил подаден сигнал за нарушаване на нощната тишина. В тази връзка на посоченото място били изпратени полицейски служители, които констатирали, че от ресторанта се чува много силна музика. Същите попитали кой е отговорник на хотела, при което жалбоподателят се представил като управител на ресторанта. Д. бил предупреден, че следва да намали музиката, като се ангажирал да направи съответна забележка, но малко по-късно, около 00,45ч. на 22.08.2016г. отново бил получен сигнал за нарушаване на тишината. Свидетелите Г.Й. и М. ***, извършили повторна проверка и установили, че от обекта продължава да се чува много силна музика. Във връзка с тези констатации на същата дата бил съставен акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя, за това, че в качеството си на управител в хотел „Шумен“ допуска озвучаването с озвучителни системи в ресторанта за времето от 22,00 ч. до 06,00 ч., с което нарушава нощната тишина и спокойствието на гражданите. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива били депозирани в срока по чл.44 от ЗАНН, но били счетени за неоснователни от наказващия орган. Въз основа на съставения акт, на 08.12.2016г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на Р.Д. било наложено административно наказание “глоба” в размер на 300 лева, за извършено нарушение на чл.3, ал.2 от Наредба №1 за поддържане и опазване на обществения ред на територията на Община Шумен на ОбС- Шумен.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства- от разпита на свидетелите Г.Н.Й. и М. И.М., както и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на посочените свидетели следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични. Същите не са били в някакви особени отношения с жалбоподателя, като няма данни изобщо да са го познавали и не извличат ползи от твърденията си. При това положение липсват основания за съмнение в достоверността на техните показания, които следва да бъдат счетени за достоверни и обективни.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Разпоредбата на чл.3, ал.2 от Наредба №1 за поддържане и опазване на обществения ред на територията на Община Шумен на ОбС-Шумен забранява озвучаването с озвучителни системи и други устройства, свиренето на оркестри и ползването на усилвателни уредби в обществените заведения, жилищните блокове и в близост до жилища на открити терени от 14.00 ч. до 16.00 ч. и от 22.00 ч. до 6.00 ч. сутринта. Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва от страна на жалбоподателя, че на посочената в НП дата от механа „Стария Шумен“ се е чувала силна музика. От събраните по делото доказателства се установява също, че жалбоподателят е изпълнявал длъжността „организатор търговска зала“ и се е легитимирал пред свидетелите като управител на ресторантската част на хотелския комплекс. Спорът между страните се свежда до въпроса правилно ли е насочена административнонаказателната отговорност за установеното нарушение към жалбоподателя. Както в подаденото възражение, така и в депозираната жалба Д. последователно твърди, че нощната тишина е била нарушавана от музиканти, осигурени от гости на ресторанта, които не са били под негово разпореждане. Сочи също, че в длъжностната му характеристика не е предвидено задължение да контролира музиката на гостуващи музиканти. Изложените твърдения не се опровергават от събраните по делото доказателства. Проверяващите заявяват, че не са влизали в ресторанта, за да не притесняват присъстващите, от което е видно и че не са установили лично кои са лицата, озвучаващи ресторанта. Двамата съобщават, че жалбоподателят е казал, че ще направи забележка за силната музика, както и че ще направи всичко възможно за преустановяването на нарушението. От изявленията на Д. пред свидетелите е видно, че същият действително не е озвучавал лично ресторанта, с включена от него озвучителна техника, както и че не е бил служебно овластен да преустанови озвучаването, а само е можел да направи „забележка“. При това положение съдът намира, че макар и правилно да е констатирано наличието на административно нарушение, то административнонаказателната отговорност е насочена неправилно към санкционираното лице. Според разпоредбата на чл.24, ал.1 от ЗАНН административнонаказателната отговорност е лична и се носи за конкретни действия или бездействия, извършени от даден субект. В случая липсват доказателства, опровергаващи твърдението, че озвучителната техника е била собственост на гостуващи музиканти и е била ползвана от тях, при което съдът намира, че процесното административно нарушение е извършено от лице, различно от санкционираното. Макар и по силата на длъжностната характеристика на заеманата от него длъжност жалбоподателят да е бил задължен да следи за реда в заведението, същият не е бил овластен да контролира нивото на шума или поведението на посетителите, като единствено е следвало, при непреодолими конфликти, да търси съдействието на органите на полицията. Дори и да има известни основания да се счете, че по силата на заеманата длъжност жалбоподателят е носел отговорност за реда в заведението, все пак не може да не се отчете обстоятелството, че не той е ползвал озвучителната техника и следователно лично не е извършил административно нарушение. Разпоредбата на чл.3, ал.2 от Наредба №1 на ОбС-Шумен също така забранява озвучаването с озвучителни системи, а наказателното постановление е издадено за това, че жалбоподателят допускал да се извърши озвучаване с озвучителна система. Допускането да се извърши нарушение е различно деяние, а за процесното такова не е предвидена съответна санкция, което е самостоятелно основание наказателното постановление да бъде счетено за незаконосъобразно. По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като не е издадено по отношение действителния нарушител, а за друго лице и като такова следва да бъде отменено. Следва да се отбележи, че дори и да се приеме, че жалбоподателят е извършил нарушение, тъй като е следвало да следи за реда в заведението, то същото несъмнено би представлявало маловажно такова по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като би се отличавало с много по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид, а именно- осъществяваните с лични действия от съответния нарушител.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № И-2031/08.12.2016г. на кмета на Община Шумен, с което на Р.А.Д. ***, ЕГН: **********, е било наложено административно наказание “глоба” в размер на 300,00 лв., на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН във вр. с чл. 49, ал.6 (в сила към момента на нарушението) и чл.50, ал.2 от Наредба №1 за поддържане и опазване на обществения ред на територията на Община Шумен на ОбС-Шумен, като незаконосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: