Р Е Ш Е Н И Е

                                                                        163/27.3.2017г.  

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

Шуменският районен съд, четиринадесети състав

На петнадесети март две хиляди и седемнадесета година,

В публично заседание в следния състав:  

Председател: Кр. Кръстев  

Секретар: Ф. А.,

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 387 по описа за 2017 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 229117-F-232858/29.11.2016 год. на Зам. директор на ТД на НАП-Варна, с което на основание чл. 53 ал.1 във вр. с чл. 74 ал.1 от закона за счетоводството на Г.П.Д. ЕГН ********** *** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 /двеста / лева.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично, за него се явява редовно упълномощен представител, който поддържа жалбата. Представителя на въззиваемата страна изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:

Жалбоподателя бил управител на „Р. 777“ ЕООД, ЕИК: 201728715 със седалище и адрес на управление: гр. Нови пазар, ул. „Цар Асен“ № 39А.

На 25.07.2016г. в ТД на НАП – Варна, офис Шумен, при извършена проверка по повод писмо № 20 – 00 – 143/18.07.2016 г. на ЦУ на НАП и получена справка за лица, които не са изпълнили задължението си по чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството /ЗСч/, С.К.И. – инспектор по приходите в ТД на НАП – Варна, офис Шумен, констатирала, че дружеството “Р. 777” ЕООД е подало ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2015 г. с Вх. № 274351600449368/30.03.2016 г. по описа на ТД на НАП – Варна, офис Шумен, съгласно която за данъчния период лицето не е извършвало дейност и не е отчело приходи или разходи съгласно счетоводното законодателство. Също така от база данни на Агенцията по вписванията – Търговски регистър, длъжностното лице установило, че дружеството не е изпълнило задължението си да публикува в Агенцията по вписванията Годишния финансов отчет за дейността си, извършена за 2015 г., в срок до 30.06.2016 г., тъй като посоченият отчет бил публикуван на 15.08.2016 г. Във връзка с направените констатации на представляващия дружеството управител бил съставен акт за установяване на административно нарушение сер. АN, № F232858 от 15.08.2016 г., в който е посочено, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от ЗСч. Актът за установяване на административно нарушение е бил съставен в присъствие на управителя на дружеството и подписан от него без възражения. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не е депозирал писмени възражения. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 229117-F-232858/29.11.2016 год. на Зам. директор на ТД на НАП-Варна, с което на основание чл. 53 ал.1 във вр. с чл. 74 ал.1 от закона за счетоводството на Г.П.Д. ЕГН ********** *** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 /двеста / лева за нарушение на чл. 38 ал.1 т.1 от Закона за счетоводството /ЗСч/.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителката С.К.И., както и от присъединените на основание разпоредбата на  чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на посочената свидетелка следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, като се потвърждават от останалите събрани доказателства, а и липсват основания за съмнения в тяхната достоверност.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Разпоредбата на чл.38, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството задължава всички търговци по смисъла на ТЗ да публикуват годишния финансов отчет, приет от общото събрание на съдружниците или от съответния орган, чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър, в срок до 30 юни на следващата година. Като търговско дружество „Р. 777“ ЕООД е било обвързано с посоченото задължение и е следвало да подаде такова заявление за обявяване на ГФО за 2015г. в установения за това срок. Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва от страна на санкционираното лице, че заявление за вписване и представяне за обявяване на годишен финансов отчет за 2015 г. е било подадено, много след изтичането на установения за това срок. При това положение наказващият орган правилно е констатирал наличието на процесното административно нарушение. От своя страна чл.16, ал.1, т.4 от Закона за счетоводството натоварва ръководителите на предприятията с отговорността за съставянето, съдържанието и публикуването на финансовите отчети и на годишните доклади, изисквани по този закон. Понятието предприятие не е изрично дефинирано в Закона за счетоводството, който съдържа определения за различни видове предприятия, но не и за общото такова. От съдържанието на съответните дефиниции, включени в Допълнителните разпоредби на ЗСч е видно обаче, че под предприятие следва да се разбира юридическо лице, което осъществява определена дейност. Поради това съдът приема, че представляваното от жалбоподателя дружество действително се явява предприятие по смисъла на чл.16, ал.1, т.4 от Закона за счетоводството, при което жалбоподателят, като негов управител и следователно ръководител, е носел отговорността за съставянето и публикуването на годишния финансов отчет за 2015г. При тази нормативна уредба следва да се приеме, че административнонаказателната отговорност законосъобразно е насочена към жалбоподателя.

           Макар и правилно да е констатирано наличие на неизпълнение на задължение към държавата от страна на жалбоподателя, при издаване на обжалваното НП в обстоятелствената му част е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 38 ал.1 т.1 от ЗСч във вр. с чл. 74 ал.1 от ЗСч, а в диспозитивната част на НП е наложено наказание на основание чл. 77 ал.1 от ЗСч, с което е нарушената норма е неправилно е съотнесена към санкционната такава. Сгрешената санкционна норма в диспозитива е самостоятелно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

            Освен това, съдът намира, че наказващият орган не е изпълнил задължението си да извърши преценка дали не се касае за маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Основания за това не липсват с оглед обстоятелството, че представляваното от него дружество не е осъществявало търговска дейност и не е реализирало приходи, подлежащи на данъчно облагане. Задължението за публикуване на годишния финансов отчет е установено с оглед сигурността на търговските отношения, но от материалите по делото се установява, че дружеството не е встъпвало в такива. В същото време, макар и непознаването на закона да не е извинително, следва да се отчете обстоятелството, че процесното нарушение е резултат именно от незнание, а не от игнориране на законоустановено задължение, поради което и се явява с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. По изложените съображения и като отчете обстоятелството, че жалбоподателят е подал необходимото заявление незабавно след получаването на поканата от проверяващата, съдът намира, че са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен.

Доколкото към момента на издаване на наказателното постановление са били налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона. В тази насока е и константната съдебна практика на Шуменския административен съд по идентични казуси и по-конкретно Решение № 152 от 08.04.2014г., постановено по КАНД № 106/2014 г., Решение № 159 от 14.04.2014 г., постановено по КАНД № 109/2014 г. и др.

Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и необосновано и като такова следва да бъде отменено.  

            Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът  

Р Е Ш И :

 

Отменя изцяло Наказателно постановление № 229117-F-232858/29.11.2016 год. на Зам. директор на ТД на НАП-Варна, с което на основание чл. 53 ал.1 във вр. с чл. 74 ал.1 от закона за счетоводството на Г.П.Д. ЕГН ********** *** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 /двеста / лева, като незаконосъобразно.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд.  

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: