Р Е Ш Е Н И Е
294/26.5.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, четиринадесети състав
На десети
май две хиляди и седемнадесета година
В публично заседание
в следния състав:
Председател: Кр. К.
Секретар: Ф.
Апостолова
Като
разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД № 401 по описа на
ШРС за 2017г.,
Настоящото производство е образувано
на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №
В-0042607/23.01.2017г. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна,
Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище със седалище Варна към главна
дирекция “Контрол на пазара” при КЗП, с което на “КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ ”ЕАД, седалище и адрес на управление гр. София, р-н.
„Илинден“ ж.к. „Захарна фабрика“, „Кукуш“ №1, вх. Бизнес център „Електрон“,
ет.3 ЕИК 202376220 с представители З.К.Я.-А. и Д.Д.Г. е наложена имуществена
санкция в размер на 10000 /десет хиляди / лева на основание чл.210 А от ЗЗП за
нарушение на чл.68В вр. чл. 68Г ал.1 от
ЗЗП.
Дружеството - жалбоподател моли съда да постанови
решение, с което да отмени наказателното постановление, като излага доводите си
за това в жалбата. В съдебно заседание дружеството - жалбоподател не се явява
лично и не изпраща процесуален
представител.
За Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен,
Разград, Силистра и Търговище към КЗП със седалище гр.Варна - административно-наказващ
орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната
разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание не се явява процесуален
представител.
Жалбата е
подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна,
поради следните съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото
доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
Дружеството – жалбоподател “КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ” ЕАД,
представлявано от З.К.Я.-А. и Д.Д.Г., извършва търговско банкова дейност в офис
– „Кеш Кредит“, находящ се в гр. Шумен, бул.”Славянски ” № 5.
На 09.03.2016г. е извършена проверка в обекта от
длъжностни лица към РД на КЗП, гр.Шумен, по повод постъпила потребителска жалба
с Вх. № В – 03 - 635 от 23.03.2014г. В жалбата си потребителката е описала, че на
20.08.2014г. е сключила договор за предоставяне на потребителски кредит в
размер на 1000 лв. с краен срок за изплащане 20.08.2015г., като общият размер
на всички плащания е 1224.00 лв. На 29.07.2015г. изплатила сума в размер на
1800.00 лв., като направила искане да и бъде издадено Извлечение по сметката и
под формата на погасителен план за извършените от нея плащания. Такава справка
не и била издадена. В последствие изпратила на адреса на управление на фирмата
жалбоподател заявление, че дължимата от нея сума от 1224.00 лв. по договора и е
изплатена и поискала да и бъде издадено удостоверение за липса на задължения и
кредитът и да бъде заличен от централния кредитен регистър, а също така да и
бъде върната сумата от 576.00 лв. като надвнесени. На 03.02.2016г. Е.М. отива в
офиса на жалбоподателя в гр. Шумен за да поиска отново извлечение за
направените от нея плащания, което и било отказано от служителя Н. Х. Й., който
и заявява,че се изчаква да мине законовият срок и кредитът и да бъде продаден
на фирма за събиране на взимания.
В процеса на извършената проверка по спорните
обстоятелства длъжностните лица изискват документи, като им било предоставено –
Договор за потребителски кредит № З-257 – 1517-2208721/20.08.2014г., заедно с
всички прилежащи към него документи, два произволно избрани договора от месец
февруари 2016г., както и им представен стандартен европейски формуляр за кредит
в размер на 1000 лв.
На 22.03.2016г. упълномощен представител на жалбоподателя
предоставя исканите документи. След анализ на предоставените документи
проверяващите установяват че, в процеса преди кандидатстване и одобрение на
клиента за сключване на договор за потребителски кредит, на потребителя се
предоставя преддоговорна информация във формата на стандартен европейски
формуляр /СЕФ/.
В приложените СЕФ, в част II – описание на основните характеристики на съответния
кредит, т.8 „Изисквани обезпечения“ е посочено „поръчителство от две физически
лица наети на безсрочен трудов договор с минимално брутно месечно трудово
възнаграждение в размер на 1500 лв. за всеки поръчител, банкова гаранция от
одобрена от кредитора банка, съгласно списък или поръчителство от одобрено от кредитора
дружество.“ В част III – разходи
по кредита т.4.3 „всеки друг разход свързан с договора за кредит“ е записано –
„без разход“, а т.4.4 „условията“, при
които посочените по горе разходи, свързани с договора за кредит, могат да се
променят“ е вписано – „неприложим за този вид кредит“.
В преддоговорната информация кредиторът не е описал
подробно условията за поръчителство и не е дал информация, че при условие, че
не се изпълнят изискванията за обезпечение по кредита ще възникнат допълнителни
разходи.
Съгласно чл. 3 ал.3 от Договор за потребителски
кредит №
3-257-1517-2208721/20.08.2014г., в случай че кредитополучателя не предостави обезпечение
по чл. 3 ал.2, а именно не осигури в пет дневен срок от подписването на
договора, като обезпечение по кредита поръчителство от страна на две физически
лица, наети на безсрочен трудов договор, с минимално брутно възнаграждение в
размер на 1500лв. или не представи
безусловна банкова гаранция, кредитополучателя се съгласява „Кеш Кредит Мобайл“
ЕАД, чрез „Кеш Кредит“ ЕАД да сключи от негово име и за негова сметка договор
за поръчителство с одобрено от „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД дружество-поръчител за стойност в рамките на
1176 лв. Възнаграждението на поелото поръчителство дружество се заплаща
разсрочено на равни месечни вноски.
Поради обстоятелството, че кредитополучателката не е
осигурила поръчители или банкова гаранция в пет дневен срок от подписването на
договора, кредитодателя се е възползвал от допълнителната услуга, като
месечната погасителна вноска е станала 200 лв. /месечна вноска по договора за
кредит – 102.00 лв. + месечна вноска по договора за възнаграждение на
дружеството поръчител – 98.00 лв., а общият размер на всички плащания е станала
2400.00 лв. по договора за потребителски кредит
- общ размер на сумата 1224лв. + по договор за поръчителство 1176 лв.
При прегледа на представените документи и съпоставянето
им, проверяващите установили, че СЕФ, договора и общите условия към него,
възлагането на поръчителството са с една и съща дата, поради което може да се направи
обосновано предположение, че всички документи са дадени на кредитополучателката
наведнъж и същата не е разполагала с достатъчно време за да се запознае в
подробности с условията за отпускане на потребителски кредит.
Проверяващите
констатирали, че недобросъвестността на жалбоподателя се изразява в следното.
Преди потребителя да е обвързан от предложение или от договор за предоставяне
на потребителски кредит, кредиторът не предоставя своевременно на потребителя
пълната информация относно изискванията за обезпечаване на договора, а именно:
-
срока за
осигуряване на обезпечението по договора
-
условието, че ако
не се осигури обезпечение, кредитодателят ще се възползва задължително от
договора за възлагане на поръчителство;
-
условията, при
които разходите, свързани с договора за кредит, могат да се променят –
търговецът е вписал в СЕФ – неприложимо;
-
условието, че при
предсрочно погасяване на кредита, кредитополучателят дължи на поръчителя 40% от
договореното възнаграждение – това условие го има единствено в договора за
възлагане на поръчителство.
Кредитополучателят нито в един момент от получаването на
преддоговорната информация до сключване на договора за потребителски кредит не
е запознат с по-горе описаните условия. По този начин проверяващите
констатирали, че предлагания от жалбоподателя кредит въвежда потребителя в
заблуждение, че сключва договор, отговарящ на изискванията на Закона за
потребителския кредит, но се оказва, че всъщност се е възползвал от
допълнителна услуга, която оскъпява кредита със сума от 1176 лв., а при
предсрочното погасяване на кредита, дължи и обезщетение на поръчителя – 40% от
общото договорено възнаграждение.
Резултатите от
проверката били обективирани в Констативен протокол № К - 0224755 от 09.03.2016г.
Така събраната документация била докладвана в Комисията за защита на
потребителите с писмо изх. № В-03-635/01.09.2016г., като единствен орган можещ
да посочи, че има нелоялна заблуждаваща търговска практика. Комисията за защита
на потребителите на свое заседание проведено на 29.09.2016г. съгласно Протокол
№ 24/29.09.2016г. т.13 излиза със становище, че жалбоподателя „Кеш Кредит
Мобайл“ ЕАД използва същата нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла
на ЗЗП, за която има издадена Заповед № 463/02.07.2015г.
Съобразявайки становището на Комисията за защита на
потребителите, на 10.11.2016г. на дружеството - жалбоподател е съставен Акт за
установяване на административно нарушение № К-0042607, като актосъставителят е
описал тези свои констатации и квалифицирал нарушението като такова по чл.68в
вр. чл. 68г ал.1 от Закона за защита на потребителите а именно: търговеца прилага
нелоялна заблуждаваща търговска практика.
Актът за установяване на административно нарушение
бил съставен в присъствието на упълномощен представител на дружеството – жалбоподател и подписан от него
със забележката „имам възражение“. Впоследствие
дружеството - жалбоподател не се е възползвало от законното си право и не е
депозирало допълнителни писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения акт и съобразявайки
материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно
постановление № В-0042607/23.01.2017г. на Директора на Регионална Дирекция за
областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище със седалище
Варна към главна дирекция “Контрол на пазара” при КЗП, с което на “КЕШ КРЕДИТ
МОБАЙЛ ”ЕАД, седалище и адрес на
управление гр. София, р-н. „Илинден“ ж.к. „Захарна фабрика“, „Кукуш“ №1, вх.
Бизнес център „Електрон“, ет.3 ЕИК 202376220 с представители З.К.Я.-А. и Д.Д.Г.
е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 /десет хиляди / лева на
основание чл.210 А от ЗЗП за нарушение на
чл.68В вр. чл. 68Г ал.1 от ЗЗП.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от
всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно
заседание на актосъставителят Н.И.Й. на свидетеля В.К.Г., както и от
присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени
доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът приема,
от правна страна следното:
При съставяне на акта за установяване на административно
нарушение и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила,
които да налагат отмяна на последното. Нарушението и обстоятелствата, при които
е извършено са описани достатъчно пълно и ясно както в акта, така и в
наказателното постановление, поради което съдът счита, че правото на защита на
жалбоподателя не е накърнено.
Съгласно разпоредбата на чл.68в от ЗЗП. „Забраняват се
нелоялните търговски практики“, съгласно чл. 68г ал.1 от същия закон „нелоялна
е търговската практика, ако противоречи на изискването за добросъвестност и
професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено
икономическото поведение на средния потребител, когато засяга или когато е
насочена, или на средния член от групата потребители, когато търговската
практика е насочена към определена група потребители“.
Безспорно установено по делото е, че в стопанисвания от
дружеството обект, находящ се в
гр.Шумен, се е осъществила нелоялна и заблуждаваща практика. От материалите по
делото - Протокол № 24 от 29.09.2016г. т.13, писмо изх. № у-02-681/18.10.2016г,
Заповед № 463/02.07.2015г., обжалвана и потвърдена с решение №
13451/09.12.2016г. на ВАС, забраняваща на дружеството жалбоподател да прилага
нелоялна търговска практика се установява по безспорен начин, че такава
практика се е прилагала и към настоящия случай продължава да се прилага.
Поради всичко изложено по-горе, съдът намира, че “КЕШ
КРЕДИТ МОБАЙЛ ”ЕАД, седалище и адрес на
управление гр. София, ЕИК 202376220, в качеството си на търговец, действително
е осъществило от обективна и субективна страна състава на нарушението, визирано
в разпоредбата на чл.68в вр. чл. 68г ал.1 от ЗЗП, а именно: прилагало е
нелоялна и заблуждаваща търговска практика.
За неизпълнение на разпоредбите на чл.68в и чл. 68г от
ЗЗП санкционната разпоредба на чл.210а от ЗЗП, предвижда
на виновните лица да се
налага глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена
санкция, в размер от 1 000
до 30 000 лв.
Съдът намира, че по отношение на това деяние
административно -наказващият орган правилно е издирил приложимия закон, като
правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл.210а от ЗЗП.
Съдът намира, че размера на санкцията от 10 000 лв., около средния предвидения размер е правилно
определен, доколкото процесното
нарушение не се явява първо по този текст.
Относно възражението, че АУАА
е издаден от орган действащ извън своята териториална компетентност, то съда не
сподяля това твърдение. Акта е издаден за нарушение извършено на територията на
гр. Шумен. Останалите два упоменати договора са ползвани като сравнителен
материал от проверяващите.
Съдът не споделя и становището
наведено от представителя на жалбоподателя за
допуснато нарушение на чл. 34 ал.1 от ЗАНН чрез съставяне на АУАН над 3 месеца
от откриване на нарушителя. Действително проверката в обекта е извършена
на 09.03.2016г. за което има съставен констативен протокол № 0224755 с описани
констатации. Съгласно нормата на чл.16 ал.1 т.27 от Устройствения правилник на
КЗП, Главна
дирекция "Контрол на пазара"при наличие на съмнения за нелоялна
търговска практика организира събирането на доказателства, анализира ги и
предлага на комисията да предприеме мерките, предвидени в Закона за защита на
потребителите. А съгласно ал.2, т.4 от същия акт Регионалните дирекции набират
информация и я предоставят на комисията при съмнение за нелоялни търговски
практики. В случая преценката дали е налице
нелоялна търговска практика може
да бъде направена само от КЗП въз основа на информация представена от
регионалните дирекции, което става след приключване на проверката от регионалната дирекция. Само КЗП е органът,
който може да прецени дали са налице данни за осъществено нарушение, т.е. да
„открие нарушителя” по смисъла на израза, вложен в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН въз основа
на събраните от РД доказателства и това е протокол на КЗП № 24/29.09.2016г.
Ето защо в случая би било неправилно
становището, че нарушителят е установен към по-ранен момент от производството
от служители на РД при КЗП, в частност към датата на проверката и на съставяне
на Констативния протокол и от този момент
да е започнал да тече 3-месечният срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН,
доколкото те не са овластени да извършват съответната преценка на приобщените
доказателства. Съгласно константната
съдебна практика, установяването на административно нарушение става след
извършване на проверка, съпроводена със задълбочен анализ на събраните
доказателства, поради което, няма как датата, на която същата е стартирала и са
изискани доказателства във връзка с постъпилия сигнал, да се счете за дата, на
която е открит нарушителят. Под „откриване на нарушителя” по смисъла на чл. 34 от ЗАНН се има предвид не първото
действие по проверката, а установяването от конкретните обективни данни, че
дружеството е извършило твърдяното нарушение, което в настоящата хипотеза се
извършва от Комисията въз основа на събраните доказателства от РД.
Освен това, настоящия съдебен състав намира, че в
процесния случай не може да бъде приложена
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, доколкото нарушението не може да бъде
квалифицирано като “маловажен случай”. Закона за защита на потребителите
регулира отношенията между търговец и потребител и неговата цел е да бъдат гарантирани правата на потребителите.
Ето защо съдът счита, че административно-наказателното производство е
протекло при липса на съществени процесуални нарушения, акта за установяване на
административно нарушение е издаден от компетентен орган, притежава изискуемите съобразно разпоредбата
на чл.42 от ЗАНН реквизити, а при издаването на атакуваното наказателно
постановление – тези на чл.53 от ЗАНН.
В тази връзка, съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено, а жалбата като неоснователна и недоказана следва да бъде оставена
без уважение.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № В-0042607/23.01.2017г. на
Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград,
Силистра и Търговище със седалище Варна към главна дирекция “Контрол на пазара”
при КЗП, с което на “КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ ”ЕАД, седалище и адрес на управление гр. София, р-н.
„Илинден“ ж.к. „Захарна фабрика“, „Кукуш“ №1, вх. Бизнес център „Електрон“,
ет.3 ЕИК 202376220 с представители З.К.Я.-А. и Д.Д.Г. е наложена имуществена
санкция в размер на 10000 /десет хиляди / лева на основание чл.210 А от ЗЗП за
нарушение на чл.68В вр. чл. 68Г ал.1 от
ЗЗП, като правилно и
законосъобразно.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ШАС в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: