Р Е Ш Е Н И Е

228/21.4.2017г., гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, ХІІ състав

На трети април 2017 година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ивелина Димова

Секретар: М.М.

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 402/17г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от “Българска телекомуникационна компания” ЕАД-гр.София срещу Наказателно постановление № В-0042597/09.01.2017г. на директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисията за защита на потребителите, с което на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 3000,00 лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.222а от ЗЗП. Дружеството-жалбоподател привежда доводи за наличие на съществени нарушения на процесуалния закон, както и за недоказаност на процесното неизпълнение на административно задължение, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление. Алтернативно моли за намаляване размера на наложената санкция.

В открито съдебно заседание дружеството, редовно призовано, не изпраща представител. Въззиваемата страна също не изпраща представител, но писмено изразява становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена в срок, от надлежно лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: Дружеството-жалбоподател стопанисвало магазин „Виваком 5226“ за продажба на телекомуникационни услуги и техника, намиращ се на бул.”Славянски” №62 в гр.Шумен. На 31.03.2016г. потребителят В.А.Ф. от гр.Шумен сключил договор за лизинг с дружеството в посочения магазин, по силата на който получил мобилен телефон марка „Samsung Galaxy А 32016”. На 02.08.2016г. Ф. предявил рекламация по повод телефона поради проявен дефект, за което била съставена Сервизна карта №5226108748. Същият месец апаратът бил върнат на потребителя, като в сервизната карта било отбелязано, че са подменени батерия, платка и дисплей (LCD панел). Малко по-късно телефонът отново проявил дефект, поради което на 22.08.2017г. потребителят предявил втора рекламация по повод устройството. Била оформена Сервизна карта №5226113099, в която като забележки било отразено: „нормални следи от употреба, без видими забележки“. Според данните от сервизната карта на уреда не е бил извършван ремонт, тъй като след възстановяване на заводските настройки и направени тестове посоченият от клиента дефект не се е проявил. За проведената диагностика на уреда бил изготвен и Констативен протокол № КПS012117872/25.08.2016г., в който било отразено становището на съответната комисия, че не са били открити проблеми в електрическата част на уреда, както и че същият е тестван във всички режими на работа и функционира нормално, съобразно техническите характеристики, заложени от производителя. Телефонът бил върнат на потребителя на 29.08.2016г., но още на следващия ден Ф. отново отнесъл апарата в магазина и предявил рекламация, тъй като съществуващите дефекти не били отстранени. Проблемите в работата на апарата били констатирани от служители на дружеството, пред които била направена рекламацията, които отразили наличието им в Сервизна карта №5226114610. В посочената сервизна карта било отразено изрично, че служителите в магазина са направили възстановяване на фабрични настройки, но дефектите продължили да се проявяват. Апаратът бил изпратен за трети пореден ремонт в съответния сервиз. Впоследствие бил предоставен за получаване на потребителя, но същият отказал да го получи, тъй като констатирал, че дефектите все още не са отстранени, след което на 15.09.2016г. подал потребителска жалба в КЗП-РД-Варна, звено Шумен. На 27.09.2016г. от В.К.Г.- гл.инспектор в КЗП-РД за области Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище, била извършена проверка на търговския обект, при която било установено, че телефонът е наличен в магазина, където е върнат като отремонтиран. Проверяващият поканил потребителя да получи телефона, като на 21.10.2016г. извършил повторна проверка, при която служителка на дружеството демонстрирала, че дефектът действително продължава да съществува. Във връзка с проверките било депозирано становище от дружеството, в което изразявало становище, че устройството функционира в съответствие с параметрите и спецификациите на производителя. Сочело се също, че при третата рекламация от страна на сервиза е извършена подмяна на основна платка и LCD дисплей. Проверяващият обаче установил, че основната платка на телефона в действителност не е била подменена, като същият е с непроменен идентификационен номер. Във връзка с тези констатации на 24.10.2016г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на дружеството-жалбоподател, за това, че не е привело потребителската стока в съответствие с договора за продажба. Актът бил съставен в присъствието на надлежен представител на дружеството, бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 3000,00 лева за неизпълнение на задължение по чл.113, ал.1 от ЗЗП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелите В.К.Г., А.Г.Д. и Н.И.Й., както и от присъединените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетелите следва да бъдат кредитирани като последователни, непротиворечиви и логични, като за съда липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. Съдът намира за неоснователни твърденията в жалбата за недоказаност на неизпълнението, тъй като липсвали безспорни доказателства, че след последната рекламация рекламираният телефон не е функционирал правилно. Наличието на дефекти и след третата рекламация се установява не само от показанията на посочените свидетели, за които, както беше посочено по-горе, липсват основания да не бъдат кредитирани, но е било установено и от служител на дружеството, който е отразил изрично констатациите си в съответната сервизна карта.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Според разпоредбата на чл.113, ал.1 от ЗЗП, когато потребителската стока не съответства на договора за продажба, продавачът е длъжен да я приведе в съответствие с този договор. Срокът за това е установен във втората алинея на цитираната норма, а именно-един месец, считано от предявяването на рекламацията от потребителя. Дружеството- жалбоподател несъмнено има качеството “продавач” по смисъла на чл.104, ал.1 от ЗЗП, тъй като е юридическо лице, което в рамките на своята търговска дейност и въз основа на договор за продажба продава потребителски стоки. Действително, в конкретния случай е бил сключен договор за лизинг на процесния телефонен апарат, а не за продажба. В практиката си обаче ШАС приема, че договорът за лизинг е с предмет временно и възмездно ползване на устройството и право да се придобие собствеността върху същото след изплащане на всички лизингови вноски, което впоследствие е дефектирало. В това си качество лизингополучателят представлява „потребител” по смисъла на § 13 т.1 от ДР на ЗЗП, с произтичащото от това право да получи съответната технически изправна стока, съгласно уговореното, а в случаите на неизправност - и правото на рекламация, на което кореспондира неотменимото задължение на търговеца да приведе стоката в съответствие със сключения договор (Решение по КАНД№823/2014г. и др.). Предвид изложеното съдът намира, че по силата на чл.113, ал.1 и ал.2 от ЗЗП, при предявена рекламация, дружеството е било длъжно да приведе потребителската стока в съответствие с договора за продажба в рамките на един месец. По изложените по-горе съображения съдът приема, че това задължение не е било изпълнено, а напротив- след предявяване на трета по ред рекламация телефонът е бил върнат на потребителя неотремонтиран. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че в противоречие с отразеното в сервизните карти и в становището на жалбоподателя, в действителност основната платка на телефона не е била подменена /видно от показанията на актосъставителя/. Доколкото съответният гаранционен срок не е бил изтекъл при предявяването на рекламацията, като също така не са били констатирани основания за отпадането й поради неправилно боравене с апарата, съдът приема, че дружеството-жалбоподател неправомерно е отказало привеждането на стоката в съответствие с договора за продажба и по този начин действително е допуснало неизпълнение на задължение към държавата, установено с чл.113, ал.1 от ЗЗП, за което правилно и законосъобразно е санкционирано с обжалваното наказателно постановление.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно и позволява на санкционираното лице да разбере какво нарушение му е вменено. Неоснователни са твърденията, че не е посочена датата на извършване на нарушението. В наказателното постановление изрично е посочено, че санкционираното дружество е нарушило разпоредбите на чл.113, ал.1 от ЗЗП на 21.10.2016г. Действително, посочената дата е определена неправилно, като за такава е приета датата, на която наличието на неизпълнение на административно задължение е било установено. Същата обаче е определяема по силата на закона, а именно-един месец след датата на предявяване на рекламацията (30.08.2016г.), която е отразена в наказателното постановление. Поради това не може да се счете, че допуснатото процесуално нарушение е съществено, тъй като посочената непрецизност очевидно не е накърнила процесуалните права на санкционираното лице.

Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Напротив, дружеството-жалбоподател не е изпълнило процесното си задължение не само в законоустановения срок, но и изобщо, при което не са налице основания за приложението на посочената разпоредба.

Не могат да бъдат споделени доводите, изложени в жалбата, за незаконосъобразност на наложеното наказание поради неприлагане нормата на чл.231 ЗЗП, установяваща специални правила за определяне на санкция при повторно нарушение. Понятието „повторно“ нарушение е дефинирано в §13, т. 21. от ДР на ЗЗП, а именно- такова е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същото по вид нарушение. В обжалваното наказателно постановление е посочено, че дружеството е било санкционирано за същото по вид нарушение с НП №В-036659/21.12.2015г., което, видно от материалите по делото, е влязло в законна сила на 18.04.2016г. При това положение действително процесното неизпълнение се явява повторно по смисъла на цитираната норма. Разпоредбата на чл.231 от ЗЗП обаче е по-неблагоприятна за нарушителя, тъй като предвижда налагане на санкция в двоен размер, поради което неприлагането й от наказващия орган не води до накърняване на процесуалните права и законните интереси на дружеството. По същата причина нормата не би могло да бъде приложена от съда, след като наказващият орган не се е позовал на нея при определянето на наказанието.

Основателни са обаче възраженията, че размерът на наложената санкция е твърде висок. Съдът счита, че наличието и на други нарушения от вида на процесното, само по себе си, не обосновава налагането на санкция в максимален размер, поради което и с оглед особеностите на случая намира за правилно и законосъобразно санкцията да е в размер малко над минималния, предвиден в закона, а именно 600,00 лева.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

Изменя наказателно постановление № В-0042597/09.01.2017г. на директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към Комисията за защита на потребителите, като намалява размера на наложеното на “Българска телекомуникационна компания” ЕАД-гр.София с ЕИК: 831642181, на основание чл.53 от ЗАНН, вр.с чл.222а от Закона за защита на потребителите, административно наказание „имуществена санкция“ от 3000.00 на 600.00 лева.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: