183/3.4.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, петнадесети състав
На двадесет и четвърти март две
хиляди и седемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Пламена Недялкова
Секретар: Цв. К.
Като разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД № 403 по описа на ШРС за 2017 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление №В - 0042596/09.01.2017год. на Директора на Регионална Дирекция
за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към КЗП, с което на основание чл.222а от
Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр.София,
ЕИК 130460283 е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева, за
нарушение на чл.113 ал.1 от ЗЗП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение,
с което да отмени наказателното постановление. При условията на
евентуалност моли да бъде намален
размера на наложената имуществена санкция. Излага доводи за допуснати съществени процесуални
нарушения, несправедливост на имуществената санкция. В съдебно заседание не се
явява процесуален представител.
За Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич,
Шумен, Търговище, Разград и Силистра към
КЗП - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление,
призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН не се
явява процесуален представител.
Жалбата е подадена в срока
по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от
ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
“ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр.София извършва търговска дейност – продажба на потребителите на мобилни телефони, аксесоари и
телекомуникационни услуги, в стопанисван от него търговски обект находящ се в
гр.Шумен, бул. „Симеон Велики“ №46. На 21.12.2015г. А.О.А. закупила от дружеството – жалбоподател мобилен телефон марка
“HUAWEI” модел “P 8 Lite”, IMEI 869414021330736.
По повод постъпила на 17.09.2016г. в
КЗП жалба от А.О.А. свидетелите В.К.Г. и А.Г.Д. на 27.09.2016г. извършили
проверка в обекта. Било установено, че А. на 08.09.2016г. е предявила
рекламация в търговския обект, която била приета. Бил изготвен сервизен
протокол № 501823732/08.09.2016г., в който
при описание на повредата е посочено, че телефонът не включва. В
протокола също така са отразени особени белези на апарата при приемане – леки
драскотини. Бил представен и протокол за ремонт № А 501823732/15.09.2016г., в
който е по отношение особените белези на
телефона констатирани в централния сервиз
са отразени – „драскотини, изкривен“. На потребителката било отказано гаранционно обслужване и гаранцията била
анулирана,поради констатирано в сервиза деформиране на корпуса – огъване, в
следствие на силен удар, натиск или усукване. Резултатите от проверката са
отразени в Констативен протокол №К-0242911 от 27.09.2016 год. С КП представител
на търговеца бил поканен да се яви КЗП -
Шумен за представяне на становище. На 07.10.2016г. в офиса на КЗП – Шумен било депозирано
становище, в което е изложена позицията,
че претенциите на потребителя са неоснователни, предвид констатации за
неправилна експлоатация – механично въздействие, поради което е отказан
гаранционен ремонт.
Актосъставителят В.К.Г. приел, че търговецът не е изпълнил
административното си задължение, когато потребителската стока несъответства на
договора за продажба, да я приведе в съответствие с него, съгласно чл.113 ал.1
от ЗЗП, поради което на 21.10.2016г. съставил срещу дружеството - жалбоподател АУАН
№К - 0042596. Актът е съставен в присъствието на упълномощен представител на дружеството, на
когото е връчен и подписан от него без
възражения. Дружеството не се е възползвало и от законното си право да
депозира писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в
административно-наказателната преписка,
административно-наказващият орган издал
обжалваното НП като възприел изцяло
констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.222а от ЗЗП на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр.София, ЕИК 130460283
е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева, за нарушение на чл.113
ал.1 от ЗЗП.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по
делото гласни доказателства, както и от присъединените на основание
разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган - Директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен,
Разград, Търговище и Силистра към Комисията за защита на потребителите, видно
от приложената по делото заповед на
Председателя на Комисията за защита на потребителите. АУАН също е съставен от
компетентно лице. В
хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок,
като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е
спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. В АУАН и в издаденото НП не е посочено изрично място на
извършване на нарушението, но доколкото е посочен конкретния обект, където е извършена
проверката и където на потребителят е бил върнат телефонът с отказан
гаранционен ремонт съдът счита, че съпоставяйки фактите и обстоятелствата посочени в обстоятелствената част на НП и
конкретното нарушението, мястото на извършване на нарушението може да се
извлече. Нарушението е съществено , когато ако не е било допуснато , би могло да се
стигне и до друго решение на въпроса или
когато е довело до ограничаване на правата на страните, в която и да е фаза на
процеса. Съдът намира, че в конкретният случай
правото на нарушителя да узнае за какво нарушение му е съставен
акта и да отстоява своята теза срещу
това твърдение, не е нарушено. Вмененото на дружеството нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинено и срещу какво да се защитава. Не е
налице и твърдяното в жалбата
непосочване на обстоятелствата, при които е било извършено нарушението.
В НП хронологически, по дати, са описани събитията развили се във връзка с
процесния случай.
От събраните в хода на производството доказателства
е видно, че с издаденото наказателно постановление е вменено на дружеството нарушение по чл.113
ал.1 от ЗЗП. Посочената норма регламентира задължение на продавача да приведе потребителската стока в съответствие с
договора за продажба, когато тя не съответства на договора. От приобщените по делото доказателства е видно, че договорът за продажба е
сключен между А.О.А. и “ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр.София, с оглед на което между посочените
лица е възникнала облигационна връзка, съдържаща задължение свързано с
предаване на вещта, предмет на договора, включително със задължение за
предаването й в уговореното състояние. Състояние, което позволява същата да
бъде ползвана според предназначението си. Търговецът е приел за рекламация предоставения от обекта му мобилен телефон, за което е издал
сервизен протокол. В протокола е посочена
повредата както и състоянието на телефона. До изтичане на едномесечен срок от предявяване
и приемане на рекламацията телефонът не е бил поправен. Видно от описаната
повреда, стоката не е била годна да изпълнява обичайното си предназначение и
затова не е отговаряла на договора. Тази повреда е настъпила в рамките на
гаранционния срок, което задължава търговеца да приеме рекламацията и отстрани
повредата в срок от един месец. Търговецът е отказал гаранционно обслужване и гаранцията била
анулирана с мотива, че при прегледа на телефона в сервиза било констатирано
деформиране изразяващо се в огъване на корпуса. В депозираното становище в КЗП,
по повод съставения констативен протокол, се посочва, че единствено техническо
лице може да даде становище относно състоянието на апарата и естеството на
проблема. В жалбата също се излага, че едва при отваряне на апарата и преглед
на деформираните части можело да се констатира огъването. В производството
жалбоподателят не е представил протокола изготвен от сервиза. Единствено в протокола за ремонт № А
501823732/15.09.2016г. са посочени
особените белези на телефона констатирани в централния сервиз, а именно
– „драскотини, изкривен“. При приемане на устройството за ремонт в търговския
обект в сервизния протокол задължително следва да бъдат отразени видимите
белези на устройството. В депозираното становище се сочи, че при прегледа на
телефона в сервиза било констатирано, че корпусът
е деформиран или по – точно огънат, в следствие на силен удар, натиск или
усукване. Доколкото се касае за твърдяна механична увреда на корпуса - огъване,
то последната е била видима и след като служителят приел устройството за ремонт
не я е отразил, не може да се приеме, че тя е била причинена, преди предявяване
на рекламацията.
Предвид изложеното съдът намира, че правилно е
ангажирана отговорността на дружеството жалбоподател. Съгласно чл.222а от ЗЗП за нарушение на чл.113 на виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци и
юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 500 до 3000 лева. На “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД е наложена имуществена
санкция в размер на 3000 лева. При определяне размера
на наказанието АНО го е наложил в
максимален размер като се е обосновал с обстоятелството, че срещу
дружеството за същото нарушение имало влезли в законна сила други НП, както
и, че липсват смекчаващи отговорността обстоятелства. Съдът също
не констатира смекчаващи отговорността обстоятелства Към преписката са
приложени доказателства, че с влезли в сила НП за същото по вид нарушение на
дружеството са били налагани имуществени санкции в различен размер – 500 лева,
1000 лева, 2000 лева. Същите не са изпълнили целите си да превъзпитат
нарушителя към спазване на установения правов ред, поради което настоящият съдебен състав намра, че правилно
е определен размера на имуществената санкция в максимален размер.
Ето защо, поради изложеното съдът намира, че правилно и законосъобразно е
ангажирана административно - наказателната
отговорност на жалбоподателя, поради което издаденото наказателно
постановление се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №В - 0042596/09.01.2017год.
на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен,
Търговище, Разград и Силистра към КЗП, с
което на основание чл.222а от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ на
“ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр.София, ЕИК 130460283 е наложена имуществена санкция
в размер на 3000 лева, за нарушение на чл.113 ал.1 от ЗЗП.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от
съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: