Р Е
Ш Е Н И Е
223/20.4.2017г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Шуменският районен съд, в открито заседание на двадесет
и първи март двехиляди и седемнадесета година, в състав:
Председател: Ем.
Ангелов
при секретаря В. С., като разгледа
докладваното от районния съдия ВНАХД № 404 по описа за 2017год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е наказателно постановление № В-0042675
от 09.01.2017г. на Директора на Регионална Дирекция за областите
Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към КЗП, с което на „Теленор България“ ЕАД гр. София е наложена имуществена санкция в размер
на 3000/три
хиляди/ лева на
основание чл.222А от ЗЗП във връзка с чл.113,ал.1 от ЗЗП.
Дружеството - жалбоподател моли съда да
отмени наказателното постановление, като излага подробни доводи за това в
жалбата. В съдебно заседание дружеството - жалбоподател не се представлява от процесуален представител.
За Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен,
Разград, Силистра и Търговище към КЗП със седалище гр. Варна – административно
-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно
императивната разпоредба на чл.61,ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание не се явява
процесуален представител, като в придружителното писмо се изразява становище че
жалбата е неоснователна .
Жалбата е
подадена в срока по чл.59,ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН,
във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна, поради
следните съображения:
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Дружеството – жалбоподател „Теленор България“ ЕАД гр. София извършва търговска дейност в стопанисвания от
него обект - магазин „Теленор“ за продажба на мобилни телефони,
аксесоари и телекомуникационни услуги, находящ се в
Шумен, бул.“Велики Преслав“ №6. На 01.11.2016г. била извършена проверка в обекта от длъжностни лица към
РД на КЗП, гр. Шумен, по повод постъпила потребителска жалба от Г. Х. с Вх. № В – 03-2865 от 24.10.2016г. относно
отказан гаранционен ремонт на мобилен телефон „Алкател“. В хода на проверката в търговския обект, проверяващите установили, че потребителят Х. на 31.08.2016г, закупил
от„Теленор
България“ ЕАД гр. София мобилен телефон „Алкател“ , който
дефектирал четири пъти, като при четвъртата рекламация на 10.10.2016г.,
търговецът отказва да ремонтира
гаранционно телефона с мотив, че е окислена и повредена основната платка,
вследствие на проникване на течност в телефона, като същевременно в сервизния
протокол 501833977, с който е приет за четвърти пореден път за ремонт е
описано, че не се включва и има счупен дисплей в долната част, без въобще да е
споменато, че има проблем , свързан със сензора за проникване на влага. На
12.10.2016г., обаче с протокол за ремонт 201490078 на потребителят е отказан
гаранционен ремонт и е отнета гаранцията с мотива- окисление и повреда на
основна платка, вследствие на проникване на течност, като в хода на проверката
освен това било установено, че в сервизния
протокол, с който посоченият по горе мобилен телефон е приет за рекламация е с
променен IMEI, което означава, че основната платка по
която са констатирани окисление и повреда не е тази, с която е закупен мобилният
телефон и дали същата не е подменена от незнайно кой и кога при многобройните ремонти на телефона, факт, който обаче въобще
не е бил отбелязан в протоколите за ремонт.
На 11.11.2016 бил съставен АУАН № К – 0042675 в присъствието на упълномощено от жалбоподателя лице, което го е подписало
без каквито и да било възражения.
В Акта за установяване на административно нарушение, актосъставителят приел, че жалбоподателя не е изпълнил административното
си задължение когато стоката не съответства на договора за продажба да я
приведе в съответствие с договора за продажба и на потребителя е отказано гаранционно обслужване, с което нарушил
изискванията на чл.113,ал.1 от ЗЗП.
Дружеството - жалбоподател не се е възползвало от законното си право и не е депозирало писмено възражение в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения акт, съобразявайки
материалите в административно-наказателната преписка и писменото възражение
било издадено наказателно постановление № В-0042675 от 09.01.2017г. на Директора на Регионална
Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към
КЗП, с което на „Теленор България“ ЕАД гр. София е наложена
имуществена санкция в размер на 3000 лева на основание чл.222А от ЗЗП във връзка с
чл.113,ал.1 от ЗЗП.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава
от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в
съдебно заседание на актосъставителят В.Г. и свид.Н.Й., както и
от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени
доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът
приема, от правна страна следното:
При съставяне на акта за установяване на
административно нарушение и издаване на наказателното постановление не са
допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да налагат отмяна на последното.
Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено са описани достатъчно
пълно и ясно както в акта, така и в наказателното постановление, поради което
съдът счита, че правото на защита на жалбоподателя не е накърнено.
Съгласно разпоредбата на чл.113,ал.1 от ЗЗП когато
потребителската стока не съответства на договора за продажба, продавачът е
длъжен да я приведе в съответствие с договора за продажба, а съгласно ал.2 на цитираната
правна норма привеждането на потребителската стока в съответствие с договора за
продажба трябва да се извърши в рамките на един месец, считано от предявяването
на рекламацията от потребителя, което е безплатно за потребителя съгласно ал.4
на същата норма. От друга страна, съдържанието на задължението по чл.113,ал.1
от ЗЗП е посочено в разпоредбата на
чл.104,ал.4 от ЗЗП - привеждането в съответствие с договора за продажба става
чрез поправка или ремонт на потребителската стока, когато има несъответствие
между тях.
Безспорно установено по делото е, че в стопанисвания
от дружеството -жалбоподател „Теленор България“ ЕАД гр. София , обект - магазин, находящ се в гр. Шумен, бул. Велики Преслав № 6 се
предлагат за продажба мобилни телефони . От материалите по делото се установява
по безспорен начин, че закупения от потребителя Х. мобилен телефон „Алкател“ , е дефектирал неколкократно, поради което и същия е предявил поредна четвърта рекламация на 10.10.2016г.,
като в
сервизния протокол 501833977, с който е приет за четвърти пореден път за ремонт
само е описано, че не се включва и има счупен дисплей в долната част, без
въобще да е споменато, че има проблем , свързан със сензора за проникване на
влага, а вече на 12.10.2016г.,на потребителят е отказан гаранционен ремонт и е
отнета гаранцията с мотива- окисление и повреда на основна платка, вследствие
на проникване на течност, която както по горе бе посочено не е тази, с която е
закупен телефонът , обстоятелство което незнайно защо не е било отбелязано в
многобройните протоколи за ремонт. .
Съобразявайки се с изложеното, съдът намира, че„Теленор България“ ЕАД гр. София , в качеството си на търговец, действително е
осъществил състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл.113,ал.1 от
ЗЗП, а именно: не е изпълнил административното си задължение да преведе
потребителската стока в съответствие с договора за продажба.
Освен това, настоящия съдебен състав намира, че в
процесния случай не може да бъде приложена
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, доколкото нарушението не може да бъде
квалифицирано като “маловажен случай” по смисъла на посочената разпоредба, доколкото
Закона за защита на потребителите регулира отношенията между търговец и
потребител и неговата цел основно е да гарантира правата на потребителите.
Процесното нарушение не покрива един от най-важните критерии при определяне на
нарушението като маловажно, а именно липсата или незначителност на вредните
последици.
В същото
време обаче, съдът намира, че
административно наказващият орган не е индивидуализирал правилно наказанието.
Наложил е наказание в размер идентичен с максималния, предвиден в закона, без да изложи
конкретни мотиви и съображения в тази насока. Ето защо съдът намира, че в
настоящия случай е законосъобразно и правилно на дружеството - жалбоподател да
бъде наложена имуществена санкция в размер близък до предвидения в разпоредбата
на чл.222а от ЗЗП минимум, а именно „имуществена санкция” в размер на 1000
лева. В тази връзка съдът намира, че обжалваното наказателно постановление
следва да бъде изменено в посочения по-горе смисъл.
Водим от
горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ
Наказателно постановление В-0042675 от 09.01.2017г. на Директора на
Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и
Търговище към КЗП, с което на „Теленор България“ ЕАД гр. София е наложена имуществена санкция в размер на 3000/три хиляди/ лева , като
намалява размера на наложената „имуществена санкция” на 1000 /хиляда/ лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на
страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: