Р Е Ш Е Н И Е

158/22.3.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На петнадесети март през две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД №405 по описа на ШРС за 2017 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №В-0042600/09.01.2017 год. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК130460283, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от М.П.Ф. е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева на основание чл.222А от ЗЗП за нарушение на чл.113, ал.1 от ЗЗП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени или измени наказателното постановление, като излага доводите си за това в жалбата. В съдебно заседание не се явява представител.

За Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към КЗП - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание не се явява представител.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

“ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр.София извършва търговска дейност в обект за продажба на мобилни апарати и аксесоари и телекомуникационни услуги – магазин „ТЕЛЕНОР“, находящ се в гр.Шумен, ул.”Стоян Чилингиров” №2. По повод постъпила потребителска жалба с вх.№В-03-2493 от 04.10.2016 год. на 13.10.2016 год. била извършена проверка в обекта от служители при КЗП, гр.Шумен. Било установено, че потребителката на 28.06.2016 год. закупила от търговеца мобилен телефон, модел “Самсунг”, модел „Галакси J5“. Поради повреда в апарата на 09.09.2016 год. предявила рекламация №201482508. В съставения приемен протокол било отразено, че телефона се предава за ремонт с оплакване, че не работят тъч бутоните за връщане назад. При предаване на телефона в съставения сервизен протокол №501824168 като техническо състояние на апарата било посочено, че същият е със следи от изтърване по корпуса. На 03.10.2016 год. потребителят бил уведомен, че му се отказва гаранционен ремонт, поради следи от неоторизирана намеса по основната платка.

По време на проверката било установено, че телефонът е бил върнат на потребителката неотремонтиран. Резултатите от проверката били отразени в Констативен протокол №К-0242946/13.10.2016 год., с който на дружеството-жалбоподател са дадени указания на 21.10.2016 год. да представи становище по жалбата, както и протокол от оторизирания сервиз, установил нерегламентираната намеса, ведно с документите, удостоверяващи, че сервизът е оторизиран от „Samsung“ да извършва гаранционно обслужване на тази марка телефони и документ, то който да е видно, че телефонът е бил със следи от неоторизирана намеса при приемането му в магазина, а не на по-късен етап. На 21.10.2016 год. от дружеството било представено писмено становище, в което описват причините, поради които са отказали да отремонтират апарата, но не са били представени поисканите им писмени доказателства. За констатираното нарушение на дружеството-жалбоподател бил съставен акт за установяване на административно нарушение №К-0042600/26.10.2016 год., като актосъставителят е посочил, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.113, ал.1 от Закона за защита на потребителите. Актът е бил съставен в присъствието на упълномощен представител на дружеството и е бил подписан от него, без да изложи възражения. Впоследствие жалбоподателят не се е възползвал от законното си право и не е депозирал и допълнителни писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление №В-0042600/09.01.2017 год. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК130460283, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от М.П.Ф. е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева на основание чл.222А от ЗЗП за нарушение на чл.113, ал.1 от ЗЗП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя В.К.Г. и на свидетеля А.Г.Д. – свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че дружеството действително е извършило визираното в акта и в наказателното постановление административно нарушение, по следните правни съображения:

Безспорно установено по делото е, че “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД се явява търговец по смисъла на §13, т.2 от Допълнителните разпоредби на ЗЗП и съгласно разпоредбата на чл.113, ал.1 от същия закон е имал задължението да привежда потребителската стока в съответствие с договора за продажба. Безспорно установено по делото е, а и това обстоятелство не се спори от дружеството – жалбоподател, че това задължение не е било изпълнено, а потребителят е получил отказ от гаранционно обслужване. Като мотив за отказът дружеството сочи, че са били установени следи от нерегламентирана намеса по основната платна на апарата и по-конкретно следи от запояване.

Видно от приложеното, като писмено доказателство по делото Съдържание и обхват на търговската гаранция, която “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД предоставя, гаранцията за телефона не се признава при изрично посочени условия, между които са и всички случаи на повреди, причинени от неправилна употреба, изпускане, удар, неправилно съхранение, заливане с течности, опити за поправка от неупълномощени лица, зареждане с неоригинални зарядни устройства или други външни въздействия в противоречие с изискванията на производителя. В същото време обаче, за да се позове на посочените изключения, при които гаранцията отпада, дружеството е следвало да докаже, че посочените действия са били извършени от потребителя, че същите са установени по безспорен начин, както и че същите са била налични към момента на приемане на телефона в обекта на фирмата. В този смисъл в представеното Становище №693/19.10.2016 год. е отразено, че е констатирана нерегламентирана намеса, изразяваща се в следи от запояване, както и че това обстоятелство е било установено в оторизиран сервиз. В същото време обаче, липсват доказателства от които да се установява, че сервизът е оторизиран от „Samsung“ да извършва гаранционно обслужване на тази марка телефони и документ, от който да е видно, че телефонът е бил със следи от неоторизирана намеса при приемането му в магазина, а не на по-късен етап. Липсват и доказателства, от които да се направи извод, че установения дефект в работата на бутоните на телефона е в пряка причинна връзка с твърдяната неоторизирана намеса.

Следва да бъде съобразено и обстоятелството, че при предаване на телефона в обекта на дружеството не е било описано, че по платката на телефона има следи от запояване и или каквато и да е друга външна намеса. Имайки предвид модела на апарата и местонахождението на основната платка – непосредствено под батерията на същия, се налага извода, че за визуалното му преглеждане не се налага разглобяване на телефона, което да нарушава целостта му и да обосновава нуждата от извършването му от оторизирано сервизно лице. Следователно, с оглед липсата на доказателства при приемане на апарата по него да е имало следи от външна намеса, че посочения дефект се дължи на неоторизирана намеса по платката, очевидно не може да се счете, че повредата е причинена от твърдяното външно въздействие, поради което не са били налице условията за отказ от удовлетворяване на гаранционното обслужване.

Съдът не кредитира твърденията на дружеството, изложени в жалбата за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство, изразяващи се в липса на посочена дата и място на нарушението. В тази връзка съдът намира, че действително в акта за установяване на административно нарушение неправилно е била посочена датата на извършване на нарушението, доколкото за дата на нарушението е приета датата 13.09.2016 год., на която дружеството е отказало рекламацията на потребителя. В същото време обаче доколкото в наказателното постановление по недвусмислен начин е посочена датата на извършената проверка и датите, на които дружеството е извършило всяко едно действие, то и датата на нарушението се явява определяема по смисъла на разпоредбата на чл.113 от ЗЗП /един месец след датата на предявяване на рекламацията, която в случая е датата 10.10.2016 год. /доколкото последния ден от едномесечния срок е бил неделя/. В тази връзка е и константната практика на ШАС по този въпрос и по-конкретно Решение №363/05.11.2014 год. по КАНД №332/2014 год. по описа на ШАС и др.

Поради изложеното, настоящия състав намира, че дружеството-жалбоподател неправомерно е отказало привеждането на стоката в съответствие с договора за продажба и по този начин действително е допуснало неизпълнение на задължението, визирано в разпоредбата на чл.113, ал.1 от ЗЗП. Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл.222А от ЗЗП. При индивидуализацията на наказанието, административно-наказващият орган е съобразил факта, че деянието е извършено след като дружеството е било наказано с влезли в сила наказателни постановления за други идентични по вид нарушения, поради което е наложил наказание в размер на максимума, предвидения в разпоредбата на чл.222а от ЗЗП. В тази връзка съобразявайки приложените по делото наказателни постановления и датата на влизане в сила на всяко едно от тях, съдът съобрази обстоятелството, че деянието, предмет на настоящото производство не се явява повторно по смисъла на §13, т.21 от Допълнителните разпоредби на ЗЗП, поради което правилно санкцията е определена в размерите, посочени в разпоредбата на чл.222а, а не на тези по чл.231 от ЗЗП. В същото време обаче настоящият състав намира, че наложеното на дружеството наказание не е правилно индивидуализирано. Въпреки наличието и на други влезли в сила наказателни постановления за деяния, идентични с настоящото, доколкото всички те са били извършени, респективно постановленията са влезли в сила много преди извършване на настоящото деяние, то сами по себе си не могат да обосноват налагане на санкция в нейния максимален, предвиден в закона размер. В този смисъл съдът като съобрази тежестта на нарушението, стойността на мобилния телефон, предмет на нарушението и факта, че останалите деяния, посочени в наказателното постановление са били извършени години преди настоящото, счита за справедливо санкцията на дружеството за това нарушение да бъде намалена до минималния, предвиден в закона размер от 500 лева. С оглед на всичко изложено съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено, като наложената на дружеството имуществена санкция бъде намалена от 3000 /три хиляди/ на 500 /петстотин/ лева.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ наказателно постановление №В-0042600/09.01.2017 год. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК130460283, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от М.П.Ф. е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева на основание чл.222А от ЗЗП за нарушение на чл.113, ал.1 от ЗЗП, като намалява размера на наложената „имуществена санкция“ от 3000 /три хиляди/ на 500 /петстотин/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: