Р Е Ш Е Н И Е

235/26.4.2017г., гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, ХІІ състав

На трети април 2017 година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ивелина Димова

Секретар: М.М.

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 407/17г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от „Теленор България” ЕАД- гр.София срещу Наказателно постановление № В-0042677/13.01.2017г. на директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище със седалище Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисията за защита на потребителите, с което на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 3000,00 лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.222а от ЗЗП. Жалбоподателят привежда доводи за наличие на съществени противоречия с материалния и процесуалния закон, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление. При условията на евентуалност моли размерът на наложената санкция да бъде намален до законоустановения минимум.

В открито съдебно заседание дружеството, редовно призовано, не изпраща представител. Въззиваемата страна също не изпраща представител, но писмено изразява становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена в срок, от надлежно лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: Санкционираното дружество извършвало търговска дейност в обект за продажба на мобилни телефонни апарати и телекомуникационни услуги- магазин „Теленор“, намиращ се в гр.Шумен, бул.”Велики Преслав” №6. На 17.08.2015г. потребителят К.И.Р. от гр.Шумен получил от посочения магазин по силата на договор за лизинг мобилен телефон марка „НТС“, модел „Desire Eye“. На 15.03.2016г. Р. предявил рекламация по повод телефона поради проявен дефект. Апаратът бил препратен към Централен сервиз, откъдето след смяна на дънна платка и деко панел бил върнат на потребителя на 29.03.2016г. На 06.04.2016г. потребителят предявил втора рекламация. Във връзка с нея телефонът отново постъпил в Централен сервиз и на 18.04.2016г. същият бил върнат на собственика след извършена смяна на долна платка. На 03.06.2016г. била регистрирана трета рекламация по повод устройството, което наложило ново изпращане в Централен сервиз и отремонтиране /нов софтуеър/, след което същото било върнато на потребителя на 22.06.2016г. На 13.07.2016г. и на 10.08.2016г. клиентът отново заявявал неизправност на телефона, на който били извършени поредни ремонтни дейности- преинсталиране на софтуеър, като апаратът бил върнат на Р. след петата рекламация на 26.08.2016г. Тъй като дефектът продължавал да се проявява, на 22.10.2016г. потребителят направил искане за прекратяване на договора и възстановяване на заплатените от него лизингови вноски или подмяна на устройството, в срок до 28.10.2016г. Вместо това на 27.10.2016г. с писмо-отговор санкционираното дружество на практика отказало да развали договора за продажба, като заявило на потребителя, че няма право да прекрати договора преди изтичането на уговорения срок, както и че след първите две постъпвания на апарата в оторизирания сервиз не са били констатирани фабрични дефекти, а само е бил обновяван софтуеър. Тъй като искането на Р. за разваляне на договора не било удовлетворено, на 04.11.2016г. същият подал потребителска жалба в КЗП-РД-Варна, звено Шумен. В тази връзка на 10.11.2016г. от Н.И.Й.- инспектор в КЗП-РД за области Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище, била извършена проверка на търговския обект, при която било установено, че твърденията в жалбата отговарят на истината. Във връзка с проверката било депозирано становище от дружеството /л.10 от делото/, в което същото потвърждавало, че апаратът е постъпвал в оторизирания сервиз пет пъти, но отказвало да възстанови заплатените до този момент лизингови вноски, посочвайки, че договорът за лизинг има продължително действие и развалянето му би могло да породи действие само за в бъдеще. Във връзка с тези констатации на 02.12.2016г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на дружеството-жалбоподател, за това, че не е изпълнило административното си задължение да удовлетвори искане за разваляне на договора и да възстанови заплатената сума от потребителя, когато след като е удовлетворил три рекламации чрез извършване на ремонти на една и съща стока, е налице следваща поява на несъответствие на стоката с договора за продажба. Актът бил съставен в присъствието на надлежен представител на дружеството, бил предявен и подписан без възражения. Такива не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева за неизпълнение на задължение по чл.114, ал.3 от ЗЗП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелите Н.И.Й. и В.К.Г., както и от присъединените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. От особено съществено значение е депозираното от санкционираното дружество становище по повод потребителската жалба, което на практика потвърждава приетата от съда фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Според разпоредбата на чл.114, ал.3 от ЗЗП търговецът е длъжен да удовлетвори искане за разваляне на договора и да възстанови заплатената от потребителя сума, когато след като е удовлетворил три рекламации на потребителя чрез извършване на ремонт на една и съща стока, в рамките на срока на гаранцията по чл. 115 / а именно-до две години, считано от доставянето на потребителската стока/, е налице следваща поява на несъответствие на стоката с договора за продажба. Дружеството- жалбоподател несъмнено има качеството “търговец” по смисъла на §13, т.2 от ДР на ЗЗП, според който това качество има всяко физическо или юридическо лице, което продава или предлага за продажба стоки, предоставя услуги или сключва договор с потребител като част от своята търговска или професионална дейност в публичния или в частния сектор, както и всяко лице, което действа от негово име и за негова сметка. Определение за понятието „търговец“ по смисъла на ЗЗП се съдържа и в разпоредбата на чл.130, ал.4 от ЗЗП, според която това е лице, различно от производител, което пуска стока в обръщение. От своя страна понятието "пускане в обръщение" е дефинирано в §13, т.20 от ДР на ЗЗП, а именно- това е предоставянето на стока на доставчик или търговец безплатно или срещу заплащане за първи път, при което тя преминава от етапа на производство или внос към етапа на разпространение по веригата на доставката, включително съхраняване на стоката с цел продажба или дистрибуция. Видно е, че в двете норми е вложено нееднакво съдържание по отношение понятието „търговец“. Доколкото обаче дружеството-жалбоподател е стопанисвало обект, в който е предлагало за продажба различни стоки, съдът намира, че в настоящият случай същото се явява „търговец“ по смисъла на §13, т.2 от ДР на ЗЗП. Действително, в конкретния случай е бил сключен договор за лизинг на процесния телефон, а не за продажба. В практиката си обаче ШАС приема, че договорът за лизинг е с предмет временно и възмездно ползване на устройството и право да се придобие собствеността върху същото след изплащане на всички лизингови вноски, което впоследствие е дефектирало. В това си качество лизингополучателят представлява „потребител” по смисъла на § 13 т.1 от ДР на ЗЗП, с произтичащото от това право да получи съответната технически изправна стока, съгласно уговореното, а в случаите на неизправност - и правото на рекламация (Решение по КАНД№823/2014г. и др.). Предвид изложеното съдът намира, че по силата на чл.114, ал.3 от ЗЗП санкционираното дружество е било обвързано със задължението по чл.114, ал.3 от ЗЗП. В жалбата се твърди, че не са били налице условията за приложението на посочената разпоредба, тъй като макар и да са удовлетворени пет рекламации, при три от тях не бил извършван ремонт, а само е бил преинсталиран софтуеър, което не представлявало ремонт, а възстановяване на първоначалните настройки на устройството, за които производителят гарантира неговото безпроблемно функциониране. Не са налице основания това становище да бъде възприето. От приложените по делото копия от протоколи за ремонт е видно, че рекламациите са били предявявани по повод различни проблеми, като в графа „гаранция“ изрично е отбелязано, че същата е призната. Неоснователни са доводите, изложени в жалбата, че такова преинсталиране може да се извърши от потребителя, без необходимост от квалифицирана помощ на техническо лице. В Сервизен протокол №501790395 например не е посочено заключение „възстановяване на първоначални настройки“, а е отбелязано „нов софтуеър“, какъвто очевидно потребителят не би могъл да инсталира сам. В Протокол за ремонт №201470386 като заключение е отбелязано: “repair|“, т.е. отремонтиран. При положение, че в издадения от Централен сервиз, /обслужващ дружеството-жалбоподател/ документ изрично е посочено, че апаратът е бил отремонтиран на 11.08.2016г., не би могло да се счете, че по него не са били извършвани ремонтни дейности. Доводите на жалбоподателя също така не обясняват обстоятелството, че апаратът неколкократно е бил приеман за ремонт от служителите на магазина, които лесно биха могли да възстановят настройките на място, ако действително се е касаело за проблем, който всеки лесно може да отстрани. Законът от своя страна не поставя изискване за вида на ремонта, който следва да бъде извършен, като съдът намира, че всяко отстраняване на пречка за нормалната работа с устройството, след предявена и удовлетворена рекламация, представлява „ремонт“ по смисъла на чл.114, ал.3 от ЗЗП.

Безспорно е установено също, че потребителят е направил изрично искане за разваляне на договора и възстановяване на заплатената до момента сума, както и че същото не е било удовлетворено, а напротив- дружеството е отказало да развали договора без негативни последици за потребителя, както и да върне платените вноски. От приложения по делото Договор за лизинг е видно също, че телефонът е бил получен от потребителя на 17.08.2015г., а искането за разваляне на договора е направено на 22.10.2016г.- преди изтичането на двегодишния срок по чл.115 от ЗЗП. Предвид гореизложеното съдът приема, че санкционираното лице неправомерно е отказало да развали договора и да възстанови на потребителя заплатената от него сума, въпреки наличието на предпоставките по чл.114, ал.3 от ЗЗП и по този начин действително е допуснало вмененото му неизпълнение на задължение към държавата, за което правилно и законосъобразно е било санкционирано с обжалваното наказателно постановление.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Описанието на нарушението, макар и лаконично, е достатъчно пълно и ясно и позволява на санкционираното лице да разбере какво неизпълнение на административно задължение му е вменено, като в обстоятелствената част наказващият орган изрично е приел, че и при петте рекламации е бил извършван ремонт. Мястото на извършване на нарушението също е конкретизирано в достатъчна степен, като е посочен съответният търговски обект и неговият адрес. Санкционната норма също така е определена правилно, като наказанието е наложно на основание чл.222а от ЗДП, предвиждащ специална имуществена санкция за юридическо лице при нарушение на чл.114, ал.3 от с.з., какъвто е и процесният случай.

Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Напротив, потребителят многократно е бил лишаван от възможността да си служи с вещта, докато същата е била изпращана на оторизиран сервиз за ремонт, като същевременно е следвало да продължава заплащането на лизингови вноски. Поради това и отказът да бъде развален договора след поредната проява на несъответствие е засегнал съществено интересите му. Съдът намира обаче, че размерът на наложената санкция е твърде висок. Наказващият орган е обосновал налагането на санкция в размер на 3000.00 лева с обстоятелството, че нарушението не е първо за дружеството –жалбоподател. Макар и наличието на влязло в сила наказателно постановление за неизпълнение от вида на процесното действително да представлява основание за налагане на наказание над минималния размер, съдът намира все пак, че това обстоятелство само по себе си не може да обуслови налагането на санкция в конкретния размер. С оглед гореизложеното съдът намира за правилно и законосъобразно санкцията да е в по-нисък размер от наложения, но над минималния, предвиден в кодекса, а именно 600.00 лева.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

Изменя наказателно постановление В-0042677/13.01.2017г. на директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към Комисията за защита на потребителите, като намалява размера на наложеното на „Теленор България” ЕАД- гр.София с ЕИК: 130460283, на основание чл.53 от ЗАНН, вр.с чл.222а от Закона за защита на потребителите, административно наказание „имуществена санкция“ от 3000.00 на 600.00 лева.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: