Р Е Ш Е Н И Е
138/10.3.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, седемнадесети състав
На осми март през две хиляди и седемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Надежда Кирилова
Секретар: С.А.
Като разгледа докладваното от районния съдия
НАХД № 408 по описа на ШРС за 2017
г.,
За да
се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на основание чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е
наказателно постановление № В - 0042608/09.01.2017 г. на Директора на Регионална Дирекция за
областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград, и Силистра със седалище
гр.Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на “Теленор
България” ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. Младост – 4,
Бизнес Парк София, сграда 6 е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 /три
хиляди/ лева на основание чл. 222а от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/
за нарушение на чл. 114, ал. 3 от ЗЗП.
Дружеството - жалбоподател моли съда да постанови решение, с което да отмени
наказателното постановление, като излага доводите си за това в жалбата.
В съдебно
заседание представляващия дружеството - жалбоподател не се явява лично и не
изпраща процесуален представител.
За Регионална
Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград, и Силистра със
седалище гр.Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП -
административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован
съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН в съдебно заседание
не се явява процесуален представител.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е частично основателна, поради следните
съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото
доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
Дружеството
– жалбоподател “Теленор България”, гр. София, представлявано от М.П.Ф. извършва
търговска дейност в стопанисвания от него магазин „Теленор“, преди „Космо
България Мобайл“, за продажба на мобилни телефонни апарати и аксесоари към тях,
и телекомуникационни услуги, находящ се в гр. Шумен, ул. ”Ст. Чилингиров” № 2.
На 21.10.2016 г. е извършена проверка в обекта от длъжностни лица към РД на
КЗП, гр. Шумен, по повод постъпила потребителска жалба от В.Д.Р. с Вх. № В – 03
- 2601 от 20.10.2016 г. В хода на проверката в търговския магазин било
установено, че на 13.10.2014 г. потребителят В.Д.Р. от гр. Шумен получил от посочения магазин по
силата на договор за продажба мобилен
телефон марка „НUAWEI
Ascend Y 320“.
На 26.10.2015 г. Р. предявил рекламация
по повод телефона поради проявен дефект. Апаратът бил препратен към оторизиран
сервиз и бил върнат на потребителят
на 28.10.2015
г. след почистване на конектори. На 28.12.2015 г. потребителят предявил втора
рекламация. Във връзка с нея телефонът отново постъпил в съответния външен
сервиз и на 06.01.2016
г. същият бил върнат на Р.
след обновяване на софтуеъра. На 16.05.2016 г. била
регистрирана трета рекламация по повод устройството, което наложило ново
изпращане в оторизирания сервиз и поредно обновяване на софтуеъра, след което телефонът бил върнат на потребителят на 18.05.2016 г. На 25.07.2016 г. потребителят предявил четвърта рекламация. Във
връзка с нея телефонът отново постъпил в съответния външен сервиз и на 28.07.2016 г. същият бил
върнат на Р. отново след обновяване на
софтуеъра. На 06.10.2016 г. клиентът заявил нова
неизправност на телефона и поискал да му
бъде възстановена заплатената сума или телефонът да бъде заменен с нов.
Служителите в магазина обаче отговорили, че не могат да направят нищо повече от
това да приемат телефона за сервиз. На 17.10.2016 г. потребителят предявил поредната пета рекламация. Във връзка с нея
телефонът отново постъпил в съответния външен сервиз, като същият бил изпратен за ремонт, в
хода на който било извършено смяна на дисплея и обновяване на софтуеъра, след
което същият бил върнат на потребителят
на 21.10.2016 г.
Междувременно, тъй като искането на Р.
за разваляне на договора не било удовлетворено, същият подал потребителска
жалба в КЗП - РД-Варна, звено Шумен.
В тази връзка на 21.10.2016 г. от свидетелите Н.Й. и В.Г. - инспектори в КЗП - РД за области Варна,
Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище, била извършена проверка на
търговския обект, при която било установено, че твърденията в жалбата отговарят
на истината. Във връзка с проверката било депозирано становище от дружеството,
в което същото потвърждавало, че по отношение апарата са предявени пети отделни
рекламации, но изразявало становище, че актуализацията на софтуеъра не
представлява ремонт, както и че ремонт, в смисъл на подмяна на резервни части
по отношение на стоката, е извършван само два пъти.
Във връзка с тези констатации на 11.11.2016 г. бил съставен
акт за установяване на административно нарушение на дружеството-жалбоподател, за
това, че не е изпълнило задължението си да удовлетвори искане за прекратяване
на договора и да възстанови заплатената сума от потребителят, когато след като е
удовлетворил три рекламации чрез извършване на ремонти на една и съща стока, в
рамките на срока по чл.
115 от ЗЗП, е налице следваща поява на несъответствие на стоката с договора
за продажба. Актът бил съставен в присъствието на надлежен представител на
дружеството, бил предявен и подписан без възражения. Такива не били депозирани
и в срока по чл.
44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на
съставения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление № В - 0042608/09.01.2017
г. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен,
Търговище, Разград, и Силистра със седалище гр.Варна към Главна дирекция
„Контрол на пазара“ при КЗП, с което на “Теленор България” ЕАД, ЕИК 130460283,
със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Младост, ж.к. Младост – 4, Бизнес Парк София, сграда 6 е наложена
имуществена санкция в размер на 3 000 /три хиляди/ лева на основание чл. 222а
от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ за нарушение на чл. 114, ал. 3 от ЗЗП.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителят Н.И.Й. и на свидетелят В.К.Г. – свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетелите Н.И.Й. и В.К.Г. следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства. От особено съществено значение е депозираното от санкционираното дружество становище по повод потребителската жалба, което на практика потвърждава приетата от съда фактическа обстановка.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:
При
съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на
наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат
отмяна на последното. Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено са
описани достатъчно пълно и ясно както в акта, така и в наказателното
постановление, поради което съдът счита, че правото на защита на жалбоподателя
не е накърнено.
Според разпоредбата на чл. 114, ал. 3 от ЗЗП търговецът е длъжен да удовлетвори искане за разваляне на договора и да възстанови заплатената от потребителя сума, когато след като е удовлетворил три рекламации на потребителя чрез извършване на ремонт на една и съща стока, в рамките на срока на гаранцията по чл. 115 от ЗЗП, а именно - до две години, считано от доставянето на потребителската стока, е налице следваща поява на несъответствие на стоката с договора за продажба. Дружеството - жалбоподател несъмнено има качеството „търговец“ по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП, според който това качество има всяко физическо или юридическо лице, което продава или предлага за продажба стоки, предоставя услуги или сключва договор с потребител като част от своята търговска или професионална дейност в публичния или в частния сектор, както и всяко лице, което действа от негово име и за негова сметка. Определение за понятието „търговец“ по смисъла на ЗЗП се съдържа и в разпоредбата на чл. 130, ал. 4 от ЗЗП, според която това е лице, различно от производител, което пуска стока в обръщение. От своя страна понятието „пускане в обръщение“ е дефинирано в § 13, т. 20 от ДР на ЗЗП, а именно - това е предоставянето на стока на доставчик или търговец безплатно или срещу заплащане за първи път, при което тя преминава от етапа на производство или внос към етапа на разпространение по веригата на доставката, включително съхраняване на стоката с цел продажба или дистрибуция. Видно е, че в двете норми е вложено нееднакво съдържание по отношение понятието „търговец“. Доколкото обаче дружеството -жалбоподател е стопанисвало обект, в който е предлагало за продажба различни стоки, съдът намира, че в настоящият случай същото се явява „търговец“ по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Действително, както в наказателното постановление се посочва, че потребителят е закупил процесния телефон, така от приложеното по делото копие на фактура е видно, че се касае за сключен договор за продажба на процесния телефон. В това си качество купувача представлява „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, с произтичащото от това право да получи съответната технически изправна стока, съгласно уговореното, а в случаите на неизправност - и правото на рекламация. Предвид изложеното съдът намира, че по силата на чл. 114, ал. 3 от ЗЗП санкционираното дружество е било обвързано със задължението по чл. 114, ал. 3 от ЗЗП. В жалбата се твърди, че не са били налице условията за приложението на посочената разпоредба, тъй като макар и да са удовлетворени пет рекламации, при три от тях не бил налице ремонт, само софтуерно обновяване, което не представлявало ремонт, а актуализация на съвкупността от цялата информация от инструкции и данни, необходими за работата на мобилното устройство. Изложените доводи не могат да бъдат споделени. От приложените по делото копия от протоколи за ремонт е видно, че рекламациите са били предявявани по повод различни проблеми, поради които телефонът е ремонтиран. При положение, че в издадения от Магазин - Централен сервиз /обслужващ дружеството-жалбоподател/ документ изрично е посочено, че апаратът е бил ремонтиран, не би могло да се счете, че по него не са били извършвани ремонтни дейности. Отделно от изложеното следва да се отбележи, че законът не поставя изискване за вида на ремонта, който следва да бъде извършен, като съдът намира, че всяко отстраняване на пречка за нормалната работа с устройството след предявена рекламация представлява „ремонт“ по смисъла на чл. 114, ал. 3 от ЗЗП. Този извод се потвърждава от обстоятелството, че нормалната работа на телефона не е можело да бъде възстановена без постъпването му в специализиран сервиз. В депозираното от дружеството становище се посочва, че актуализацията на съвкупността от цялата информация от инструкции и данни, необходими за работата на мобилното устройство, е осъществена чрез свързване към електронните системи на производителя и т.н. При положение, че се касае за дейности, които не са могли да бъдат извършени нито от потребителя, нито от служители на магазина, а се е наложило апаратът да постъпва в оторизиран сервиз за осъществяването им, където е бил задържан сравнително продължително време, е очевидно, че се касае за „ремонт“ по смисъла на чл. 114, ал. 3 от ЗЗП, още повече, че законът по никакъв начин не ограничава това понятие до подмяна на резервни части, каквото становище е изразил жалбоподателят.
Безспорно е установено също, че потребителят е направил изрично искане за разваляне на договора и възстановяване на заплатената до момента сума. Действително, това искане е направено на 06.10.2016 г. в писмена форма, преди приемането на петата рекламация. Това обстоятелство е било установено и лично от разпитаните свидетели. В депозираното от дружеството становище също не се съдържа оспорване на това обстоятелство, както и на факта, че искането не е било удовлетворено. От приложения по делото Сервизен протокол е видно също, че телефонът е бил получен от потребителя на 28.07.2016 г., а искането за разваляне на договора е направено на 06.10.2016 г., преди предявяването на петата рекламация – 17.10.2016 г. - преди изтичането на двегодишния срок по чл. 115 от ЗЗП. Предвид гореизложеното съдът приема, че санкционираното лице неправомерно е отказало да развали договора и да възстанови на потребителят заплатената от нея сума, въпреки наличието на предпоставките по чл. 114, ал. 3 от ЗЗП и по този начин действително е допуснало вмененото му неизпълнение на задължение към държавата, за което правилно и законосъобразно е било санкционирано с обжалваното наказателно постановление.
При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно и позволява на санкционираното лице да разбере какво неизпълнение на административно задължение му е вменено. Датата на нарушението е посочена достатъчно ясно, а именно - 11.10.2016 г. Мястото на извършване на нарушението също се извежда от обстоятелствената част на наказателното постановление и непосочването му изрично не накърнява процесуалните права на санкционираното лице и не представлява съществено процесуално нарушение. Съдът намира за необходимо да посочи, че според Решение № 208/07.07.2016 г., постановено по КАНД № 167/2016 г. на ШАС: “няма как да са допуснати съществени процесуални нарушения, след като районният съд е стигнал до извода, че извършеното от дружеството нарушение е безспорно установено. Нарушенията на процесуалните правила са съществени само когато, ако не са допуснати, би могло да се стигне до друг извод относно извършено ли е нарушение и от кого“. При тази позиция на касационната инстанция за първоинстанционния съд не остава друга възможност, освен да се съобрази с въведената съдебна практика и да приеме, че не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като в случая извършването на процесното нарушение е установено по безспорен начин. Санкционната норма също така е определена правилно, като наказанието е наложно на основание чл. 222а от ЗДП, предвиждащ специална имуществена санкция за юридическо лице при нарушение на чл. 114, ал.3 от с.з., какъвто е и процесният случай.
Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, с оглед характера и значимостта на обществените отношения, които се засягат с осъществяването му. Освен това, същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид и по никакъв начин не може да се определи като такъв с по-малка обществена опасност. Напротив, потребителят е бил лишен от възможността да си служи с вещта през продължителни периоди от време, докато същият е бил изпращан на оторизиран сервиз за ремонт. Поради това и отказът да бъде развален договора след поредната проява на несъответствие е засегнал съществено интересите му. Съдът намира обаче, че размерът на наложената санкция е твърде висок. Наказващият орган е обосновал налагането на санкция в размер на 3000 лева с обстоятелството, че нарушението не е първо за дружеството – жалбоподател. Макар и наличието на влезли в сила наказателни постановления за неизпълнения от вида на процесното действително да представлява основание за налагане на наказание над минималния размер, съдът намира все пак, че това обстоятелство само по себе си не може да обуслови налагането на санкция в максимален размер. С оглед гореизложеното съдът намира за правилно и законосъобразно санкцията да е в по-нисък размер от наложения, но над минималния, предвиден в кодекса, а именно 600 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № В - 0042608/09.01.2017 г. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград, и Силистра със седалище гр.Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на “Теленор България” ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. Младост – 4, Бизнес Парк София, сграда 6 е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3 000 /три хиляди/ лева на основание чл. 222а от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ за нарушение на чл. 114, ал. 3 от ЗЗП, като намалява размера на наложеното на “Теленор България” ЕАД, ЕИК 130460283, на основание чл. 53 от ЗАНН, във вр. чл. 222а от Закона за защита на потребителите, административно наказание „имуществена санкция“ от 3000 /три хиляди/ лева на 600 /шестстотин/ лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен
срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: