172/30.3.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, петнадесети състав
На двадесет и четвърти март две
хиляди и седемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Пламена Недялкова
Секретар: Цв. К.
Като разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД № 409 по описа на ШРС за 2017 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление №В - 0042601/09.01.2017год. на Директора на Регионална Дирекция
за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към КЗП, с което на основание чл.222а от
Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр.София,
ЕИК 130460283 е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева, за
нарушение на чл.113 ал.1 от ЗЗП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение,
с което да отмени наказателното постановление. При условията на
евентуалност моли да бъде намален
размера на наложената имуществена санкция. Излага доводи за допуснати съществени процесуални
нарушения, за неприложимост на чл.113 от ЗЗП по отношение на договора за
лизинг, несправедливост на имуществената санкция. В съдебно заседание не се
явява процесуален представител.
За Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич,
Шумен, Търговище, Разград и Силистра към
КЗП - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление,
призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН не се
явява процесуален представител.
Жалбата е подадена в срока
по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от
ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
“ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр.София извършва търговска дейност – продажба на потребителите на мобилни телефони, аксесоари и
телекомуникационни услуги, в стопанисван от него търговски обект – магазин “Теленор”, находящ се в гр.Шумен, ул.
„Стоян Чилингиров“ №2. На 07.09.2016г. В.В.К. сключила с дружеството – жалбоподател договор за
лизинг, въз основа на който й било предоставено, за временно и възмезно ползване за срок от 23 месеца устройство марка “SAMSUNG” модел “galaxy J5 Dual White”, сериен № 359769077996525
срещу заплащане на обща лизингова цена 367.77 лева. Съгласно договора лизингополучателят
имал право да придобие собствеността
върху предоставеното за ползване устройство, след писмено заявление 10
дни преди изтичане на срока на договора.
По повод постъпила на 03.10.2016г. в
КЗП жалба от В.В.К. свидетелите В.К.Г. и А.Г.Д. на 13.10.2016г.
извършили проверка в обекта. Било установено, че К. на 17.09.2016г. е предявила
рекламация в търговският обект, която била приета. Бил изготвен сервизен
протокол № 501827427/17.09.2016г., в който
при описание на повредата е посочено, че съществува проблем със
зареждането – при включване на зарядното постоянно
пищи. В протокола също така е отразено „нов“ в графата за особени белези на
телефона при приемане. Бил представен и протокол за ремонт №201485242/20.09.2016г.,
в който е отразено като забележка при приемане на телефона в централния сервиз
„запазен“.Отказано е гаранционно обслужване, поради следи от корозия по
конектора за зареждане. Резултатите от проверката са отразени в Констативен
протокол №К-0242945 от 13.10.2016 год.. С КП представител на търговеца бил поканен да се яви КЗП - Шумен за
представяне на становище. На 21.10.2016г. в офиса на КЗП – Шумен било депозирано
становище, в което е изложена позицията,
че претенциите на потребителя са неоснователни, предвид констатации за
неправилна експлоатация, поради което е отказан гаранционен ремонт. Представена
е и снимка.
Актосъставителят В.К.Г. приел, че търговецът
не е изпълнил административното си задължение, когато потребителската стока
несъответства на договора за продажба, да я приведе в съответствие с него, съгласно
чл.113 ал.1 от ЗЗП, поради което на 26.10.2016г. съставил срещу дружеството -
жалбоподател АУАН №К - 0042601. Актът е съставен в присъствието на упълномощен представител на дружеството, на
когото е връчен и подписан от него без
възражения. Дружеството не се е възползвало и от законното си право да
депозира писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в
административно-наказателната преписка,
административно-наказващият орган издал
обжалваното НП като възприел изцяло
констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.222а от ЗЗП на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр.София, ЕИК 130460283
е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева, за нарушение на чл.113
ал.1 от ЗЗП.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по
делото гласни доказателства, както и от присъединените на основание
разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган - Директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен,
Разград, Търговище и Силистра към Комисията за защита на потребителите, видно
от приложената по делото заповед на
Председателя на Комисията за защита на потребителите. АУАН също е съставен от
компетентно лице. В
хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок,
като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е
спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в издаденото НП е посочена дата на извършване
на нарушението. Не е посочено
изрично място на извършване на нарушението, но доколкото е посочен конкретният обект, където е извършена проверката и където на потребителят е бил върнат телефонът с отказан гаранционен ремонт
съдът счита, че съпоставяйки фактите и обстоятелствата посочени в обстоятелствената част
на НП и конкретното нарушението,
мястото на извършване на нарушението може да се извлече. Нарушението е съществено , когато ако не е било допуснато , би
могло да се стигне
и до друго решение на въпроса
или когато е довело до ограничаване
на правата на страните, в която и да е фаза на процеса. Съдът намира, че в конкретният случай правото на нарушителя да узнае за
какво нарушение му е съставен акта и да отстоява своята теза срещу това твърдение,
не е нарушено. Вмененото на
дружеството нарушение е индивидуализирано
в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинено
и срещу какво да се защитава.
От събраните в хода на
производството доказателства е видно, че с издаденото наказателно
постановление е вменено на дружеството
нарушение по чл.113 ал.1 от ЗЗП. Посочената норма регламентира задължение на
продавача да приведе потребителската
стока в съответствие с договора за продажба, когато тя не съответства на договора. От приобщените по делото доказателства е видно, че
договорът за лизинг е сключен между В.В.К. и “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр.София, с оглед на което между посочените лица е възникнала облигационна връзка,
съдържаща задължение свързано с предаване на вещта, предмет на договора,
включително със задължение за предаването й в уговореното състояние. Състояние,
което позволява същата да бъде ползвана според предназначението си. Търговецът е приел за рекламация предоставения
от обекта му мобилен телефон, което е издал
сервизен протокол. В протокола е посочена повредата както и състоянието на телефона. Рекламацията е предявена само
10 дни след получаване на устройството. До изтичане
на едномесечен срок от предявяване и приемане на
рекламацията телефонът не е бил поправен. Видно от описаната повреда, стоката
не е била годна да изпълнява обичайното си предназначение и затова не е
отговаряла на договора. Тази повреда е настъпила в рамките на гаранционния
срок, което задължава търговеца да приеме рекламацията и отстрани повредата в
срок от един месец. Търговецът е имал задължение за това, тъй като не
е представил доказателства, оборващи презумцията по чл.108 от ЗЗП, според която
всяко несъответствие на потребителската стока с договора за продажба, което се
прояви до 6 месеца след доставянето на стоката, се смята, че е съществувало при
доставянето й, освен ако се докаже, че липсата на съответствие се дължи на
естеството на стоката или на характера на несъответствието.
Действително в случая дружеството не притежава качеството на продавач, тъй като обект на
рекламацията е стока предмет на „договор за лизинг”, а не на „договор за
продажба”. Лизингополучателят също има
качеството на потребител по смисъла на
§13 т.1 от ДР на ЗЗП и като такъв има право да получи изправна стока, съответно
има право на рекламация при неизправност, а в представените по делото Общи
условия на договор за лизинг /чл.4/ е предвидено задължение на лизингодателя да
осигурява гаранционно и извънгаранционно обслужване на устройството. ЗЗП има за цел защита правата на
потребителите, поради което разпоредбата на чл.113 от ЗЗП следва да се търкува
разширително. Касае за облигационни отношения между страните, поради което е
допустимо разширително тълкуване на правните норми на ЗЗП.
Предвид изложеното съдът намира, че правилно е
ангажирана отговорността на дружеството жалбоподател. Съгласно чл.222а от ЗЗП за нарушение на чл.113 на виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци и
юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 500 до 3000 лева. На “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД е наложена имуществена
санкция в размер на 3000 лева. При определяне размера
на наказанието АНО го е наложил в
максимален размер като се е обосновал единствено с обстоятелството, че срещу
дружеството за същото
нарушение имало
влезли в законна сила други НП, както
и, че липсват смекчаващи отговорността обстоятелства. Съдът също не констатира
смекчаващи отговорността обстоятелства Към преписката са приложени
доказателства, че с влезли в сила НП за същото по вид нарушение на дружеството
са били налагани имуществени санкции в различен размер – 500 лева, 1000
лева, 2000 лева. Същите не са изпълнили целите си да превъзпитат нарушителя
към спазване на установения правов ред, поради което настоящият съдебен състав намра, че правилно е определен размера
на имуществената санкция в максимален размер.
Ето защо, поради изложеното съдът намира, че правилно и законосъобразно е
ангажирана административно - наказателната
отговорност на жалбоподателя, поради което издаденото наказателно
постановление се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №В - 0042601/09.01.2017год.
на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен,
Търговище, Разград и Силистра към КЗП, с
което на основание чл.222а от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ на
“ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр.София, ЕИК 130460283 е наложена имуществена санкция
в размер на 3000 лева, за нарушение на чл.113 ал.1 от ЗЗП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: