Р Е Ш Е Н И Е
134/9.3.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, седемнадесети състав
На осми март през две хиляди и седемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Надежда Кирилова
Секретар: С.А.
Като
разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД № 411 по описа на
ШРС за 2017 г.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на
основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван
е електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство серия К, № 1190947 на ОД на МВР - Шумен, с който на С.Д.Т. ***,
управител на „Августа“ ЕООД, ЕИК 148084977 е наложено административно наказание
“глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, във
вр. чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП. Жалбоподателката моли съда да постанови
решение, с което да отмени издадения електронен фиш като неправилен и
незаконосъобразен, като в жалбата излага конкретни доводи.
В съдебно
заседание жалбоподателката, редовно призована не се явява лично и не изпраща
упълномощен процесуален представител.
Процесуалният
представител на ОД на МВР - Шумен - административно-наказващ орган, издал
наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61,
ал. 1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като
неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление.
По
делото няма доказателства за датата на връчване на електронния фиш на
жалбоподателката, като от приложеното писмо от ОД на МВР - Шумен
е видно, че административно-наказващ орган
не разполага със съответно известие за доставяне. При липсата на възможност за
установяване на датата на връчване на фиша и в съответствие с принципа за
най-благоприятно третиране на санкционираното лице следва да се приеме, че
жалбата е подадена в срок от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна,
поради следните правни съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по
делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателката
С.Д.Т. на 17.03.2016 г. в 13.28 часа управлявала лек автомобил, марка “Пежо Партнер” с ДК № В 9312 РТ,
собственост на „Августа“ ЕООД, ЕИК 148084977, като се движела по главен
път І-2, км. 112+737. В района на бензиностанция „ШЕЛ”, където с пътен знак
В-26 било въведено ограничение на максимално разрешената скорост за движение от
60 км/час., процесният автомобил се движел
със скорост от 72 км/ч. Поради движението си с превишена скорост автомобилът
бил заснет с автоматизирано техническо средство – стационарна радарна система
тип „MULTA RADAR”, № 00209D32D447. Впоследствие бил
издаден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство серия К, № 1190947 от ОД на МВР – Шумен, с
който на С.Д.Т., ЕГН **********,***, управител на „Августа“ ЕООД, ЕИК 148084977
е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева на
основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, във вр. чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП. По
делото няма доказателства за датата на връчване на електронния фиш на
жалбоподателката, като от приложеното писмо от ОД на МВР - Шумен
е видно, че административно-наказващ орган
не разполага със съответно известие за доставяне. Според
разпоредбата на чл. 189,
ал. 5 от ЗДвП, електронният фиш се изпраща
на лицето по чл. 188,
ал. 1
и 2 от
цитирания закон,
а именно -
на собственика, а когато собственик е юридическо лице - на неговия законен
представител. Собственикът от своя страна има право в 14 - дневен срок да
подаде декларация с данни за лицето, извършило нарушението. В случая собственик
на процесния автомобил е „Августа”
ЕООД гр. Варна, като електронният фиш е
издаден на законния представител на дружеството през процесния период, който съответно е
имал възможност да декларира данни за лицето, на което е предоставил
управлението на моторното превозно средство. В срока по чл. 189, ал. 5 от
ЗДвП жалбоподателката не е представила писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението и копие на свидетелството му за правоуправление.
Така установената
фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени
доказателства, както и от присъединените на основание чл. 283 от НПК писмени
доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът приема,
от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП допустимата скорост на движение в извън
населени места е 90 км/ч., а съгласно ал. 2 на същата разпоредба, когато
стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от
посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. Безспорно установено по
делото е, че на посочената дата – 17.03.2016 г. в 13.28 часа лек автомобил
марка “Пежо Партнер”
с ДК № В 9312 РТ се е движел
по главен път І-2 км. 112+737, като в района на бензиностанция „ШЕЛ”, в зоната
на действие на пътен знак В-26, въвеждащ ограничение за скоростта на движение
до 60 км/ч, се е движил със скорост 90 километра в час. Съгласно разпоредбата
на чл. 165, ал .2, т. 6 и т. 7 от ЗДвП, нарушенията на скоростта се установяват
с техническо средство или системи, заснемащи или записващи датата, точния час
на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство. От
материалите по делото се установява, че в настоящия случай нарушението е било
заснето с автоматизирано техническо средство
– стационарна радарна система тип „MULTA RADAR”, №00209D32D447. Системата е заснела и записала скорост на движение на
автомобила на жалбоподателя 75 км/ч., като след приспадане на допустимото
отклонение поради грешка в измерването, същата следва да се счита 90 км/ч. По
делото като писмено доказателство са представени ксерокопия на снимки,
изготвени чрез системата за видеоконтрол, от които става ясно, че посочената
скорост е била засечена на 17.03.2016 г. в 13.28 часа, както и че регистрационния номер на
моторното превозно средство, движещо се с посочената скорост е 72 км/ч. Доколкото посочените снимки са изготвени със система,
заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер
на моторното превозно средство, то същите се явяват веществено доказателство по
смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП. Видно от представеното като писмено
доказателство по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване и
Протокол от проверка № 21-ИСИ/15.03.2016 г., системата за видеоконтрол е
одобрена и проверена на 15.03.2016 г. и същата е регистрирала грешка при
измерване на скоростта до 100 км/ч в рамките на 3 км/ч. и 3% над 100 км./ч.
Освен това, техническото
средство, с което е извършено заснемането и засичането на скоростта е било
обозначено по реда посочен в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. В този смисъл съдът
съобрази обстоятелството, че видно от представените като писмени доказателства
по делото Протокол за извършен монтаж на пътни знаци „Е24“ от служители на
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Шумен и Схема на пътни знаци се
установява, че системата за автоматизирано
техническо средство – стационарна радарна система тип „MULTA RADAR”, № 00209D32D447 е била обозначена по предвидения в закона ред чрез
поставяне на два броя пътни знаци „Е24“ на главен път I-2 „Русе-Шумен-Варна“, съответно на км 112+350 и км
113+300, преди пътните знаци „В24“ /въвеждащ забрана за изпреварване и „В26“
/въвеждащ ограничение за движение със скорост не по-висока от 60 км/ч/.
От
представената като писмено доказателство по делото Справка за собственост на
МПС се установява, че с посочения
регистрационен номер в системата на Сектор КАТ е регистриран лек
автомобил марка “Пежо Партнер”
с ДК № В 9312 РТ,
собственост на „Августа“ ЕООД, ЕИК 148084977. Законен представител на клон „Августа“
ЕООД, ЕИК 148084977 към момента на заснемането е била жалбоподателката С.Д.Т.,
в качеството й на управител на посоченото дружество.
С оглед на
изложеното се налага извода, че автомобилът, управляван от жалбоподателката се
е движел с посочената скорост от 72 км/ч. и то в рамките на
ограничението, въведено с пътен знак В-26, при което
следва да се приеме, че наказващият орган правилно е издирил и посочил
законовата разпоредба, която е била
нарушена виновно, а именно чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. За
посоченото нарушение административно-наказателната разпоредба на чл. 182, ал. 2,
т. 2 от ЗДвП предвижда “глоба” в размер от 50 лева за водач, който превиши
разрешената максимална скорост в извъннаселено място и превишението е в
границите от 11 до 20 км./ч. Административно - наказващият орган правилно е
издирил и приложил действащата санкционна разпоредба, действал е
законосъобразно, като се е съобразил и с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и е
наложил наказание в размер на абсолютния размер, предвиден в посочената по-горе
разпоредба.
Съдът не
кредитира наведените от страна на жалбоподателката доводи за неправилно издаване
на електронния фиш. Изложени съображения са изцяло
неотносими към процесния електронен фиш, тъй като те касаят основно мобилно
техническо средство и то са извлечени от доводи, които към настоящия момент
вече са претърпели както законодателни, така и подзаконови промени, и съответно
не могат да доведат до извод за незаконосъобразност на прилагането на тази
процедура. Още повече в случая на самия електронен фиш пише, че е използвано
техническо средство – стационарно, което се подкрепя и от събраните по делото
доказателства.
Съдът намира
за неоснователни и твърденията на жалбоподателката за допуснати съществени
процесуални нарушения при издаване на електронния фиш, изразяващи се в неспазване
на сроковете, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. В този смисъл съдът
съобрази обстоятелството, че по отношение съдържанието и реда за издаване на
електронния фиш е налице специална регламентация, уредена в разпоредбата на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП, която изключва приложението на общите норми, касаещи
съдържанието на наказателното постановление, като в настоящия случай съдът
намира, че са спазени всички нормативни изисквания по установяване на
нарушението и налагане на съответната санкция. Още повече, че самия електронен
фиш е издаден при използване на образеца за издаване на електронен фиш,
утвърден със Заповед №Із-305 от 04.02.2011 г., като при процедури по чл. 189 от
ЗДвП са напълно неотносими сроковете по чл. 34 от ЗАНН, които срокове са за
съставяне на акт за установяване на административно нарушение и издаване на
наказателно постановление, а в случая такива актове няма. Освен това, процесния
електронен фиш е издаден своевременно и същият е бил адресиран до
нарушителката.
Съдът, съобразявайки
Тълкувателно решение № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. дело № 1/2014 г., ОС на НК
на ВКС и I
и II колегия на
ВАС счита, че към настоящия момент не са изтекли сроковете за реализиране на
административно-наказателна отговорност, тъй като относителната давност за
наказателно преследване е три години /арг. от чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК/, а
абсолютната давност е четири години и шест месеца съобразно разпоредбата на чл.
81, ал. 3 от НК.
Водим от горното, съдът намира,
че обжалваният електронен фиш се явява правилен и законосъобразен и следва да
бъде потвърден изцяло, а жалбата - да бъде оставена без уважение.
Водим от горното и на основание
чл. 63,
ал. 1
от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
серия К, № 1190947 на ОД на МВР - Шумен, с който на С.Д.Т. ***, управител на
„Августа“ ЕООД, ЕИК 148084977 е наложено административно наказание “глоба” в
размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, във вр. чл.
182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, като законосъобразен.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен
срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: