Р Е Ш Е Н И Е

165/28.3.2017г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд, петнадесети състав

На седемнадесети март две хиляди и седемнадесета година,

В публично заседание в следния състав:

Председател: Пл.Недялкова

Секретар: Цв. К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД №412 по описа за 2017г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №16 – 0869 - 003301/23.01.2017год. на Началник група към ОДМВР – Шумен, сектор Пътна полиция, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183 ал.5 т.2 от ЗДвП, чл.185 от ЗДвП на Б.Н.Д., ЕГН ********** са наложени административни наказания - “глоба” в размер на 100 лева и “глоба” в размер на 20 лева, за нарушения на чл.119 ал.1 и чл.147 ал.1 от ЗДвП, и на основание НАРЕДБА № Iз-2539 от 17.12.2012 г. са отнети 8 контролни точки.

Жалбоподателят в жалбата си моли съда да отмени наказателното постановление по отношение наложеното наказание на основание чл.183 ал.5 т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.119 ал.1 от ЗДвП като оспорва изложената фактическа обстановка. Излага доводи, че не е осъществил вмененото му нарушение. Не оспорва констатираното нарушението по чл.147 ал.1 от ЗДвП. В съдебно заседание, редовно призован се явява лично и с процесуален представител – адв.Д.С. от ШАК.

Процесуалния представител на въззиваемата страна, моли съда да потвърди издаденото наказателно постановление като правилно и законосъобразно като излага доводите си затова.

Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:

Във връзка със зачестилите случаи на пострадали пешеходци на територията обслужвана от сектор „ПП“ при ОДМВР – Шумен, в частност гр.Шумен, по нареждане на началника на сектор „ПП“ към полицейските екипи били включени и полицейски инспектори, с оглед извършване на контрол по безопасност на движението, с конкретна насоченост спазване на правилата за движение от пешеходците и осигуряване на предимство от страна на водачите на МПС при преминаване през пешеходна пътека.

На 16.11.2016г. с екипа автоконтрольори бил св.И.С.Г., в качеството му на полицейски инспектор в сектор „ПП“. Екипът започнал работа в 10.00 часа на бул. «Симен Велики», на кръстовището с ул. «Цар Асен», като бил позициониран на острова преди входа за бензиностанция «ШЕЛ». Около 11.00 часа жалбоподателят Б.Д. управлявал лек автомобил «Нисан Терано» с рег. № Н 4707 ВВ по ул. «Цар Асен». На кръстовището с бул. «Симеон Велики» при разрешен сигнал на светофарната уредба извършил маневра «завой на дясно». В същото време за пешеходците пресичащи на пешеходната пътека, разположена на бул. «Симеон Велики», в дясно от кръстовището, също светел зелен сигнал на светофара. При приближаване на пешеходната пътека от страна на жалбоподателя, по нея пресичал пешеходец в посока от бензиностанция «ШЕЛ» към ул. «Васил Друмев». Пешеходецът спрял на пешеходната пътека, жалбоподателят също спрял, след което жалбоподателят заобиколил пешеходецъл от ляво и преминал през пешеходната пътека. Тези действия на жалбоподателя били възприети от контролните органи, поради което св. И.Г. от крайна лява лента му подал сигнал със стоп палка, пренасочил го в крайна дясна лента, където го спрял за проверка. При проверката Д. обяснил, че не е видял пешеходецът. При проверка на документите на автомобила било констатирано, че същият не бил представен на годишен технически преглед. Бил му съставен АУАН серия Г бл.№ 642961 за нарушения на на чл.119 ал.1 и чл.147 ал.1 от ЗДвП, в който жалбоподателят саморъчно отразил, че няма възражения. Не се е възползвал от законното си право да депозира писмени възражения в законоустановения 3-дневен срок. Въз основа на съставения акт и материалите съдържащи се в административно – наказателната преписка, административно-наказващият орган е издал обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.183 ал.5 т.2 от ЗДвП и чл.185 от ЗДвП на Б.Н.Д., ЕГН ********** са наложени административни наказания - “глоба” в размер на 100 лева и “глоба” в размер на 20 лева, за нарушения на чл.119 ал.1 и чл.147 ал.1 от ЗДвП, и на основание НАРЕДБА № Iз-2539 от 17.12.2012 г. са отнети 8 контролни точки. Наказателното постановление му е връчено лично на 07.02.2017г.

Така изложената фактическа обстановка се потвърждава събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели- свид. И.С.Г. – актосъставител, свид. М.И.Р. – свидетел при съставянето на акта и установяване на нарушението, както и част от показанията на свидетелите В.М.Д. и П.Т.Х..

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателят е извършил визираното в акта и в НП нарушение на чл.119 ал.1 от ЗДвП по следните правни съображения:

По делото не е спорно, че на посочената дата и място жалбоподателят е управлявал лек автомобил «Нисан Терано» с рег. № Н 4707 ВВ. Не е спорно също така, че при извършване на десен завой по бул. «Симеон Велики» жалбоподателят е заобиколил пешеходец, т.е. не го е пропуснал да премине. Спорно се явява обстоятелството дали в момента на заобикалянето пешеходецът е пресичал пътното платно на обозначената за това пешеходна пътека.

Показанията на свидетелите И.С.Г. и М.И.Р. подкрепят изложената в АУАН и в НП фактическа обстановка и не са противоречиви. Същите са очевидци на извършване на нарушението. Имали са пряка видимост към пешеходната пътека, както и към местоположението на жалбоподателя, и са възприели извършените от него действия. Видели са, че жалбоподателят е преминал през пешеходната пътека като не е пропуснал намиращият се на нея пешеходец, а го е заобиколил и именно възприетите от тях действия на Д. са им дали повод да спрат автомобила.Обстоятелството, че автомобилът след извършване на десен завой е бил в крайна лява лента, навежда на извода, че същият е заобиколил намиращ се на пешеходната пътека пешеходец, което кореспондира с показанията на свидетелите. Съдът кредитира напълно показанията на актосъставителя Г. и свидетеля Р., тъй като техните показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от тях действие на жалбоподателя. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя в нарушение, което не е извършил. При установяване на нарушението те са работили по КАТ в района и по – конкретно по спазване на правилата за движение от пешеходците и осигуряване на предимство от страна на водачите на МПС при преминаване през пешеходна пътека. С тази цел са били позиционирани на процесното кръстовище, в близост до пешеходната пътека и вниманието им е било насочено именно към спазване на тези правила. Показанията на тези свидетели не се опровергават от показанията на свидетелите В.М.Д. и П.Т.Х., които са били пътници в автомобила на Д.. От показанията на свидетелите Д. и Х. също се установява, че при извършване на маневрата завиване на дясно е имало лице, което в един момент е тръгнало да пресича пътното платно, което наложило жалбоподателят да спре, след което да го заобиколи от ляво, без да го пропусне да премине. В тази част показанията на свидетелите кореспонират с показанията на свидетелите Г. и Р., което доказва, че контролните органи са възприели ясно и точно действията на жалбоподателя. Разминаването в показанията на свидетелите е дали в този момент лицето се е намирало на пешеходната пътека. Показанията на свидетелите Д. и Х., че при преминаване през пешеходната пътека на нея не е имало пешеходец съдът намира, че в тази част не следва да бъдат кредитирани, тъй като противоречат на останалите събрани гласни доказателства, които съдът кредитира поради изложените по – горе съображения. При преценка показанията на тези свидетели съдът съобрази обстоятелството, че има индиция за тяхната заинтересованост. При предявяване на акта жалбоподателят саморъчно е отразил, че няма възражения. Такива не е депозирал и в законоустановения срок. От показанията на свидетелите Г. и Р. се установява, че при съставяне на акта Д. е посочил, че не е видял пешеходеца, което твърдение се опровергава от гласните доказателства. Всички свидетели посочват, че жалбоподателят е спрял, след което е заобиколил пешеходецът.

Въз основа на тези констатации, съдът намира че жалбата е неоснователна. В съставеният акт за установяване на административно нарушение са отразени действителни факти и обстоятелства, относно нарушение на чл.119 ал.1 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Съдът намира , че в процеса не се доказаха факти и обстоятелства, които да оборят доказателствената сила на съставения акт. Съдът намира, че нарушениенто е извършено както от обективна, така и от субективна страна. За административните нарушения не се изисква умисъл, достатъчно е да са извършени непредпазливо. Наказващият орган се е съобразил с действителната фактическа обстановка и е наложил съответното наказание, чийто размер е строго фиксиран от закона. В хода на административно – наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя.

По отношение на наложеното на основание чл.185 предл.1 от ЗДвП наказание за извършено нарушение по чл.147 ал.1 от ЗДвП, съдът съобрази обстоятелство, че същото не е обжалвано от страна на жалбоподателя, но съдът с оглед задължението си за цялостна проверка на законосъобразността на издаденото наказателно постановление, съобрази от правна страна следното:

Административно наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана в качеството му на водач за това, че управлява ППС, което не е представено на технически преглед. В АУАН и в НП нарушението е квалифицирано като такова по чл.147 ал.1 от ЗДвП. Посочената за нарушена норма регламентира, че МПС подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност. От констатациите в АУАН и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели Г. и Р. се установява, че управлявания от Д. автомобил не е бил представен на годишен технически преглед. Това обстоятелство се признава и от страна на жалбоподателя, поради което същия заявява, че не обжалва НП в тази му част. Поради изложеното съдът счита, че наказващият орган правилно е приел, че е налице нарушение на чл.147 ал.1 от ЗДвП. В същото време обаче наказващият орган е наложил наказание на основание чл. 185 предл.1 от ЗДвП, която предвижда налагане на наказание на виновните лица за нарушение на този закон, за което не е предвидено друго наказание. Жалбоподателят е наказан в качеството му на водач. Посочената от наказващият орган санкционна разпоредба е неприложима към извършеното от Д.. Само по себе си управлението на МПС, което не е представено на технически преглед не съставлява нарушение на ЗДвП, поради което не влече административно – наказателна отговорност за водача. Разпоредбата на чл. 181. т.1 от ЗДвП предвижда отговорност за собственик или длъжностно лице, което без уважителни причини не представи в определения срок превозно средство за технически преглед. Те се явяват субект на нарушението. Безспорно жалбоподателят не е собственик. В АУАН и в НП е посочено, че МПС е собственост на ППК «Начало», БУЛСТАТ 837064453. В хода на съдебното производство се събраха гласни доказателства – показанията на свидетелите В. Д. и П. Х., че жалбоподателят е председател на кооперацията. Това се установява и от Търговския регистър, поради което Б.Д. има качеството на длъжностно лице и е следвало да бъде санкциониран съгласно разпоредба на чл. 181. т.1 от ЗДвП.

Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление, в частта с която на основание чл.185 предл.1 от ЗДвП е наложено наказание за извършено нарушение по чл.147 ал.1 от ЗДвП следва да бъде отменено, а в останалата му част потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №16 – 0869 - 003301/23.01.2017год. на Началник група към ОДМВР – Шумен, сектор Пътна полиция, в частта с която на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183 ал.5 т.2 от ЗДвП на Б.Н.Д., ЕГН ********** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лева, за нарушение на чл.119 ал.1 от ЗДвП и на основание НАРЕДБА № Iз-2539 от 17.12.2012 г. са отнети 8 контролни точки.

ОТМЕНЯ наказателно постановление №16 – 0869 - 003301/23.01.2017год. на Началник група към ОДМВР – Шумен, сектор Пътна полиция, в частта с която на основание чл.53 от ЗАНН и чл.185 от ЗДвП на Б.Н.Д., ЕГН ********** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 20 лева, за нарушение на чл.147 ал.1 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Районен съдия: