289/25.5.2017г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Шуменският районен съд,
петнадесети състав
На деветнадесети май две хиляди и седемнадесета година,
В публично заседание в следния
състав:
Председател: Пл.Недялкова
Секретар: Цв. К.
Като разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД № 433 по описа за 2017г.
За да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 16 – 0869 - 003511/
27.01.2017год. на Началника на сектор ПП към ОДМВР - Шумен, с което на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП на А.Т.Г. *** са
наложени административни наказания
“глоба” в размер на 80 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 2 месеца, за нарушение на чл.123 ал.1 т.2 б.Б от ЗДвП.
Жалбоподателката в
жалбата си моли съда да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно, като излага доводи за това.
В съдебно заседание, редовно призована се явява лично и процесуален представител –
адв. Д. Д.от ШАК.
Процесуалния представител на въззиваемата страна, моли
съда да потвърди издаденото наказателно
постановление като правилно и законосъобразно, като излага доводите си затова.
Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл.59
ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.
Жалбата е основателна.
От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: По делото
е представен акт за установяване на административно нарушение № 3511 съставен
на 28.12.2016г.
срещу жалбоподателката за това, че на 30.09.2016г.
около 18.15 часа в гр.Шумен управлявала л.а. „Хонда ХР – В“ с рег. № Н 0235 ВВ по ул. “Харалан Ангелов” в посока ул. “Васил Априлов“ и като участник в ПТП с
блъснато дете А. М.А. не останала на мястото на произшествието да изчака
пристигането на представител на МВР. Актосъставителят е приел, че с
действията си Г. виновно е нарушила чл.123 ал.1 т.2 б. б от ЗДвП. От
показанията на актосъставителя – св.М.Р. се установява, че същият е съставил
АУАН в качеството си на мл.автоконтрольор при ОДМВР-Шумен, без да е очевидец. Не е посещавал мястото на ПТП. Приетата от актосъставителя фактическа
обстановка описана в акта и механизма на извършване на ПТП посочен в протокола
за ПТП били установени на база на сведения, които с колегата си – св.И.И.
получили на 01.10.2016г. от жалбоподателката и св.Р. Р.С.. По лекия автомобил не са установени щети, а по
отношение детето А., след запознаване с издадения медицински документ било
установено, че няма наранявания. При предявяване на акта Г. не е отразила възражения, но отказала да го
подпише, което е удостоверено по предвидения в ЗАНН ред. Не е депозирала възражения и в
законоустановения 3-дневен срок. Въз основа на съставения акт,
административно-наказващият орган е издал обжалваното НП като е възприел изцяло
констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП на А.Т.Г. *** са наложени административни наказания “глоба” в размер на
80 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 2 месеца, за нарушение на чл.123 ал.1 т.2 б.Б от ЗДвП. По повод на същото
ПТП срещу жалбоподателката на 01.10.2016г.
бил съставен и АУАН бл.№642613 за нарушения на 116 и чл.123 ал.1 б.а от ЗДвП,
въз основа на който е било издадено НП № 16 – 0869 – 002827/07.12.2016г.
Така изложената фактическа обстановка се
потвърждава от събраните по делото писмени доказателства, както и от
показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели – М.И.Р. –
актосъставител, И.Х.И., П.С.П..
При така изяснената фактическа обстановка , съдът прави следните правни
изводи: В хода на административно – наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице.
Актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им
компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. АУАН е издаден в тримесечния срок от извършване
на нарушението, а НП в шестмесечния срок. Административно-наказателното
производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално
изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити, Същият е предявен и връчен на
жалбоподателя. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на
чл.57 от ЗАНН реквизити. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава.
Същественото в
административно – наказателното производство е да се установи има ли
административно нарушение, извършено ли е то от лицето посочено като нарушител
и дали това лице го е извършило виновно. В тежест на
административно - наказващия орган, тъй като именно той е субекта на
административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред
съда с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то
е извършено виновно именно от лицето, посочено като
нарушител.
Административно – наказателната отговорност на А.Г. е ангажирана на
основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП
за нарушение на чл.123 ал.1 т.2 б.б от ЗДвП. Разпоредбата на чл. 175 ал.1 т.5
от ЗДвП санкционира поведение, при което водачът на МПС е нарушил
задълженията си като участник в ПТП регламентирани в чл.123
от ЗДвП. Нарушението, за което е санкционирана жалбоподателката, се изразява в това, че
в качеството си на водач на пътно превозно средство, който е участник в
пътнотранспортно произшествие не е изпълнила задължението си, регламентирано с разпоредба
на чл.123 ал.1 т.2 б.б от ЗДвП, която вменява
на участниците в ПТП с пострадали хора
да останат на мястото на произшествието и да изчакат пристигането на компетентните
органи на Министерството на вътрешните работи. За да бъде осъществен състава на нарушението от обективна страна е
необходимо да е настъпило ПТП, при което да са пострадали хора, нарушителят да
е участник в него и след настъпване на ПТП да не е останал на мястото и да
изчака пристигането на компетентните органи на МВР.
Актосъставителят и
свидетелите по акта не са присъствали при възникване на ПТП и при извършване
на нарушението, за което с акта се
възвежда административно-наказателното обвинение. Приели са фактическата
обстановка единствено на база обясненията на св. Р.С.. В хода на
административното производство фактическата обстановка не е изяснена всестранно
и пълно, което нарушава правото на защита на жалбоподателя. Във връзка с това,
съдът констатира нарушение на чл.52 ал.4
от ЗАНН, който изисква административно-наказващия орган да събере доказателства
относно основните факти от значение за издаване на НП.
С оглед изясняване на конкретната фактическа обстановка и
механизма на настъпване на твърдяното ПТП в съдебно заседание бяха разпитани в качеството на
свидетели И.Й.Г., Д.И.В., Р.Р.С., А. М.А.,
които са били на мястото и са възприели случилото се. Въз основа на събраните
гласни доказателства, съдът намира за безспорно установено, че на посочената в
акта дата 30.09.2016г. и място е имало леко съприкосновение между управлявания
от жалбоподателката автомобил и детето А., изразяващо се в закачане със
страничното огледало на автомобила при преминаване му покрай А. на раницата й,
която е била поставена на гърба й. Този факт не се оспорва и от Г..
Основния
факт, който следва да бъде изяснен по делото, който е от значение за ангажиране
на отговорността на жалбоподателката е налице ли е нараняване на детето А.,
което да е възникнало в процеса на
движението на МПС, управлявано от жалбоподателката, предвид легалното
определение за ПТП дадено в §6 т.30 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП.
От показанията на горепосочените свидетели се установява,
че св. Р.С. *** срещу входа на III ОУ „Димитър Благоев“ като предната част на автомобила
сочела ул. „Кирил и Методий“. МПС било двуместно, т.е. с две врати. Св. С.
останала в автомобила, за да изчака сина си
Р.. Р.и св. А.А. се приближили до дясната врата на автомобила й. В
момента, в който А. отваряла врата зад
гърба ѝ минал автомобила управляван от жалбоподателката, който се движел
в посока ул. „Васил Априлов“. При преминаването му дясното странично огледало
закачило раница на А., в резултат на което тя залитнала, бутнала Р.и се подпряла на автомобила на св.С.. От
показанията на свидетелите по безспорен начин се установява, че не е налице
съприкосновение на автомобила на жалбоподателката директно с тялото на детето А.,
а само с поставената на гърба му раница
и в резултат на това съприкосновение А.
не е паднала на земята. В показанията си И.Й.Г. и Д.И.В. са категорични по
отношение на тези обстоятелства. Тези свидетели са в
роднински отношения с жалбоподателката и по принцип има индиция за тяхната
заинтересованост случаят да се реши в
полза на Г., но доколкото показанията
им кореспондират с останалите събрани по
делото доказателства и най – вече с показанията на св. А.А., съдът кредитира показанията им като обективни. В показанията на
детето А. не се съдържат данни да е налице съприкосновение на автомобила с
тялото й. Посочва, че залитнала и
бутнала братовчед си Р.,който паднал на земята, а тя се подпряла на автомобила
на св.С.. Първоначално не разбрала причината, поради която залитнала, едва след
като се обърнала видяла автомобила. Извикала, защото се изплашила. Не е падала
на земята. Твърди се, че гумата на
автомобила на жалб. Г. била минала през пръстите на левия крак на А., но последвата
не посочва да е видяла преминаването на гумата. Усетила болка в
областта на пръстите на левия крак, когато се блъснала в Р.като в този момент
не видяла къде бил автомобила на А.Г.. След като се обърнала го видяла близо до
нея. Посочва също така, че върху предната част на маратонката ѝ имало
отпечатък от гума. На въпроса на
процесуалният представител на наказващият орган дали е разбрала от какво е била
причинена болката в крака й, А. отговори отрицателно. При извършения преглед в
ЦСМП – Шумен не са констатирани каквито и да е наранявания. От друга страна
предвид разположението на А. спрямо преминаващия автомобил на жалбоподателката,
а именно с гръб и леко странично в ляво, не би могло гумата на автомобил, който
се движи зад гърба ѝ да премине през пръстите на крака й. По вероятно е
при залитането й напред да е ударила кракът си в гумата на автомобила на св. С.,
в резултат на което да е получен и твърдяния отпечатък. Установи се, че св. С.
се е намирала в автомобила си и не
възприела имало ли е или не
съприкосновение на автомобила на жалбоподателката с детето, а само
залитането на А. и вик, поради което решила, че А. била ударена. Не я е видяла
и да пада на земята. В по - голямата
част от показанията си св. С. посочва факти, за които в впоследствие
уточнява, че не ги е възприела лично, а ги
е разбрала от А..
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства
съдът приема, че не се установява по категоричен начин, че жалбоподателката е станала причина с
виновното си поведение за ПТП, в резултат на
което да е пострадало детето А. М.А., поради което за нея не е
възникнало задължението регламентирано в чл.123 ал.1 т.2 б.Б от ЗДвП.
С оглед
гореизложеното, съдът намира, че липсват безспорни доказателства,
които по несъмнен начин да докажат възведеното административно-наказателно
обвинение, поради което обжалваното НП се явява незаконосъобразно и като такова
следва да бъде отменено.
Водим
от горното и на основание чл.63 ал.1 предл. Последно от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 16 –
0869 - 003511/ 27.01.2017год. на Началника на сектор ПП към ОДМВР - Шумен, с
което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП на А.Т.Г. *** са
наложени административни наказания
“глоба” в размер на 80 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 2 месеца, за нарушение на чл.123 ал.1 т.2 б.Б от ЗДвП.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд – гр.Шумен на основанията,
предвидени в НПК и по реда на глава 12
от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Районен съдия: