В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд, в открито заседание на четиринадесети март две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Председател: Ем.Ангелов

при секретаря В. С., като разгледа докладваното от районния съдия ВНАХД № 434 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 17-0869-000086/01.02.2017год. на Началник сектор към ОДМВР , сектор ПП Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл.178д от ЗДП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200/двеста/ лева и на основание чл.183 ал.1 т.1. предл.3 от ЗДП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10/десет/ лева. Жалбоподателят моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно, тъй като било постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, като редовно призован за датата на съдебното заседание не се явява и не изпраща процесуален представител.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, моли за постановяване на решение, с което да се потвърди обжалваното НП, като правилно и законосъобразно.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

Жалбата е неоснователна.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: С НП №17-0869-000086/01.02.2017год. на Началник сектор към ОДМВР , сектор ПП Шумен, на осн.. чл.178д от ЗДП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200/двеста/ лева за това, че “без да има право е паркирал на място определено за превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания или за превозно средство приспособено и управлявано от хора с трайни увреждания”, като е посочено, че виновно е нарушил чл.98 ал.2 т.4 от ЗДП и на основание чл.183 ал.1 т.1. предл.3 от ЗДП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10/десет/ лева за това, че „не носи свидетелство за регистрация на МПС, което управлява или за тегленото от МПС ремарке“, като е посочено, че виновно е нарушил чл.100 ал.1 т.2 от ЗДП . Наказателното постановление е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение № 86/14.01.2017г., в който е отбелязано, че около 14.45 часа на 14.01.2017г, жалбоподателят е паркирал л.а. „Опел Кадет” с рег.№ В 3422 СС, собственост на Ц. А. на паркинга пред магазин „Кауфланд“, находящ се на бул.“Симеон Велики“ в Шумен на парко място определено за хора с трайни увреждания, сигнализирано с пътен знак Д-21 без да има това право, както и че не носи свидетелство за регистрация на МПС, което управлява. Жалбоподателят е подписал АУАН, без каквито и да било възражения, като такива не е депозирал и в законоустановения от чл.44 от ЗАНН срок.

В съдебно заседание, актосъставителят П.П. и свид.И.К. изтъкнаха , че са видели, че автомобила, собственост на жалбоподателя е бил паркиран на място, предназначено за хора с трайни увреждания, поради което са го изчакали да излезе от посочения по горе търговски обект и след като са се убедили, че жалбоподателя не е инвалид и не притежава не само необходимото удостоверение да спира на подобно място, а и свидетелство за регистрация на управляваното от него МПС са му съставили АУАН.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателят е извършил визираните в акта и в НП нарушения, а именно без да има това право е паркирал на място определено за превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания или за превозно средство приспособено и управлявано от хора с трайни увреждания , което означава, че жалбоподателя виновно е нарушил чл.98 ал.2 т.4 от ЗДП, както и чл.100 ал.1 т.2 от ЗДП, задължаващ го да носи свидетелството за регистрация на МПС, което управлява.

Административно наказващият орган правилно е квалифицирал нарушенията, които са били осъществени, както от обективна, така и от субективна страна и правилно е приложил съответните административно-наказателни разпоредби на Закона за движение по пътищата, като се е съобразил с разпоредбата на чл. 53 ал.2 от ЗАНН и като е взел предвид, че осъществяването на нарушенията и самоличността на лицето, са били установени по безспорен начин. Съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения в процедурата по издаването на АУАН и НП, които да опорочават самото НП и да повлекат неговата отмяна.

При индивидуализацията на наказанието административно-наказващия орган е съобразил тежестта на извършеното нарушение и неговата обществена опасност и е наложил наказания в императивния размер, посочен в чл.178д от ЗДП и съответно в чл чл.183 ал.1 т.1. предл.3 от ЗДП, в съответствие с чл.27 ал.2 от ЗАНН .

Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 предл.Първо от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № 17-0869-000086/01.02.2017год. на Началник сектор към ОДМВР , сектор ПП Шумен

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Районен съдия: