Р Е Ш Е Н И Е 

                                                      279/17.5.2017г. ,                  гр.Шумен  

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А 

 

Шуменският районен съд, в открито заседание на осемнадесети април две хиляди и седемнадесета година, в състав:  

Председател: ЕмилиянАнгелов  

при секретаря В. С., като разгледа докладваното от районния съдия ВНАХД №435 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:  

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 16-0869-003254/20.01.2017год. на Началник група  към  ОДМВР сектор ПП - Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл.183 ал.2 т.1  от  ЗДвП на жалбоподателя В.В.Г. е наложено   административно наказание “глоба” в  размер от  20/ двадесет/ лева . Жалбоподателят в жалбата си,  моли за отмяна на обжалваното НП, като необосновано и незаконосъобразно, постановено при непълнота на доказателствата. Излага обстоятелства относно фактическата обстановка, поради които смята, че не е извършил нарушение на ЗДвП.  В съдебно заседание жалбоподателя се представлява от процесуален представител , който по същество поддържа депозираната жалба.. 

 

              Процесуалният представител на въззиваемата страна - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата  и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното наказателно постановление да бъде изцяло потвърдено.

 

            Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от активно легитимирано за целта лице. Същата отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, вр.с чл. 319 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Жалбата е основателна.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: С Наказателно постановление №16-0869-003254/20.01.2017год. на Началник група  към  ОДМВР сектор ПП - Шумен,   на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 20 лева за това, че ”не съобразява поведението си с пътен знак В27 или В28”, като по този начин виновно нарушил чл.6 т.1  от ЗДвП,  В обстоятелствената част на процесното наказателно постановление е посочено, че  жалбоподателя на 08.11.2016г., управлявал и паркирал  лек автомобил “Нисан Съни 1,4 ЛХ” с рег.№ Н2111 АН, собственост на В. К.Г. в зоната на действие на пътен знак В 27 на бул.“Славянски“ в посока пл.“България“ до №3 в Шумен.  Тази фактическа обстановка е възприета въз основа на АУАН №3254/06.11.2017г., съставен от свид П.. в присъствието на свид.И., като  жалбоподателя го е подписал с възражения в които по същество сочи, че описаното не отговаря на истината. В закноустановеният срок е депозирал писмени възражения, в които застъпва тезата, че не е управлявал и паркирал в нарушение на чл.6 т.1 от ЗДП. В съдебно заседание актосъставителят П. и свид.И.  изтъкнаха, че са видели, че управляваният от жалбоподателя лек автомобил е бил паркирал неправилно в зоната на действие на пътен знак В27 след пешеходната пътека на бул.“Славянски“ в посока пл.“България“ до магазин „Нон-стоп 21“ в Шумен, където всъщност се е намирал жалбоподателя и както свид.И. заяви, след като видял полицейските служители  е излязъл от магазина и е отишъл веднага до автомобила.

 

     При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателят формално е осъществил състава на визираното в акта и в НП нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП, тъй като не е съобразил поведението си  с пътен знак В27 .    Същевременно, съдът счита, че следва да отбележи, че  нарушението е установено  на място, което се намира в непосредствена близост до денонощен магазин, от който  жалбоподателя е закупил определен продукт, като този процес е отнел много кратко  време и е съвсем очевидно, че жалбоподателя е нямал воля трайно да паркира управлявания от него лек автомобил точно на това място. Индикация за това е обстоятелството, че автомобила е бил с включени  аварийни светлини, общоприет подход, познат не само в България, че автомобила е спрян за съвсем кратко време.

Освен това, настоящият съдебен състав, приема, че санкционираната деятелност ако представлява нарушение  по  чл. 6 т.1 от ЗДвП, то съставлява неизпълнение на административно задължение по смисъла, вложен в чл. 28 от ЗАНН и доколкото наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. В този смисъл съдът съобрази обстоятелството, че процесуално задължение на съда е да провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление и да обсъди всички основания, независимо дали са наведени от страните или не, включително и да подложи на съдебен контрол преценката на административно-наказващия орган досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН. При преценка на това обстоятелство съдът съобрази константната съдебна практика по този въпрос и по-специално ТР № 1/12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г. на ОСНК на ВКС, съгласно което когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона.

В настоящия случай, доколкото в ЗАНН липсва легална дефиниция на понятието маловажен случай следва да бъдат приложени критериите, визирани в чл. 93, т. 9 от НК, съгласно които “маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Съгласно константната съдебна практика  при преценката дали случаят е маловажен или не значение имат способа и начина, по който е осъществено деянието, личността на дееца, мотивите и подбудите, от които се е ръководел при извършване на престъплението и др., т.е. следва да бъдат преценени всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца.

Настоящият съдебен състав счита, че като не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, въпреки наличието на основания за това, административно-наказващият орган е нарушил материалния закон. Вярно е, че обществените отношения, които регулира този закон, са от особена обществена важност, но това не може да бъде основание административно-наказващият орган да игнорира задължението си за индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител. Този критерий на преценка се прилага за всички нарушения, когато трябва да се реши въпросът дали случаят е маловажен или не. Наложилият се в теорията и част от съдебната практика принцип, че нарушаването на нормите, гарантиращи безопасността на движението по пътищата не може да се квалифицира като маловажен случай, не представлява абсолютен императив, и не следва да изключва автоматично извършването на съвкупна преценка на всички обстоятелства, характеризиращи обществената опасност на деянието и дееца, наличните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, вредните последици и др. В случая се касае за изключително млад човек, който въпреки, че е правоспособен водач от 18.07.2014г. до 06.11.2016г./датата на установяване на процесното нарушение/ не е извършил нито едно нарушение на ЗДП.

Поради това санкционираната деятелност съставлява “маловажен случай” по смисъла, вложен в разпоредбата на чл. 28, б. ”а” от ЗАНН, респективно административно-наказващият орган е следвало, вместо да сакционира жалбоподателя с предвидената в     чл. 183 5 от ЗДвП санкция, да му отправи предупреждение, че при повторно нарушение от същия вид ще бъде наложено визираната в санкционната разпоредба санкция.

Налице са били всички предпоставки за прилагането на тази разпоредба и като не я е приложил, административно-наказващият орган е нарушил материалния закон и е издал незаконосъобразно наказателно постановление

Поради всичко изложено по-горе, съдът намира, че наказателното постановление, предмет на обжалване по настоящото дело се явява неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло. 

 

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 предл. последно от ЗАНН, съдът

Р  Е  Ш  И :

 

            ОТМЕНЯ  изцяло Наказателно постановление № 16-0869-003254/20.01.2017год. на Началник група  към  ОДМВР сектор ПП - Шумен .

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.  

 

Районен  съдия: