Р Е Ш Е Н И Е
175/30.3.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, седемнадесети състав
На
двадесет и девети март през
две хиляди и седемнадесета
година
В
публично заседание в следния състав:
Председател:
Надежда Кирилова
Секретар:
Ст. А.
Като
разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД
№ 436 по
описа на ШРС за 2017 г.,
За
да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на основание чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление № 16-0869-003011 от 16.01.2017 г. на Началника на сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на В.В.Г., ЕГН **********,*** е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева на
основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение по чл. 157, ал. 6 от ЗДвП. Жалбоподателят
моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление
като незаконосъобразно.
В
проведените по делото съдебни заседания жалбоподателят, редовно призован, не се
явява лично. Изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата на
посочените основания, като излага подробни мотиви в тази насока.
Процесуалният представител на ОД на
МВР – Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното
постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от
ЗАНН, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а
обжалваното наказателно постановление да бъде изцяло потвърдено.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от
надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от
НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следното:
ШРС, след като взе
в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира
за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят В.В.Г. на 11.12.2016 г. управлявал лек
автомобил марка „Нисан Съни”, с Рег. № H 2111 АН, собственост на В.К. Г., ЕГН **********, като се
движел в гр. Шумен, по ул. ”Алеко Константинов” в посока бул. “Симеон Велики“.
В близост до кръстовището с ул. „Цар Освободител“ бил спрян за извършване на
рутинна проверка от служители от сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Шумен,
при която било установено, че водачът управлява МПС с Акт за установяване на
административно нарушение № 704232/06.11.2016 г., който е с изтекъл едномесечен
срок. На жалбоподателя бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение № 3011, с бланков № 704195 от 11.12.2016 г., в който актосъставителят
е посочил, че с горното деяние от страна на жалбоподателя е нарушена разпоредбата
на чл. 157, ал. 6 от ЗДвП. Актът бил
подписан от нарушителя без възражения. Впоследствие се е възползвал от
законното си право и е депозирал допълнителни писмени възражения в срока по чл.
44, ал. 1 от ЗАНН, сочейки, че не е извършил орисаното в акта нарушение. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки
материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление
№ 16-0869-003011 от 16.01.2017 г. на Началника на сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на В.В.Г., ЕГН **********,***
е наложено административно наказание “глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева на
основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение по чл. 157, ал. 6 от ЗДвП.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от
всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно
заседание на актосъставителя С.Б.С. и на свидетелите И.Х.И. и М.Г.М., както и
от присъединените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства.
Показанията на свидетелите С.С., И.И. и
М.М.
следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви
и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства.
При така
установената фактическа обстановка по отношение на нарушението, визирано в
наказателното постановление съдът приема, от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 157, ал. 6 от ЗДвП при съставяне на акт за
нарушение по този закон контролният талон се отнема и се връща на водача след
изпълнение на задължението по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП, като актът за нарушението
заменя контролния талон за срок до един месец от издаването му. В правната норма на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП е въведено правилото, че наложеното наказание „глоба“ се заплаща в
едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление, електронен
фиш или съдебното решение или определение на съда при обжалване.
Гореизложената фактическа обстановка не може да мотивира съда да приеме, че от обективна и субективна страна жалбоподателят В.В.Г. е осъществил състава на нарушение по чл. 157, ал. 6 от ЗДвП. Наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Деянието е несъставомерно поради липса на обективирано съставомерно поведение и субективно отношение към него. От буквалното тълкуване на изр. 1 на посочената разпоредба следва категоричния извод, че в нея е предвидено задължение на контролните органи при съставяне на акта за установяване на административно нарушение да отнемат контролния талон към СУМПС, който да се върне на водача след изпълнение на задължението му за заплащане на наказанието „глоба“ след влизане в сила на наказателното постановление, или на съдебното решение или на определение на съда. Няма предвидено императивно правило за поведение, относимо към водачите на МПС, което ако не бъде спазено да бъде санкционирано. От буквалното тълкуване на чл. 157, ал. 6, изр. 2 от ЗДвП следва, че е налице заместване на един документ /контролния талон към СУМПС/ с друг /Акт за установяване на административно нарушение/ за определен срок, но не е предвидено задължение, неспазването на което да ангажира административно-наказателната отговорност на водача на МПС.
Освен това,
административно
- наказващият орган приемайки, че е налице извършено от жалбоподателят Г.
нарушение по чл. 157, ал. 6 от ЗДвП е издирил и приложил
санкционна разпоредба на чл. 185 от ЗДвП, като съобразно разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН е наложил
наказание в размер, предвиден в посочената по-горе разпоредба, без обаче да е
изложил никакви конкретни съображения и мотиви, че нарушението не може да бъде
квалифицирано като маловажен случай.
Същевременно обаче,
настоящият съдебен състав, приема, че санкционираната деятелност ако
представлява нарушение по по
чл. 157, ал. 6 от ЗДвП, то съставлява
неизпълнение на административно задължение по смисъла, вложен в чл. 28 от ЗАНН и доколкото
наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното
постановление поради издаването му в противоречие със закона. В този смисъл
съдът съобрази обстоятелството, че процесуално задължение на съда е да провери
изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление и да обсъди
всички основания, независимо дали са наведени от страните или не, включително и
да подложи на съдебен контрол преценката на административно-наказващия орган
досежно приложението на чл. 28
от ЗАНН. При преценка на това обстоятелство съдът съобрази константната съдебна
практика по този въпрос и по-специално ТР № 1/12.12.2007 г. по тълк. н. д. №
1/2005 г.
на ОСНК на ВКС, съгласно което когато съдът констатира, че предпоставките на
чл. 28
ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна
на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона.
В настоящия случай,
доколкото в ЗАНН липсва легална дефиниция на понятието „маловажен случай“ следва да бъдат
приложени критериите, визирани в чл. 93, т. 9 от НК, съгласно
които “маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Съгласно
константната съдебна практика при
преценката дали случаят е маловажен или не значение имат способа и начина, по
който е осъществено деянието, личността на дееца, мотивите и подбудите, от
които се е ръководел при извършване на престъплението и др., т.е. следва да
бъдат преценени всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца.
Настоящият съдебен
състав счита, че като не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, въпреки
наличието на основания за това, административно-наказващият орган е нарушил
материалния закон. Вярно е, че обществените отношения, които регулира този
закон, са от особена обществена важност, но това не може да бъде основание
административно-наказващият орган да игнорира задължението си за индивидуална
преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената опасност на конкретното
деяние и на конкретния нарушител. Този критерий на преценка се прилага за
всички нарушения, когато трябва да се реши въпросът дали случаят е маловажен или
не. Наложилият се в теорията и част от съдебната практика принцип, че
нарушаването на нормите, гарантиращи безопасността на
движението по пътищата
не може да се квалифицира като маловажен случай, не представлява абсолютен
императив, и не следва да изключва автоматично извършването на съвкупна
преценка на всички обстоятелства, характеризиращи обществената опасност на
деянието и дееца, наличните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства,
вредните последици и др. В случая от съществено значение са подбудите за
извършване на деянието - налице са данни, от които е видно, че водачът не е бил
информиран за създадената в ОД на МВР – Шумен практика за удължаване на срока
по чл. 157, ал. 6 от ЗДвП. В тази насока съдът отчита
обстоятелството, че нарушението е първо за жалбоподателя. Действието на Акт за установяване на административно
нарушение № 704232/06.11.2016 г., който е с изтекъл едномесечен срок, макар и с
първоначално закъснение
е бил двукратно удължаван срока му на действие до издаване на наказателното постановление. Освен това, видно от
приложената към делото справка за нарушител от региона, жалбоподателят е лице с
ниска обществена опасност, което като водач от 2014 г. има допуснато само едно нарушение на
ЗДвП, не е осъждан, както и не на последно място следва да се отчете и
влошеното финансово положение на нарушителя към момента на нарушението – студент. Нарушението е такова
на формално извършване, поради което възникването на вреда би съставлявало не
елемент от състава на нарушението, а друго - допълнително обстоятелство,
увеличаващо степента на обществена опасност на нарушението, което в случая не е
налице.
Поради това
санкционираната деятелност съставлява “маловажен случай” по смисъла, вложен в
разпоредбата на чл. 28,
б. ”а”
от ЗАНН, респективно административно-наказващият орган е следвало, вместо да
сакционира жалбоподателя с предвидената в чл. 185 от ЗДвП санкция, да
му отправи предупреждение, че при повторно нарушение от същия вид ще бъде
наложено визираната в санкционната разпоредба санкция.
Налице са били всички
предпоставки за прилагането на тази разпоредба и като не я е приложил,
административно-наказващият орган е нарушил материалния закон и е издал
незаконосъобразно наказателно постановление
Поради всичко изложено
по-горе, съдът намира, че наказателното постановление, предмет на обжалване по
настоящото дело се явява неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да
бъде отменено изцяло.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 16-0869-003011 от 16.01.2017
г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на
В.В.Г., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание “глоба” в
размер на 20 /двадесет/ лева на основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение по чл.
157, ал. 6 от ЗДвП, като неправилно и
незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: