Р
Е Ш Е Н И Е
210/11.4.2017г., гр.
Шумен
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, ХІІ състав
На
шестнадесети март 2017 година
В
публично заседание в следния състав:
Секретар: М.М.
като
разгледа докладваното от съдията ВАНД
№ 455/17
г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото
производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Подадена
е жалба от “НСП-АТ” ЕООД– гр.Велики Преслав срещу Наказателно постановление №242234-F224193/25.01.2017г. на директора на Дирекция “Контрол”
при ТД на НАП- гр.Варна, с което на дружеството била наложена имуществена
санкция в размер на 200,00 лева, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с
чл.180, ал.3, във вр. с ал.1 от ЗДДС. Жалбоподателят счита, че не е налице
неизпълнение на административно задължение, както и че не са спазени сроковете
по чл.34 от ЗАНН, поради което моли съда да постанови решение, с което да
отмени изцяло обжалваното наказателно постановление.
В открито съдебно заседание жалбоподателят не изпраща процесуален представител. Представител на въззиваемата страна намира жалбата за неоснователна, поради което моли същата да бъде оставена без уважение.
Жалбата
е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните
съображения:
Въз
основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа
страна следното: На 28.03.2016г. дружеството-жалбоподател издало данъчна
фактура за извършена облагаема доставка с №1000000843 на „ШЕН груп“ ООД, на
стойност 150,00 лева и ДДС-30,00 лева, с предмет на доставката „обработка на
дървен материал с гатер“. Дължимият данък върху добавената стойност в размер на
30,00 лева обаче не бил отразен в дневника за продажби за данъчен период
01.03.2016г.-31.03.2016г. и съответно не бил включен при определяне на
резултата, деклариран със Справка-декларация по ЗДДС за посочения данъчен
период. Същият бил начислен едва през данъчен период 01.06.2016г.-30.06.2016г. На
24.06.2016г. от К.Х.Г.- гл.инспектор по приходите при ТД на НАП-Варна, била
извършена проверка за спазване на данъчното законодателство от страна на
дружеството- жалбоподател, по време на която изложените обстоятелства били
установени. Въз основа тези констатации на 08.07.2016г. бил съставен акт за
установяване на административно нарушение на търговското дружество за това, че
като данъчно задължено лице не е изпълнило
задълженията си по чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС да начисли дължимия данък върху
добавената стойност за извършена облагаема доставка за данъчен период 01.03.2016г.-31.03.2016г. Актът
бил съставен в присъствието на управителя на дружеството, бил предявен и
подписан с неконкретни възражения. Писмени такива не били депозирани в срока по
чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт, на 25.01.2017г. било издадено
и атакуваното наказателно постановление, с което на “НСП-АТ” ЕООД– гр.Велики
Преслав била наложена имуществена санкция в размер на 200.00 лева за извършено
неизпълнение на задължение по чл. 86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото
доказателства: от разпита на свидетеля К.Х.Г., както и от приобщените по реда
на чл.283 от НПК писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка
съдът приема от правна страна следното: Като лице, извършващо
независима икономическа дейност, “НСП-АТ” ЕООД - гр.Велики
Преслав се
явява данъчно задължено лице
по смисъла на чл.3 от ЗДДС. От приложените по делото писмени доказателства (в т.ч. и процесната фактура) е видно, че дружеството е
регистрирано по реда на чл.94 и сл. от ЗДДС и е получило съответен
идентификационен номер за целите на ДДС. Според разпоредбата на чл.2, т.1 от ЗДДС с данък върху добавената
стойност се облага всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга.
Понятието „облагаема доставка” е дефинирано в чл.12, ал.1 от ЗДДС, според който
облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл.6 и
чл.9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на
изпълнение на територията на страната. От своя страна разпоредбата на чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС задължава
всяко регистрирано лице да начисли съответния данък върху добавената стойност,
когато същият е станал изискуем, като издаде данъчен документ, в който посочи
данъка на отделен ред, включи размера на данъка при определяне на резултата за
съответния данъчен период в справката- декларация по чл.125 за този данъчен
период и посочи издадения данъчен документ в дневника за продажбите за
съответния данъчен период. В случая дружеството-жалбоподател
е издало фактура за извършена услуга, явяваща се облагаема доставка по смисъла
на чл.12, ал.1 от ЗДДС, при което за него е възникнало
задължение да начисли ДДС, когато същият е станал изискуем. Моментът на възникване на данъчното събитие (т.е.-доставката на стоки или
услуги, според ал.1 на цитираната норма) се определя от разпоредбата на чл.25, ал.2 от ЗДДС, според която данъчното събитие възниква
на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е
извършена. По силата
на чл.25, ал.6 от с.з. на датата на възникване на данъчното събитие данъкът по този закон става изискуем за
облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли. Наказващият орган е приел, че данъчното събитие е
настъпило на
28.03.2016г.., когато е
издадена и процесната фактура. В жалбата се твърди, че в действителност на посочената дата не е имало
реална услуга, а същата е била извършена през м.06.2016г., поради което намира,
че задължението за начисляване на ДДС е възникнало през данъчен период
м.06.2016г. Посочените твърдения обаче не са подкрепени от никакви
доказателства. В издадената от
самото дружество фактура изрично е посочено, че датата на данъчното събитие е 28.03.2016г. В същото време от показанията на
актосъставителя се установява, че фактурата е
била отразена в дневника за покупки на „ШЕН груп 2015“ ООД за данъчен
период м.март 2016г. При това положение липсват основания да бъдат кредитирани
твърденията, че услугата е била извършена през друг данъчен период, като същите
следва да бъдат счетени за голословни и недостоверни. От изложеното е видно, че санкционираното дружество е
следвало да начисли данък върху добавената стойност за извършената облагаема доставка през данъчния период, през който данъкът е
станал изискуем, а именно- м.март 2016г. Доколкото това безспорно не е направено, съдът
приема, че действително е налице неизпълнение на задължение към държавата, установено
с чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС от страна на дружеството –жалбоподател, което правилно е констатирано в
съставения АУАН.
При
извършената служебна проверка съдът установи, че мястото на извършване на
нарушението е определено правилно. Според константната съдебна практика
отговорността за деяние, осъществено във формата на бездействие възниква там,
където е трябвало да се извърши дължимото действие (Решение №36/1999г. на ВКС,
І н.о.). Доколкото действията по начисляването на данъка върху добавената стойност
приключват с подаването на справка- декларация по чл.125 от ЗДДС, а
същевременно процесното неизпълнение на задължение се изразява в бездействие,
съдът намира, че мястото на нарушението е гр.Шумен, където се намира
компетентният офис на ТД на НАП, пред който е следвало да бъде подадена
съответната СД.
Основателни
се явяват обаче доводите, изложени в жалбата, за неспазване на срока по чл.34,
ал.3 от ЗАНН. Процесният АУАН е съставен на 08.07.2016г., при което е следвало
наказателно постановление да бъде издадено най-късно до 08.01.2017г. Обжалваното
наказателно постановление е издадено на 25.01.2017г.- след изтичането на
визирания в чл.34, ал.3 от ЗАНН срок, при което за наказващия орган е
възникнало задължение да прекрати образуваното административнонаказателно
производство. Неизпълнението на това задължение се явява съществено нарушение
на процесуалните правила и обуславя отмяната на издаденото наказателно
постановление. В този смисъл е напр. Решение №69/02.03.2017г. по КАНД№
21/2017г. на ШАС, в което изрично се приема, че неспазването на посочения
шестмесечен срок следва да се третира като съществено процесуално нарушение,
водещо до отмяната на издаденото след този срок наказателно постановление. Следва да се отбележи, че
съдът не е оправомощен да прекрати административнонаказателното производство, а
следва да отмени издаденото в нарушение на чл.34, ал.3 от ЗАНН наказателно
постановление. Съдебната практика трайно приема, че прекратяването на
административнонаказателното производство е изцяло от компетентността на
органите по чл.47 от ЗАНН, а не на съда. Разпоредбата на чл.34, ал.3 от ЗАНН
има предвид производството пред наказващия орган до момента на издаването на
наказателното постановление. След като то вече е издадено, неговото изменение,
потвърждаване или отмяна се осъществяват само по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло, поради което и
на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление №242234-F224193/25.01.2017г. на директора на Дирекция “Контрол”
при ТД на НАП- гр.Варна, с което на “НСП-АТ”
ЕООД– гр.Велики Преслав, с ЕИК: 127567517, на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 180, ал.3, вр. с ал.1 от ЗДДС, е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 200,00 лева, като незаконосъобразно.
Решението подлежи
на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски
административен съд по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: