Р Е Ш Е Н И Е

239/2.5.2017г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд, петнадесети състав

На осемнадесети април две хиляди и седемнадесета година,

В публично заседание в следния състав:

Председател: Пл.Недялкова

Секретар: Цв.К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД №490 по описа за 2017г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №17 – 0869 – 000129/16.02.2017год. на Началника на сектор ПП при ОДМВР - Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.178д от ЗДвП на жалбоподателя Г.В.Г., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева, за нарушение на чл.98 ал.2 т.4 от ЗДвП.

Жалбоподателят в жалбата си моли съда да отмени наказателното постановление като неправилно като излага доводи касаещи неправилно отразена фактическа обстановка, допуснати съществени нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП. В съдебно заседание, редовно призован се явява лично.

За АНО редовно призован представител не се явява.

Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:

На 10.01.2017г. свидетелите П.С.П. - мл. автоконтрольор в сектор ПП при ОДМВР - Шумен и И.А.Г. – полицай в ГООР при РУ – Шумен работили в екип по безопасност на движението по пътищата. След обяд работили в района на паркинга на магазин «Кауфланд» на бул. «Симеон Велики». В различни части на паркинга имало обособени места за хора с увреждания. В близост до входа на магазина бил монтиран пътен знак Д21 /инвалид/. Под него била поставена табела с надпис «4 места», която обозначавала броя на местата предвидени за хора с увреждания. Местата не били обозначено с пътна маркировка с международен символ за достъпност. Четирите места определени за паркиране на хора с увреждания били обособени отделно като от двете страни били отграничени от асфалтов път. Знакът Д21 бил поставен по средата, т.е. от двете страни на знака имало определени по две места. Около 17.30 часа полицейските служители констатирали л.а. «Хонда Джаз» с рег. № Н 3258 ВН, който бил паркиран в зоната на действие на пътен знак Д21.На същият нямало поставен стикер за инвалидно право.След пристигане на водача – жалбоподателя Г.В.Г., който бил и собственик на автомобила, му била извършена проверка, при която било установено, че същият няма документ даващ му право да ползва обособено място за паркиране на автомобили обслужващи хора с трайни увреждания. Със служебен фотоапарат св. П. изговил снимка на паркирания автомобил. Съставил срещу жалбоподателя АУАН № 129/10.01.2017г., в негово присъствие за нарушение на чл.98 ал.2 т.4 от ЗДвП. При предявяване на акта жалбподателят не отразил възражения или обяснения. Депозирал е писмени такива в законоустановения срок, в които не оспорва, че е паркирал автомобила в зоната на действие на знака, а излага причините довели до това. Посочва, че не е извършил нарушението виновно. Изтъква също така тежката пътна обстановка – снеговалеж, силен вятър. По повод подаденото възражение е била извършена проверка, която приключила с мнение, че следва да бъде издадено наказателно постановление.

Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите съдържащи се в административно-наказателната преписка, наказващият орган е издал обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.178д от ЗДвП на жалбоподателя Г.В.Г., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева, за нарушение на чл.98 ал.2 т.4 от ЗДвП.

Наказателното постановление му е връчено лично на 22.02.2017г.

Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели. Съдът кредитира напълно показанията на актосъставителя П. и свидетеля Г., тъй като техните показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от тях действие на жалбоподателя. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя в нарушение, което не е извършил.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В хода на административно – наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Притежават необходимото съдържание по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

Съгласно чл. 98, ал.2, т.4 от ЗДвП паркирането е забранено на места, определени за хора с трайни увреждания. В разпоредбата на чл. 178б от ЗДвП е предвидена глоба в размер на 200 лв. за този, който, без да има това право, паркира на място, определено за превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания, или за превозно средство, приспособено и управлявано от хора с трайни увреждания.

Жалбоподателят не оспорва, че на посочената дата около 17.30 часа е паркирал собственият си л.а. «Хонда Джаз» с рег. № Н 3258 ВН на паркинга на магазин «Кауфланд», находящ се в гр.Шумен на бул. «Симеон Велики». В жалбата оспорва фактът, че е паркирал автомобила на място определено за хора с трайни увреждания.

В конкретния случай от събраните в съдебното производство гласни доказателства се установява, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 98, ал.2, т.4 от ЗДвП. По несъмнен начин се установява, че е паркирал управлявания от него автомобил на място, определено за хора с трайни увреждания. Конкретната причина, поради която жалбоподателят е паркирал на това място няма отношение към факта на извършеното нарушение, доколкото разпоредбата на чл. 98, ал.2, т.4 от ЗДвП не предвижда изключения, при които да е допустимо паркирането на място, определено за хора с трайни увреждания. Забраната в цитираната разпоредба е въведена с цел охрана в най-пълна степен на възможността на хората с трайни увреждания да бъде осигурен лесен достъп, в конкретния случай до входа на магазина. По тази причина паркирането на места, предназначени за хора с трайни увреждания, какъвто е и конкретният случай, са забранени от закона. Не се събраха доказателства, че жалбоподателят е имал право да паркира на такова място.. Следователно с поведението си е нарушил императивната норма на чл. 98, ал.2, т.4 от ЗДвП и по отношение на него е налице основанието по чл. 178д от ЗДвП за налагане на административно наказание глоба в размер на 200 лв.

Действително съгласно чл.22 от Наредба №4/01.07.2009г. местата за паркиране на хора с увреждания се обозначават с пътен знак и с пътна маркировка с международен символ за достъпност. В конкретният случай е бил поставен пътен знак Д21 , с допълнително обозначаване за броя за паркоместата, без същите да са били очертани и със съответната маркировка. Съгласно чл. 55, ал. 10 от ППЗДвП пътния знак Д21 указва мястото или местата, определени за паркиране на ППС, обслужващи инвалиди, в конкретният случай 4 места. Липсата на маркировка не води до непораждане на действие на поставения знак. Съгласно чл. 7, ал.3 от ЗДвП при несъответствие между пътните знаци и маркировката на пътя, участниците в движението са длъжни да се съобразяват с пътните знаци. Всички места за паркиране на паркинга са направени с цветни плочки и разграфени с маркировка за отделните автомобили. Мястото, на което е паркирал водача е обозначено със знак и допълнителна табела, които ясно са показвали, че там са определени четири места за хора с увреждания. Същите са били разположени две от ляво и две от дясно на знака като след крайното ляво място и след крайното дясно следвал асфалтов път, т.е. четирите места са били обособени самостоятелно. В този случай липсата на допълнително обозначаване с пътна маркировка с международен символ за достъпност не е въвела жалбоподателя в заблуждение, относно зоната на действие на знака. Съвкупната преценка на тези обстоятелства дава основание да се приеме за установено по несъмнен начин, че при извършване на паркирането жалбоподателят е нарушил чл. 98, ал.2, т.4 от ЗДвП. По отношение субективната страна на нарушението, настоящият съдебен състав намира, че същото е извършено по непредпазливост. Доколкото за административните нарушения не се изисква умисъл, а е достатъчно да са извършени непредпазливо, съдът намира, че нарушението е извършено и от субективна страна. Действително пътната обстановка е била усложнена предвид снеговалежа, но пътният знак и поставената допълнителна табела са били видими и предвид самостоятелното обособяване на местата на инвалиди, жалбоподателят е могъл и е бил длъжен да съобрази мястото, на което паркира автомобила.

Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 предл.Първо от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №17 – 0869 – 000129/16.02.2017год. на Началника на сектор ПП при ОДМВР - Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.178д от ЗДвП на жалбоподателя Г.В.Г., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева, за нарушение на чл.98 ал.2 т.4 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Районен съдия: