Председател: Ивелина Димова, Секретар: М.Митева

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 538/17г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от Я.М.К. ***, срещу Наказателно постановление № 16-0869-003414/24.01.2017г. на началника на сектор към ОДМВР-гр.Шумен, сектор „Пътна полиция“-гр.Шумен, с което на лицето било наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 лева, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.178д от ЗДП. Жалбоподателят намира, че не е налице административно нарушение, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Представител на въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: Майката на жалбоподателя- С.Н.С.- била лице с трайни увреждания, във връзка с което притежавала карта за паркиране за хора с увреждания, даваща й право да ползва специалните улеснения за паркиране, предоставени в държавата. Същата притежавала лек автомобил марка „БМВ 320 Д“ с ДК№ Н0848ВР. На 17.12.2016г. жалбоподателят управлявал посочения автомобил, като около 10,10 часа паркирал последния на паркинга пред магазин „Кауфланд“, намиращ се на бул.“Симеон Велики“ в гр.Шумен, на място, определено за хора с трайни увреждания, обозначено с пътен знак Д-21, след което влязъл в магазина. Същевременно от свидетелите П.П. и И.К. - служители на сектор „Пътна полиция“-гр.Шумен била извършвана проверка за спазване на ЗДП на посоченото място. Същите констатирали, че водачът не е в посочения автомобил, както и че на автомобила не е поставена карта, удостоверяваща наличието на право за паркиране на това място. Двамата изчакали жалбоподателя да излезе от магазина и установили, че същият е сам и не е придружен от лице с увреждания. Във връзка с тези констатации на същата дата проверяващите съставили акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че е паркирал на място, определено за хора с трайни увреждания и обозначено с пътен знак Д-21, без да има това право. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан с възражения. Писмени такива не били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 24.01.2017г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя била наложена „глоба” в размер на 200,00 лв. за извършено нарушение на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: основно от разпита на свидетелите И.Ц.К. и П.С.П., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. С най-голямо значение за изясняването на делото са показанията на свидетелите К. и П., които лично са възприели обстоятелствата около извършването на нарушението. Двамата са се уверили, че лицето с трайни увреждания не е присъствало на процесното място и не е пътувало в автомобила. Показанията на посочените свидетели са последователни, безпротиворечиви и логични, като за съда липсват основания да не ги кредитира. По делото като веществено доказателство е приложена и фотоснимка, отразяваща извършеното нарушение. Последната не е изготвена по реда на НПК и не представлява веществено доказателствено средство по смисъла на чл.125, ал.1 от НПК. Съдебната практика обаче приема, че случайно създадените фотоснимки, видеозаписи и т.н., които отразяват или съдържат информация за обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл.102 от НПК, следва да се третират като веществени доказателства по смисъла на чл.109, ал.1 от НПК, тъй като представляват предмети, върху които има следи от престъплението (в този смисъл изрично е Решение №390/02.10.2009г. по н.д.№393/09г., ІІ н.о. на ВКС).

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Разпоредбата на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДП забранява паркирането на места, определени за хора с трайни увреждания. Установено е по делото, че на посочената в наказателното постановление дата жалбоподателят е паркирал процесния лек автомобил на място, определено за хора с трайни увреждания. Не са налични данни жалбоподателят да има такова качество, а и твърдения в тази насока не са наведени от негова страна. След като не е имал право да ползва място, определен за хора с трайни увреждания, но е паркирал на такова, жалбоподателят несъмнено е нарушил забраната по чл.98, ал.2, т.4 от ЗДП, за което правилно и законосъобразно е санкциониран с обжалваното наказателно постановление. В жалбата се излагат твърдения, че автомобилът е бил паркиран правомерно на процесното място, тъй като е собственост на лице с увреждания, притежаващо съответно право, както и че лицето е придружавало жалбоподателя. Свидетелите К. и П. обаче са категорични, че до края на проверката не им е бил представен документ, удостоверяващ правото на паркиране на място, определено за хора с трайни увреждания, както и че жалбоподателят не е бил придружаван от такова лице. Двамата заявяват също, че не се съставя АУАН при представяне на подобен документ в хода на проверката или при установяване на правоимащо лице, превозвано със съответния автомобил. При липсата на конкретни доказателства, които да опровергават показанията на проверяващите, съдът не намира основание да счете твърденията на жалбоподателя за достоверни, а следва да се приеме, че лицето с трайни увреждания не е присъствало на мястото на проверката. По изложените съображения съдът приема, че жалбоподателят действително е паркирал посочения автомобил на място, определено за хора с трайни увреждания, без да има такова право, с което безспорно е осъществил състава на нарушение по чл.98, ал.2, т.4 от ЗДП. Действително, автомобилът е собственост на лице, притежаващо право за паркиране на място, определено за хора с трайни увреждания. Това право обаче принадлежи на съответното лице, на което е била издадена такава карта, а не на автомобила и при отсъствие на правоимащото лице паркирането на такова място е неправомерно.

Съдът намира и че санкционната норма е определено правилно и законосъобразно. Разпоредбата на чл.178Д от ЗДвП предвижда специално наказание във фиксиран размер за лице, което, без да има това право, паркира на място, определено за превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания, какъвто е и процесният случай.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Макар и лаконично, описанието на нарушението в наказателното постановление дава достатъчна възможност на санкционираното лице да разбере какво се твърди, че е извършило и да организира защитата си.

Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Не са констатирани и някакви особени извинителни обстоятелства за извършването на нарушението, а напротив- налице е опит да се използват правата на друго лице, който се явява особено морално укорим.

Предвид изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №16-0869-003414/24.01.2017г. на началника на сектор към ОДМВР-гр.Шумен, сектор „Пътна полиция“-гр.Шумен, с което на Я.М.К. ***, ЕГН: **********, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 лева, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.178Д от ЗДвП, като законосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: