Р Е Ш Е Н И Е

 

217/13.4.2017г.              гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА  

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На дванадесети април през две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:  

                                                                               Председател: Надежда Кирилова  

Секретар: М. М.

Като разгледа докладваното от районния съдия

НАХД № 540 по описа на ШРС за 2017 г.,

За да се произнесе взе предвид следното:  

Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 17-0869-000048 от 30.01.2017 г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Шумен, с което на В.К.Б., ЕГН **********,*** са наложени административни наказания „глоба” в размер на 100 /сто/ лева на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, предл. 1-во от ЗДвП за нарушение по чл. 150 от ЗДвП, „глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 /един/ месец на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП за нарушение по чл. 103 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като неоснователно и незаконосъобразно

В проведените по делото съдебни заседания жалбоподателят не се явява лично, а изпраща упълномощен представител, който поддържа жалбата и моля наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание излага подробно съображенията си за това.

Процесуалният представител на ОД на МВР – Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, в съдебно заседание оспорва  жалбата изцяло, като моли наказателното постановление, като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. В съдебно заседание излага подробно съображенията си за това.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят В.К.Б. на 10.01.2017 г. управлявал лек автомобил, марка “Рено Меган Сценик”, с рег. № Н 8551 ВР, собственост на И.Г.П., ЕГН **********, като се движел в гр. Шумен, по ул. ”Университетска” посока двора на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Шумен, находящ се на № 28 на посочената улица.  При  спиране за проверка от служители при ОД на МВР – Шумен на входа на двора на сектор „Пътна полиция“ било установено, че водачът няма валидно свидетелство за управление на МПС, тъй като срока на валидност на СУМПС е изтекъл на 23.11.2016 г. и не са предприети действия за подаване на документи за подновяване на СУМПС. Въпреки направеното устно разпореждане на водача да не управлява МПС без да притежава валидно свидетелство, същият не изпълнил полицейското разпореждане и управлявал посоченото МПС в двора на сектор „Пътна полиция“ с оглед осъществяването на техническа проверка и регистрация на автомобила, без да е предприел мерки за неговото подновяване.  За констатираните нарушения на нарушителя Б. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 48 от 10.01.2017 г., с бланкетен номер 704335.  Актосъставителят е посочил, че с горните деяния от страна на жалбоподателя са нарушени разпоредбите на чл. 150 от ЗДвП и чл. 103 от ЗДвП. Актът е подписан от нарушителя сочейки, че има възражения, но без да ги конкретизира. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и не е депозирал писмени възражения в срока по  чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 17-0869-000048 от 30.01.2017 г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Шумен, с което на В.К.Б., ЕГН **********,*** са наложени административни наказания „глоба” в размер на 100 /сто/ лева на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, предл. 1-во от ЗДвП за нарушение по чл. 150 от ЗДвП, „глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 /един/ месец на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП за нарушение по чл. 103 от ЗДвП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя С.Н.Х. и на свидетелите Б.В.И. и Р.М.В. – свидетели при установяване на нарушението и при съставяне на акта, свидетеля П.Х.П., както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетелите С.Х., Б.И., Р.В. и П.П. следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства.

По отношение, описаното в пункт първи на наказателното постановление нарушение, съдът установи следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4.

Свидетелството за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ е удостоверителен документ, като правоспособността за управление на МПС възниква обаче при наличието на сложен юридически състав. Според нормата на чл. 151, ал. 2 от ЗДвП, СУМПС се издава от органите на Министерството на вътрешните работи на лице, завършило основно образование, което е физически годно да управлява моторни превозни средства за съответната категория, преминало е обучение за водач на моторно превозно средство и за оказване на първа долекарска помощ и е издържало успешно изпит за водач на моторно превозно средство. В чл. 15, ал. 1, т. 1 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина е предвидено, че подмяна на СУМПС се извършва при изтичане срока на валидност, като в алинея втора е посочено, че за подмяната по ал. 1 водачите подават документите, посочени  в  чл. 13,  т. 1, т. 3 и т. 6, както и старото свидетелство за управление на МПС, т. е. наред с останалите документи, се изисква представяне на карта за медицински преглед на водач на МПС или протокол от Транспортна областна лекарска експертна комисия или Транспортна централна лекарска експертна комисия. Следователно, вярно е, че не се полага повторен изпит при подмяната на СУМПС, но ако не се представят посочените допълнителни документи контролният орган може да откаже да подмени СУМПС, или е възможна хипотезата водачът на МПС да е придобил някакво заболяване, което да е пречка да управлява МПС.

В този ред на мисли и след съпоставка на разпоредбата на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, която разпоредба съдържа целият състав на административното нарушение, настоящият съдебен състав приема, че наказващият орган е приложил правилно закона и съответно законосъобразно е ангажирал административно-наказателната отговорност на санкционираното лице. Съгласно посочената по-горе разпоредба е предвидена административно-наказателна отговорност за лице, което управлява МПС, без да притежава съответното свидетелство за управление, или то е отнето по реда на чл. 171, т. 1 или т. 4 от ЗДвП. В случая е безспорно установено, че към момента на проверката от органите на МВР санкционираното лице е управлявал МПС със СУМПС, чиято валидност е изтекла видно от приложената по делото Справка за нарушител. Следователно то е управлявало МПС без да притежава съответното свидетелство за правоуправление, тъй като то не е валидно такова и не е налице документ, който да удостоверява действително правоспособността на лицето да управлява съответната категория МПС. Категорично от събраните по делото доказателства настоящият съдебен състав приема, че жалбоподателя Б. е управлявал МПС, собственост на И.Г.П. и съответно го е управлявал със СУМПС, чийто срок е изтекъл. От показанията на разпитаните свидетели С.Х., Б.И. и Р.В. – служителите на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Шумен, които са преки очевидци на нарушението се установява по безспорен и категоричен начин извършеното нарушение, а показанията и на тримата свидетели са безпротиворечиви и взаимно допълващи се. Правилно и законосъобразно е приложена съответна санкционна норма - чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1 – во от ЗДвП съгласно която „наказва се с „глоба“ от 100 до 300 лв. водач, който управлява МПС без да притежава съответното свидетелство за правоуправление”. Няма спор, че е налице СУМПС с изтекъл срок на валидност, което води до извода, че жалбоподателят е управлявал ППС без свидетелство за управление, тъй като представеното от него е невалидно.

Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил административно - наказателната разпоредба на чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1 – во от ЗДвП, като е наложил наказание „глоба“ в минимален размер на 100 лева.

Освен това, настоящият съдебен състав споделя доводите на административно - наказващия орган, че деянието не следва да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В тази насока съдът съобрази обстоятелството, че посоченото в наказателното постановление нарушение нарушението по чл. 150 от ЗДвП е формално и признаците на състава му не изискват настъпването на определен вредоносен резултат, изразяващ се в значителни имуществени вреди. Само по себе си това обстоятелство не води до извод, че обществената опасност от деянието е незначителна. За осъществяване на нарушението е достатъчно от обективна страна наказаното лице да не е изпълнило задължението си. Имайки в предвид вида на нарушението и че същото касае конкретно нарушение, то съдът намира, че в настоящия случай разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН не може да бъде приложена, доколкото нарушението не може да бъде квалифицирано като “маловажен случай” по смисъла на посочената законова норма.     

По отношение на второто, описано в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление нарушение, съдът установи следното: 

Съгласно разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП, която е посочена в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление като нарушена, водачът на пътно превозно средство е длъжен при подаден сигнал за спиране от контролните органи да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.

От материалите по делото се установява по безспорен начин, че в двора на сектор „Пътна полиция“ жалбоподателят Б. е управлявал посоченото МПС с оглед осъществяването на техническа проверка и регистрация на автомобила, като не е изпълнил полицейското разпореждане да не управлява МПС без  да притежава валидно свидетелство. В подкрепа на изложеното са показанията на свидетелите С.Х. и Б.И., които са преки очевидци на поведението на жалбоподателя по време на извършване на проверката.

Съобразно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗДвП този закон урежда правилата за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, изискванията към пътните превозни средства за участие в движението по тези пътища, изискванията за правоспособност на водачите на пътните превозни средства, правата и задълженията на участниците в движението и на съответните служби и длъжностни лица, както и принудителните мерки, които се прилагат, и наказанията за нарушаване на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове. А според ал. 2 на посочената правна норма целта на ЗДвП е да се опазят животът и здравето на участниците в движението по пътищата, да се улесни тяхното придвижване, да се опазят имуществото на юридическите и физическите лица, както и околната среда от замърсяването от моторните превозни средства. Следователно компетентността на органите за контрол по този закон не се разпростира върху пътищата, които не са отворени за обществено ползване.

Легална дефиниция  за  пътища,  отворени  за  обществено  ползване  е  дадена  в  чл. 2, ал. 1 от ЗДвП, съобразно която отворен за  обществено ползване е всеки път, условията за използване на който са еднакви за всички участници в движението. А в  ал. 2 на чл. 2, от ЗДвП е посочено, че всеки има право да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване, като спазва установените правила за движение, като в ал. 3 на посочената правна норма изрично е разписано, че ЗДвП се прилага и за пътищата, които не са отворени за обществено ползване, освен ако с други правни разпоредби или от собственика или администрацията, управляваща пътя, е определено друго.

От материалите по делото е безспорно установено, че жалбоподателят Б.  при първото нарушение е управлявал МПС по път отворен за обществено ползване и навлизайки в двора на КАТ, а при второто нарушение по  чл. 103 от ЗДвП мястото на извършването му е категорично посочено, както в акта за установяване на административно нарушение, така в наказателното постановление, че е извършено в двора на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – гр. Шумен. Следователно дворът на „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен не попада в категорията на отворени за обществено ползване пътища и управляваното от жалбоподателя МПС се е движело по път, който не е отворен за обществено ползване.

Гореизложената фактическа обстановка не може да мотивира съда да приеме, че от обективна и субективна страна жалбоподателят В.Б. е осъществил състава на нарушение по  чл. 103 от ЗДвП, поради което наказателното постановление в тази част следва да бъде отменено като незаконосъобразно, тъй като деянието е несъставомерно поради липса на обективирано съставомерно поведение и субективно отношение към него.

Освен това, административно - наказващият орган приемайки, че е налице извършено от жалбоподателят Б. нарушение по  чл. 103 от ЗДвП е издирил и приложил санкционна разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, като съобразно  разпоредбата  на  чл. 27 от ЗАНН е наложил наказание в размер, предвиден в посочената по-горе разпоредба, без обаче да е изложил никакви конкретни съображения и мотиви, че нарушението не може да бъде квалифицирано като маловажен случай.

Същевременно обаче, настоящият съдебен състав, приема, че санкционираната деятелност ако представлява нарушение по  чл. 103 от ЗДвП, то съставлява неизпълнение на административно задължение по смисъла, вложен в чл. 28 от ЗАНН и доколкото наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. В този смисъл съдът съобрази обстоятелството, че процесуално задължение на съда е да провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление и да обсъди всички основания, независимо дали са наведени от страните или не, включително и да подложи на съдебен контрол преценката на административно-наказващия орган досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН. При преценка на това обстоятелство съдът съобрази константната съдебна практика по този въпрос и по-специално ТР № 1/12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г. на ОСНК на ВКС, съгласно което когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона.

В настоящия случай, доколкото в ЗАНН липсва легална дефиниция на понятието „маловажен случай“ следва да бъдат приложени критериите, визирани в чл. 93, т. 9 от НК, съгласно които “маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Съгласно константната съдебна практика  при преценката дали случаят е маловажен или не значение имат способа и начина, по който е осъществено деянието, личността на дееца, мотивите и подбудите, от които се е ръководел при извършване на престъплението и др., т.е. следва да бъдат преценени всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца.

Настоящият съдебен състав счита, че като не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, въпреки наличието на основания за това, административно-наказващият орган е нарушил материалния закон. Вярно е, че обществените отношения, които регулира този закон, са от особена обществена важност, но това не може да бъде основание административно-наказващият орган да игнорира задължението си за индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител. Този критерий на преценка се прилага за всички нарушения, когато трябва да се реши въпросът дали случаят е маловажен или не. Наложилият се в теорията и част от съдебната практика принцип, че нарушаването на нормите, гарантиращи безопасността на движението по пътищата не може да се квалифицира като маловажен случай, не представлява абсолютен императив, и не следва да изключва автоматично извършването на съвкупна преценка на всички обстоятелства, характеризиращи обществената опасност на деянието и дееца, наличните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, вредните последици и др. В случая от съществено значение са подбудите за извършване на деянието. Приетите за установени факти сочат на деяние, което формално осъществява признаците на нарушение по чл. 103 от ЗДвП, но обществената му опасност е явно незначителна, като в тази връзка, настоящият състав преценява всички обстоятелства по механизма на деянието. Касае се за управление на МПС за изключително краткотрайно шофиране поради това не е създадена опасност за безопасността на другите участници в движението.

Поради това санкционираната деятелност съставлява “маловажен случай” по смисъла, вложен в разпоредбата на чл. 28, б. ”а” от ЗАНН, респективно административно-наказващият орган е следвало, вместо да сакционира жалбоподателя с предвидената в чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП санкция, да му отправи предупреждение, че при повторно нарушение от същия вид ще бъде наложено визираната в санкционната разпоредба санкция.

Налице са били всички предпоставки за прилагането на тази разпоредба и като не я е приложил, административно-наказващият орган е нарушил материалния закон и е издал незаконосъобразно наказателно постановление в тази част.

Поради всичко изложено по-горе съдът намира за правилно и законосъобразно наказателното постановление в частта по пункт първи - да бъде потвърдено, а по пункт втори – да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът  

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 17-0869-000048 от 30.01.2017 г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Шумен, в частта по пункт втори, с която на В.К.Б., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 /сто/ лева на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, предл. 1-во от ЗДвП за нарушение по чл. 150 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно.

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 17-0869-000048 от 30.01.2017 г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Шумен, в частта по пункт втори, с която на В.К.Б., ЕГН **********,*** на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 /един/ месец з а  нарушение  по  чл. 103 от ЗДвП, като неправилно и незаконосъобразно.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

                                                                      

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: