Р Е Ш Е Н И Е

215/13.4.2017г. Гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, осми състав

На единадесети април, през две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Валентина Тонева

Секретар Й.К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД №541 по описа на ШРС за 2017г.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 17-0869-000099/07.02.2017г. на Началника на сектор “ПП” към ОД на МВР гр.Шумен, с което на Н.Е.А.,ЕГН **********, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева, на основание чл.178Д от ЗДвП.

Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, като поддържа жалбата на изложените в нея съображения и излага допълнителни мотиви в подкрепа на доводите си.

За ОД на МВР гр.Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в съдебно заседание, не се явява представител.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът намира, че жалбата е основателна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС от 28.11.2006г. и до настоящия момент няма наложени наказания за нарушения на ЗДвП, видно от справка, приложена по делото, на стр. 5.

На 02.01.2017г., около 15,20 часа, жалбоподателят посетил магазин "Кауфланд", находящ се на бул. “С.Велики” в гр.Шумен, като паркирал собствения си лек автомобил “Ауди А3” с ДК № Н 68 59ВН на паркомясто, предназначено за автомобили, обслужващи или управлявани от лица с трайни увреждания /инвалиди/, обозначено с пътен знак Д - 21.

Пред въпросния магазин бил полицейски патрул при сектор “ПП” към ОД на МВР гр.Шумен, който работел в наряд на паркинга и извършвал проверка на автомобилите, паркирани на местата за хора са трайни увреждания. На жалбоподателя била извършена проверка, при която полицейските служителите приели, че жалбоподателят неправилно е паркирал на това място, предвидено за инвалиди. За констатираното нарушение бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 99 от 02.01.2017г., в който актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП.

Актът бил съставен в присъствието на нарушителя и е подписан от него без възражения. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и не е депозирал писмено възражение в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка, е издадено наказателно постановление № 17-0869-000099/07.02.2017г. на Началника на сектор “ПП” към ОД на МВР гр.Шумен, с което на Н.Е.А.,ЕГН **********, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева, на основание чл.178Д от ЗДвП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя и на свидетеля при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.

Показанията на посочените свидетели следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, доколкото не са заинтересовани от изхода на делото, поради което съдът приема, че липсват съмнения в тяхната достоверност.

По отношение на нарушението, описано в наказателното постановление, съдът приема, от правна страна следното:

При така установената фактическа обстановка, съдът установи, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на последното. Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, са описани достатъчно пълно и ясно както в акта, така и в наказателното постановление, поради което съдът счита, че правото на защита на жалбоподателя не е накърнено.

Нормата на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП предвижда забрана за водачите на пътно превозно средство да паркира на места, предназначени за хора с трайни увреждания. За да бъде нарушена тази норма, следва да е налице деяние, изразяващо се в паркиране на такова място, без съответното право за това. От материалите по делото и от разпита на актосъставителя и на свидетеля по акта се установява, че жалбоподателят е паркирал собственото си МПС – лек автомобил “Ауди А3” с ДК № Н 68 59ВН, на паркомясто, предназначено за автомобили, обслужващи или управлявани от лица с трайни увреждания /инвалиди/, обозначено с пътен знак Д - 21, като двигателят на автомобила бил спрян.

Твърденията на жалбоподателя, че на посочено паркомясто е липсвал международен символ за достъпност и знак със стрелка, която да посочва началото на тези паркоместа, съдът намира за ирелеванто по казуса. По безспорен начин, от разпита в съдебно заседание на свидетелите, става ясно, че жалбоподателят е паркирал собственото си МПС пред магазин “Кауфланд”, на място за инвалиди, като двигателят на автомобила бил спрян, и не им представил документ, даващ му право да паркира на това място.

Актът за установяване на административно нарушение, който е съставен по предвидения в ЗАНН и ЗДвП ред и на основание разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното. От показанията на двамата свидетели се установява също, че актът за установяване на административно нарушение е съставен изцяло в присъствието на жалбоподателя, който е бил запознат непосредствено след това със съдържанието му.

Поради изложеното, съдът счита, че наказващият орган е действал законосъобразно, квалифицирайки деянието, като административно нарушение по чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП. За посоченото нарушение административно-наказателната разпоредба на чл.178Д от ЗДвП предвижда “глоба” в размер на 200 лева за лице, което, без да има това право, паркира на място, определено за превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания, или за превозно средство, приспособено и управлявано от хора с трайни увреждания. Административно - наказващият орган е издирил и приложил действащата санкционна разпоредба, като съобразно разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, е наложил наказание в размер, предвиден в посочената по-горе разпоредба, без обаче да е изложил някакви конкретни съображения и мотиви, че нарушението не може да бъде квалифицирано като маловажен случай.

Същевременно обаче, настоящият съдебен състав приема, че санкционираната деятелност съставлява неизпълнение на административно задължение по смисъла, вложен в чл.28 от ЗАНН и доколкото наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона. В този смисъл съдът съобрази обстоятелството, че процесуално задължение на съда е да провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление и да обсъди всички основания, независимо дали са наведени от страните или не, включително и да подложи на съдебен контрол преценката на административно-наказващия орган досежно приложението на чл.28 от ЗАНН. При преценка на това обстоятелство, съдът съобрази константната съдебна практика по този въпрос и по-специално ТР № 1/12.12.07г. по тълк. н. д. № 1/ 2005г. на ОСНК на ВКС, съгласно което, когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона.В настоящия случай, доколкото в ЗАНН липсва легална дефиниция на понятието "маловажен случай", следва да бъдат приложени критериите, визирани в чл.93, т.9 от НК, съгласно които “маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Съгласно константната съдебна практика, при преценката дали случаят е маловажен или не, значение имат способа и начина, по който е осъществено деянието, личността на дееца, мотивите и подбудите, от които се е ръководел при извършване на престъплението и др., т.е. следва да бъдат преценени всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца.

Настоящият съдебен състав счита, че като не е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, въпреки наличието на основания за това, административно-наказващият орган е нарушил материалния закон. Вярно е, че обществените отношения, които регулира този закон, са от особена обществена важност, но това не може да бъде основание административно-наказващият орган да игнорира задължението си за индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител. Този критерий на преценка се прилага за всички нарушения, когато трябва да се реши въпросът дали случаят е маловажен или не. Наложилият се в теорията и част от съдебната практика принцип, че нарушаването на нормите, гарантиращи безопасността на движението по пътищата не може да се квалифицира като маловажен случай, не представлява абсолютен императив, и не следва да изключва автоматично извършването на съвкупна преценка на всички обстоятелства, характеризиращи обществената опасност на деянието и дееца, наличните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, вредните последици и др. От съществено значение е, че не са налице отегчаващи обстоятелства и конкретното нарушение е извършено за първи път. Освен това, видно от приложената към делото справка за нарушител от региона, жалбоподателят е лице с ниска обществена опасност, което, като водач от 2006г., няма допуснато нарушение на ЗДвП. Поради това санкционираната деятелност съставлява “маловажен случай” по смисъла, вложен в разпоредбата на чл.28, б.”а” от ЗАНН, респективно административно-наказващият орган е следвало, вместо да сакционира жалбоподателя с предвидената в чл.178Д от ЗДвП санкция, да му отправи предупреждение, че при повторно нарушение от същия вид, ще бъде наложена визираната в санкционната разпоредба санкция.

Налице са били всички предпоставки за прилагането на тази разпоредба и като не я е приложил, административно-наказващият орган е нарушил материалния закон и е издал незаконосъобразно наказателно постановление.

Поради всичко изложено по-горе, съдът намира, че наказателното постановление - предмет на обжалване по настоящото дело, се явява неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 17-0869-000099/07.02.2017г. на Началника на сектор “ПП” към ОД на МВР гр.Шумен, с което, на Н.Е.А.,ЕГН **********, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева, на основание чл.178Д от ЗДвП, като неправилно и незаконосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: