Председател:Ивелина Димова, Секретар: М.М.

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 581/17г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от Н.М.Н. *** срещу Наказателно постановление №56/24.02.2017г. на директора на Регионална дирекция по горите-гр.Шумен, с което на лицето било наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв., на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.270 от ЗГ. Жалбоподателят не оспорва констатациите в акта, но счита, че не е осъществил състав на административно нарушение, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с процесуален представител, който поддържа жалбата. Представител на въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 18.01.2017г. жалбоподателят закупил от „Д. 2012“ ЕООД 1 куб.м. дърва за огрев-широколистна дървесина. Посоченото дружество, което стопанисвало склад на ул.“Ген.Драгомиров“ в гр.Шумен, издало съответен превозен билет за транспортиране на материалите, за превозването им до ул.“Стара Загора“ №4 в гр.Шумен с товарен автомобил с ДК№ Н6748ВР, управляван от жалбоподателя. При превозването на дървата Н. бил спрян за проверка от св.Г.Б.- горски инспектор при РДГ-Шумен, който установил, че превозното средство не е снабдено с GPS-устройство. Във връзка с тези констатации на същата дата бил съставен акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че транспортира 1 куб.м. дървесина- дърва за огрев с товарен автомобил, който не е снабден с изправно и функциониращо устройство за позициониране и проследяване на движението му. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан с общи възражения. Писмени такива не били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт, на 24.02.2017г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на Н.Н. била наложена глоба в размер на 100 лв., за извършено нарушение по чл.148, ал.12 от Закона за горите, във вр. с чл.14б, ал.1 от Наредба №1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: основно от разпита на свидетелите Г.И.Б. и К.Н.М., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на посочените свидетели следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Според разпоредбата на чл.148, ал.12 от Закона за горите товарните превозни средства, транспортиращи дървесина и недървесни горски продукти, както и мобилните обекти по чл. 206 трябва да бъдат снабдени с изправни и функциониращи устройства за позициониране и проследяване на движението им (GPS). Аналогично задължение е предвидено в чл.14б, ал.1 от Наредба №1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии. Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва от страна на жалбоподателя, че на посочените в наказателното постановление дата и място е превозвал с личния си товарен автомобил дървесина, както и че автомобилът не е бил снабден с такова устройство. Независимо от потвърждаването на изложените в наказателното постановление фактически твърдения обаче съдът намира, че жалбоподателят не е осъществил състава на вмененото му административно нарушение, тъй като не е адресат на задължението по чл.148, ал.12 от ЗГ. Цитираната норма е включена в гл. VII на ЗГ: „Достъп до горите“. Първата алинея на чл.148 от ЗГ урежда реда за движение в горските територии и по горските пътища, а следващите алинеи изрично препращат към ал.1. Поради това при систематическото тълкуване на сочената за нарушена разпоредба, предвид нейното място в нормативния акт, се налага извода, че последната също въвежда задължение по отношение товарни автомобили, транспортиращи дървесина, при движение в горските територии и по горските пътища, но не и при превоз на дървесни продукти в рамките на населено място, след закупуването им от съответен склад. В подкрепа на този извод са и мотивите към проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за горите (№ 502-01-40 от 28.05.2015 г., 43-то НС) в които е посочено, че се предлагат изменения с цел по-ефективен контрол в горския сектор, като с въвеждането на разпоредба, с която се предвижда задължение моторните превозни средства, превозващи дървесина, да бъдат снабдени с GPS устройства, се очаква да се постигне ефективен контрол при транспортирането на тази суровина. Сочи се, че в комбинация с разработването на електронна система за издаване на превозни билети он-лайн, тази мярка се очаква да допринесе за постигането на дългоочакваната електронизация на процесите по отчет и контрол в горския сектор. Изразено е становище, че предложените промени ще имат съществен превантивен ефект и ще доведат до много по-голяма отговорност на лицата, които извършват дейности в горски територии и са пряко ангажирани в процеса на изпълнението им. При положение, че предприетите законодателни изменения са били насочени към лицата, които извършват дейности в горски територии, съдът намира, че от приложното поле на чл.148, ал.12 от ЗГ са изключени лицата, които не извършват такива дейности, каквото лице безспорно е и жалбоподателя. Предвид изложеното съдът намира, че с поведението си жалбоподателят не е нарушил разпоредбата на чл.148, ал.12 от ЗГ, във вр. с чл.14б, ал.1 от Наредба №1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии, тъй като за него не е възникнало задължение да снабди товарния си автомобил с изискуемото от цитираните норми устройство. Същият не е натоварен с това задължение, тъй като не е осъществявал транспортиране на дървесина в горските територии и по горските пътища, нито е лице, което извършва дейности в горски територии.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като необосновано и недоказано, тъй като жалбоподателят не е осъществил състава на вмененото му административно нарушение. Независимо от изложеното съдът намира за необходимо да посочи, че дори и да се приеме, че санкционираното лице е било адресат на задължението по чл.148, ал.12 от ЗГ, то нарушението би представлявало маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Касае се за инцидентно превозване на минимално количество дървесина, закупено по надлежния ред за лични нужди и придружено от съответен превозен билет, от лице, за което няма данни да е наказвано за други нарушения по Закона за горите. При това положение безспорно биха били налице основания случаят да бъде счетен за маловажен, което отново би обусловило отмяната на атакуваното наказателно постановление.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление №56/24.02.2017г. на директора на Регионалната дирекция по горите-гр.Шумен, с което на Н.М.Н. ***, ЕГН: **********, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.270 от ЗГ, е наложено административно наказание глоба в размер на 100.00 лева, като незаконосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: