Р Е Ш Е Н И Е
269/16.5.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На двадесет и шести април през две хиляди и седемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Георгиева
Секретар: Ил.Д.
Като разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД №584 по описа на ШРС за 2017 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление №16-0869-001726 от 03.08.2016 год. на Началник група към ОД на
МВР – гр.Шумен, сектор Пътна полиция, с което на А.А.И., с ЕГН**********, с
постоянен адрес: *** са наложени административно наказание “глоба” в размер на 100
/сто/ лева на основание чл.179, ал.2 от ЗДвП, във вр. с чл.179, ал.1, т.5,
предл.шесто от ЗДвП, “глоба” в размер на
80 /осемдесет/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 /два/
месеца на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП и “глоба” в размер на 80
/осемдесет/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 /два/
месеца на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да
постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като
неоснователно и незаконосъобразно
В съдебно заседание същият се явява лично и с
упълномощен представител, като поддържат
жалбата на изложените в нея основания.
Процесуалният представител
на ОД на МВР – Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното
постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от
ЗАНН, оспорва жалбата и моли същата да
бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното наказателно постановление да
бъде изцяло потвърдено.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН
от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320
от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество
жалбата е частично основателна, поради следните правни съображения:
ШРС,
след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят А.А.И. на 08.06.2016 год. около 16.50
часа в гр.Шумен управлявал собствения си лек автомобил марка “Мерцедес 190Е”, с
рег.№ Н 3105 ВР, като се движел по ул.“Ген.Драгомиров“ в посока към
кръстовището с ул.“Самара“. При движение по посочените улици пред дом №16 по
време на изпреварване на автобус с рег. № Н4168АХ жалбоподателят не е осигурил
достатъчно странично разстояние между управлявания от него автомобил и
изпреварвания автомобил, вследствие на което се блъска в него и става причина
за ПТП. Тъй като водачът продължил, без да спре и да установи какви са щетите
от причиненото ПТП, била издирена собствеността на автомобила, бил установен и
водача, който го е управлявал по време на ПТП-то. При извършен оглед на двата
автомобила от страна на полицейските служители, изпратени на
местопроизшествието били установени съвпадащи следи и по двата автомобила,
участващи в пътно-транспортното произшествие. Бил съставен Протокол за ПТП №1610856/08.06.2016
год., като в същия били нанесени данните на жалбоподателя и на втория участник
в ПТП-то, както и щетите по двата автомобила. На жалбоподателя бил съставен и
Акт за установяване на административно нарушение №1726 от 08.06.2016 год., с
бланкетен номер 651054. Актосъставителят
е посочил, че с горното деяние от страна на И. са нарушени разпоредбите на чл.42,
ал.2, т.1 и чл.123, ал.1, т.3, буква „а“ и „в“ от ЗДвП. Актът е подписан от
нарушителя, като е посочил под формата на възражения, че при изпреварване на
автобуса се е блъснал в него поради липса на място за изпреварване. Впоследствие
не се е възползвал от законното си право и не е депозирал допълнителни писмени
възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки
материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно
постановление №16-0869-001726 от 03.08.2016 год. на Началник група към ОД на
МВР – гр.Шумен, сектор Пътна полиция, с което на А.А.И., с ЕГН**********, с
постоянен адрес: *** са наложени административно наказание “глоба” в размер на
100 /сто/ лева на основание чл.179, ал.2 от ЗДвП, във вр. с чл.179, ал.1, т.5,
предл.шесто от ЗДвП, “глоба” в размер на
80 /осемдесет/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 /два/
месеца на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП и “глоба” в размер на 80
/осемдесет/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 /два/
месеца на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от
разпита в съдебно заседание на актосъставителя И.П.П. и на свидетелите Х.П.Х., С.С.А.,
както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.
По отношение на събраните в хода на съдебното
производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите И.П.П., Х.П.Х. и С.С.А.
съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло. В тази връзка съдът
съобрази обстоятелството, че показанията и на тримата свидетели са еднопосочни,
последователни, почиват на техни преки наблюдения от станалото ПТП и
кореспондират, както помежду си, така също и с останалия, събран по делото
доказателствен материал.
При така
установената фактическа обстановка по отношение на нарушението, визирано в
пункт първи на наказателното постановление съдът приема, от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.42, ал.2, т.1 от ЗДвП Водач,
който извършва маневра изпреварване, е длъжен по време на изпреварването да
осигури достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното пътно
превозно средство.
От материалите по делото се установява по
безспорен начин, че движейки се по ул.“Ген.Драгомиров“ в посока към
кръстовището с ул.“Самара“ при осъществяване на маневра изпреварване жалбоподателят
не е осигурил достатъчно странично разстояние между управлявания от него
автомобил и изпреварвания автобус, поради което е причинил пътно-транспортно
произшествие, вследствие на което са били причинени щети, макар и минимални, и по двата автомобила. В подкрепа на това
обстоятелство е съставения протокол за ПТП, в който подробно са отразени щетите
по двата автомобила. В тази насока са и показанията на свидетелите И.П.П. и Х.П.Х.,
разпитани в съдебно заседание, които непосредствено след случилото се са
възприели двата автомобила, извършили са оглед и след съпоставка на нанесените
им щети са установили, че същите съвпадат. В същата насока са и показанията на
свидетеля С.С.А., който е водач на автобуса и пряко е възприел движението на
автомобила на жалбоподателя към момента на станалото ПТП и поведението му
непосредствено след него.
Съдът намира, че по делото се изяснява по безспорен
начин авторството на деянието, поради което съдът не кредитира твърденията на жалбоподателя
и на процесуалния му представител, изложени в жалбата и в съдебно заседание в
тази насока. Разпитани в съдебно заседание свидетелите И.П.П. и Х.П.Х. заявяват,
че при срещата си с жалбоподателя, последният не е оспорил извършването на
нарушението и не е отрекъл, че именно той е управлявал посочения автомобил. В
същото време и двамата свидетели потвърждават факта, че при съпоставката на
двата автомобила, нанесените по тях щети, макар и минимални, напълно са
съвпадали. В подкрепа на това обстоятелство е и факта, че вторият участник в
произшествието лично е възприел автомобила, управляван от жалбоподателя,
записал е регистрационния му номер и модел, видял е водача, при неговото
спиране и излизане от автомобила и преди потеглянето му с автомобила.
Ето защо поради изложеното съдът намира, че
жалбоподателя действително не е
изпълнил задължението си, визирано в разпоредбата на чл.42, ал.2, т.1 от ЗДвП,
с което е осъществил от обективна и субективна страна състава на посоченото
административно нарушение. За посоченото нарушение
административно-наказателната разпоредба на чл.179, ал.2 от ЗДвП /в сила към
датата на деянието/ предвижда наказание “глоба” в размер от 100 до 200 лева за
водач, който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция
или нарушение по ал.1 причини пътнотранспортно произшествие. От материалите по
делото и поради изложените по-горе съображения се установява по безспорен
начин, че жалбоподателят е причинил ПТП, поради нарушение по чл.179, ал.1, т.5,
предл.шесто от ЗДвП, изразяващо се в неспазване правилата за изпреварване, като
от това е създадена непосредствена опасност за движението.
Административно-наказващият орган правилно е индивидуализирал
наказанието, налагайки на нарушителя наказание в размер на предвидения в
разпоредбата чл.179, ал.2 от ЗДвП /в сила към датата на извършване на
нарушението/ минимум, съобразявайки обстоятелствата по чл.27 от ЗАНН. В тази
връзка съдът напълно споделя извода на наказващият орган, че деянието не може
да бъде квалифицирано като маловажен случай, имайки предвид тежестта на
извършеното, неговата обществена опасност, както и обстоятелството, че със
същото са причинени щети по двата автомобила, макар и незначителни.
При преценка на деянието съдът съобрази
обстоятелството, че след съставяне на наказателното постановление, но преди
влизането му в сила е последвало изменение в разпоредбата на чл.179, ал.2 от
ЗДвП /ДВ бр.101 от 2016 год., в сила от 21.01.2017 год./, съгласно което е
променен размера на дължимата санкция. Имайки предвид, че разпоредбата на чл.179,
ал.2 от ЗДвП след изменението не предвижда минимум, а абсолютен размер на
санкцията от 200 лева, то разпоредбата в редакцията й преди изменението, обнародвано
в ДВ бр.101 от 2016 год. се явява по-благоприятна разпоредба за дееца по
смисъла на чл.3, ал.2 от ЗАНН, доколкото същата предвижда по-нисък размер на
наказанието “глоба”, поради което съдът намира, че в настоящия случай следва да
бъде приложена разпоредбата преди изменението с ДВ бр.101 от 2016 год., в сила
от 21.01.2017 год.
По
отношение на нарушението, визирано в пункт втори на наказателното постановление
съдът съобрази от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП
водач на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно
произшествие е длъжен, без да създава опасност за движението по пътя, да спре,
за да установи какви са последиците от произшествието. От материалите по делото
и по изложените по-горе правни съображения се доказва по безспорен начин, че
жалбоподателят е участник в описаното в акта за установяване на административно
нарушение и в издаденото въз основа на него наказателното постановление ПТП. В
същото време от разпита на свидетеля С.С.А. става ясно, че жалбоподателят след
станалото ПТП е продължил движението си, спрял е на известно разстояние за
съвсем кратко, след което е продължил движението си и се е прибрал в дома
си, без да установи последиците от
деянието си. В подкрепа на този извод са показанията на свидетелите И.П.П. и Х.П.Х.,
които свидетелстват, че при посещение на станалото ПТП вторият участник е бил
напуснал местопроизшествието, което е наложило установяване на неговата
самоличност и издирването му. Това обстоятелство не се отрича и от страна на
самия нарушител, който в съдебно заседание признава факта, че след станалото
ПТП се е прибрал в дома си, тъй като е
бил много разстроен и е следвало да вземе лекарство.
В тази връзка съдът намира, че доколкото по делото
се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е разбрал за станалото ПТП,
се налага извода, че изложените от негова страна твърдения в тази насока имат
характер на негова защитна версия срещу издаденото му наказателно постановление
и не могат да бъдат споделени и кредитирани.
Поради изложеното съдът намира, че жалбоподателят
действително не е изпълнил и това свое задължение, като участник в ПТП, с което е осъществил от обективна и
субективна страна визираното в разпоредбата на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП
административно нарушение. За посоченото нарушение
административно-наказателната разпоредба на чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП предвижда
наказание “глоба” в размер от 50 до 200 лева и “лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 1 до 6 месеца за водач, който наруши задълженията си като
участник в пътнотранспортно произшествие. Съдът намира, че по отношение на това
деяние административно-наказващият орган правилно е издирил приложимия закон,
като правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл.175, ал.1, т.5 от
ЗДвП.
В същото време обаче съдът счита, че по отношение
на това нарушение административно-наказващият орган не е индивидуализирал
правилно наказанието. Наложил е наказание “глоба” в размер под средния, предвиден
в закона, а кумулативно предвиденото наказание “лишаване от право да
управлява МПС” е наложено в размер близък
до минимума, но над него. В този смисъл по отношение на двете кумулативно
предвидени наказания е наложил наказание
в размер, различен от минималния, посочен в закона, като е изложил мотиви,
съдържащи се във фактическия състав на самото нарушение. В този смисъл, съдът
съобразявайки извършеното нарушение, факта, че от същото са настъпили минимални
щети, както и съдействието, оказано от нарушителя, след неговото установяване,
намира за справедливо и съответно на извършеното нарушение, наказанията за
същото да бъдат в размер на предвидения в разпоредбата на чл.175, ал.1 т.5 от
ЗДвП минимум, а именно “глоба” в размер
на 50 /петдесет/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 /един/
месец. Още повече, че двете кумулативно предвидени наказания следва да
кореспондират помежду си, а административно – наказващият орган е преценил, че
наказанието “глоба” следва да бъде в размер близък до средния, а по отношение
на второто кумулативно дадено наказание е определило такова в размер, доближаващ
се до минималния, предвиден в закона.
По
отношение на нарушението, визирано в пункт трети на наказателното постановление
съдът съобрази от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3, б.”в”
от ЗДвП водач на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно
произшествие е длъжен, когато с произшествието са причинени само имуществени
вреди, когато между участниците в произшествието няма съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, да
уведомяват съответната служба за контрол на МВР на територията, на която е
настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания. От материалите по
делото и по изложените по-горе правни съображения се доказва по безспорен
начин, че жалбоподателят е участник в описаното в акта за установяване на
административно нарушение и в издаденото въз основа на него наказателното
постановление ПТП. В същото време по изложените съображения, които не следва да
бъдат преповтаряни, се налага и извода, че жалбоподателят е възприел станалото
ПТП и нанесените щети по втория автомобил, но въпреки, че за кратко е спрял,
впоследствие е продължил движението си. Както става ясно от материалите по
делото след момента на ПТП-то, жалбоподателят е спрял, но на разстояние, не е
провел разговор с водача на другия автомобил, което изключва възможността между
него и жалбоподателя да е осъществен някакъв контакт, респективно да е
постигнато споразумение относно обстоятелствата по произшествието. В същото
време от страна на И. не са предприети никакви действия, с цел евентуално
постигане на споразумение с водача на автобуса, който е бил спрял и слязъл от
последния.
Поради изложеното съдът намира, че жалбоподателят
действително не е изпълнил и това свое задължение като участник в ПТП, с което е осъществил от обективна и
субективна страна визираното в разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3, б.”в” от ЗДвП
административно нарушение. За посоченото нарушение
административно-наказателната разпоредба на чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП предвижда
наказание “глоба” в размер от 50 до 200 лева и “лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 1 до 6 месеца за водач, който наруши задълженията си като
участник в пътнотранспортно произшествие. Съдът намира, че по отношение на това
деяние административно-наказващият орган правилно е издирил приложимия закон,
като правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл.175, ал.1, т.5 от
ЗДвП.
В същото време обаче съдът счита, че
административно-наказващият орган и по отношение на това деяние не е
индивидуализирал правилно наказанието. Наложил е отново наказание “глоба” в
размер около средния, предвиден в закона размер, а кумулативно предвиденото
наказание “лишаване от право да управлява
МПС” е наложено в размер малко над минимума, предвиден в закона. В този
смисъл, съдът съобразявайки извършеното нарушение, факта, че от същото са
настъпили минимални щети, както и съдействието, оказано от нарушителя, след
неговото установяване, намира за справедливо и съответно на извършеното
нарушение, наказанията за същото да бъдат в размер на предвидения в
разпоредбата на чл.175, ал.1 т.5 от ЗДвП минимум, а именно “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева и
“лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 /един/ месец. Още повече, че
двете кумулативно предвидени наказания следва да кореспондират помежду си, а
административно – наказващият орган е преценил, че наказанието “глоба” следва
да бъде в размер близък до средния, а по отношение на второто кумулативно
дадено наказание е определило такова в размер, доближаващ се до минималния,
предвиден в закона.
С оглед на гореизложеното съдът счете за
справедливо наказателното постановление по
пункт първи да бъде потвърдено, а по пункт втори и трети - изменено, като
наложените на И. административни наказания бъдат намалени в размер на законоустановения
минимум.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от
ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление №16-0869-001726
от 03.08.2016 год. на Началник група към ОД на МВР – гр.Шумен, сектор Пътна
полиция, в частта по пункт първи, с
която на А.А.И., с ЕГН**********, с постоянен адрес: *** е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 100 /сто/ лева на основание
чл.179, ал.2 от ЗДвП, във вр. с чл.179, ал.1, т.5, предл.шесто от ЗДвП,
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №16-0869-001726 от
03.08.2016 год. на Началник група към ОД на МВР – гр.Шумен, сектор Пътна
полиция, в частта по пункт втори, с
която на А.А.И., с ЕГН**********, с постоянен адрес: *** е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 80 /осемдесет/ лева и “лишаване
от право да управлява МПС” за срок от 2 /два/ месеца на основание чл.175, ал.1,
т.5 от ЗДвП, като намалява размера
на наложеното наказание “глоба” от 80 /осемдесет/ лева на 50 /петдесет/ лева, а
на наложеното наказание “лишаване от право да управлява МПС” от 2 /два/ месеца
на 1 /един/ месец и
в частта
по пункт трети, с която на А.А.И.,
с ЕГН**********, с постоянен адрес: *** е наложено административно наказание “глоба”
в размер на 80 /осемдесет/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок
от 2 /два/ месеца на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, като намалява размера на наложеното наказание “глоба” от 80 /осемдесет/ лева на 50
/петдесет/ лева, а на наложеното наказание “лишаване от право да управлява МПС”
от 2 /два/ месеца на 1 /един/ месец.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: