Р Е Ш Е Н И Е  

                                                            226/21.4.2017г.  

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

Шуменският районен съд, петнадесети състав

На седми април   две хиляди и седемнадесета година,

В публично заседание  в следния състав:

      Председател: Пл.Недялкова

Секретар: Цв.К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 585 по описа за 2017г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Обжалвано е  Наказателно постановление № 17 – 0869 - 000016/26.01.2017г. на Началника на сектор ПП при ОДМВР - Шумен, с  което на основание чл.53 от ЗАНН  и чл.179 ал.2 от ЗДвП, чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП и чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП на А.А.И., ЕГН ********** са наложени административни наказания – „глоба“ в размер на 150 лева, за нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП,  “глоба” в размер на 120 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за 4 месеца, за нарушение на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 10 лева, за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени  наказателното постановление  като незаконосъобразно, като излага подробно доводите си за това в жалбата. Счита, че се касае за маловажен случай. В съдебно заседание, редовно призован се явява лично и с процесуален представител – адв. Д.Д. от ШАК..

 Процесуалния представител на въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:

По делото е представен акт за установяване на административно нарушение № 16/05.01.2017г. съставен срещу жалбоподателя, за това, че  на 05.01.2017г. около 17.50 часа при управление на собствения си  л.а. “Ланчия Делта“ с рег. № Н 1268 ВМ в гр.Шумен  по ул. «Ген. Драгомиров»  в посока пл. «Гривица», поради движение с несъобразена скорост с пътните и метеорологични условия  губи контрол над МПС  и се блъска в пътен знак Г9, разположен на разделителен остров, с което причинява ПТП. Не спира на място за да установи последиците от ПТП и го напуска. Не представя контролен талон  към СУМПС. Актосъставителят е приел, че с действията си нарушителят виновно е нарушил чл.20 ал.2 от ЗДвП, чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП и чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП. От показанията на актосъставителя – св.П.П. се установява, че същият е съставил АУАН в качеството си на мл.автоконтрольор при ОДМВР-Шумен, без да е очевидец. С колегата си – св.В.С. били изпратени от ОД  при РУ – Шумен на посоченият пътен участък, във връзка с  получен сигнал от гражданин за възникнало ПТП, при което на место била останала предната регистрационна табела на автомобила, която табела гражданинът предал в РУ – Шумен. Както автомобилът, така и водачът не били на мястото на ПТП. След запознаване с произшествието свидетелите П. и С. констатирали видими материални щети изразяващи се в това, че  пътния знак Г 9 указващ преминаване от дясно на знака, разположен на остров разделящ пътните ленти за движение в двете посоки, бил съборен, ведно с металната стойка. Имало и парчета от броня. По номера на регистрационната табела бил установен автомобила - “Ланчия Делта“ с рег. № Н 1268 ВМ и собственика  – жалбоподателя  А.А.И.. Св. П. Пеков осъществил контакт с И. по телефона и го извикал в РУ – Шумен за даване на обяснения. И. не отрекъл, че ПТП е било причинено от него. Обяснил, че движейки се по ул. „Ген. Драгомиров“ бил заслепен от насрещно движещ се автомобил, поради което не видял разделителния остров, ударил се в него и в пътния знак. Бил извършен и оглед на лекия автомобил, при който били констатирани  щети по предна броня и капак, ляв фар и преден ляв калник. Св. П.П. изготвил и снимков материал на мястото на ПТП и на автомобила. На база на получените устни сведения от И. и направения оглед, бил установен  механизма на настъпване на ПТП. Св.П. съставил  протокол за ПТП и схема на произшествието, който протокол бил подписан и от жалбоподателя. На жалбоподателят бил съставен АУАН № 16/05.01.2017г., при предявяването на който И. отразил, че бил заслепен от насрещен автомобил. Не се е възползвал от правото да депозира писмени възражения в законоустановения 3-дневен срок.. Въз основа на съставения акт, административно-наказващият орган издал обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.179 ал.2 от ЗДвП, чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП и чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП на А.А.И., ЕГН ********** са наложени административни наказания – „глоба“ в размер на 150 лева, за нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП,  “глоба” в размер на 120 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за 4 месеца, за нарушение на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 10 лева, за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП.

Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от събрани по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели.

При така установената фактическа обстановка  съдът приема от правна страна следното: Съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения в процедурата по издаването на АУАН и НП, които да опорочават самото НП и да доведат до неговата отмяна.  Актът за установяване на административно нарушение е съставен и препис от него е връчен на нарушителя, според изискванията на чл.40 и 43 от ЗАНН. Съдържа всички необходими елементи, посочени в чл.42 от ЗАНН. Наказателното постановление е съобразено с изискванията на чл.53 и 57 от ЗАНН.

Същественото в административно – наказателното производство е да се установи : има ли административно нарушение,  извършено ли е то от лицето посочено като нарушител и дали това лице го е извършило виновно.

Не се спори между страните, че на въпросната дата и място  жалбоподателят е управлявал  л.а. “Ланчия Делта“ с рег. № Н 1268 ВМ. Безспорно е и обстоятелството , че при управлението на автомобила А.И. е причинил  ПТП, блъскайки се в пътния знак Г 9, разположен на остров разделящ пътните ленти за движение в двете посоки, в резултат на което пътния знак бил съборен, ведно с металната стойка.

По пункт 1 от НП административно – наказателната отговорност на жалбоподателят е ангажирана на основание чл.179 ал.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.20 ал.2 от същия закон. Съгласно посочената за нарушена разпоредба, водачът на пътно превозно средство е длъжен при избиране скоростта на движението да се съобразява с атмосферните условия, с релефа, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. В конкретния случай в АУАН и в НП е прието, че  жалбоподателят не е съобразил скоростта с пътните и метеорологични условия. Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства съдът приема за безспорно установено от фактическа страна, че жалбоподателя е извършил визираното в акта и в НП нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП, в следствие на което е причинил ПТП с материални щети, предвид констатираните щети по автомобила, както и  ударения и съборен пътен знак. Показанията на свидетелите относно обстоятелствата, при които е възникнало ПТП и механизма на причиняване на щетите съответстват на констатираните щети по автомобила и пътния знак  описани в протокола за ПТП . Жалбоподателят виновно е извършил вменето му  административно нарушение.  В кокретният случай безспорно  не се касае за умишлено нарушение, а за непредпазливо. 

Предвид гореизложеното съдът намира, че в съставеният акт за установяване на административно нарушение са отразени действителни факти и обстоятелства, относно нарушение на  чл.20 ал.2 от ЗДвП. Разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП задължава водачите да съобразят всички конкретни фактори, които усложняват пътната обстановка и създават обективни предпоставки за пътнотранспортни произшествия. Административно – наказващият орган правилно е квалифицирал  нарушението, съобразил се е с действителната фактическа обстановка и  е приложил съответната административно-наказателна разпоредба на Закона за движение по пътищата – чл.179 ал.2. Към датата на извършване на нарушението същата е предвиждала наказание глоба от 100 до 200 лева за водач, който поради движение с несъобразена скорост, причини пътнотранспортно произшествие. На жалбоподателя е наложена „глоба“ 150 лева, т.е. в среден размер. Съдът счита, че административно-наказващият орган не е индивидуализирал правилно наказанието. В производството са събрани доказателства за това, че жалбоподателят е с дългогодишна практика като водач на МПС, повече от 20 години. През продължителния период от време, през който е управлявал МПС,  освен процесното НП има издадени само още две НП – НП №176/1997г., влязло в сила и НП № 16 – 0869 - 001726/2016г., което към настоящият момент не е влязло в сила, което се установява еднозначно от приложената Справка за нарушител издадена от ОДМВР – Шумен. Очевидно санкционираното лице не разкрива качества на личност с висока степен на обществена опасност, поради което  съдът намира , че справедливо и съответно на извършеното нарушение ще  бъде налагане на наказание  в минимален размер, а именно – 100 лева.

            По отношение на наложеното на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП наказание за извършено нарушение по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП, съдът намира следното: Разпоредбата на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП вменява на участниците в ПТП като първо задължение, да спрат, за да установят последиците от произшествието без да създават опасност за движението. В настоящият случай се установи, че жалбоподателят с поведението си  е станал причина  за ПТП и въпреки това не спира  и не установява последиците от него. По този начин съдът намира, че той е консумирал от обективна страна  състава  на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП, тъй като не е изпълнил задължението си, което му вменява тази разпоредба. За да се ангажира отговорността на даден водач на превозно средство за допуснато нарушение на чл. 123 ал. 1 т. 1 от Закона за движение по пътищата е необходимо от субективна страна същият да е съзнавал, че е станал участник в произшествие. В случая въз основа на събраните по делото доказателства може да се направи обоснован извод, че жалбоподателят е разбрал и е съзнавал, че управляваният от него автомобил се е блъснал в пътния знак разположен на разделителния остров, доколкото знакът е бил съборен заедно с металната стойка. Констатирани са и щети по МПС, поради което настъпилия удар не е бил лек и не може да се приеме, че жалбоподателят не е усетил удара и поради тази причина е продължил движението си. Жалбоподателят също не оспорва факта, че е разбрал за настъпилото ПТП. В жалбата посочва като причина, поради която не е слязъл от автомобила, обстоятелството, че вратата на водача била смачкана, както и че се изплашил да не го удари друг автомобил и следван от инстинкта си за съхранение потеглили към дома си. В съдебно заседание в хода по същество  също посочи, че искал да слезе, но вратата му не се отворила, а също така и закъснявал за работа. Както бе посочено по – горе разпоредбата на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП задължава водачите не просто да спрат при настъпване на ПТП, а да спрат, за да установят последиците от произшествието без да създават опасност за движението. Съдът намира за безспорно установено, че жалбоподателят не е предприел каквито и да е действия за установяване последиците от ПТП, което е причинил, поради което е осъществил състава на нарушението. Разпоредбата на чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП предвижда наказания  лишаване от право да  управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и  глоба от 50 до 200 лв. за  водач, който наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие. На основание посочената разпоредба на жалбоподателя са наложени наказания „глоба” в размер на 120 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за 4 месеца, т.е. и двете наказания са наложени в размер около средния. Съдът счита, че административно-наказващият орган не е индивидуализирал правилно наказанията и за това нарушение, поради изложените по – горе причини, поради което намира за справедливо санкциите на нарушителя и за това деяние да бъдат намалени до минималния, предвиден в закона размер, а именно - глоба” в размер на 50 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за 1 месец. Действително видно от справката за нарушител срещу жалбоподателя е било издадено НП № 16 – 0869 - 001726/2016г. за извършени нарушения по чл.123 ал.1 т.3 от ЗДвП, т.е. също за нарушения на задълженията му като участник в пътнотранспортно произшествие, но доколкото към момента на издаване на НП, както и към настоящият момент същото не е влязло в законна сила, не следва да бъде отчитано като отегчаващо вината обстоятелство.

Относно възражението, че случаят е маловажен съдът намира следното: Според легалната дефиниция, съдържаща се в специалния ЗДвП – § 6, т. 32 от ДР, „маловажно“ е нарушението, което макар и с незначителни отклонения от нормативно предписаното поведение на участника в движението, при друга пътна обстановка би могло да доведе до настъпване на пътнотранспортно произшествие. Съдът намира, че осъществените от А.И. нарушения не са маловажни, тъй като е настъпило пътнотранспортно произшествие – обстоятелство, изключващо възможността за квалифициране на случая като маловажен. Действителното обществената опасност на нарушителя е ниска  и поведението му в административното производство и в съдебното е добросъвестно, но съдът отчете тези обстоятелства като счете, че наказанията следва да бъдат намалени до  минимално предвидения размер.

            По отношение на наложеното по пункт 3 от НП административно наказание на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, съдът констатира следното: Разпоредбата на чл.100 ал.1 т.1 – 5 от ЗДвП задължава водачите да носят конкретно изброени документи, между които и контролния талон към СУМПС. В обстоятелствената част на АУАН и на НП при описание на нарушението е посочено, че водачът не представил контролен талон към СУМПС. В НП при конкретизиране на  нарушения в т.3 е посочено  «не носи контролния талон от свидетелството за управление». От събраните гласни доказателства се установява, че проверката на  жалбоподателя е била извършена при явяването му  в сградата на РУ – Шумен, няколко часа след настъпване на ПТП. Не става ясно към кой момент актосъставителят и наказващият орган са приели, че И. не е представил, съответно не носил контролния талон. Разпоредбата на чл.100 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП вменява в задължение на водачите да носят конролен талон. Към момента на извършване на проверка в сградата на РУ – Шумен, жалбоподателят И. няма качеството на водач, доколкото според показанията на актосъставителя И. е бил докаран от сина си. Такова е имал към момента на настъпване на ПТП, поради което към него момент е бил длъжен да носи контролния талон. От друга страна  от приложената Справка за нарушител се установява, че издадения контролен талон на жалбоподателя е бил отнет при съставен срещу него АУАН серия Г №651054 от 08.06.2016г., въз основа на който е било издадено НП № 16 – 0869 - 001726/03.08.2016г., за което в справката е отразено, че се обжалва на първа инстанция, т.е. не е влязло в сила. Съгласно  чл.157 ал.6 от ЗДвП  при съставяне на акт за нарушение по ЗДвП контролният талон се отнема и се връща на водача след заплащане на наложените глоби по влезли в сила наказателни постановления и електронни фишове, или съдебното решение или определение на съда при обжалване, както и при  връчване на наказателното постановление и доброволно заплащане на наложената глоба. По делото няма данни към 05.01.2017г. контролния талон да е бил върнат на И..Също така съгласно посочената разпоредба АУАН заменя контролния талон, поради това закона приравнява случаите, в които водачът носи такъв валиден акт, на носене на контролен талон. По аргумент от това, в случаите, когато водачът не носи акт или носи такъв с изтекъл срок на валидност, който не е удължен,  последицата от това е неизпълнение на задължението от водача да си носи контролния талон. В хода на административното производство тези обстоятелства не са установени Фактът, че И. не е представил контролен талон, не води до единствено възможния извод, че е осъществил състава на нарушението по чл.100 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП, тъй като неизяснено остава обстоятелството към момента на управление на МПС бил ли му е върнат контролния талот и ако не, носил ли е или не съставения му акт, с който му е бил отнет и дали същият е бил с удължен срок на валидност. При така установеното съдът намира, че не се доказва по безспорен начин вмененото на жалбоподателя нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, поради което в тази част НК следва да бъде отменено.

 

            Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 предл.Трето от ЗАНН, съдът  

Р  Е  Ш  И :

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 17 – 0869 - 000016/26.01.2017г. на Началника на сектор ПП при ОДМВР - Шумен,  в частта с  която на основание чл.53 от ЗАНН  и чл.179 ал.2 от ЗДвП на А.А.И., ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150 лева, за нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП като намалява размера на административното наказание “глоба” на 100 /сто/ лева

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 17 – 0869 - 000016/26.01.2017г. на Началника на сектор ПП при ОДМВР - Шумен,  в частта с  която на основание чл.53 от ЗАНН  и чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП на А.А.И., ЕГН ********** са наложени административни наказания –“глоба” в размер на 120 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за 4 месеца, за нарушение на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП като намалява размера на административното наказание “глоба” на 50 /петдесет/ лева  и срока на административното  наказание  “лишаване от право да управлява МПС” на 1 / един / месец.

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 17 – 0869 - 000016/26.01.2017г. на Началника на сектор ПП при ОДМВР - Шумен, с  което на основание чл.53 от ЗАНН  и чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП на А.А.И., ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лева, за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Шумен на основанията, предвидени  в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.  

 

Районен съдия: