230/24.4.2017г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Шуменският районен съд, петнадесети
състав
На единадесети април две хиляди и седемнадесета година,
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Пл.Недялкова
Секретар: Цв. К.
Като разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД № 596 по описа за 2017г.
За да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №17 – 1729 – 000042/09.02.2017г.
на И.Н. – Началник РУ – Шумен, към ОДМВР - Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179 ал.3 т.4 от ЗДвП на Т.И.Т., ЕГН ********** *** е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 300 лева, за нарушение
на чл.139 ал.5 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което
да отмени НП, тъй като счита същото за незаконосъобразно, постановено при
съществени нарушения на процесуалните правила. В съдебно заседание редовно
призован не се явява, явява се процесуален представител – адв. И. Й. от ШАК.
За АНО редовно призовани представител не се явява.
Жалбата е подадена в срока по чл.59
ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.
От събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от
фактическа страна: На 02.02.2017г. свидетелите М.Н.А. и М.Й.П.
– мл. полицейски инспектори в РУ – Шумен, във връзка с провеждана специализирана
полицейска операция, работили в екип на път първи клас № I -7 от републиканската пътна мрежа, в района на автобусна спирка в с.
Венец. Около 13.00 часа спрели за проверка жалбоподателя Т.И.Т., който
управлявал собствения си лек автомобил „Киа Спордтидж» с рег. № Н 5047 ВР, в посока от гр.Шумен към гр.Силистра. В хода на проверката констатирали, че жалбоподателят управлявал МПС по
републикански път без да е закупил и поставил валиден винетен стикер. Св. А. съставил в присъствието на
жалбоподателя АУАН №42/02.02.2017г. като приел, че жалбоподателят нарушил разпоредбите на
чл.139 ал.5 от ЗДвП. При предявяване на акта Т.
саморъчно отразил, че няма възражения. Не се е възползвал от законното си право да депозира писмени възражения в законоустановения
3-дневен срок. Въз основа на съставения акт, административно-наказващият орган
издал обжалваното НП като възприел
изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.179 ал.3 т.4 от
ЗДвП на Т.И.Т., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “глоба”
в размер на 300 лева, за нарушение на чл.139 ал.5 от ЗДвП. Наказателното постановление му е
връчено лично на 06.03.2017г.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите, както и от приложените и приобщени по делото писмени доказателства. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като
същите пресъздават това което са възприели непосредствено, като показанията им
са логични и безпротиворечиви.
При така изяснената фактическа обстановка , съдът прави
следните правни изводи: В хода на административно –наказателното производство
не е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице.
Актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им
компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Притежават необходимото съдържание по чл.42 и
чл.57 от ЗАНН.
По отношение на наложеното наказание на основание чл.179 ал.3 т.4 от ЗДвП съдът намира, че в хода на
съдебното производство се установи по
безспорен начин, че констатираното в
акта нарушение на чл.139 ал.5 от ЗДвП е извършено от лицето посочено като
нарушител. Съдът кредитира
напълно показанията на актосъставителя А. и свидетелят П., тъй като техните
показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти
и обстоятелства във връзка с възприетото от тях действие на жалбоподателя.
Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно
обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието
на мотив да набедят жалбоподателя в нарушение, което не е извършил. Жалбоподателят не оспорва обстоятелството, че на посочените в АУАН и в НП
дата е управлявал автомобила, както и че е бил спрян за проверка в с. Венец. Пред полицейските служители
жалбоподателят не е възразил относно констатираното нарушение на чл.139 ал.5 от
ЗДвП, което се установява от направеното от Т. саморъчно отбелязване в бланката, че няма възражения.
Не са налице доказателства за заплатена винетна такса за
процесния автомобил към момента на проверката. Съобразявайки изложеното съдът
намира, че жалбоподателят, движейки се по път от Републиканската пътна мрежа е
бил длъжен да стори това, след заплатена
винетна такса, поради което съдът намира, че е осъществен състава на нарушението от обективна страна. За да се ангажира
отговорността на жалбоподателя, е необходимо освен обективно да е
реализирал деянието, а също така и то да е извършено виновно. Разпоредбата на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП урежда
задължението за движение на ППС по републиканските пътища след заплащането на
винетна такса по Закона за пътищата. Санкционната норма на чл. 179, ал. 3 от
ЗДвП установява състав на административно нарушение, което от обективна страна
се осъществява с управление на ППС по републиканските пътища без да е заплатена
дължимата винетна такса, като отговорността за това е на водачите Те са субекти на
нарушението. Безспорно установено е, че към момента на спирането
жалбоподателят е управлявал автомобила и то по републикански път. За
административните нарушения не се изисква пряк умисъл. Достатъчно е да са
извършени непредпазливо. Жалбоподателят не само е управлявал автомобила, а е и
негов собственик и като такъв е бил длъжен, преди да поеме управлението да заплати
изискуемата от закона винетна такса, поради което съдът намира, че деянието е
осъществено и от субективна страна.
Изложеният довод в хода по същество, че не е установено
по категоричен начин, че жалбоподателят
се е движил по път от
републиканската пътна мрежа, за който се изисква заплащане на винетна такса,
съдът намира за неоснователен. Показанията на свидетелите А. и П. са
категорични, че са били позиционирани в с. Венец, през което село минава път първи клас № I -7 от републиканската
пътна мрежа, на място, от което са имали възможност да контролират
трафика. Имали са пряка видимост към първото кръстовище след табелата за начало на с. Венец, поради което са
възприели, че жалбоподателят е влязъл в селото
от път № I -7.
По отношение изложените доводи за наличие на съществено
различие при описание на нарушението в АУАН и в НП, както и че били посочени
две административни нарушения съдът намира следното: В обстоятелствената част
на акта и наказателнотото постановление е посочено, че жалбоподателят управлява лек автомобил без да е закупил и поставил
валиден винетен стикер. Действително касае се за две отделни нарушения, за
които ЗДвП предвижда различни санкции. В
акта и в наказателното постановление
нарушението е квалифицирано по чл.139 ал.5 от ЗДвП, който регламентира, че движението
на определена категория пътни превозни средства по републиканските пътища се
извършва след заплащане на съответната такса за тях, определена в Закона за пътищата. Както
актосъставителя, така и наказващият орган са приели, че осъщественото от
жалбоподателя нарушение се изразява в управление на МПС по републикански път без заплатена винетна такса, за което и е санкциониран, а
не в неизпълнение на задължението му да залепи
валиден винетен стикер за платена винетна такса. Това, че в обстоятелствената
част е посочено освен, че не е закупил винетен стикер, но и че не
е поставил такъв, по никакъв начин не опорочава
акта и издаденото НП. При незакупен валиден винетен
стикер няма как да бъде поставен такъв. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава.
Основателен е доводът , че в АУАН не е описан вида на МПС, съобразно който винетните такси се
диференцират. Посочено е само, че се касае за лек автомобил.. В НП е
конкретизирано, че се касае за ППС за превоз на пътници с 8 или по малко места
с мястото на водача. Съгласно
чл. 10а, ал. 7 от Закона за пътищата ППС, за които следва да бъде заплатена
винетна такса се разделят на три категории като процесното МПС попада в
категория 3. Фактът, че в АУАН не е описан
лекия автомобил съобразно категорията в която попада, не води до
незаконосъобразност на съставения акт, съответно на издаденото въз основа на него НП. В акта е
посочено, че се касае за лек автомобил, за който безспорно следва да бъде
заплатена винетна такса. Видът на МПС, броя на местата, има значение за
преценка на категорията, в която попада и размера на винетната такса, която следва
да бъде заплатена. Законът в чл. 53, ал. 2 от ЗАНН дава
възможност на административно - наказващия орган да издаде наказателно
постановление, макар в акта за установяване на административно нарушение да е
допусната нередовност, стига да е установено по безсъмнен начин извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.
Въз основа на тези констатации, съдът намира че жалбата е
неоснователна. В процеса не се доказаха факти и обстоятелства, които биха обосновали становището на
съда за различни констатации от тези
отразени в акта, а оттам и за
различни правни изводи от тези на
административно наказващия орган.
Наказващият орган се е съобразил с действителната фактическа обстановка и е наложил съответното наказание, чийто размер е строго фиксиран от закона. Предвид на гореизложеното, съдът
намира, че обжалваното наказателно постановление е обосновано, правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като
неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното и на
основание чл.63 ал.1 предл.Първо от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №17 – 1729 – 000042/09.02.2017г. на И.Н. –
Началник РУ – Шумен, към ОДМВР - Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН
и чл.179 ал.3 т.4 от ЗДвП на Т.И.Т.,
ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300
лева, за нарушение на чл.139 ал.5 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в
14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Районен съдия: